О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№...
Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в открито заседание на 23.10.2018
г., в състав:
Председател: Веселка Иванова
при участието на
прокурора Асен Пашански и секретаря Галина Емилова,
като разгледа докладваното от съдията Иванова
ЧН дело № 518 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. НПК.
Образувано е по молба на осъдения Й.Т.Т. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от определеното му наказание от 8 години лишаване от свобода по НОХД № 443/2009 г. по описа на ОС-Враца. В молбата се твърди, че осъденият фактически е изтърпял законоустановения размер от наказанието и са налице доказателства за поправянето му. По време на престоя в затвора има примерно поведение и положително отношение към труда, многократно е награждаван, рискът от вреди е нисък, а режимът на изтърпяване на наказанието е заменен от строг на лек.
Към сезиращата молба са приложени писмени документи, предписани от чл.155 и чл.156 ЗИНЗС, доклад за пробационен надзор, както и личното затворническо досие на Й.Т..
В съдебно заседание осъденият поддържа молбата с изнесените в нея доводи и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода. Като допълнителен аргумент за уважаване на искането му посочва тежкия семеен статус-с три деца и болна майка със 100% инвалидност с чужда помощ, за които следва да полага грижи.
Представителят на Затвора-Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява становище за основателност на молбата по съображения, че осъденият е изтърпял повече 1/2 от наложеното му наказание и с поведението си е дал доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП-Враца дава становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като се запозна с молбата на осъдения, приложените към нея писмени доказателства и като съобрази становищата на страните, намира следното:
Молбата е допустима, тъй като от влизане в сила на 12.01.2018 г. на предходния отказ за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Й.Т., постановен с определение № 843/20.12.2017 г. по ЧНД № 714/2017 г. по описа на ОС-Враца, е изтекъл шестмесечният срок по чл.441 НПК.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:
Й.Т. е осъден с присъда, постановена по НОХД № 443/2009г. на
ОС-Враца, в сила на 10.12.2015 г., на осем години лишаване от свобода за
извършено престъпление по чл.321, ал.3, алт.2, пр.7, т.1, вр. ал.1 (редакция ДВ
бр.92/2002 г.),
вр.чл.20, ал.2 НК, за това, че в началото на 2002 г. в гр.Враца и гр.Мездра,
образувал организирана престъпна група и оттогава до м.март 2007 г. в съучастие
като съизвършител с Д.Ж. от гр.Несебър, ръководил същата, а от края на м.март
2007 г. до 14.10.2008 г. сам осъществявал ръководството й с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления-наркоразпространение, трафик на хора,
склоняване към проституция, сводничество и чрез които се цели да се набави
имотна облага, като групата е създадена с цел да се вършат престъпления по
чл.354а, ал.1 и ал.2 НК.
Осъденият Й.Т. е започнал да търпи наказанието на 31.05.2016 г. и до
момента фактически е изтърпял 2 години, 4 месеца и 23 дни, от работа му се зачитат 10 месеца и 22 дни, от
предварителен арест 2 години, 11 месеца и 14 дни, или всичко изтърпяно 6 години,
2 месеца и 29 дни. Остатъкът към настоящия момент е 1 година, 9 месеца и 1 ден.
При тези данни е видно, че осъденият фактически е изтърпял повече от 1/2 от определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК. Следователно, налице е първата материално-правна предпоставка за приложение института на условното предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК.
На второ място, съдът трябва да прецени дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и доклад за пробационен надзор по чл.70, ал.6 НК, макар и изцяло в положителен смисъл, не са достатъчни да обосноват трайна позитивна промяна в нагласите, поведението и начина на мислене на лишения от свобода Й.Т..
Съгласно доклада по чл.155 ЗИНЗС, изготвен от ИСДВР на 08.10.2018г., по време на престоя в затвора осъденият Й.Т. има примерно поведение, спазва реда и дисциплината, награждаван е многократно, има положително отношение към труда, като е бил ангажиран с работа на основание чл.80 ЗНЗС в хранителния склад, а считано от 23.06.2017 г. и към момента продължава да работи на външен работен обект като „помпиер“, като съвестно и стриктно изпълнява задълженията си. По отношение на извършеното деяние-признава вината си и съжалява, има мотивация за преосмисляне и промяна на начина на живот. Към момента е налице снижаване на риска от рецидив-от 24 точки на 21 точки, в границите на нисък. Рискът от вреди за обществото е среден. С оглед показаното примерно поведение и наблюдаваната позитивна промяна, режимът на лишения от свобода Т. е заменен от строг на общ, считано от 20.05.2017 г., а от 21.12.2017 г.- на лек режим. С желание участва в организираните общопенитенциарни дейности, организирал и водил е общообразователна програма „История и география на родния край“, инициатор е на курс по бокс и оборудването на боксова зала в затвора. Успешно е завършил специализираната програма „Насърчаване на толерантността“. Според доклада осъденият е изпълнил в пълен обем заложените цели и задачи в плана за изпълнение на присъдата. Продължава да демонстрира позитивно отношение към труда и съвестно да изпълнява възложените му трудови задачи, както и активно да участва в мероприятията за осмисляне на свободното време.
