Р Е
Ш Е Н
И Е №
87
гр.Кюстендил,
01.07.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
мл.с: СИМОНА НАВУЩАНОВА
при
участието на секретар: Галина Кирилова
в присъствие на
прокурора:
като разгледа докладваното от
съдия Георгиева ВНЧХД №530/2018 г. по
описа на съда и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е въззивно и е
по чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна
жалба от адв.А.П., като защитник на
обвиняемия А.Р.Т. срещу присъда № 41/15.06.2018 г., постановена по НЧХД № 1098/2018
г. по описа на Кюстендилски районен съд (КнРС). С бланкетна жалба като основания за неправилност се сочи
процесуална незаконосъобразност, изразяваща се в непълнота на доказателствата и явна
несправедливост. Прави се искане по чл.336, ал.1, т.3 вр. с чл.334, т.2
от НПК за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на оправдателна.
По време на въззивните съдебни прения адв.Б., като повереник на тъжителя и
граждански ищец-ответник по жалбата на подсъдимия, е пледирала за потвърждаване
на присъдата, като правилна, тъй като събраните доказателства установяват, че
травматичните увреждания на тъжителя са причинени от подсъдимия.
Адв.А.П., като защитник на подсъдимия е пледирала за
оправдателна присъдата, тъй като не е установено, че подсъдимият е нанесъл
побоя на тъжителя и уврежданията, причинени по време на същия.
Подсъдимият е заявил,
че бил очевидец, но не е виновен и е молил да бъде оправдан.
Кюстендилският окръжен съд (КнОС), след
преценка на жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, и
след служебна проверка на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 314 НПК, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Първоинстанционното производство по НЧХД № 1098/2016 г. по
описа на Кюстендилски районен съд е
образувано въз основа на тъжба от А. Х.Ц..
В титулната част на тъжбата е посочено, че тя е
срещу А.Т. и „останалите
участници в побоя, извършен върху тъжителя на 01.01.2016 г. в гр.Кюстендил,
съставляващ престъпление по чл.130 от НК. В обстоятелствената част на тъжбата е
посочено, че на 01.01.2016 г., около 07.30 часа -08.00 часа в гр.Кюстендил
върху тъжителя бил нанесен побой от повече от 10 мъже едновременно; че те го удряли навсякъде по тялото и главата; че
единият от 10-та на брой насилници бил А.Т.; че вследствие на инцидента на тъжителя му били причинени не само болки и страдания, но и психическа
травма, тъй като побоя бил осъществен с жестокост от повече от 10 мъже
едновременно, които го удряли (а също и приятелката му А.), обиждали и заплашвали (него и приятелката му); че вследствие
на побоя му причинили „фрактура на носните кости, луксация на хрущял на носа
и счупено ребро, които затруднили дишането му за повече от 40
дни, както и контузии по цялото тяло,
крайниците, главата и лявата буза, за което прилага медицинско свидетелство
№6/16 от 07.01.2016 г., издадено от МБАЛ „Д-р Никола Василев”-гр.Кюстендил; че му
било причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота, защото
вследствие на ударите малкия пръст и палеца на дясната му ръка са изтръпнали и
абсолютно нечувствителни, като има видимо хлътване и липса на мускул между
палеца и показалеца, което прави дясната му ръка нетрудоспособна от 01.01.2016
г. до днес -28.06.2016 г.-датата на изготвяне на тъжбата. Твърди се, че
уврежданията не са лека , а средна телесна повреда, както и че по отношение на тъжителя и приятелката му И.А. е извършено престъпление по чл.325, ал.1
от НК, тъй като по време на нанасяне на
побоя извършителите грубо нарушили обществения
ред, като викали, обиждали ги, заплашвали ги, удряли ги, ритали колите на
паркинга, разхвърляли без причина дрехите, обувките и чантите им.
С последващи две
уточнения на тъжбата (приложени на л.32
и 40 от НЧХД № 1098/2016 г. по описа на КнРС) е конкретизирано, че описаното в
тъжбата престъпление е повдигнато само срещу
подсъдимия А.Р.Т., с ЕГН **********,*** за
престъпление по чл.130, ал.1 от НК
С обжалваната
присъда, КнРС признал подсъдимия А.Р.Т., с посочена самоличност, за виновен в това, че на 01.01.2016 г. в гр.
Кюстендил, в близост до заведение „***” при паркинга на магазин „***”, е
нанесъл побой с юмруци и ритници на А.Х.Ц. – ЕГН **********,*** и му причинил
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, изразяваща се във фрактура на носните кости, луксация на хрущял на носа и счупено ребро,
в резултат на които претърпял
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК –
престъпление по чл. 130, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК, за което:
1/ на основание
чл. 78а от НК го освободил от
наказателна отговорност и му наложил административно наказание “глоба” в размер
на 1000 лв.
2/ го осъдил да заплати на А.Х.Ц.:
- 1000 лв. обезщетение за неимуществени, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 01.01.2016 г., до окончателното й изплащане, като за разликата до
претендирания размер, отхвърлил иска като неоснователен и
- разноски
по делото в размер на 12.00 лв. за държавна такса; 400.00 лв. за
адвокатско възнаграждение и 120.00 лв. за съдебно-медицинска експертиза
3/ на
осн.чл.189, ал.3 от НПК го осъдил да заплати по сметка на Районен съд –
Кюстендил сумата
от 50 лв. - държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и 5 лв. за служебно
издаване на изпълнителен
лист.
КнОС,
след служебна проверка на извършените от КнРС съдопроизводствени действия, установи, че същите са съобразени с
разписаните правила в Наказателно-процесуалният кодекс, регламентиращ реда за провеждането им. Районният
съд е събрал относими към предмета на
делото доказателства и доказателствени средства, в т.ч.:
-гласни
доказателствени средства- показанията на св.И.А. ( установила обстоятелствата,
при които е нанесения побой на пострадалия), св.Емил Георгиев (установил
събитията непосредствено преди побоя), св.Ю. В. и А. В.
(установили състоянието на пострадалия след побоя),
-писмени
доказателства-медицински документи, издадени на пострадалия Ц.-Листя за преглед
на пациент в спешно отделение и Медицинско свидетелство, изд. на 07.01.2016 г.
от д-р Н.,
Постановления на КнРП от 23.02.2016
г. по пр.пр. № 299/2016 г. за отказ да
се образува досъд.п-во по жалба на пострадалия Ц. за нанесения му на 01.01.2016
г. побой, Постановление на КнОП от
13.05.2016 г. за потвърждаване на това постановление, Постановление на
Апелативна прокуратура-София от 10.06.2016 г. за отмяна на постановленията на
КнРП и КнОП и връщане на преписката на КнРП за изпълнение на дадените с него
указания, Справка за съдимост на подсъдимия, КАКТО и
съдебномедицинска експертиза на д-р Николчев.
Горецитираните
доказателства КнРС е оценил според действителното им съдържание. Въз основа на
същите е приел за установени верни фактически обстоятелства, при които е
извършено престъплението. Този извод въззивният съд прави след анализ на горепосочените,
събрани по време на първоинстанционното съдебно следствие доказателства, както
и събраните по време на въззивно съдебно
следствие гласни доказателства, чрез
показанията на св.И.А., Б.С., М.Д. и обясненията на подсъдимия.
Преценявайки същите, в
тяхната съвкупност и поотделно, КнОС прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият А.Р.Т. е
роден на *** г. в гр.Кюстендил, живее в
същия град, българин е, български гражданин, със средно образование, работещ
като строителен техник, неосъждан, с ЕГН **********.
На 01.01.2016 г. сутринта (около 08.00 часа) тъжителят А.Ц. и приятелката му св.А. били в
гр.Кюстендил и се прибирали пеш. Св.А. извикала такси и с тъжителя чакали
пристигането му при заведение „***”. Пристигнало
такси, управлявано от св.Георгиев и двамата се насочили към него. Тъжителят
отворил предната му врата, но преди да се качи, до него дошъл подсъдимия Т., с намерение да ползва таксито преди тях. Тъжителят му казал, че
таксито го е извикала св.А., което тя потвърдила. Подсъдимият заявил, че той го е извикал. След това внезапно и изненадващо за тъжителя подсъдимият му нанесъл бърз юмручен удар в носа, от който веднага му потекла
кръв и окървавила цялото му лице. Таксиметровият
шофьор затворил вратата и потеглил, тъй
като се страхувал да не пострада. Тъжителят
паднал на земята, след което подсъдимият
започнал да го рита. Дошли и др.момчета, неустановени по делото, които също започнали да ритат тъжителя. Св.А.
напразно ги молела да спрат. Опитала се да отстрани едно от момчетата, като го
дръпнала, но била блъсната и ударена. Някой взел чантата й и я хвърлил на
близко дърво. В един момент тъжителят вече не мърдал, биещите го оставили и си тръгнали по посока
на магазин „Била” .
След
това тъжителят бил прегледан в Спешно
отделение от д-р Б..
Констатациите от прегледа били отразени
в Лист за преглед на пациент в Спешно
отделение №23/01.01.2016 г., в който като основна диагноза е посочена „Контузия
на главата и носа”, а в графа е отразено „крайници, на гърба, на дясна китка-
кръвонасядане”.
Тъжителят подал и жалба в Районно управление на МВР-Кюстендил за случа, с молба
за съдействие.
На 04.01.2016
г. тъжителят отново бил прегледан в Спешно отделение, в което било
констатирано, че има леки отоци под очите, хематоми, трудно носно дишане с
кървенисти секрети от носа, уплътнена болезнена лява лицева половина,
ограничено отваряне на устата. След изследване „рьо графия” на черепни кости, лицев череп, гр.кош-в ляво,
било установено, че има „фрактура осис пропие нази +луксацио картилаги…септи
нази….2. Целулитис фацией син.-входна врата, рана на устната лигавица зад
кътните зъби , в ляво.Било констатирано, че се касае за „Контузио торацис.Фрактура косте 9 син, която
травма е посочено в допълнителен лист към лист за преглед на пациент в СО №187/04.01.2016 г., че е станала на
01.01.2016 г..
На 07.01.2016 г., на тъжителя било издадено от
д-р Н.-съдебен
лекар, медицинско свидетелство за пред съд, в което отразил, че след преглед констатирал: По двата клепача на
двете очи и гърба на носа-моравожълто кръвонасядане. В лява челна област –
охлузване на площ с разм. около 5/2,5см. с остатъци от кафеникава кора. Умерен
оток в лявата буза. По лигавицата на същата буза на нивото на долни задни зъби
– рана с дълж. около 2см. покрита с гноевиден налеп. По дясна половина на
гърба, в горна и средна част, и по предновъншна повърхност на лява половина на
гръден кош, в долната му трета – три приблизително овални моравожълти
кръвонасядания с размери от 4/3см. до 7/4,5см. По гръбна повърхност на дясна
ръка до китката – бледожълтеникаво кръвонасядане и лек оток на обща площ с
диам. около 5-6см. Върху него охлузване с разм. около …см., с остатъци от
кафеникава кора. Лек оток в основата на 5-ти пръст на дясна ръка. По предна
повърхност на двете колена – по няколко кръгловати, овални и неправилни
охлузвания с разм. до около 2,5/1,5см. с частично отпадаща кора.
Според
назначената и изготвена по време на първоинстанционно производство от д-р
Николчев съдебномедицинска експертиза, наличните по делото материали
установяват, че при инцидента на 01.01.2016г. тъжителят е получил следните
травматични увреждания: фрактура на носни кости и луксация на хрущял на носа,
фрактура на девето ребро, вляво. Разкъсно- контузна рана на лигавицата на лява
буза. Мекотъканни контузии (кръвонасядания, охлузвания, отоци) в областите на
лицето, тялото, горните и долните крайници. Възникнало, в резултат на получената при
инцидента рана на лигавицата на лява
буза, следтравматично възпалително
усложнение (целулит) на меките тъкани на лицето вляво.
Според СМЕ, описаните
травматични увреждания се причиняват по механизма на удари с или върху твърди
тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, за които се съобщава
от тъжителя и св. А. – нанесен му побой с множество удари с юмруци и ритници.
Травматичните увреждания причиняват временно разстройство на здравето,
неопасност за живота (разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128,
129НК). Според вещото лице при обичайно протичащ възстановителен процес тези
увреждания се възстановяват обичайно за около 25 – 30 дни, като в някои случаи
този срок може да е и малко по – продължителен (без това да променя
медикобиологичния признак на телесната повреда), за която възможност са
необходими съответни медицински документи, установяващи последващи прегледи и
провеждано лечение.
Разпитан в
съдебно заседание от Районния съд, вещото лице д-р Н. е посочил, че раната на
лигавицата на лявата буза, фрактурата на носните кости и луксацията на хрущяла
на носа би трябвало да са получени от два удара – единият в носа, а другият в
лявата буза, като очевидно е имало и следващи удари, а всички увреждания е
възможно да са получени в резултат на такива като описаните удари. Относно
фрактурата на носа вещото лице е уточнило, че същата може да се получи и в
резултат на последващи ритници, но по -
вероятно това би довело и до охлузване на кожата на носа.
КнОС счита, че
авторството на подсъдимия в описаното по-горе деяние (което е и спорно по
делото) е установено от показанията на св.А., които правилно са
кредитирани от КнРС, тъй като са ясни, категорични, последователни, убедителни,
логични и частично потвърдени от изводите на СМЕ и от обясненията на подсъдимия
и показанията на приятелите му –св.М.Д. и Б.С., дадени пред КнОС, частично и от
показанията на свидетелите Вучкови.
КнОС, дава
вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на св.М.Д., според които
подсъдимият е бил на
местопрестъплението.
КнОС не дава
вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на св.Д., според които
подсъдимият не е удрял пострадалия тъжител, а го е предпазил от нанасяне на
удар (според подсъдимия-с бокс), което се готвело да направи едно от многото
момчета, намиращи се около таксито. Това твърдение се опровергава от показанията
на св.А., която е категорична, че именно подсъдимият е искал да
се качи в таксито, твърдял е, че е извикал това такси, след което е нанесъл удар в носа на тъжителя, а след падането
му и го е ритал сам и заедно с присъединилите се към нанасяния от подсъдимия
побой неустановени по делото лица, които видяла да вървят в една компания след нея и
тъжителя малко преди инцидента, от която компания се отделил подсъдимия и
отишъл при пострадалия тъжител,
настоявайки да полза таксито, непосредствено преди нанесения на тъжителя побой от него и останалите неустановени лица.
Действайки по
описания по-горе начин, както от обективна, така и от субективна страна,
подсъдимият е осъществил признаците от
състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК.
Неправилно КнРС
е квалифицирал деянието на подсъдимия като престъпление по чл.130, ал.2 вр. с
ал.1 от НК, която правна квалификация е недопустима и невъзможна, поради това, че
двете алинеи регламентират различна по тежест лека
телесна повреда, от които по-тежката е
ал.1, а по-леката-по ал.2, като ал.1 поглъща ал.2. Констатираната
непрецизност в цифровата правна квалификация на деянието следва да се отстрани
от КнОС чрез отмяна на присъдата в частта, с която е признат за виновен
подсъдимия за престъпление по ал.2 на чл.130.
Правилната цифрова правна квалификация, в
случая, е по чл.130, ал.1 от НК, тъй като травматичните увреждания са причинили на пострадалия тъжител
разстройство а здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
КнОС констатира
и че КнРС не се е произнесъл по цялото обвинение, описано в тъжбата,
доколкото присъдата не обхваща всички
травматични увреждания, посочени в тъжбата, а само част от тях. Доколкото
липсва жалба от тъжителя, само в който случай,
допуснатото от КнРС съществено процесуално нарушение при постановяване
на присъдата подлежи на отстраняване от КнРС,
чрез отмяна на присъдата и връщане на делото на КнРС за ново разглеждане
от друг съдебен състав. В контекста на изложеното КнОС дължи
обсъждане на вида на травматичните
увреждания, посочени в обжалваната присъдата.
Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние
на престъплението по чл.130, ал.1 от НК чрез действия, изразили се в нанасяне
на удар в носа и ритници по тялото на пострадалия. Ритниците по
тялото подсъдимият е нанесъл в съучастие с др.неустановени по делото лица.
Телесната повреда е лека, защото уврежданията за които е признат за виновен подсъдимия от
КнРС, а именно-фрактурата на носни кост и
луксация на хрущяла на носа, както и фрактура на ребро, са довели до
разстройство на здравето, извън случите на чл. 128 и 129 НК, наличието
на което е необходимо и достатъчно за
съставомерността на деянието по чл.130, ал.1 от НК . В този смисъл е и ППлВС №3/79 г. озагл. „По
някои въпроси на съдебната практика
относно признаците и различията на видовете телесни повреди по НК”, съгл. т.15
от което „под разстройство на здравето
извън случите на чл. 128 и 129 НК” Съгл. т.15 от Постановлението „Този вид телесна повреда изисква да
е налице разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна телесна
повреда. Законът има предвид всички увреждания на организма, които са довели до
болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно
опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето,
изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или
тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите функции извън болката
и страданието.
В практиката на съдилищата
правилно се приемат за леки телесни повреди с разстройство на здравето случаите
на наранявания на кожата, насиняване на части на тялото, счупване на носни
костици, изгаряния от по-лека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно
сътресение без загуба на съзнанието, контузни рани и много други.
Незначителните наранявания,
изразяващи се в одрасквания и зачервяване на кожата, не съставляват увреждания
с разстройство на здравето……………….”.
КнОС изхождайки от цитираното
постановление, трайната съдебна практика
относно прилагането на чл.130, ал.1 и ал.2 от НК и СМЕ на д-р Н., счита
че причинените на пострадалия фрактура на носни кости и луксация на хрущяла на
носа и фрактура на едно ребро са телесни
увреждания, представляващи лека телесна повреда по см.на чл.130, ал.1 от НК.
От
субективна страна, престъплението е извършено от подсъдимия умишлено, при пряк
умисъл по см.на чл.11, ал.2 от НК, тъй като
е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Така приема КнОС,
тъй като действията на подсъдимия и
личностните му характеристични данни сочат на извод за съзнаването му, че с
нанесения удар в носа на тъжителя е възможно причиняване на настъпилите
увреждания на носа му, а с ритници по тялото на тъжителя може да бъде
причинено настъпилото счупване на 9-то му ребро, в ляво. Травматичното увреждане счупване на ребро подсъдимият
е
извършил сам и/или в съучастие с неустановени по делото лица, присъединили се
към него в момент, когато ритал пострадалия, като започнали и те да го ритат и
продължили общо всички да го ритат известно време. Затова КнОС приема, че
подсъдимият е действал сам и в съучастие, като съизвършител по см.на чл.20,
ал.2 НК с неустановените по делото лица, тъй като той и те са участвали в самото
изпълнително деяние на престъплението. Налице е съучастие във формата на
съизвършителство и общност на умисъла у подсъдимия и неустановените лица,
ритали заедно с подсъдимия тъжителя, тъй като извършените действия от всеки един от тях са част от изпълнителното
деяние за осъществяване на индивидуалния (само на подсъдимия) или общия
престъпен резултат (от подсъдимия и неустановените лица). Обективната невъзможност в случая да се
установи, кой от нанасящите ритници на пострадалия е нанесъл удара, с който е счупено реброто и дали то е
настъпило само от един удар или от няколко, не е от естество да изключи наказателната отговорност за подсъдимия. По
делото не може да се определи, кой/кои точно и с кой/кои ритник/ци е причинил
това увреждане на пострадалия. Както е
прието в ППлВС №2/57 г., изм. и доп. С ППлВС № 7/87 г. , приложими по аналогия
и за телесните повреди, в случаите, когато няколко лица в съучастие и при
общност на умисъла нанасят удари на
жертвата е налице съизвършителство, независимо от обстоятелството, че
последният е починал в резултат на един от ударите. Обстоятелството, че подсъдимият
е съзнавал, че осъществява побой над
пострадалия съвместно с другите неустановени по делото лица, сочи на общност на умисъла, който предвид обстоятелствата
следва да е внезапен, тъй като е възникнал по време на извършване на
престъплението.
Действително подсъдимият не е
признат за виновен за причиняване на фрактурата на реброто на пострадалия в
съучастие с неустановени по делото лица и КнОС не би могъл да измени присъдата
в този смисъл. Изложеното относно евентуалното причиняване на това увреждане от
подсъдимия в съучастие с др.лица е само с оглед
възражението в жалбата за недоказаност на авторството му в престъплението.
По горните
съображения отговорността на подсъдимия за причиняване фрактура на реброто на
пострадалия не може да бъде изключена, та дори и той лично да не е нанесъл
удара, причинил счупването на реброто.
По
гореизложените съображения, КнОС не споделя и останалите оплаквания в жалбата
на подсъдимия и счита, че правилно му е
ангажирана наказателната отговорност с обжалваната присъда за извършено
престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Извън констатираните по-горе процесуални нарушения, които КнРС е допуснал и не са
налице основания за отстраняването им, други, които да са основание за отмяна
на присъдата, КнОС не намери. КнРС не е допуснал процесуално нарушение при
анализа на доказателствата, тъй като те не са интерпретирани превратно. Липсва
основание за изключване показанията на св.А. от
доказателствения материал, тъй като за
разлика от жалбоподателя, КнОС не счита, че заинтересоваността й от изхода на делото е
обусловила депозиране на неверни факти и
обстоятелства. Показанията й, според които подсъдимият е бил на местопрестъплението
се потвърждават и от обясненията на подсъдимия и приятелите му –свидетелите Д.
и С.. Твърдението й за наличие на
инцидент-според нея сбиване, а според обясненията на подсъдимия и свидетелите Д.
и С. –спречкване, също не са изолирани,
а се потвърждават отчасти, доколкото подсъдимият е предпочел да упражни правото
си на защита, чрез даване на обяснения, целящи изключване на отговорността му
за извършеното престъпление. Показанията й относно механизма на причиняване на
констатираните в медицинските документи и СМЕ увреждания на пострадалия тъжител
се потвърждават от СМЕ, както и косвено от показанията на свидетелите В.Не са
налице данни за намерение на свидетелката да уличи подсъдимия в извършеното
престъпление. Наличието на близки
отношения на свидетелката с тъжителя, към датата на деянието, не поражда
съмнение в достоверността на установените от нея факти и обстоятелства, тъй
като те са подкрепени в достатъчна степен от останалите гласни и писмени
доказателства, които в съвкупност позволяват формиране на категоричен извод за
авторството на подсъдимия в престъплението, а не за предотвратяване на същото, както е твърдял
подсъдимия пред въззивния съд.
Наложеното наказание
е правилно определено и не са налице основания за изменянето му. Налице са предпоставките за приложението на чл.78а от НК, размерът на глоба е минималния, предвиден в цитираната разпоредба,
поради което присъдата не е явно несправедлива, каквото оплакване се прави в
жалбата и което не може да бъде споделено.
Поради
изложените съображения, КнОС счита, че следва единствено да коригира, чрез изменение
и отмяна на присъдата в частта й относно
правната квалификация на деянието, като в останалата й част следва да бъде потвърдена.
Воден от горното и на осн. чл.338 вр. с чл.334, т.6 НПК вр. с чл.337, ал.1, т.2 вр. с чл.334, т.3
от НПК КнОС
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ присъда №41/15.06.2018 г., постановена по НЧХД № 1098/2016
г. по описа на Кюстендилски районен съд, в
частта й с която деянието на
подсъдимия е квалифицирано като престъпление по чл.130, ал.2 вр. с ал.1 от НК,
като ОТМЕНЯ присъдата в частта й относно квалификацията на деянието като престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част, вкл. и в тази, с която
подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/