Р Е Ш Е Н И Е
№ 260003 12.04.2022
г. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН ПЪРВИ
СЪСТАВ
На 10.03.2022 г.
В публично
заседание в състав:
Председател:
Атанас Динков
Секретар:
Милена Ташева
сложи за разглеждане докладваното от съдия
Атанас Динков гр. дело № 715 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са
субективно съединени искове с правна квалификация чл. 135, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба (ИМ) подадена от ищеца
Агенция за публичните предприятия и контрол (АППК), с ЕИК *********, представляван
от изпълнителния директор **, адрес за призоваване: гр. София, п. код 1000, ул.
„Врабча“ № 23, чрез гл. юрисконсулт И.С. против ответниците В.В.К., с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, п. код 6000, ул. „Чая“ № 9 и В.К.В., с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, п. код 6000.
В ИМ
се твърди, че с изпълнителен лист
от 29.03.2005 г. по т. дело № 762/2003 г. на Окръжен съд - Стара Загора (ОС),
ЕТ „ВВК - В.К.“ бил осъден да заплати на Агенция за следприватизационен
контрол, сумата от 1 468 910,60 лв., от които главница в общ размер 1 386 279
лв., като неустойка за неизпълнени договорни задължения по договор за
приватизационна продажба на 80 % от дяловете на „Промтех“ ЕООД - Стара Загора и
допълнително споразумение към същия от 08.05.1996 г. за календарните 1999 г. и
2000 г., както и мораторни лихви за забава в общ размер на 82 631,60 лв., ведно
със законната лихва върху сумата от 1 386 279 лв. от 11.12.2003 г. до
окончателното й изплащане, както и да заплати разноски по делото в размер на
100 лв.
В ИМ
се твърди, че съгласно § 20, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на Закона за приватизация и
следприватизационен контрол (обн. ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010
г., изм. ДВ, бр. 89 от 2010 г.) Агенцията за приватизация и Агенцията за
следприватизационен контрол се преобразували, чрез сливане в Агенция за
приватизация и следприватизационен контрол.
Съгласно
§ 5, ал. 1 от ПЗР на ЗППр - Закон за публичните предприятия (обн. ДВ бр. 79 от
08.10.2019 г.), Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК)
била преименувана на Агенция за публичните предприятия и контрол (АППК). По
силата на § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗППр, дейността, бюджетът, активите, пасивите,
архивът и другите права и задължения на Агенцията за приватизация и следприватизационен
контрол преминавали към Агенцията за публичните предприятия и контрол.
Твърди
се, че ищецът АППК, в качеството си на правоприемник на АПСК/АСК, бил взискател
по изпълнително дело № 20158700400048 на ЧСИ Иван Стръмски, с рег. № 870 на
КЧСИ и район на действие ОС - Стара Загора, образувано за събиране на
вземанията й от физическото лице В.В.К., с ЕГН **********, в качеството му на
собственик на ЕТ „ВВК - В.К.“ (прекратен). Съгласно удостоверение с изх. №
10849/22.07.2020 г. на ЧСИ Иван Стръмски, изпълнително дело № 20158700400048
било образувано на 30.03.2015 г. въз основа на цитирания по-горе изпълнителен
лист, като поканата за доброволно изпълнение била връчена на длъжника на
14.05.2015 г. Към момента на издаване на удостоверението, непогасената част от
задължението на В.В.К. било в размер на общо 4 182 301,65 лв. (четири милиона
сто осемдесет и две хиляди триста и един лева и шестдесет и пет стотинки).
Твърдят,
че при осъществяване на вменените му със закон функции, съдебният изпълнител е
установил, че по партидата на длъжника В.В.К. в Служба по вписванията – Чирпан,
с Акт № 128, том 10 (десет), дело/описна книга № 1993/30.11.2018 г., имотна
партида № 95377, вх. № 3021/30.11.2018 г., дв. вх. рег. № 3015/30.11.2018 г.
бил вписан нотариален акт за дарение на недвижим имот № 82, том 4, рег. № 3912,
дело № 651/2018 г. от 30.11.2018 г. на нотариус Таня Стоянова - Иванова с рег.
№ 575 на Нотариалната камара и район на действие РС - Чирпан. По силата на
договора за дарение В.В.К., с ЕГН **********,*** и К. В.К., с ЕГН ********** -
лично за себе си и като пълномощник на Т.К.С., с ЕГН **********, Т.В.К., с ЕГН **********,
Н.И.С., с ЕГН ********** и Й.И.С., с ЕГН **********, дарили на В.К.В., с ЕГН **********
(племенник на В.В.К. и син на К. В.К.)***, следния недвижим имот, находящ се в
село Оризово, Община Братя Даскалови, Област Стара Загора: Застроен урегулиран
поземлен имот (УПИ) с площ от 1920 кв.м. /хиляда деветстотин и двадесет кв.м./,
обозначен като 1Х-522 /девет римско за петстотин двадесет и две арабско/ в
квартал 32 /тридесет и две/ по подробния устройствен план на село Оризово,
Област Стара Загора, заедно с построените в него полумасивно жилище, масивно
жилище, масивни сгради -2 /два/ броя, паянтови сгради - 3 /три/ броя,
полумасивна сграда и навеси - 4 /четири/ броя, при граници: от двете страни
улици, УПИ ХГХ-521, УПИ Х1-524 и УПИ X - 523. Данъчната оценка на дарения
недвижим имот била 11 964,50 лв. (единадесет хиляди деветстотин шестдесет и
четири лева).
Твърдят,
че видно от нотариалния акт, дарения недвижим имот е бил в съсобственост между В.В.К.,
К. В.К., Т.К.С., Т.В.К., Н.И.С. и Й.И.С. без посочени квоти на съсобственост,
поради което, при приложение на презумпцията по чл. 30, ал. 2 от Закона за
собствеността (ЗС), следвал извод, че В.В.К. се е разпоредил чрез безвъзмездна
сделка с припадащата му се 1/6 (една шеста) идеална част от правото на
собственост върху недвижимия имот.
Върху
собствените на В.В.К. 1/6 идеални части от правото на собственост върху така
описания и прехвърлен чрез дарение поземлен имот към датата на сключване на
сделката нямало вписана възбрана в полза на кредитора и взискател в
изпълнителния процес – АППК, поради което същият не можел да поиска насочване
на принудително изпълнение срещу тях за удовлетворяване на вземанията си по
изпълнителен лист, предвид преминаването им в патримониума на трето лице, което
нямало качеството на длъжник по изпълнителен лист.
