|
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 24/21.2.2023 г. гр. Ямбол В
ИМЕТО НА НАРОДА Ямболският административен съд, четвърти
състав, в публично заседание на втори февруари две хиляди
двадесет и трета година в състав: Председател: В.Бянова-Нейкова Секретар:Ст.Гюмлиева разгледа докладваното от съдията адм.д №323 по описа за 2022 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното: |
Производството е образувано по жалба на лишения от свобода в Затвор Бургас И.Н.Р.
ЕГН ********** с адрес ***, против Заповед БС№97 от 23.06.2022г. на Началника
на Затвора Бургас. Жалбата е постъпила за разглеждане по подсъдност в
Административен съд Ямбол въз основа на Определение №11000/01.12.2022г. по адм.д.№10603/2022г. на Върховния административен съд на
Република България, с което жалбата, по която е било образувано адм.д.№1111/2022г. на Административен съд Бургас, е
изпратена за разглеждане на настоящия съд.
С обжалваната заповед е продължен специалният режим за изтърпяване на
наложеното наказание на лишения от свобода И.Н.Р. ЕГН ********** за срок от още
една година, разпоредено е наказанието да се
изтърпява при специален режим в постоянно заключени помещения в зона с повишена
сигурност.С жалбата се иска заповедта да бъде отменена по съображения, че
решението по Административно дело № 156/2022 г. на Административен съд – Бургас
не е изпълнено така, както е изложено в мотивите на съдебния акт, и за
допуснато съществено процесуално нарушение - посочва се, че жалбоподателят е
направил изрично искане за неучастие на определен инспектор „социална дейност“,
който уличил за престъпление и счел, че същият няма да изготви обективна
информация, но това не е било съобразено и заповедта е написана от него.
В проведеното по делото открито с.з. жалбоподателят И.Н.Р. се явява лично и
се представлява от адв. К.А. ***.
Жалбата се поддържа като оспорващият Р. моли при разглеждането на
оспорената заповед съдът да има предвид, че с това се решава правното му
положение за един много дълъг период напред. Счита, че съдът с крайния си акт
трябва ясно да посочи на ответника, че той не притежава и няма собственост
върху индивида или личността. Посочването в заповедта, че е оспорвал
административни актове не следва да бъде разглеждано като негатив, а всъщност
това е законосъобразно поведение. Счита, че съдът следва да обяви заповедта
като нищожна само и единствено дори и на това основание, тъй като от нея
безспорно се установява че администрацията на Затвора има специфично негативно
отношение към лишени от свобода, които оспорват някакви техни действия или
изразяват позиция. От мотивите към административния акт на администрацията
безспорно се установява разделението между лишени от свобода, които оспорват и
които не оспорват административни актове на администрацията. Безспорно се
установява като форма на принуда поставянето в изолация - нещо, което само по
себе си противоречи на основния закон, на заложеното в Конституцията. Счита, че
в самия акт ответникът ясно и недвусмислено цели единствено и само да посочи в
някаква уронваща степен личността на лишения от свобода, без да посочва никакви
факти и конкретизации. В тази връзка моли съдебният състав да даде мотиви в
тази насока с цел да може ответникът ясно да разбере закона и да го приведе в
изпълнение. Моли съдът също така да се произнесе относно твърдяното
неизпълнение на посоченото решение, като от документите по преписката в
настоящото производство не се установява въобще начина, причините за завишаване
отново на оценката на риска или как са изменени или как са променени. С
решението по адм. дело № 156 от 2022 г. на
Административен съд - Бургас съставът ясно е посочил, че по никакъв начин не се
установява като причинно-следствена връзка повишаването на оценката на риска.
Нещо повече, при разпит на инспектор социална дейност същият сочи, че е завишил
оценката на риска през 2020 г. на база на извършено дисциплинарно нарушение
през 2021 г. и това се установява от протокола по делото.Моли съдът да отмени
посочената заповед и постанови срок за изпълнение на мотивите на съда, дадени в
предходното решение по адм. дело № 156 от 2022 г. на
Административен съд - Бургас.
Процесуалният представител на жалбоподателя адв. А.
счита, че в случая, видно от процесната заповед,
според административния орган са налице все още незадоволителни промени в
оценката на риска от рецидив, съответно висока такава. В настоящото съдебно
производство е задължение на ответника да докаже къде и как е приел посочената
оценка на риска като необходима. В представените като писмени доказателства от
ответника становища липсва конкретика и основният
критерий, обосновал изразените от ответника изводи, касаят факта на наложените
две през периода дисциплинарни наказания, с оглед на което изготвената оценка
на риска от рецидив не е обоснована и обективна.Счита, че административният
орган не е обсъдил в заповедта си цялостната оценка на поведението на лишения
от свобода през атестационния период. Следва да бъдат взети предвид и
постановките, дадени в §49 от Решение от 17.11.2015 г. на Европейския съд по
правата на човека по делото на Р. срещу България, където е прието,че режимът на
лишения от свобода, който изолира осъдения на доживотен затвор за продължителен
период от време най-вероятно в дългосрочен план може да има вредни последици,
които водят до влошаване на умствените способности и социалните умения, както и
този режим не може да се счита за оправдан, освен ако не е наложен въз основа
на подходящи съображения. По отношение на риска не трябва да се запазва след
като тази опасност е отминала. Следва също да бъде взето предвид и
постановеното от Европейския съд по правата на човека Решение от 17.02.2016 г.
по делото на Д. срещу България, според мотивите на което се констатира, че в
затворите в Република България след извършени проверки и издадени доклади за
това, че там е упражнявана слаба или липсва всякаква структурно планира намеса
от страна на персонала за осигуряване на подходящо психическо и физическо
стимулиране на затворниците на доживотна присъда и че по-голямата част от
лишените от свобода не са имали достъп до организирани дейности извън килиите
си и са оставени в бездействие в продължение на до 23 часа в денонощието. По
същия начин в настоящия случай И.Р. е бил оставен без никакви занимания за
дългогодишен период, така че това трябва да бъде взето предвид.Процесната заповед по същността си представлява
индивидуален административен акт и следва да съответства на законово
регламентираните формални изисквания досежно правните
основания за неговото издаване. Счита, че в тежест на ответника по настоящото
дело е да докаже, че при цялостната оценка на поведението на И.Р. през
атестационния период не е показал добро поведение по смисъла на чл. 218 от
ППЗИНЗС, във връзка с чл. 198, ал. 3 от ЗИНЗС като предпоставка за определяне
на режима.След първоначалното изтърпяване на наказанието при този режим
продължаването на същия следва да бъде изключение породено от доказателства за
застрашената сигурност. По делото липсват конкретни доказателства и основания
за нуждата този специален режим да бъде продължен, като такива липсват
изначално.С оглед на изложеното, моли съдът да отмени като незаконосъобразна процесната заповед, а преписката да бъде върната на
Началника на Затвора с конкретни указания и определен срок, за да се произнесе
по всички относими факти и обстоятелства.
Ответната страна - Началника на Затвор Бургас се представлява от ст.
юрисконсулт Г., който моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна.
Застъпва становище, че заповедта на Началника на Затвора, с която се продължава
специалния режим по отношение на жалбоподателя, намира като законосъобразна, на
първо място издадена от материално компетентен административен орган. Същата е
подробно обоснована откъм фактология, посочени са относимите факти и обстоятелства, които са довели до
произнасяне на това решение, посочени в нейния петитум.
Посочено е правното основание, направен е анализ на обстоятелствата, които имат
отношение, а това е именно дисциплинарната история на жалбоподателя в
обследвания период, анализ на показатели, свързани с престоя на лишените от
свобода, а именно показателя риск от рецидив. Като имащи характер на официални
документи, приема всички изложени в тях обстоятелства.Обръща внимание, че е оспорено
участие на жалбоподателя в някои мероприятия и дейности. Тези обстоятелства са
благоприятни за него. Това да си участвал в мероприятия не е обстоятелство,
което ще бъде в ущърб.Относимите обстоятелства в
изпълнение на предходното съдебно решение са анализ на поведението, отношение
към администрация, към други лишени от свобода, обективни показатели като риска
от рецидив, който е коментиран.Споменава се, че жалбоподателят бил изолиран, но
не се посочва, че същият извършва трудова дейност. Не може да се твърди, че
изцяло не е ангажиран с нищо, поне за миналата година. Административният орган
е изпълнил в пълнота указанията на Административен съд – Бургас, изисквани са
становища на предвидените от закона членове на екипа на Началника на Затвора,
налични са справки и докладни записки като част от административната преписка,
които установяват изпълнение както на предвидените изисквания в закона за
издаване на административен акт в такава насока, така и на указанията на
Административен съд – Бургас.Моли да бъде потвърдена като законосъобразна
оспорената пред съда заповед, а в случай че има произнасяне на съда в тази
посока да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Осповащият Р. репликира, че точно
администрацията следва да извършва мероприятия, за да се включи, а не ги
провежда, като мотивира непровеждането им с това, че е в специален режим.