В аналогична насока са и събраните други доказателства-план за изпълнение на присъдата и доклад за пробационен надзор. В последния доклад също се застъпва становище, че е постигнато поправяне на осъдения. Посочено е, че Т. съвестно и стриктно изпълнява трудовите си задължения, активно се включва в културни и спортни дейности в затвора; има коректно поведение към служителите от затвора и другите лишени от свобода.
В обобщение е направен извод за мотивация за преосмисляне и коригиране на начина на мислене и поведението му.
Въпреки тези позитивни данни и положителното становище на затворническата администрация за приложението на чл.70, ал.1 от НК, съдът приема, че наличните доказателства не са достатъчни да се направи категоричен извод, че така изтърпяната част от наказанието е оказала необходимото за изпълнение на целите на наказателната санкция поправително въздействие спрямо осъдения, съгласно изискванията на чл.439а от НПК. В този аспект е необходимо да се подчертае, че изводът за поправяне на личността следва да е обвързан не само от формални критерии-външни признаци на добро поведение в изолираната среда на пенитенциарното заведение и положително отношение към труда, но и от преценката дали те са довели до дефинитивно постигане на целите на наказанието, така че да оправдаят освобождаване от по-нататъшното му ефективно изтърпяване. Ето защо съдът следва да съобрази и общо данните за личността на осъдения през призмата на тежестта на извършеното престъпление, продължителността на корекционната работа, съдебното минало и всички други данни за личността на осъдения, които да позволят да се приеме, че той е трайно поправен и окончателно е преустановил противообществения начин на живот. Следва да се съобразят въпроси като продължителност на престъпната дейност, устойчивост, признаци за това дали след изтърпяване на предишни наказания осъденият не е предприемал същото поведение, дали не се касае за лице с трайна нагласа към престъпни деяния, превърнати в начин на живот. В такива случаи към такова лице следва да се поставят по-високи критерии, надхвърлящи минималния стандарт на формално добро поведение в затвора, за да се приеме, че е постигната окончателна положителна промяна и е завършен процесът на превъзпитание.
Прочитът на приложените по делото доказателства, и най-вече на доклада по чл.155 ЗИНЗС, пробационния доклад и плана на присъдата, изготвени от съответните длъжностни лица от затворническата администрация, сочи, че са налице данни за формално добро поведение на осъдения Й.Т. в затвора, трудова ангажираност и участие в социално-културни пенитенциарни мероприятия. Като коректив на това обаче следва да се отчете тежестта на извършената престъпна дейност, продължила повече от шест години с участието на голям брой членове на организираната престъпна група; подчертаната активност и лидерство на осъдения Т. в нея; мащабността и сериозността на произтеклите от тази организирана престъпна дейност вредни последици. Освен това данните по делото (виж справка за съдимост на л.150-151 от затворническото досие и предложение от началника на затвора-Враца на л.169 от затворническото досие) сочат, че преди настоящата присъда, Т. е осъждан с влязла в сила присъда на РС-Мездра за две престъпления-по чл.214 от НК и по чл.142 от НК, и е изтърпял общо наказание от 5 месеца лишаване от свобода на 29.06.2002 г. Въпреки това, той е предприел новата престъпна дейност още преди изтърпяване на това предходно наказание и е продължил с нея и след неговото изтърпяване. Тези данни го определят като личност с висока степен на обществена опасност, разкриваща устойчивост в престъпното поведение, превърнало се в начин на живот. Съдът отчита и сравнително краткия срок на същинското изтърпяване на наказанието в условията на затвора – 2 години, 4 месеца и 23 дни, значително по-малък от срока на наложеното наказание от 8 години лишаване от свобода, и дори значително по-малък от изискуемата половина от наказанието. На практика по-голямата част от фактическото зачитане на наказанието е обхваната от срока на предварителното задържане, който е 2 години, 11 месеца и 14 дни, през който срок с осъдения не е провеждана нужната корекционно-превъзпитателна дейност и той не е имал съзнание, че търпи именно наказание (а не мярка за неотклонение), насочено към постигане на целите по чл.36 НК. Сравнително краткият престой в затвора, съпоставен с личностния профил на осъдения, е крайно недостатъчен, за да се приеме, че поправянето му е окончателно завършено и че той е променена личност, която на свобода би водила общественополезен и правомерен живот.
Посоченият от осъдения тежък семеен статус-с три деца и болна майка със 100% инвалидност с чужда помощ, не съставлява доказателство за личното му поправяне, и следователно не може да има приоритетно значение в настоящото производство.
С оглед изложеното съдът приема, че независимо от наличните формални положителни данни за личността на осъдения Й.Т. и поведението му в затвора, процесът на поправянето му и към настоящия момент все още не е завършен и целите на наказанието, предвидени в чл.36, ал.1 от НК, не са дефинитивно изпълнени, поради което се налага престоят му в затвора да продължи.
При това положение, съдът приема, че е налице само едната от двете законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно осъденият Т. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още не е дал достатъчно реалистични и трайни доказателства да се приеме, че напълно се е поправил. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Й.Т. ***, ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Враца, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието от 8 години лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 443/2009 г. по описа на ОС-Враца, с остатък 1 година, 9 месеца и 1 ден.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора гр.Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: