№ 1739
гр. Варна, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело №
20243110114537 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Н. Е. К., ЕГН
**********, с адрес: *** срещу „В.К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, *** обективно кумулативно съединени искове както следва:
1 / за прогласяване за нищожен на чл.1, ал.3 от Договор за паричен заем
№ 5558114/19.10.2019г., сключен между Н. Е. К. /заемател/ и „В.К.“ ООД /
заемодател/, в която клауза е предвидено, че страните се съгласяват, че за
извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на
заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем в размер на 197,54лв., на осн. чл.26,
ал.1, предл.1 ЗЗД - поради противоречие със закона и в условията на
евентуалност - на осн. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД / поради накърняване на
добрите нрави/;
2 / за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
197,54 лева, представляваща недължимо заплатена сума за такса за експресно
разглеждане на документи, начислена на осн. чл.1, ал.3 от Договор за паричен
заем №5558114/19.10.2019 г, сключен между Н. Е. К. /заемател/ и „В.К.“ ООД
/ заемодател, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 18.11.2024г г. до
датата на окончателното плащане на главницата.
В исковата молба ищецът заявява, че между него, като заемополучател и
ответника, като заемодател, е сключен договор за паричен заем
№5558114/19.10.2019 г., с който ответникът му е предоставил уговорената в
1
договора заемна сума в размер на 500 лв. В чл.1, ал.3 от договора е
предвидено задължение за ищеца да заплати сумата в размер на 197,54 лева,
за извършената от ответника допълнителна услуга по експресно разглеждане
на заявката за паричен заем. Ищецът намира клаузата на чл.1, ал.3 от договора
за заем, с която е предвидено задължение за заплащане на допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, в размер на
197,54 лева за противоречаща на закона - на императивни правни норми –
чл.10а, ал.1 и 2 ЗПК, ; поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като е
посочен само размер на ГПР без да се пояснява как е определен и какви
допускания съдържа. Счита, че в случая събраната такса представлява разход,
който следва да бъде включен при изчисляване на ГПР, което не е сторено, а
ако бе включен - то би се надвишил максималния му размер, предвиден в
чл.19, ал.4 ЗПК. Изложени са доводи за нищожност на клаузата за събраната
такса, поради накърняване на добрите нрави, като същата е само в интерес на
търговеща и вреда на потребителя.
По отношение на осъдителния иск – излага, че е заплатил сумата в размер
на 197,54 лв. на осн. чл.1, ал.3 от договора. Намира, че ответникът се е
обогатил неоснователно със сумата заплатена за допълнителната услуга,
поради което иска връщането й. Моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, в който са изложени доводи за недопустимост и
неоснователност на предявените искове. Излага, че исковете за нищожност са
недопустими, поради липса на правен интерес, доколкото ищецът има право
да претендира направо връщане на сумата, без да предявява отделен
установителен иск за нищожност на клаузата въз основа на която сумата е
платена. Намира исковете за неоснователни, като излага подробни доводи за
съответствие на клаузата със ЗПК и ЗЗП. Счита, че ищецът не е посочил
конкретен морален принцип, който да е нарушен с уговорената неустойка. По
изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендират се
разноски. Оспорва по дължимостта и размера на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ишецът Н. Е. К., редовно
призован, не се явява, не се представлява. Постъпила е молба вх. №
37400/25.04.2025 г., подадена от ищеца чрез процесуалния му представител
адв. С. К., с която поддържа предявените искове.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът „В.К.“ АД,
редовно призован, не изпраща представител. Постъпила е молба вх. №
34375/15.04.2025 г., подадена от „В.К.“ АД, чрез процесуален представител
юрк. Миглена Милетиева, с която поддържа депозирания отговор на исковата
молба и оспорва предявените искове.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Между страните е обявено за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване, че са били в договорни отношения по Договор за паричен заем №
2
5558114/19.10.2019 г. сключен между Н. Е. К. /заемател/ и „В.К.“ ООД /
заемодател/, както и че ищецът е заплатил на ответника по този договор за
заем сумата в размер на 197,54 лв. представляваща такса за допълнителна
услуга по чл.1, ал.3 от договора.
От представения по делото договор за кредит № 5558114/19.10.2019г.
става видно, че съгласно чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от договора, заемателят е заявил, че
преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на
паричен заем, предоставена от кредитора. Страните са се договорили, че за
извършената от кредитора допълителна услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем, заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на
197,54 лева. В следващата алинея на договора е предвидено, че таксата ще
бъде заплатена разсрочено, като се раздели на равни части и се включва в
размера на всяка от погасителните вноски.
Съгласно посочения договор заемодателят се задължава да предаде в
собственост на заемателя сумата от 500 лева, а заемателят се задължава да
върне същата на заемодателя при следните условия: размер на погасителна
вноска 54,12 лева, в която са включени част от дължимите главница, лихва и
такса за експресно разглеждане; срок на заема – 28 седмици; 14 броя
погасителни вноски; фиксиран годишен лихвен процент – 40,32 %; годишен
процент на разходите на заема – 49,41 %.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите,
които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити
наследства.
Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият
попада в обхвата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен е при
действието на ЗПК, с оглед на което нормите му следва да бъдат съобразени
служебно от съда. Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за
неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са
повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи служебно. В този
смисъл са и постановките на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС.
На основание чл. 10а от Закона за потребителските кредити, кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит. На основание ал. 2 от
цитираната разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответното дружество –
кредитодател не е имало правото да претендира заплащане от страна на
кредитополучателя – Ниоколай К. такса за експресното разглеждане на
кредита. Налице е клауза в договора за кредит, която противоречи на нормата
3
на чл. 10а от Закона за потребителските кредити, поради което и следва да се
приеме, че заплатената такса в размер на 197,54 лева е заплатена при начална
липса на основание. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.8 от
договора, ГПР се равнява на 49,41 % като са взети следните допускания:
договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще
изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат
начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение
на някое от задълженията по настоящия договор. Видно обаче от размера на
законната лихва, размерът на годишния процент на разходите е определен без
да е предвидено в него заплащането на таксата за експресно разглеждане на
кредита, която добавена към годишния процент на разходите, ще доведе до
неговото стойностно покачване над максимално определения размер в чл. 19,
ал.4 от Закона за потребителския кредит. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1
от Закона за потребителския кредит, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В случая събраната такса за експресно разглеждане на документи
представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита, което не е сторено. Съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал.1 от Закона за потребителския кредит, всяка клауза
в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. С оглед на изложеното клаузата на чл.
1, ал.3 от Договора се явява нищожна в частност и на основание разпоредбата
на чл. 21, ал.1 от Закона за потребителския кредит.
С оглед уважаването на главния иск за нищожност на клаузата на чл. 1,
ал.3 от Договор за паричен заем №5558114/19.10.2019 г. сключен между Н. Е.
К. /заемател/ и „В.К.“ ООД / заемодател/, поради противоречието на клаузата
със закона, съдът не дължи произнасяне по отношение на останалите
възражения за нищожност, заявени в условията на евентуалност.
По иска с правно основание чл. 55 ЗЗД: По делото не е спорен факта, че
ищецът е заплатил изцяло сумата по кредита, за което са представени и
съответните писмени доказателства, неоспорени от ответника в предоставения
срок. Предвид установяване на недействителността на клаузата от договора,
въз основа на която е начислена процесната сума от 197.54 лева, предмет на
исковата претенция и доказване заплащането на същата сума от ищеца, следва
да се приеме,че правопораждащият фактически състав на исковата претенция
по чл. 55, ал.1 от ГПК за връщане на даденото при първоначална липса на
основание е установен в условията на главно и пълно доказване, поради което
и вторият предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, се явява основателен и
подлежи на уважаване. С оглед изложеното съдът намира, че платената без
основание такса за експресно разглеждане на документи при отпускане на
кредита в размер на 197,54 лв. следва да бъде върната на ищеца
кредитополучател от ответника керидитодател.
По разноските:
4
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има ищецът. Представен е списък по чл.80 ГПК, съобразно който се
претендират разноски за платена държавна такса в размер на 87,20 лева и адв.
възнаграждение в размер на 480 лева по договор за правна защита от
24.03.2025г., в който е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение в
общ размер на 480лева за всеки един от предявените искове е платено изцяло в
брой, в деня на подписване на договора. От ответника е направено възражение
по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът счита за неоснователно, с оглед броя на
предявените искове, фактическата и правна сложност на делото, както и
обстоятелството, че възнаграждението е в рамките на предвидения минимум,
съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 480 лева, представляваща
стойност на сторените по делото пред РС-Варна съдебно деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение и сумата в размер на 87,20 лева,
представляваща сторени разноски за заплатена държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, по иска на Н. Е. К., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу „В.К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, ***, клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем
5558114/19.10.2019г., в която е предвидено, че за извършената от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,
заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане
на паричен заем в размер на 197,54 лева, на осн. чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „В.К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, да заплати на Н. Е. К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на
197,54 лева /сто деветдесет и седем лева и петдесет и четири стотинки/ ,
представляваща недължимо заплатена сума, начислена за такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 197,54
лева, начислена на осн. чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем №
5558114/19.10.2019г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.11.2024г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „В.К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
да заплати на Н. Е. К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на
567,20 лева /петстотин шестдесет и седем лева и двадесет стотинки/,
представляваща сторени в производството съдебно – деловодни разноски, на
основание чл. 78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6