Същите са посочени като основание в оспорваната заповед, затова ги е
оспорил.Отделно от това заповедта е издадена и е относима
за определен период. В тази връзка двете посочени дисциплинарни нарушения не са
относими въобще за периода на издаване на
административния акт, не е следвало и да бъдат посочени в заповедта, тъй като
те са били в процедура на оспорване и не са били влезли в законна сила.По
направеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение счита, че тъй като АПК и ЗИНЗС не съдържат разпоредби за
присъждане на разходи на ответната страна, приложение намира чл. 78, във връзка
с чл. 80 от ГПК, в случай че претендира някакви разходи е следвало да
предостави списък с направените разноски, с цел обективното предоставяне и обезвъзмездяване на разхода, който е направил.
Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Предмет на съдебен контрол е Заповед БС№97 от 23.06.2022г. на Началника на
Затвора Бургас, с която е продължен специалният режим за изтърпяване на
наложеното наказание на лишения от свобода И.Н.Р. ЕГН ********** за срок от още
една година, разпоредено е наказанието да се
изтърпява при специален режим в постоянно заключени помещения в зона с повишена
сигурност.Заповедта е съобщена на лишения от свобода на 23.06.2022г.Жалба срещу
нея от И.Н.Р. е регистрирана в Административен съд Бургас с
вх.№6276/30.06.2022г.Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е допустима за
разглеждане като подадена от надлежна страна, неблагоприятно засегната от
издадената заповед и в рамките на 14-дневния срок за оспорване пред съд,
предвиден в разпоредбата на чл.198, ал.4 вр. с ал.2
от ЗИНЗС.
По съществото на спора съдът взе предвид следното:
Заповед БС№97 от 23.06.2022г. е издадена от гл.инспектор Я.Ж.-началник на
сектор І-ва категория в затворническо общежитие
"Дебелт" І-ва категория към затвора в гр.
Бургас І-ва категория, оправомощен
със Заповед №Л-1753/29.04.2022г. на Главния директор на Главна
дирекция"Изпълнение на наказанията" да осъществява дейностите по
организацията, ръководството, планирането, контрола и отговорност за цялостната
дейност на затвора в гр.Бургас, като на същия са възложени всички дейности от
компетентността на началник на затвора, предвидени в разпоредбата на чл.15,
ал.1 от ЗИНЗС. В този смисъл съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от
компетентно длъжностно лице с възложени правомощия на началник на затвора в
гр.Бургас.
По отношение на формата на акта - заповедта е издадена в писмена форма, с
необходимото за административния акт съдържание. В обстоятелствена част на
заповедта са посочени фактическите и правни основания, документите от които са
установени и въз основа на които е формирана разпоредителната част, че лишеният
от свобода следва да продължи да изтърпява наказанието при специален режим.
Мотивите са съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
В приобщеното адм.д.№156/2022г. на
Административен съд Бургас се съдържат заверени преписи на Присъда
№141/23.12.2004г. и Мотиви по НОХД№219/2003г. на Окръжен съд Бургас, Решение
№198/10.04.2006г. по ВНОХД№81/2005г. на Апелативен съд Бургас, Решение
№799/16.01.2008г. по КНД№618/2006г. на ВКС, видно от които И.Н.Р. е признат за
виновен за убийство на повече от едно лице, по начин и със средства опасен за
живота на мнозина и с цел да бъде прикрито друго престъпление-приготовление за
убийство на друго лице, поради това е осъден на „доживотен затвор без замяна“,
което наказание да изтърпи при първоначален „специален“ режим.
По делото не е спорно, че след последното решение по КНД№618/2006г. на ВКС,
влязло в сила на 16.01.2008г. И.Н.Р. търпи наложеното му наказание в затвора
гр.Бургас.
От съдържащите се в преписката по издаване на обжалваната заповед документи
се установява, че с решение на Комисията по изпълнение на наказанията към
затвора гр.Бургас от 11.04.2013г. режимът на изтърпяване на наказанието е
изменен от „специален“ на „строг“(Протокол от 11.04.2013г.). С последващо решение на Комисията по изпълнение на
наказанията към затвора гр.Бургас от 14.12.2016г. режимът е заменен в по-тежък
в рамките на първоначално определения от съда на лишения от свобода от „строг“
на „специален“( Протокол №7 от 14.12.2016г.).Възражението на жалбоподателя, че
въз основа на решението на Комисията по изпълнение на наказанията към затвора гр.Бургас
от 14.12.2016г. не може да бъде продължен специалният режим на изтърпяване на
наказанието му съдът счита за неоснователно – решението е взето при действието
на разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС преди отмяната, извършена с
„Държавен вестник“ брой 13/2017 г., в този смисъл на валидно правно основание,
което овластява комисията да замени режима на
изтърпяване на наказанието на лишения от свобода в рамките на първоначално
определения от съда. С измененията на ЗИНЗС с „Държавен вестник“ брой 13/2017
г. при наличието на вече действащ акт за изтърпяване на наказанието при
специален режим началникът на затвора процедира по реда на чл.198 от ЗИНЗС като
се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при
специален режим и именно това е сторил началникът на затвора гр.Бургас с процесната заповед и с предходните издадени заповеди от
28.08.2019г.; 22.08.2020г.;27.08.2021г. и 17.01.2022г..
При произнасянето си началникът на затвора гр.Бургас е взел предвид също,
че Заповед БС№161/27.08.2021г. е била обжалвана по съдебен ред в производство
по адм.д.№2212/2021г. на Административен съд Бургас –
отменена поради констатирани съществени процесуални нарушения(заради участие на
едно и също лице в две процесуални качества – като началник на затвора, след
като вече е дал становище по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, в качеството си на началник
на сектор „Социална дейност и възпитателна работа“), поради което преписката е
върната за ново произнасяне. След връщането се е произнесъл с нова Заповед
БС№01/17.01.2022г. отново обжалвана по съдебен ред в производство по адм.д.№156/2022г. на Административен съд Бургас – отменена
поради необоснованост“, с оглед на което преписката е отново е върната за
произнасяне с указания за излагане на мотиви, от които да могат да се направят
изводи за или против "добро поведение" на лишения от свобода.
Съдът счита, че при постановяване на последната, обжалвана в настоящото
производство Заповед БС№97 от 23.06.2022г., началникът на затвора в гр.Бургас е
спазил дадените му от съда указания.Обжалваната заповед е законосъобразна като
издадена при правилно приложение и в съответствие с целта на закона.
Съгласно чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, след изтърпяване
на една година от наказанието началникът на затвора се произнася с мотивирана
заповед след вземане на становищата на ръководителя на направлението за
социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по
режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за
продължаване на специалния режим по отношение на осъдения.
Не се констатира участие на длъжностното лице Ж.,
издало обжалваната заповед, в друго качество освен като компетентен орган да
вземе решение за продължаване на изтърпяването на наказанието при
специален режим. По делото са налични и изискващите
се три становища - от инспектор Д.Я. – ВПД Ръководител на направление за
социална дейност и възпитателна работа от 23.06.2022 г., Становище от главен
инспектор Н.И.С. – Заместник-началник по режим на охранителната дейност от
22.06.2022 г., Становище от инспектор-психолог Ж.Я.
от 23.06.2022г., които обосновават и крайното решение на органа за
продължаване на специалния режим на изтърпяване на наказанието по отношение на
лишения от свобода Р..
Всички становища съдържат констатации за липса на напредък в определени
области, както следва:
Становището на Заместник-началник по режим на охранителната дейност от
22.06.2022 г. съдържа информация: за правния статус за изпълнение на присъдата
на лишения от свобода – осъден за престъпление по НК(чл.116,ал., т.4, т.6 и т.9
от НК, чл.333, чл.339 от НК), наложено наказание –доживотен затвор без замяна,
с начало 03.12.2001г., на специален режим от 14.12.2016г., към 23.06.2022г.
фактически изтърпял 20г 06м. 20 дни; за това, че осъденият И.Н.Р. е наказван
през отчетния период, не е награждаван; мнение да му бъде продължено за срок от
още една година изтърпяване на наказанието при специален режим.
Становището на психолога съдържа препоръка да продължи корекционната
работа с лишения от свобода в посока намаляване склонността му да се самоизолира и изграждане на доверителен контакт, който да
намали механизмите на психологическа защита;необходимо е и развитие на
познавателните му интереси, просоциални контакти и
занимания.Съдържа констатации за това, че лицето отрича да е извършител на
престъплението, за което е осъден;комуникативен, с чувство за достойнство и
завишена чувствителност; привързан е към значимите за него хора; при
първоначален контакт е сдържан; всяка промяна на външните условия, когато се
разминават с очакванията му е способна за го извади от равновесие; трупа
вътрешно напрежение, склонен към депресивни преживявания; при емоционален срив
е непредвидим;чувството за различност в общността е причина да контактува
избирателно и в по-тесен кръг, а понякога се самоизолира;трудно
е приел „ролята на лишен от свобода“, в условията на монотония
и изолация, натрупва вътрешно напрежение, което резултира
в честа смяна на настроенията;откакто е настанен отново в ЗПС се редуват
периоди на привидно стабилно поведение,последвани от период с напрежение и
дистанциране;проявява някаква заинтересованост само когато се почувства
засегнат или цели постигане на личностно-значими цели;продължава наблюдаваната свръхангажираност и изключително висока продуктивност по
отношение отстояването на права пред различни институции;през последната година
е допуснал едно дисциплинарно нарушение;от въпросник за оценка на стреса,
тревожността и депресията се отчита: средни стойности по скалите за тревожност
и стрес и гранични стойности по скала депресия; от интегрираната система за
диференцирано психологическо изследване се констатират:интересите, просоциалните контакти и заниманията, с които изследвания
запълва свободното си време не са достатъчно добре използвани;изследваното лице
има по-скоро позитивна нагласа към криминалното поведение и
правонарушенията-това е проблем, който пречи на корективните
дейности и на постигането на желания ефект от тях;възможно е да използва
защитни психологични механизми като например рационализацията, за да оправдае
извършеното правонарушение.
В Становището на Ръководителя на
направление за социална дейност и възпитателна работа от 23.06.2022 г. се сочи за липса на напредък в процеса на поправяне и
превъзпитание на лишения от свобода, основано е на доклад, изготвен от инсп.Л. от 23.06.2022г. в период на годишната текуща
атестация на Р. с констатации за дефицити на лишения от свобода в отношението
му към правонарушението, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и
умения за мислене, както и липса на положителна поведенческа промяна като
цяло.Докладът е представен като част от преписката, изготвен е на базата на
интервю и изготвена оценка на правонарушитеря.Съдържа
извод, че към момента осъденият не е категорично последователен в постигането
на поправителното въздействие,участва в трудова дейност, но не проявява
активност в трудовия процес, склонен е към извършване на дисциплинарни
нарушения,негативна тенденция в поведението на л.св,
която се запазва и през 2022г. Докладът е мотивиран със следното:
·
Отношението на осъдения към
правонарушението - осъденото лице не приема собствената си отговорност за
извършеното правонарушение; стреми се да оправдава извършеното криминално
деяние и е склонен да прехвърли вината на други участници в престъплението;
отрича и омаловажава вредата, която е причинил на обществото и жертвите на
престъплението; правонарушителят не осъзнава наличието на жертви в резултат на
противозаконното му поведение; от началото на наказанието до момента продължава
да не приема наложеното наказание като открито заявява и счита, че не е получил
справедлив процес;към момента е насочил усилията си към иницииране на множество
искови дела срещу администрацията на затвора; с почти ежедневното си явяване в
съдебни заседания, се стреми да разчупи прилаганата изолационна рамка,
произтичаща от наложената присъда.
·
Отношението на осъдения към пенитенциарния персонал – негативно и пренебрежително
отношение към служителите, които работят с него - инспектори социална дейност,
служители на надзорно-охранителния състав, медицински работници, началника на
затвора; не притежава способност да прецени, че следва да оказва сътрудничество
и съдействие, както и да се съобразява с отправените препоръки.
·
Начин на живот и обкръжение -
правонарушителят е съхранил някои форми на контакт и привързаност към отделни
лица от роднинското си обкръжение; по отношение на поведението на
правонарушителя към други лишени от свобода-не се отчита наличие на приятелски
кръг или лица, с които има доверителен контакт; отчита се наличие на
деструктивни нагласи, свързани с упражняване на власт и контрол спрямо по-слаби
затворници – на 13.01.2022г. е осъществил физическа саморазправа с л.св. Х.А.А., спрямо когото твърди, че е помогнал за получаването на
пенсия; не оползотворява ефективно престоя си в затвора от гледна точка на
участие в предлагани форми за корекционно поведение;
слаба е активността му по отношение на участие в трудова дейност-трудово
ангажиран към бр.“Мираж“ от 09.05.2017г. като за последната календарна
година(м.август 2021-м.май 2022г. е представил минимални количества готова
продукция(норми), преобразувани в работни дни:м. август 2021г.-0 норми,
септември-1, октомври-3, ноември-3, декември-1, януари 2022-0,
февруари-0,март-1, април-1, май-0), на базата на тази трудова заетост
претендира за получаване на награда, което е доказателство за неадекватната му
преценка за процеса на изтърпяване на наказанието; приоритетно е изпълнил
ежедневието си с ангажиране на вниманието си към заведените от него многобройни
административни дела.
·
Междуличностни проблеми – отчетливи
трудности в междуличностното общуване; правонарушителят не притежава адекватни
умения за общуване и провеждане на пълноценен разговор за лице на неговата
възраст;словесният репертоар е ограничен и насочен единствено към предпочитани
от него теми, което силно затруднява провеждането на смислен и разширен
разговор; отчита се наличие на враждебност, подкрепена от модел на мислене,
който го кара да гледа с подозрение на всеки контакт с другите;враждебността е
насочена избирателно към другите;обикновено това са служители на пенитернциарното поделение, които принципно изпълняват
служебните си задължения и произтичащите от това законови ограничения за
него;склонен е към агресия, насилие и заплаха за насилие към други хора; през
разглеждания период се отчита и наличие на враждебност към други осъдени лица,
достигащо до степен на нанасяне на побой.;често е гневен, има нисък толеранс за
фрустрация и слаби способности за разрешаване на
конфликти;реагира неадекватно в провежданите ежедневни срещи, разговори и
дейности;често се наблюдава наличие на дискриминационни нагласи свързани с
разделянето на осъдените лица по етнос;не е демонстрирал и не е проявявал
открито расистки или унижаващи изявления, но има дискриминационни виждания.В
заключение – през наблюдавания период л.св.Р. не е положил необходимите усилия
и старание да изгради и затвърди положителни нагласи в междуличностните умения,
които като цяло се изразяват в нежелание за пълноценно общуване.
·
Умения за мислене- не е развил способност
за разпознаване и решаване на проблемите;не разпознава областите, които са
проблемни за него и не осъзнава собствения си принос към тези проблемни
области;отчита се наличие на дефицити при уменията за разпознаване на проблема,
като напълно отрича наличието му;напълно отсъства възприемането на личния
принос за възникване на проблема; демонстрира вменяване, прехвърляне на вината
на другите, или подценяването на проблема;често повтаря едни и същи грешки и
поставя едни и същи въпроси, въпреки че вече е получил отговор на тях;не мисли
за последиците от действията си;склонен е да се насочва към краткосрочни
решения, пренебрегвайки дългосрочните проблеми;не притежава умения за постигане
на реалистични цели; не притежава способност да разбере и приеме гледната точка
на другите, което му пречи да изгради приемливи взаимоотношения както с
равностойни лица, така и с висшестоящи;изисква внимание и уважение от другите
без да схваща необходимостта да отговори със същото; има сериозни трудности в
отношенията си с висшестоящите и тълкува всяка препоръка, инструкция или
критика като „злонамерено“ отношение към него, преграждане или отнемане на
права;за престъплението, за което е осъден твърди, че не е физическият
извършител, въпреки осъдителната присъда, потвърдена на всички инстанции.
С предвиденото произнасяне на Началника на затвора
след вземане на становищата на посочените в чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС длъжностни лица, на практика законът определя
становищата на тези длъжностни лица като задължителни за извършваната от
решаващия административен орган преценка относно основанията за продължаване на
специалния режим по отношение на доживотно осъдения.В случая преценката на
Началника на затвора за продължаване на специалния режим по отношение на
доживотно осъдения е основана на нормативно предвидените становища. Същите
съдът цени като официални документи по смисъла на чл.179 ГПК-издадени от
длъжностни лица в кръга на службата им, по установената форма и ред, които са
доказателство за изявленията пред тях и за извършените от тях и пред тях
действия. От всички тях може да се направи мотивиран извод, че не са налице
достатъчно данни за наличие на трайно добро поведение на Р., обосноваващо
изменение на специалния режим в строг.Категорично доказателство в тази насока
са и двете заповеди за дисциплинарно наказание - Заповед №384/17.06.2021г., с
която на лишения от свобода Р. е наложено дисциплинарно наказание"лишаване
от хранителна пратка за срок от три месеца" и Заповед №106/01.03.2022г., с
която на лишения от свобода Р. е наложено дисциплинарно
наказание"изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия".
Първото дисциплинарно наказание е наложено за това, че е възпрепятствал
извършване на служебна дейност като е отказал да бъде заснет, и е в подкрепа на
извода за негативно отношение към служителите на затвора и утвърдените
правила.Второто дисциплинарно наказание"изолиране в наказателна килия за
срок от 14 денонощия", наложено със Заповед №106/01.03.2022г., е заради
проявена физическа агресия към друг лишен от свобода.Неоснователно в тази
връзка е възражението на жалбоподателя, че тази заповед е неотносима
към периода на преценка на поведението му. Законът предвижда произнасянето
относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим да
се извършва периодично, но не по-късно от една година от предходното произнасяне-арг. от чл.198, ал.4 от ЗИНЗС.В тази връзка и
преценка за това налице ли е поправяне на осъдения която да обоснове промяна на
специалния режим в по-лек следва да е въз основа на обстоятелства и факти
настъпили в период една година след предходното произнасяне, което в случая е
със Заповед БС№01/17.01.2022г..
В заключение съдът приема, че обжалваната заповед е
издадена от компетентен орган, в съответна писмена форма, достатъчно подробно
мотивирана от фактическа страна, и при правилно приложение и съответствие с
целта на закона - по аргумент от разпоредбата на чл. 218 от ППЗИНЗС,
възможността за изменение на специалния режим в строг е свързана с условието
осъденият да има добро поведение, каквато трайна тенденция не се установява от
дадените становища от длъжностните лица - становищата на ръководителя на
направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника
по режимно-охранителната дейност и на психолога. Предвид това жалбата следва да
се отхвърли като неоснователна, като в полза на Главна дирекция“Изпълнение на
наказанията“ се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80(осемдесет)лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 144 от АПК,
който размер се определя по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27 ж от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на лишения от свобода в Затвор Бургас
И.Н.Р. ЕГН ********** с адрес ***, против Заповед БС№97 от 23.06.2022г. на
Началника на Затвора Бургас, с която е продължен специалният режим за
изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода за срок от още една
година и е разпоредено наказанието да се изтърпява
при специален режим в постоянно заключени помещения в зона с повишена
сигурност.
ОСЪЖДА И.Н.Р. ЕГН ********** с адрес ***, да заплати
на Главна дирекция“Изпълнение на наказанията“, гр.София, бул.“Ген.Н.Столетов“ №21, 80(осемдесет)лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете