ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 162
гр. Перник, 13.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20231700500023 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. чл. 413 ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България" ЕООД против
разпореждане № 499/09.12.2022г., постановено по ч. гр. д. № 433/2022г. на Районен съд
- Брезник, с което се отхвърля частично заявлението на „Профи Кредит България"
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против солидарните
длъжници С. Т. П. и М. Й. К. за вземането на договорно възнаграждение в размер на
1972,24 лева, дължимо за периода от 15.07.2015г. до 15.10.2017г.
С частната жалба жалбоподателят иска отмяна на разпореждането в
обжалваната част, след което да се издаде заповед за изпълнение за сумата за
договорно възнаграждение в размер на 1972,24 лева, дължимо за периода от
15.07.2015г. до 15.10.2017г. като поддържа, че процесният договор напълно отговаря
на изискванията за форма и съдържание на договорите за потребителски кредит,
установени в отменения ЗПК, който е релевантният нормативен акт, действащ към
момента на сключване на процесния договор. Обръща внимание, че починалия
кредитополучател е бил запознат със сумата на дължимото договорно възнаграждение
и със сумата, която следва да бъде върната, поради което не е налице недействителност
на ДПК поради липса на съгласие, нарушение на изискванията на ЗПК или поради
липса на информирано съгласие. Сочи, че с изменението на ЗПК, в сила от 23.07.2014г.
е въведен максимален размер на годишния процент на разходите, изразяващ общите
разходи по кредита (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид) и който не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на РБ, което е 50%. Този
максимален процент на ГПР предполагал лихвен процент от максимален размер също
50%, който надвишава размера на законната лихва, който се твърди, че е определен
като максимален размер от добрите нрави в обществото. Поради това и по изложените
1
в тази насока съображения счита, че не е налице недействителност на процесния
договор и поради противоречие с добрите нрави.
Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на
длъжниците.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото,
доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти,
приема следното:
Ч. гр. д. № 433/2022г. по описа на Районен съд - Брезник е образувано по реда
на чл. 410 от ГПК от „Профи Кредит България" ЕООД срещу С. Т. П. и М. Й. К. за
вземания, произтичащи от договор за револвиращ заем № ***, сключен между
заявителя и T. П. A., в качеството му на клиент и М. Й. К., в качеството му на
съдлъжник, сред които и процесното, отхвърлено с обжалваното разпореждане,
вземане за неплатено договорно възнаграждение в размер на 1972,24 лева, дължимо за
периода от 15.07.2015г. до 15.10.2017г.
От разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК следва, че освен за формалната
редовност, съдът е длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на
закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е
налице обоснована вероятност за това. Поради това съдът намира, че възраженията на
жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни.
Видно от представения по делото договор за револвиращ заем, същия е сключен
при следните параметри: сума на заема - 4000.00 лева, срок на заема - 48 месеца,
размер на вноската по заема - 186 (без посочена валута), ГПР 58,24%, годишен лихвен
процент 46,96%, лихвен процент на ден: 0,13%, сума на всеки револвинг 3147 (без
посочена валута) и договорно възнаграждение при револвинг – 3549 . Посочено е в
договора, че общото задължение на одобрения револвиращ заем възлиза на 8943,46
лева, а общата дължима сума по револвинга – 6 696.
Към момента липсва изрична законова дефиниция на "договор за револвиращ
кредит", респ. на "договор за револвиращ заем". Съгласно правната теория
револвиращият кредит /заем/ е възобновяем банков кредит в рамките на предварително
уговорена кредитна линия. Следователно договорът за револвиращ заем е вид банков
кредит, т.е. банкова сделка, а по силата на чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ банковите сделки са
абсолютни търговски сделки. В случая представения договор, въпреки наименованието
му, няма характеристиките на договор за револвиращ кредит, а и е недопустимо да се
сключва такъв договор от небанкова институция, каквато безспорно е ищцовото
дружество. Регламентацията на договора за кредит се съдържа в Търговския закон, в
Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и в специалния Закон за потребителския
кредит /ЗПК/, поради което разпоредбите на същите следва да бъдат съобразени и при
договора за револвиращ заем. Договорът за револвиращ заем има характера на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно легалното определение в
ал. 1 на посочената разпоредба от този закон договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
2
Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от
Закона за защита на потребителите.
В случая отпуснатият на ответника като физическо лице заем представлява
предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ и ответникът има качеството потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което
придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност.
Като потребител ответникът разполага със защитата срещу неравноправни
клаузи, предвидена в Глава VI на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение
задължението на националния съд да преценява служебно неравноправния характер на
договорните клаузи, включени в потребителските договори е налице категорично
установена съдебна практика (решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д. № 3686 по описа за
2014 г., ВКС, ТК, І т.о.), която задължава първоинстанционният и въззивният съд да
следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни -
т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО и определение №
751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО. В допълнение следва да се посочи,
че съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
която е транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП,
националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и по този
начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и
продавача или доставчика /решение по дело Pannon GSM, EU:C:2009:350, т. 31 и 32,
решение по дело Aziz, EU:C:2013:164, т. 46 и др./, както и може да приеме една клауза
за нищожна дори на основание, на което страната не се е позовала /така решение от
14.06.2012 г. на Съда на ЕС по дело № С-618/10 на B. Espanol de Credito SA срещу
Joaquin Calderon C./.
В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в чл. 143 от същия е
дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител, а
именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на
неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от посочената
разпоредба. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата
разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Такова
разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО. Според чл. 3 от Директивата
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и
които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
3
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора; не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са
индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към
останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с
общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи
условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи
този факт.
В случая е видно, че договорът за револвиращ заем е сключен при Общи
условия, т.е. при предварително определени от страна на дружеството договорни
клаузи. Доколкото самият договор е бланков, съдът намира, че същият не е бил
предмет на предварително договаряне между страните, от което следва извод, че
длъжникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.
Съдът намира, че в настоящия случай е налице и обоснована вероятност
обсъжданата клауза да е неравноправна и доколкото от представените със заявлението
доказателства не се установява уговорените в раздел VI параметри на одобрения
револвиращ заем (размер на сума за изплащане при револвинг, договорено
възнаграждение при револвинг, обща сума на револвинга и годишен процент на
разходите) да са били съгласувани и индивидуално уговорени с ответника. Самият
начин на сключване на договора регламентиран в т. 2.1. - т. 2.3. от ОУ, изключва
възможността за индивидуално договаряне на параметрите в раздел VI на договора,
тъй като тези параметри се попълват от кредитора след одобрение на кредита, с което
договорът се счита за сключен. Доколкото към момента на подписване на договора за
револвиращ заем от страна на ответника - полето в раздел VI "Параметри на одобрения
револвиращ заем" е останало непопълнено, то съдът приема, че длъжникът не е бил
информиран предварително за пълните параметри на предоставения му заем, каквото е
изискването на чл. 11 ЗПК, и съответно не е имал възможност да изрази информирано
съгласие с по-късно попълнените такива от представител на дружеството-кредитор,
съгласно които общото задължение по договора възлиза на сумата 8943,46 лева.
Следователно, начинът на сключване на процесния договор е поставил в
изключително неблагоприятно положение потребителя спрямо търговеца, което
противоречи на добросъвестността и запълва изцяло диспозицията на разпоредбата на
чл. 143 ЗЗП, приложима с оглед препращането на чл. 24 ЗПК. Потребителят е узнал
точните размери на лихвените проценти и общо дължимата сума едва при получаване
на договора с попълнено поле на раздел VІ и дори и да е възразил срещу тях, то
съгласно ОУ договорът вече е сключен и заемната сума е предоставена. Доколкото
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК поставя изрично изискване да се посочи
годишния процент на разходите и общата сума дължима от потребителя, като
задължителни реквизити на договора за потребителски кредит, по който параметри
потребителят следва да е изразил съгласието си, да са му предоставени и той да е
запознат с тях преди сключване на договора, то съдът приема, че ДРЗ е недействителен
по смисъла на чл. 22 ЗПК.
Отделно от горното следва да се посочи, че клаузите на ДРЗ, уреждащи
годишния процент на разходите и годишен лихвен процент са неравноправни по
смисъла на ЗЗП и обуславят недействителност на договора за заем и на това основание.
Клаузата за ГПР и годишен лихвен процент водят до драстично, явно неравновесие
4
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, с оглед размера на
получения заем /4000 лева/ и сумата подлежаща на връщане /8943,46 лева/,
надвишаваща повече от 2 пъти отпуснатия кредит, което само по себе си нарушава
изискването за добросъвестност при осъществяване на принципа на договорна свобода
и използване на икономически по-силното положение на търговеца при сключването
на такъв вид договори. Със заявлението не са представени доказателства, които да
установяват, че тези клаузи от ДРЗ да са били индивидуално уговорени. Ето защо, при
установени в процесния ДРЗ условия, поставени от кредитора в договора, отговарящи
на понятието "неравноправна клауза по см. на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, а именно: посочените
в чл. 143, т. 5 и 9 ЗЗП /задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка; налага на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае
преди сключването на договора/ съдът ги намира за нищожни, влечащи след себе си и
недействителност на целия договор, доколкото същия не би бил сключен без тях
/размер на кредита, ГПР, ГЛП, общ размер на задължението и т. н. /.
На последно място, следва да се отбележи, че както в преддоговорната
информация, така и в процесния ДРЗ от 11.06.2013г., липсва яснота относно валутата, в
която е уговорен заема /посочена е само цифра 4000/, срока на договора /посочено е
число 48, без уточнение на дни, седмици, месеци и т. н. /, размер на вноска /също е
посочено само число 186, без уточняване на валута/, същото е и при останалите
параметри: общо задължение по договора, сума на всеки револвинг; общо дължимо по
револвинга и договорно възнаграждение при револвинга. Предвид така изложеното
съдът счита, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7, 10 и 11 ЗЗП,
което обуславя недействителност на договора за заем на основание чл. 22 ЗЗП.
Предвид изложените по-горе съображения, настоящия съдебен състав намира,
че не са налице основания за отмяна на Разпореждане № 499/09.12.2022г., постановено
по ч. гр. д. № 433/2022г. на Районен съд - Брезник, в частта, в която се отхвърля
частично заявлението на „Профи Кредит България" ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против солидарните длъжници С. Т. П. и М. Й. К. за
вземането на договорно възнаграждение в размер на 1972,24 лева, дължимо за периода
от 15.07.2015г. до 15.10.2017г.
Мотивиран от горното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 499/09.12.2022г., постановено по ч. гр. д. №
433/2022г. на Районен съд - Брезник, с което се отхвърля частично заявлението на
„Профи Кредит България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК против солидарните длъжници С. Т. П. и М. Й. К. за вземането на договорно
възнаграждение в размер на 1972,24 лева, дължимо за периода от 15.07.2015г. до
15.10.2017г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно т.8 от ТР
№ 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6