От
друга страна, съгласно чл. 133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за
общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се
удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. В този смисъл
за АППК възникнал правен интерес да предяви иск за обявяване по отношение на
нея, като кредитор на относителната недействителност на извършеното
разпореждане с недвижимия имот, с оглед възможността да се удовлетвори от
цената на същия в хода на изпълнителния процес.
Тъй
като имало риск до приключване на исковия процес приобретателят/надареният В.К.В.
на свой ред впоследствие да се разпореди с недвижимия имот в полза на трети
лица, без АППК да има възможност да се удовлетвори от цената на същия, по молба
на АППК, ОС - Стара Загора издал обезпечителна заповед от 29.10.2020 г. и
наложил обезпечителна мярка - възбрана върху 1/6 (една шеста) идеална част от
правото на собственост върху така описания недвижим имот, съгласно Определение
№ 260256/29.10.2020 г. по ч. търг. дело № 1261/2020 г. на ОС - Стара Загора.
Молят
съда на основание чл. 135, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, да се произнесе с решение
с което да се обяви по отношение на АППК относителната недействителност на
договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 82, том 4, рег.
№ 3912, дело № 651/2018 г. от 30.11.2018 г. на нотариус Таня Стоянова-Иванова с
рег. № 575 на Нотариалната камара и район на действие РС - Чирпан, вписан с Акт
№ 128, том 10 (десет), дело/описна книга № 1993/30.11.2018 г., имотна партида №
95377, вх. № 3021/30.11.2018 г., дв. вх. рег. № 3015/30.11.2018 г. за 1/6 (една
шеста) идеална част от правото на собственост върху следния недвижим имот,
находящ се в село Оризово, Община Братя Даскалови, Област Стара Загора:
Застроен урегулиран поземлен имот (УПИ) с площ от 1920 кв.м. /хиляда
деветстотин и двадесет кв.м./, обозначен като 1Х-522 /девет римско за петстотин
двадесет и две арабско/ в квартал 32 /тридесет и две/ по подробния устройствен
план на село Оризово, Област Стара Загора, заедно с построените в него
полумасивно жилище, масивно жилище, масивни сгради - 2 /два/ броя, паянтови
сгради - 3 /три/ броя, полумасивна сграда и навеси - 4/четири/броя, при
граници: от двете страни улици, УПИ Х1Х-521, УПИ Х1-524 и УПИ X - 523.
Данъчната оценка на дарения недвижим имот е 11 964,50 лв. (единадесет хиляди
деветстотин шестдесет и четири лева). Претендират за направените в настоящото
производство разноски, включително възнаграждение за процесуално
представителство от юрисконсулт, както и разноските в обезпечителното
производство по ч.т.дело № 1262/2020 г. на ОС - Стара Загора.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
от В.В.К.,
с ЕГН **********, чрез адвокат Д.П., съдебен адрес:***, кабинет № 12, тел. 0888
973172, еmail: *************@***.**.
В
отговора се изразява становище,
че предявените искове са недопустими. Твърди се, че В.В.К. не бил длъжник на
АППК, не бил конституиран и не е участвал в т. д. № 762/2003 г. по описа на ОС
- Стара Загора, нито като страна - ответник, нито като правоприемник на страна -
ответник. Посочения от АППК в исковата молба ЕТ „ВВК-В.К.“ бил прекратен и
заличен преди завеждането на иска предмет на т. д. № 762/2003 г. по описа на ОС
- Стара Загора. Прекратяването и заличаването на ЕТ „ВВК-В.К.“ било надлежно
вписано по фирменото дело на 18.11.2003 г. и публично известно, включително на
ищеца и на ОС - Стара Загора. По фирменото дело, на 18.11.2003 г. било надлежно
вписано и публично известно, включително на ищеца и на ОС - Стара Загора, че ЕТ
„ВВК-В.К.“ е заличен поради прекратена регистрация вследствие на прехвърляне на
предприятието на ЕТ на трето лице. Договорът за продажба на търговско
предприятие от 13.11.2003 г. бил сключен между В.В.К., като „продавач” и Иван
Игнатов Костов, ЕГН **********, като „купувач”. По силата на този договор
продавачът прехвърлил търговското предприятие на ЕТ „ВВК-В.К.“, като съвкупност
от права, задължения и фактически отношения срещу задължението на купувача да
заплати определена цена – 300 лв., като последният щял да упражнява дейността
под наименованието ЕТ „ВВК – И.К.”. Правоприемникът ЕТ „ВВК – И.К.” поел
активите и пасивите на прехвърленото предприятие на заличения ЕТ „ВВК – В.К.”. Новите обстоятелства и
заличаването на ЕТ „ВВК – В.К.” били вписани в Търговския регистър при Окръжен
Съд – Стара Загора с Решение № 3486 от 18.11.2003 г. Към момента на образуване
на т. д. № 762/2003 г. по описа на ОС - Стара Загора - през 2003 г. и към
момента на образуване на изп.д. № 20158700400048 на ЧСИ Стръмски – през 2015 г., правоприемникът
ЕТ „ВВК – И.К.” упражнявал търговска дейност и бил вписан в Търговския регистър
при Агенцията по вписванията, с ЕИК *********. АППК не предявила иска си и не
била водила делото срещу приобретателя на търговското предприятие за
задълженията на предприятието, съществуващи към датата на сключване на договора
по чл. 15 от ТЗ - 13.11.2003 г. АППК не се била позовала на възникналата по
силата на закона - чл. 15, ал. 3 от ТЗ, солидарна отговорност между
прехвърлителя и преобретателя. АППК определила като ответник по делото
прекратен и заличен ЕТ и до края на съдебното дело мълчала за този факт. ЕТ
„ВВК – И.К.” не бил конституиран и не бил участвал в т.д. № 762/2003 г. по
описа на ОС - Стара Загора, нито като страна - ответник, нито като
правоприемник на страна - ответник. ЧСИ Стръмски също не бил предприемал
никакви изп. действия по отношение на правоприемника ЕТ „ВВК – И.К.”. ЕТ „ВВК –
И.К.“ бил правоприемника на правата и задълженията на прекратения преди
завеждане на делото ЕТ „ВВК – В.К.”, но не бил посочен от кредитора като
длъжник, нито бил конституиран като длъжник по и.д. № 20158700400048 на ЧСИ
Стръмски. Търговско дело № 762/2003 г. по описа на ОС - Стара Загора било образувано
и водено срещу посочения от ищеца прекратен и заличен преди образуването на
делото ЕТ, като съдебното Решение № 86/09.07.2004 г. по това дело също било
постановено срещу прекратен и заличен преди образуването на делото ЕТ. Т.д. №
762/2003 г. по описа на ОС - Стара Загора било образувано и водено срещу
посочения от ищеца ответник и съдебното решение по това дело № 86/09.07.2004 г.
било постановено без по делото да бъде конституиран като ответник -
правоприемник на прекратения и заличен преди завеждането на иска ЕТ. Т.д. №
762/2003 г. по описа на ОС - Стара Загора било образувано, водено и приключило
без участие на ответник по иска. Навежда се, че т.д. № 762/2003 г. по описа на
ОС - Стара Загора е исково съдебно производство и фигурата на ответника е
задължителна, както за образуването и воденето на това дело, така и за
постановяването на валидно, допустимо и законосъобразно съдебно решение.
Навежда се, че да заведеш иск срещу прекратен и заличен ЕТ, за който посочените
обстоятелства са вписани в ТР; да водиш дело срещу прекратен и заличен
търговец, за който посочените обстоятелства са вписани в ТР; да получиш съд.
решение срещу прекратен и заличен търговец, за който посочените обстоятелства
са вписани в ТР; да се снабдиш с изп. лист срещу прекратен и заличен търговец,
за който посочените обстоятелства са вписани в ТР; да заведеш изпълнително дело
и да поискаш извършване на изпълнителни действия срещу трето лице, по отношение
на което нямаш съд. решение е злоупотреба с право под формата на недобросъвестно
упражняване на процесуални права. Навежда се, че тази злоупотреба с процесуални
права засяга правата и законните интереси на В.В.К. (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), и е в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 от ЗЗД), т.к. е налице съществено разминаване между целта, за която правото е
предоставено, и целта, за която то се използва. В Конституцията на РБ забраната за злоупотреба с права – за тяхното
упражняване, когато това накърнява права или законни интереси на други, е изрично
предвидена в чл. 57, ал. 2. В чл. 58, ал. 1, изр. второ от КРБ е въздигнато в
конституционно задължение на гражданите да зачитат правата и законните интереси
на другите. В гражданскоправните отношения забраната за злоупотреба с права е
формулирана в чл. 8, ал. 2 от ЗЗД, според който лицата се ползват от правата
си, за да задоволяват своите интереси и не могат да упражняват тези права в
противоречие с интересите на обществото. В гражданския процес правилото на чл.
3 от ГПК, задължава участващите в съдебните производства под страх от
отговорност за вреди да упражняват предоставените им процесуални права
добросъвестно и съобразно добрите нрави. Навежда се, че не съществува законова
възможност прекратен и заличен търговец, т.е. такъв който е престанал да съществува,
да бъде страна по т.д. и по отношение на него да бъде постановено валидно
съдебно решение. Твърди се, че заличаването в ТР на избрания от ищеца ответник
- ЕТ „ВВК – В.К.” преди завеждането на иска и образуването на т.д. № 762/2003
г. по описа на ОС - Ст. Загора води,
считано от датата на заличаването - 18.11.2003 г., до прекратяване на неговата
правосубектност, в това число възможността да бъде адресат на права и
задължения. От този момент субектът престава да съществува и липсва страна по
смисъла на чл. 26, ал. 1 от ГПК. Правосубектността е процесуална предпоставка,
за която съдът следи служебно във всеки етап на исковото производство. При
безспорната липса на съществуването на лице - ответник към момента на
образуване на т.д. № 762/2003 г., производството по това дело е било
недопустимо и е следвало да се прекрати. В настоящия случай не било налице
прехвърляне на права в хода на процеса, не било налице процесуално
правоприемство и чл. 226 от ГПК бил неприложим. Навежда се, че производството
по т.д. № 762/2003 г. по описа на ОС - Ст. Загора било недопустимо и
постановеното по него Решение № 86/09.07.2004 г. също било недопустимо. Считат,
че решението по т.д. № 762/2003 г. по описа на Окръжен съд - Ст. Загора няма
сила на присъдено нещо по отношение на заличения преди завеждането на иска ЕТ
„ВВК – В.К.”. Навеждат, че физическото лице, бивш собственик на ЕТ „ВВК – В.К.”,
не е носител на никакви права по отношение на този ЕТ, прекратен и заличен
преди завеждането на т.д. № 762/2003 г. по описа на ОС - Ст. Загора, т.к.
предприятието на ЕТ било прехвърлено на друг правен субект - ЕТ „ВВК – И.К.”
още на 13.11.2003 г., т.е. също преди завеждане на т.д. № 762/2003 г. по описа
на ОС - Ст. Загора. ЕТ „ВВК – И.К.” бил правоприемник на заличения ЕТ „ВВК – В.К.”
и носител на всички прехвърлени му права и задължения. В този смисъл, физическото
лице В.В.К. било различно от правоприемника на заличения търговец.
Срещу
физическото лице (ФЛ) В.В.К., бивш собственик на ЕТ „ВВК – В.К.” не бил заведен
иск и не било водено дело от праводателя на АППК. По т.д. № 762/2003 г. по
описа на ОС - Ст. Загора не е имало претенция срещу В.В.К., като солидарен
длъжник на основание чл. 15, ал. 3 от ТЗ. Кредиторът АППК не се бил обърнал към
отчуждителя на търговското предприятие на
ЕТ „ВВК – В.К.” и не бил предявил иск срещу него. Кредиторът АППК не се
бил обърнал и към приобретателя на търговското предприятие на ЕТ „ВВК – В.К.” и не бил предявил иск срещу
него.
Поради
липса на предявен иск срещу ФЛ В.В.К., който да е предявен срещу това ФЛ в
качеството на солидарен длъжник за задължения на предприятието на ЕТ „ВВК – В.К.”,
съществуващи към датата на сключване на договора за прехвърляне на търговско
предприятие от 13.11.2003 г., ОС - Ст. Загора не бил постановил съдебно решение
срещу ФЛ В.В.К..
Навежда
се, че само ако предмет на т.д. № 762/2003 г.
по описа на ОС -Ст. Загора е бил иск срещу В.В.К., предявен на основание
чл. 15, ал. 3 от ТЗ, с оглед извършеното от това ФЛ с договор от 13.11.2003 г.
прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „ВВК – В.К.” на трето лице, с
искане да бъде осъден В.В.К. да плати задължения съществуващи към датата на
сключване на договора за прехвърляне на търговско предприятие от 13.11.2003 г.,
то ОС - Ст. Загора е имал правомощие да постанови валидно съдебно решение срещу
В.В.К., с което да го осъди да плати задължения на заличения преди завеждане на
делото ЕТ „ВВК – В.К.”. Факт било, че такъв иск не е бил предявен и не е бил
предмет на разглеждане по т.д. № 762/2003 г.
по описа на ОС - Ст.Загора.
Навежда
се, че съгласно чл. 15, ал. 3 от ТЗ, при прехвърляне на предприятие, ако няма
друго споразумение с кредиторите, отчуждителя отговаря за задълженията
солидарно с правоприемника до размера на получените права, т.е. отговорността
на отчуждителя е ограничена до размера на получените права. Продажната цена на
прехвърленото търговско предприятие на ЕТ „ВВК – В.К.” по договора за
прехвърляне на търговско предприятие от 13.11.2003 г. била 300 лв. /триста
лева/, т.е. получените от В.В.К. права били на стойност 300 лв. Продажната цена
съответствала напълно на включените в търговското предприятие към 13.11.2003 г.
права, задължения и фактически отношения, т.к. стойността на прехвърлените
активи била нулева. Всяка претенция на кредитор на заличения преди завеждане на
делото ЕТ „ВВК – В.К.”, предявена срещу отчуждителя на търговското предприятие
- В.В.К., която надхвърля размера на придобитите права по договора за прехвърляне
на търговско предприятие от 13.11.2003 г. била неоснователна и съдът следвало
да отхвърли иска.
Навежда
се, че съдопроизводственото правило на чл. 298, ал. 2 от ГПК имало предвид
единствено правоприемството в правните последици на приключил съдебен процес.
Съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК, решението влиза в сила само между същите
страни, за същото искане и на същото основание. Физическото лице В.В.К.
безспорно не било страна по т.д. № 762/2003 г. по описа на Окръжен съд – Стара
Загора и по отношение на него чл. 298, ал. 1 от ГПК бил неприложим. Съгласно
чл. 298, ал. 2 от ГПК, влязлото в сила решение има действие и за наследниците
на страните, както и за техните правоприемници. Физическото лице В.В.К.
безспорно нямало качеството наследник по смисъла на ЗН и по отношение на него
чл. 298, ал. 2, пр. първо бил неприложим. Физическото лице В.В.К. безспорно
нямало качеството на правоприемник на ЕТ „ВВК – В.К.”, т.к. такъв бил ЕТ „ВВК -
И.К.“, поради което по отношение на В.В.К. - чл. 298, ал. 2 пр.второ бил
неприложим.
Поради
това считат, че решението по т.д. № 762/2003 г. по описа на Окръжен съд – Стара
Загора нямало сила на присъдено нещо (СПН) по отношение на ФЛ В.В.К., бивш
собственик на заличения преди завеждането на иска ЕТ „ВВК – В.К.”. Ето защо по
отношение на В.В.К. липсвало валидно правно основание да бъде определян от АППК
като длъжник на основание решение по т.д. № 762/2003 г. по
описа на Окръжен съд - Ст. Загора и издадения въз основа на него изп. лист от
29.03.2005 г. Именно АППК като взискател по изп.д. № 20158700400048 на ЧСИ Стръмски
била определила за „длъжник“ и поискала извършване на изп. действия срещу ФЛ В.В.К..
До момента срещу последния по изп.д. № 20158700400048 били наложени възбрани
върху недвижими имоти, извършени били публични продажби на недвижими имоти - м.
05.2019 г., наложени били запори на банкови сметки, насрочен бил опис на
движими вещи за 27.08.2020 г. и за края на м.03.2021 г. Отделно от това по
посоченото изп.д. от публична продан на н.и.била получена сума, която
надхвърляло равностойността на правата получени от В.В.К. от продажбата на търговското предприятие на
13.11.2003г., а именно надхвърляло сумата от 300 лв. Поради това считат, че
ищецът няма правен интерес от завеждането на иска предмет на настоящото дело,
като молят съда да прекрати производството по делото и да им присъди
направените съдебни разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от В.К.В.,
с ЕГН **********, чрез адвокат Д.П., съдебен адрес:***, кабинет № 12, тел. 0888
973172, е-mail: *************@***.**. Относно
допустимостта считат, че предявените искове са недопустими. Към исковата молба
нямало приложено осъдително съдебно решение срещу ответника В.В.К., което да
доказва наличието на правен интерес за ищеца АППК от завеждане на иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД. Изпълнителното дело било образувано през 2015 г.,
поради което правят възражение, че твърдяното вземане на ищеца АППК срещу
ответника В.В.К., е било погасено по давност преди датата на образуването му -
30.03.2015 г.
От
датата на цитираното в изпълнителния лист от 29.03.2005 г. съдебно решение № 86
от 09.07.2004 г. по т.д. №762/2003 г. по описа на ОС - Ст. Загора до датата на
завеждане на исковата молба - 10.02.2021 г. били изтекли повече от 17 години,
поради което правят възражение, че твърдяното вземане на ищеца АППК срещу
ответника В.В.К. било погасено по давност преди датата на образуването на гр.д.
№ 717/2020 г. по описа са РС – Чирпан, поради което молят да се прекрати
производството по делото.
Считат,
че предявените искове са неоснователни и недоказани, като ги оспорват изцяло по
основание и размер.
Оспорват
претенцията на ищеца да се обяви по отношение на АППК относителна
недействителност на договор за дарение на недвижим имот (н.и.), сключен с нот.
акт № 82, том. 4, рег.№ 3912, д.№ 615 от 30.11.2018 г. на нотариус Т.Стоянова -
Иванова, с рег.№ 575 на НК и район на действие РС - Чирпан, вписан в СВ –
Чирпан, тъй като не е налице правопораждащия фактически състав, обуславящ
твърдяната относителна недействителност на сделката.
Оспорват
искането на ищеца за присъждане на разноски.
Относно
обстоятелствата, на които се основават исковете се твърди, че ответникът В.К.В. нямал и не бил имал никакви отношения с АППК. Не
е бил страна в т.д. № 762/2003 г. на ОС - Ст. Загора и не бил запознат с
предмета му и постановеното съдебно решение, поради което не можел да вземе
отношение по твърденията на ищеца свързани с това т.д. Не бил също така, нито
взискател, нито длъжник по изп.д. № 20158700400048 на ЧСИ Стръмски и не бил
запознат с предмета и хода му, поради което не можел да вземе отношение по
твърденията на ищеца свързани с това изп.д.
Ответникът
В.К.В. счита, че В.В.К. нямал задължения към АППК.
Ответникът
В.К.В. придобил по законен ред на 30.11.2018 г., с нотариален акт, надлежно
вписан в СВ, правото на собственост върху УПИ IХ-522, кв. 32, с площ 1920
кв.м., в с. Оризово, заедно с построените в него полумасивно жилище, масивно
жилище, масивни сгради - 2бр., паянтови сгради - Збр., полумасивна сграда и
навеси - 4бр. Придобил имота по силата
на договор за дарение, като дарители били шест лица, негови роднини.
Придобитият
от В.К.В. имот бил бивша собственост на отдавна починал наследодател. Имотът
бил владян само от неговия баща и никога, никой не бил предявявал имуществени
претенции към имота. Ответникът В.К.В. придобил имота от наследниците К. В.К., В.В.К.,
Т.К.С., Т.В.К., Н.И.С. и Й.И.С., които били решили да оформят документално
прекратяването на съсобствеността върху наследствения имот. Не бил участвал в
техните разговори относно начина за уреждане на отношенията им. Решението им
било застроения имот, който се е ползвал от само от баща му да остане за
неговия син (ответник по делото). Придобиването на собствеността, след
консултация с нотариус била оформена с нотариален акт. Преди сделката била
направена, задължителната при разпореждане с имот, справка в АВ и нотариусът
констатирал, че върху имота нямало вписани вещни тежести, вкл. наложени възбрани.
След 30.11.2018 г. до момента на подаване на отговора на ИМ нямало промяна в
ползването на имота, като баща му продължавал да живее в него и да го
стопанисва. Посоченото в исковата молба, относно ниската стойност на имота било
вярно, дан. оценка към 30.11.2018 г. била 11 964,50 лв., съответно надлежно
отразена в нот. акт.
Ответникът В.К.В.
счита, че като е придобил на 30.11.2018 г. н.и. - УПИ IХ-522, кв. 32, с площ
1920 кв.м., в с. Оризово, заедно с построените в него полумасивно жилище, масивно
жилище, масивни сгради - 2бр., паянтови сгради - Збр., полумасивна сграда и
навеси - 4бр., по никакъв начин не бил извършил действия, с които да е увредил
АППК. Действал добросъвестно, и придобил недвижимия имот години преди
завеждането на исковата молба. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Съгласно § 20, ал.
1 и ал. 2 от ПЗР на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн. ДВ,
бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г., изм. ДВ, бр. 89 от 2010 г.),
Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол се
преобразуват чрез сливане в Агенция за приватизация и следприватизационен
контрол.
Съгласно § 5, ал. 1
от ПЗР на ЗППр - Закона за публичните предприятия (обн. ДВ, бр. 79 от
08.10.2019 г.), Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК)
е преименувана на Агенция за публичните предприятия и контрол (АППК). По силата
на § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗППр, дейността, бюджетът, активите, пасивите, архивът
и другите права и задължения на Агенцията за приватизация и следприватизационен
контрол преминават към Агенцията за публичните предприятия и контрол.
От приложеното заверено копие на изпълнителен лист от 29.03.2005 г., издаден въз основа на влязло в сила Решение № 86/09.07.2004 г. по търг. дело № 762/2003 г. на Окръжен съд - Стара Загора се установява, че ЕТ „ВВК – В.К.“ е бил осъден да заплати на Агенция за следприватизационен контрол (АППК), сумата от 1 468 910,60 лв., от които главница в общ размер 1 386 279 лв., като неустойка за неизпълнени договорни задължения по договор за приватизационна продажба на 80 % от дяловете на „Промтех“ ЕООД - Стара Загора от 06.12.1995 г. и допълнително споразумение към същия от 08.05.1996 г. за календарните 1999 г. и 2000 г., както и мораторни лихви за забава в общ размер на 82 631,60 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 1 386 279 лв. от 11.12.2003 г. до окончателното ѝ изплащане, както и да заплати разноски по делото в размер на 100 лв.
Не се спори, че АППК, в качеството си на правоприемник на АПСК, е взискател по изпълнително дело № 20158700400048 на ЧСИ Иван Стръмски с рег. № 870 на КЧСИ и район на действие: ОС – Стара Загора, образувано за събиране на вземанията ѝ от физическото лице В.В.К. с ЕГН **********, в качеството му на собственик на ЕТ „ВВК – В.К.“ (прекратен).
По делото е
приложено заверено копие от удостоверение с изх. № 10849/22.07.2020 г. на ЧСИ
Иван Стръмски, съгласно което изпълнително дело № 20158700400048 е било образувано
на 30.03.2015 г. въз основа на изпълнителен лист от 29.03.2005 г. по търг. дело №
762/2003 г. на Окръжен съд - Стара Загора, като поканата за доброволно изпълнение
била връчена на длъжника на 14.05.2015 г. Към момента на издаване на
удостоверението непогасената част от задължението на В.В.К. била в размер на
общо 4 182 301,65 лв. (четири милиона сто осемдесет и две хиляди триста и един
лева и шестдесет и пет стотинки).
По делото е приложен
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 82, том 4, рег. № 3912, дело №
651/2018 г. от 30.11.2018 г. на нотариус Таня Стоянова - Иванова с рег. № 575
на Нотариалната камара и район на действие РС – Чирпан, вписан в Служба по
вписванията - Чирпан с Акт № 128, том 10 (десет), дело/описна книга №
1993/30.11.2018 г., имотна партида № 95377, вх. № 3021/30.11.2018 г., дв. вх.
рег. № 3015/30.11.2018 г. от който се установява, че В.В.К., с ЕГН **********,***
и К. В.К., с ЕГН ********** - лично за себе си и като пълномощник на Т.К.С., с
ЕГН **********, Т.В.К., с ЕГН **********, Н.И.С., с ЕГН ********** и Й.И.С., с
ЕГН **********, даряват на В.К.В., с ЕГН ********** (племенник на В.В.К. и син
на К. В.К.)***, следния недвижим имот, находящ се в село Оризово, Община Братя
Даскалови, Област Стара Загора: Застроен урегулиран поземлен имот (УПИ) с площ
от 1920 кв.м. /хиляда деветстотин и двадесет кв.м./, обозначен като 1Х-522
/девет римско за петстотин двадесет и две арабско/ в квартал 32 /тридесет и
две/ по подробния устройствен план на село Оризово, Област Стара Загора, заедно
с построените в него полумасивно жилище, масивно жилище, масивни сгради -2
/два/ броя, паянтови сгради - 3 /три/ броя, полумасивна сграда и навеси - 4
/четири/ броя, при граници: от двете страни улици, УПИ ХГХ-521, УПИ Х1-524 и
УПИ X - 523. Данъчната оценка на дарения недвижим имот е 11 964,50 лв.
(единадесет хиляди деветстотин шестдесет и четири лева).
По делото са
приложени като
писмени доказателствени средства справка за ЕТ „ВВК - В.К.“ от регистър Булстат
- фирмено досие, справка от имотен регистър по партидата на В.В.К. - Служба по
вписвания Чирпан, справка от имотен регистър по партидата на В.К.В. - Служба по
вписванията - гр. Чирпан, Обезпечителна заповед от 29.10.2020 г. и Определение
№ 260256/29.10.2020 г. по ч.т.дело № 1261/2020 г. на ОС - Стара Загора, Определение №
260049/01.02.2021 г. по в.ч.т.дело № 54/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, Решение
№ 716/23.11.2017 г. на Министерски съвет на Република България за назначаване
на Петя Александрова за изпълнителен директор и член на Изпълнителния съвет на
АПСК (сега АППК), Заповед № 206/10.11.2020 г. на изпълнителния директор на
АППК, Решение
№ 3486 от 18.11.2003 г. по ф.д. № 3608/1990 г. по описа на ОС - Ст. Загора, договор
за продажба на предприятие на едноличен търговец от 13.11.2003 г. с нот.заверка
на подписите, молба от 14.11.2003 г. по ф.д. № 3608/1990 г. по описа на ОС -Ст.
Загора, разпечатка от ТР за ЕТ „ВВК-И.К.“, с ЕИК *********.
В показанията си разпитания
като свидетел К. В.К. сочи, че с брат си В.В.К. притежавали съсобствени,
наследени недвижими имоти в с. Оризово и земеделски земи в землището на с.
Оризово. Свидетеля сочи, че през 2018 г. е предложил на брат си да поделят
имотите, което сторили, като прехвърлили къщата с двора и два празни парцела на
синовете на свидетеля, а земеделските земи на сина на В.В.К. - племенник на
свидетеля. Свидетелят твърди, че към момента на прехвърляне на имотите, брат му
не му бил казвал, че има някакви задължения. През есента на 2021 г. свидетелят
разбрал от сина си Чавдар, че двете дворни места били запорирани. Свидетелят
заявява, че брат му бил участвал в приватизацията за закупуване на монтажна
база в Ст. Загора, но не знае други подробности.
Съгласно чл. 135,
ал. 1, изр. 1
от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането.
Правото по чл. 135
от ЗЗД
възниква ex lege – по закон, при наличието на фактически състав с установени от
законодателя елементи: вземане, увреждащо действие, субективна предпоставка.
В случая от
събраните по делото доказателства се установи първата предпоставка на
фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД - наличието на съществуващо парично вземане на кредитора
АППК от длъжника й В.В.К., материализирано в изпълнителен лист от 29.03.2005 г.,
издаден въз основа на влязло в сила Решение № 86/09.07.2004 г. по търговско дело
№ 762/2003 г. на Окръжен съд - Стара Загора, въз основа на който е образувано
изпълнително
дело № 20158700400048 на ЧСИ Иван Стръмски, с рег. № 870 на КЧСИ и район на
действие - ОС - Стара Загора, образувано с взискател АППК срещу физическото
лице и длъжник В.В.К., в качеството му на собственик на ЕТ „ВВК - В.К."
(прекратен) за събиране на задължение в размер на общо 4 182 301,65 лв.
С оглед направените
възражения в отговора на ИМ от ответника В.В.К., следва да се посочи, че
с преобразуващото
право по чл. 135 от ЗЗД (Павлов иск), разполага лице, което е кредитор на
длъжника, като определящо за качеството кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е
наличието на съществуващи спрямо длъжника права и извършена от длъжника сделка,
която пречи на осъществяването им (така Решение № 639 от 06.10.2010 г. на, IV
г.о.; Решение № 345 от 30.05.1999 г. по гр. д. № 36/1999 г. на ВКС, II г. о.;
Определение № 27 от 17.10.2008 г. по гр. д. № 2266/2008 г. на ВКС, III г. о.;
Определение № 90 от 06.03.2003 г. по ч. гр. д. № 239/2003 г. на ВКС, 5-членен
състав). Главно и пълно доказване на вземането не е необходимо. Достатъчно е
твърдение за вземането. Съдът по Павловия иск не може да преценява дали това
правоотношение съществува. Съдът може да приеме обратното само ако вземането е
отречено със сила на пресъдено нещо. В Решение по гр. д. № 171/2009 г. на ВКС
се приема, че договорът, от който произтича вземането на кредитора-ищец, не е
предмет на делото по предявения Павлов иск и съдът по Павловия иск не може да
се произнесе по оспорването на вземането на ищеца, което го легитимира като
кредитор. В Решение № 65 от 25.03.2016 г. по гр. д. № 3800/2015 г. на ВКС, ГК,
IV г. о., в което е застъпено същото становище, се приема още, че „в
производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането
съществува, ако то произтича от твърдените факти“. Съдът може да се произнесе
по този въпрос само ако в производството по отменителния иск разглежда и
обективно съединен иск за вземането. Поради изложеното, възраженията на
ответника В.В.К. са неотносими към спора по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, съответно не
следва съдът да ги приема и решава инцидентно в този процес (така Тълкувателно
решение № 2/09.07.2019 г. по т. дело №
2/2017 г. на ОСГТК, Решение № 328/23.04.2010 г. по гр. д. № 879/2010 г. на ВКС,
ІІІ ГО и др.). В тази връзка следва да се посочи, че дори не е необходимо вземането
да е изискуемо и ликвидно, т.к. възникването на правото по чл. 135 не се
обуславя от установяване на вземането с влязло в сила съдебно решение,
снабдяването на кредитора с изпълнителен лист или наличието на безуспешни опити
за принудително удовлетворяване (така Решение № 422/2000 г. по гр. д. №
1469/1999 г. на ВКС, V г. о.).
В процесния случай,
от събраните доказателства - изпълнителен лист от 29.03.2005 г. по търг. дело №
762/2003 г. на Окръжен съд - Стара Загора, и удостоверение с изх. №
10849/22.07.2020 г. на ЧСИ Иван Стръмски, по изпълнително дело № 20158700400048
на същия ЧСИ, се установява по безспорен начин, че качеството на кредитор на АППК
по отношение на В.В.К., който има качеството на длъжник по отношение на ищеца.
Към момента на приключване на устните състезания по настоящото дело, ответникът
В.В.К. не представи доказателства, че е погасил задълженията си към ищеца и
негов кредитор, като към същия момент е налице висящо изпълнително дело, с
взискател - АППК и длъжник - ответника В.В.К.. Ето защо, съдът намира че е налице
първия елемент от фактическия състав на хипотезата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД -
ищеца да притежава качеството на кредитор по отношение на първия ответник - В.В.К..
Вторият елемент от
фактическия състав на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е извършване на действие, което
уврежда кредитора. Увреждането
е обективен факт. Между действието и увреждането трябва да има причинна
зависимост. Кредиторът е увреден най-общо казано, когато длъжникът с правните
си действия е създал или увеличил платежната си неспособност (така Решение № 60
от 20.04.2017 г. по гр. д. № 3094/2016 г. на ВКС, IV г. о.). В случая е налице увреждане на
интересите на кредитора, тъй като с атакуваната сделка, оформена с нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 82, том 4, рег. № 3912, дело № 651/2018 г. от
30.11.2018 г. на нотариус Таня Стоянова - Иванова с рег. № 575 на Нотариалната
камара и район на действие РС – Чирпан, вписан в Служба по вписванията - Чирпан
с Акт № 128, том 10 (десет), дело/описна книга № 1993/30.11.2018 г., имотна
партида № 95377, вх. № 3021/30.11.2018 г., дв. вх. рег. № 3015/30.11.2018 г.,
ответникът В.В.К. е отчуждил имуществени права и по този начин е намалил актива
на имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл. 133 от ЗЗД, цялото имущество на
длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори. Като е отчуждил с атакуваната сделка,
безвъзмездно 1/6 ид.ч. от собствения си недвижим имот в полза на втория
ответник В.К.В., ответникът В.В.К., в качеството си на длъжник на ищеца е
намалил имуществото си, което служи за общо обезпечение на кредитора, съгласно
цитираната разпоредба. Поради това следва да се приеме, че с атакуваната правна
сделка - договор за дарение, ответникът В.В.К. е увредил интересите на ищеца - кредитор
АППК. Фактът
на увреждането се преценява към момента на сключване на сделката, чиято
недействителност се иска да бъде обявена, а към този момент - 30.11.2018 г. ищецът
вече е имал качеството на кредитор на ответника В.В.К.. Поради изложеното,
съдът счита, че е налице и втория елемент от фактическия състав на чл. 135, ал.
1 от ЗЗД - увреждащо действие.
Третата
предпоставка от фактическия състав на правото по чл. 135 от ЗЗД има субективен
характер. Необходимо
е длъжникът да е знаел при извършване на атакуваното правно действие, че с него
уврежда кредиторите си. Не е необходимо намерение да се вреди. Длъжникът да
знае за увреждането, означава да съзнава по време на извършване на правното
действие, че с него ощетява кредиторите си, че създава или увеличава
неплатежоспособността си или затруднява удовлетворяването им. Според Решение №
93 от 28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. - „длъжникът
винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след
възникване на кредиторовото вземане.“ При това ако правната сделка е
едностранна – дарение, отказ от наследство, отказ от вещно право и т.н. - само
длъжникът трябва, а и може да има съзнанието, че с нея уврежда кредиторите си.
Това е достатъчно, за да бъде обявена сделката за недействителна.
В случая, атакуваната сделка е безвъзмездна (договор за дарение), поради което е достатъчно само длъжника, т.е. ответника В.В.К. да е знаел за увреждането - чл. 135, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, което знание в случая е налице, тъй като атакуваната сделка е сключена след възникване на дълга на ответника В.В.К. към ищеца. Без значение е субективното отношение на лицето, което е получило престацията от длъжника, защото е получило имуществото на длъжника без да престира нищо насреща (така Решение № 964/07.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4023/2007 г., III г. о, ГК). Дарението е безвъзмездна сделка, така че за уважаването на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД не е нужно намерение за увреждане и у приобретателите (така Решение № 1476/20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5400/2007 г., IV г. о, ГК). Поради това, съдът намира за ирелевантно по делото обстоятелството - дали ответникът В.К.В. е знаел, че с атакуваната сделка се увреждат интересите на кредитора – ищеца, тъй като същият е приобретател по безвъзмездна сделка, поради което субективното му отношение, респ. намерението им за увреждане е без значение.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че се установиха всички обективни и субективни
елементи от фактическия състав на правото по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
При това положение,
съдът следва да разгледа и направените с отговорите на исковата молба възражения от
ответниците за погасяване на претенцията на ищеца, поради изтичане на
предвидения в закона давностен срок.
Искът по чл. 135 от ЗЗД се погасява с изтичане на петгодишна давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД.
Начало на давностния срок тече от момента на извършване на увреждащото
действие, т.е. от сключване на увреждащата сделка. От този момент, увреденият
става носител на субективното право на обезщетение за увреждането и за него
възниква и правото да иска обявяването за недействителни спрямо него,
увреждащите го актове на длъжника (така Решение № 147/25.07.2016 г. по дело №
645/2016 на ВКС, III ГО и Решение № 7/26.01.2012 г. по дело № 456/2011 на ВКС,
III ГО). Тъй като за успешно провеждане на отменителния иск, както беше
посочено по-горе, не се изисква нито безспорност, нито съдебна установеност на
вземането, погасителната давност за предявяването на иска с правно основание
чл. 135 от ЗЗД, започнала да тече от сключването на увреждащата сделка, не се
прекъсва при настъпването на горните факти и не се влияе от прекъсване на
давността по отношение на самото вземане (така Решение № 12/11.03.2014 г. по
гр. д. № 3547/2013 г. на ВКС, III ГО, Решение № 311/2010 г. по гр. д. №
308/2009 г. на ВКС, IV ГО и Решение № 342/2010 г. по гр. д. № 430/2009 г. на
ВКС, III ГО). Давността за предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД се спира само
в изчерпателно посочените в чл. 115 от ЗЗД хипотези, в това число и докато трае
съдебния процес за вземането (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД).
В настоящия случай,
атакуваната сделка е била извършена на 30.11.2018 г., от която дата, по
изложените по-горе съображения, е започнала да тече петгодишната погасителна
давност за предявяване на претенцията по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Производство по
настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, заведена в
Регистратурата на РС – Чирпан, с вх. № 261376/19.11.2020 г., т.е. преди
изтичане на пет години от извършване на разпоредителната сделка.
По тези съображения,
съдът намира, че предявения иск за обявяване за недействителна спрямо кредитора
на следната сделка: договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален
акт № 82, том 4, рег. № 3912, дело № 651/2018 г. от 30.11.2018 г. на нотариус
Таня Стоянова-Иванова с рег. № 575 на Нотариалната камара и район на действие
РС - Чирпан, вписан с Акт № 128, том 10 (десет), дело/описна книга №
1993/30.11.2018 г., имотна партида № 95377, вх. № 3021/30.11.2018 г., дв. вх.
рег. № 3015/30.11.2018 г. за 1/6 (една шеста) идеална част от правото на
собственост върху следния недвижим имот, находящ се в село Оризово, Община
Братя Даскалови, Област Стара Загора: Застроен урегулиран поземлен имот (УПИ) с
площ от 1920 кв.м. /хиляда деветстотин и двадесет кв.м./, обозначен като 1Х-522
/девет римско за петстотин двадесет и две арабско/ в квартал 32 /тридесет и
две/ по подробния устройствен план на село Оризово, Област Стара Загора, заедно
с построените в него полумасивно жилище, масивно жилище, масивни сгради - 2
/два/ броя, паянтови сгради - 3 /три/ броя, полумасивна сграда и навеси -
4/четири/броя, при граници: от двете страни улици, УПИ Х1Х-521, УПИ Х1-524 и
УПИ X - 523. Данъчната оценка на дарения недвижим имот е 11 964,50 лв.
(единадесет хиляди деветстотин шестдесет и четири лева), е основателен и следва
да бъде уважен.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца
направените по делото разноски в размер общо от 533.70 лева, представляващи
както следва: 50.00 лева – ДТ за предявяване на иска, 10.00 лева – ДТ за
вписване на ИМ, 40.00 лева – ДТ за образуване на ч.т.д. № 1261/2020 г. на ОС –
Стара Загора, 6.70 лева – ДТ за издаване на обезпечителна заповед по ч.т.д. №
1261/2020 г. на ОС – Стара Загора, 15.00 лева – ДТ за вписване на възбрана,
съгласно обезпечителна заповед по ч.т.д. № 1261/2020 г., 5.00 лева – ДТ за
издаване на удостоверение за снабдяване с данъчна оценка на процесния имот по
наст. гр. дело, 5.00 лева – ДТ за издаване на удостоверение за снабдяване със
скица на процесния имот по наст. гр. дело. 15.00 лева – такса за издаване на
скица на процесния имот № 32/26.01.2021 г. на Община Бр. Даскалови, 12.00 лева
– такса за издаване на удостоверение за данъчна оценка на процесния недв. имот
с изх. № *********/25.01.2021 г. на Община Бр. Даскалови, 15.00 лева – ДТ за разглеждане
на частна жалба вх. № 262896/25.10.2021 г. и 360.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
По изложените мотиви, Районен съд - Чирпан
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА, на
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, по отношение на ищеца Агенция за публичните
предприятия и контрол, с ЕИК *********, представлявана от изпълнителния
директор **, адрес за призоваване: гр. София, п. код 1000, ул. „Врабча“ № 23,
чрез гл. юрисконсулт И.С., относителната недействителност на договор за дарение
на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 82, том 4, рег. № 3912, дело №
651/2018 г. от 30.11.2018 г. на нотариус Таня Стоянова-Иванова с рег. № 575 на
Нотариалната камара и район на действие РС - Чирпан, вписан с Акт № 128, том 10
(десет), дело/описна книга № 1993/30.11.2018 г., имотна партида № 95377, вх. №
3021/30.11.2018 г., дв. вх. рег. № 3015/30.11.2018 г. за 1/6 (една шеста)
идеална част от правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се
в село Оризово, Община Братя Даскалови, Област Стара Загора: Застроен
урегулиран поземлен имот (УПИ), с площ от 1920 кв.м. /хиляда деветстотин и
двадесет кв.м./, обозначен като 1Х-522 /девет римско за петстотин двадесет и
две арабско/ в квартал 32 /тридесет и две/ по подробния устройствен план на
село Оризово, Област Стара Загора, заедно с построените в него полумасивно
жилище, масивно жилище, масивни сгради - 2 /два/ броя, паянтови сгради - 3
/три/ броя, полумасивна сграда и навеси - 4/четири/броя, при граници: от двете
страни улици, УПИ Х1Х-521, УПИ Х1-524 и УПИ X - 523. Данъчната оценка на
дарения недвижим имот е 11 964,50 лв. (единадесет хиляди деветстотин шестдесет
и четири лева).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците В.В.К., с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, п. код 6000, ул. „Чая“ № 9 и В.К.В., с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, п. код 6000 да заплатят на Агенция за публичните
предприятия и контрол (АППК), с ЕИК *********, представлявана изпълнителния
директор **, адрес за призоваване: гр. София, п. код 1000, ул. „Врабча“ № 23,
чрез гл. юрисконсулт И.С. направените по делото разноски в размер общо от 533.70
(петстотин тридесет и три лева и 70 ст.) лева, представляващи както следва: 50.00 лева – ДТ за
предявяване на иска, 10.00 лева – ДТ за вписване на ИМ, 40.00 лева – ДТ за
образуване на ч.т.д. № 1261/2020 г. на ОС – Стара Загора, 6.70 лева – ДТ за
издаване на обезпечителна заповед по ч.т.д. № 1261/2020 г. на ОС – Стара
Загора, 15.00 лева – ДТ за вписване на възбрана, съгласно обезпечителна заповед
по ч.т.д. № 1261/2020 г., 5.00 лева – ДТ за издаване на удостоверение за
снабдяване с данъчна оценка на процесния имот по наст. гр. дело, 5.00 лева – ДТ
за издаване на удостоверение за снабдяване със скица на процесния имот по наст.
гр. дело. 15.00 лева – такса за издаване на скица на процесния имот №
32/26.01.2021 г. на Община Бр. Даскалови, 12.00 лева – такса за издаване на
удостоверение за данъчна оценка на процесния недв. имот с изх. №
*********/25.01.2021 г. на Община Бр. Даскалови, 15.00 лева – ДТ за разглеждане
на частна жалба вх. № 262896/25.10.2021 г. и 360.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до страните пред Окръжен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: