№ 239
гр. Варна, 29.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николина П. Дамянова
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20233001000146 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 и сл ГПК.
Производството е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на БАНКА ДСК
АД, ЕИК *********, София, чрез ю.к.Хр.Д. срещу решение
№527/18.11.2022г. по т.дело №476/2021г. по описа на ВОС, ТО, с което е бил
уважен предявен от ищеца А. Н. Н. иск срещу БАНКА ДСК АД за приемане
за установено, че ищецът не дължи на банката сумата от 289 361.55 лева,
представляващи главница по договор за ипотечен кредит от 26.09.2007г. С
жалбата се претендира недопустимост на постановеното решение, евентуално
неговата неправилност с искане за отмяната му и постановяване на друго, с
което искът бъде отхвърлен изцяло.
В жалбата се твърди, че за да достигне до извод за основателност на
предявения отрицателен установителен иск първоинстанционният съд е
приел, че погасителна давност за вземането тече, считано от 11.05.2014г., с
връчване препис от исковата молба, по която е образувано т.дело
№464/2014г. на ВОС, образувано по иск на банката срещу ищеца с правно
основание чл.422 ГПК, въз основа на издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист в полза на банката –ищец по ЧГД
№4387/2011г. на ВРС. С влязло в сила решение /на ВАС/ този иск на банката е
бил изцяло отхвърлен поради липса на настъпила предсрочна изискуемост
към датата на приключване на устните състезания пред ВнАС по т.дело
№72/2016г. /към 05.05.2016г./ въззивникът счита, че с това решение е
установено със СПН, че предсрочната изискуемост не е била настъпила към
м.04.2016г. След този момент банката е върнала дълга си в редовност и е
1
обявена нова предсрочна изискуемост с връчване на длъжника покана на
03.04.2017г. Този нов факт следва да бъде отчетен в настоящото
производство, а не бъде преразглеждан обхванатия от СПН факт относно
настъпилата по-рано предсрочна изискуемост, както е приел
първоинстанционният съд. /цит.съдебна практика решения по т.дела
№№2195/2019г. на първо т.о. и по т.дело №2278/2019г. на първо т.о. на ВКС,
решение по гр.дело №1922/2020г. на първо т.о. и по т.дело №4509/2021г. на
IV г.о. на ВКС/ В тази връзка въззивникът излага подробно доводи във връзка
с недопустимото зачитане от първата инстанция на релевантна към спорния
факт, дата, която е отречена с предходно влязло в сила решение между
същите страни, въз основа на същото основание. Въззивникът прави довод, че
ищецът се е позовал изрично на нов факт, настъпил след приключване на
предходния спор, в който искът е бил отхвърлен не поради несъществуване на
вземането на банката, а поради липса на предсрочна изискуемост, обявена по
реда на т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
От друга страна, въззивникът твърди, че са налице законовите
основания за обявяване новата изискуемост на задължението по договора за
кредит от 26.09.2007г. поради продължаващо неплащане съгл.т.20.2 от раздел
VII от договора и надлежно връчена покана на длъжника А. Н. за
предсрочната изискуемост на задължението му на 03.04.2017г. Твърди се, че с
невлязло в сила решение по т.дело №1140/2020г. на ВОС е приета идентична
дата на предсрочната изискуемост. От този момент са започнали да текат
всички давностни срокове, вкл. тези за погасяване на главницата по чл.110
ЗЗД. Давността е била прекъсната с предявяване на осъдителния иск по цит.
Търговско дело 1140/2020г. на 09.10.20г. и не тече докато трае процеса
относно вземането. Претендира се, че обжалваното сега решение не е
съобразено с чл.299 и чл.235, ал.3 ГПК. Въззивникът иска отмяната му ведно
с присъждане на сторените разноски за производството.
В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна А.
Н. чрез адв.Б.Е., за неоснователност на жалбата. Излагат се доводи във връзка
с превратно тълкуване на въззивника относно правното значение на
настъпилата предсрочна изискуемост, вкл. релевантния за това момент –дали
към датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК или към датата на
приключване на устните прения по предходен спор между страните. Твърди
се, че връчване на уведомление за предсрочната изискуемост е извършено с
връчване от ЧСИ Н.Д. на поканата за доброволно изпълнение и издадената
заповед за изпълнение на 30.01.2014г. В този момент е настъпила
изискуемостта и на непадежиралите вноски по кредита. Ако не бъде
споделено това твърдение, то уведомление е връчено на длъжника най-късно
с преписа на исковата молба по т.дело №464/2014г. на ВОС.
Съдът преценява постъпилата въззивна жалба за редовна и
производството по същата – допустимо. Жалбата е подадена от легитимирана
страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител, в
преклузивния срок и при интерес от обжалването. Същата е администрирана
2
надлежно ведно с постъпилия отговор на насрещната страна.
Страните не правят доказателствени искания и не твърдят допуснати от
съда процесуални нарушения, които налагат съответно приложение на чл.266
ГПК и т.2 и т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Въз основа на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на БАНКА ДСК АД,
ЕИК *********, София, чрез ю.к.Хр.Д., срещу решение №527/18.11.2022г. по
т.дело №476/2021г. по описа на ВОС, ТО, с което е бил уважен предявен от
ищеца А. Н. Н., отрицателен установителен иск срещу БАНКА ДСК АД, за
приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от 289 361.55 лева,
представляващи главница по договор за жилищен ипотечен кредит от
26.09.2007г. поради погасяване по давност.
НАСРОЧВА производството в открито заседание на 03.05.2023г. от
14.30 часа, за която дата и час да се уведомят страните, вкл. на посочени
ел.адреси.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на
последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските
(чл.80 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3