Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../31.07.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Величка Велчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 467 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
от Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес:
***, чрез процесуалния му представител – адв. Й.А., срещу З. „Л.И.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***,
иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за
осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата 1293.68 лв. /след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК
изменение на иска вместо първоначалния 100 лв., частичен иск от целия
в размер на 1789.78 лв./, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения
на ищеца мотоциклет „Пиаджио СКР 125”, ДК
№ В *** К, настъпили в резултат
на реализирано на 02.08.2019 г. ПТП в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Христо Смирненски”
и ул. „Тролейна“, причинено по вина
на водача на лек автомобил
„Форд Транзит”, ДК № В ***ВТ,
застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на спойлер
челен, спойлер преден долен, огледало
дясно, джанта предна, спойлер десен, спойлер ляв и конзола дясна
степенка, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба
в съда – 17.01.2020г. до окончателното й изплащане.
В
исковата си молба ищецът Д.С.Д. излага, че на 02.08.2019 г., около 19:00 часа,
в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Христо Смирненски” и ул. „Тролейна“, управлявайки
собствения си мотоциклет марка „Пиаджио СКР 125”, ДК
№ В *** К, претърпял ПТП с лек автомобил „Форд Транзит”, ДК № В ***ВТ,
управляван от С.
Я. Твърди, че ПТП е настъпило при следните обстоятелства: движил се по бул. „Христо
Смирненски” в посока бул. „Сливница”. Преминавайки през кръстовището с ул. „Тролейна”,
движещият се лек автомобил „Форд Транзит”, ДК № В ***ВТ, управляван от С.Я., не
го пропуснал и станал причина за ПТП. За настъпилото ПТП били уведомени
компетентните органи, които посетили мястото и съставили констативен протокол
за ПТП с пострадали лица. Поддържа, че в протокола за ПТП като виновен бил
посочен водачът С.Я., управлявал лек автомобил „Форд Транзит”, ДК № В ***ВТ.
Твърди, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, издадена от ответното дружество, със срок на действие
07.10.2018 г. – 07.10.2019 г., действаща към датата на настъпване на процесното ПТП. Излага, че е уведомил застрахователя на
виновния водач, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков
материал и съставил опис-заключение № 0003-5000-18-305013. Като увредени
детайли били описани: спойлер челен, спойлер преден долен, огледало дясно,
джанта предна, спойлер десен, спойлер ляв и конзола дясна степенка.
Посочва, че на 17.09.2019 г. като обезщетение за претърпените вреди получил от
застрахователя сумата 210.22 лв. Излага, че е направил проучване в няколко
сервиза, при което установил, че необходимата сума за възстановяване на щетите
е в размер на 2000 лв. Счита, че след приспадане на заплатеното обезщетение,
застрахователят му дължи още сумата 1789.78 лв. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника З. „Л.И.” АД, ***, чрез процесуалния му
представител – адв. Станислава Райчева. Не оспорва
обстоятелството, че лек автомобил „Форд Транзит”, ДК № В ***ВТ, е застрахован при дружеството по силата на полица
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Не оспорва факта на настъпване на
застрахователното събитие с посочените в протокола за ПТП участници и при
описания механизъм. Излага, че в дружеството е образувана преписка по щета, в
хода на ликвидацията на която е извършен оглед на увредения мотоциклет.
Изготвено е опис-заключение, в което са констатирани всички увреждания, като
същото е прието без възражения от ищеца. Въз основа на него е изготвена
експертна оценка и е изплатено обезщетение в размер на 210.22 лв. Твърди, че
тази сума представлява действителната стойност за възстановяване на
претърпените щети по увреденото превозно средство. Оспорва предявения иск по
размер. Счита, че искът е предявен в завишен размер и не отговаря на
действително претърпените вреди. Поддържа, че с оглед възрастта на мотоциклета
и действителната му стойност, сумата, необходима за отремонтирането
му е много по-ниска от посочената от ищеца. По изложените съображения моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
В проведеното по делото на 16.07.2020 г. открито съдебно заседание ищецът
се представлява от адв. Й.А., който заявява, че
поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.
Ответникът не изпраща представител. В нарочна молба по хода на делото
процесуалният му представител – адв. Станислава Райчева
поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да
бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
За основателността на
така предявения иск е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи, че на
посочената дата 02.08.2019
г. е настъпило ПТП по вина на водача
С.Я., в резултат на което е претърпял твърдените имуществени вреди по вид
и размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието
и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач
е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата
на настъпване на ПТП; че е уведомил застрахователя на виновния водач
за настъпилото застрахователно събитие, съответно че е поискал заплащането на обезщетение за претърпените от него щети.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност” за лек автомобил „Форд Транзит”, ДК № В ***ВТ, при
ответното дружество, със срок на действие 07.10.2018 г. – 07.10.2019 г.,
валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие – 02.08.2019 г.; че
на 02.08.2019 г. е настъпило процесното ПТП при
описаните в исковата молба обстоятелства; че при застрахователя е образувана
преписка по щета № 0003-5000-18-305013, за което е подадено нарочно уведомление
от ищеца за настъпило застрахователно събитие, както и че на 17.09.2019 г.
ответникът е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 210.22
лв.
Съгласно заключението на вещото лице А.В. по приетата по делото съдебна
автотехническа експертиза механизмът на настъпване на
процесното ПТП е следният: участник ІІ с мотоциклет „Пиаджио СКР 125”, с рег. № В *** К, управляван от ищеца Д.С.Д.,***
в посока от бул. „Цар Освободител” към бул. „Сливница”. Участник І – автомобил
„Форд Транзит“, с ДК № В ***ВТ, управляван от Сава Георгиев Янчев, се движи по ул.
„Тролейна” в посока от Центъра на гр. Варна към Затвора. При преминаването на
мотоциклета през кръстовището с ул. „Тролейна“ настъпва удар с движещия се от
ляво на дясно лек автомобил, вледствие на който
мотоциклетът и водачът му падат на пътната настилка. Вследствие на удара
настъпват материални щети по мотоциклета и автомобила, както и телесни
увреждания на водача на мотоциклета. След съпоставяне на уврежданията на
мотоциклета /описани от застрахователя/ и схемата в Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица /л. 5 от делото/ вещото лице счита, че реалният и възможен
механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следният – пряк контакт
между две превозни средства под ъгъл близък до правия спрямо надлъжните им оси.
Според експертизата, уврежданията по мотоциклета, настъпили в резултат
от реализираното на 02.08.2019 г. ПТП, са установени при извършения оглед от
представител на застрахователя /ответника в производството/ и са описани в Опис
– заключение № L**********
по щета № 0003-5000-19-305013, а именно: спойлер челен, спойлер преден долен,
огледало дясно, джанта предна, спойлер десен, спойлер ляв, конзола метална степенка дясна, регулиране кормило.
Съгласно експертизата, уврежданията, които са установени по мотоциклета
при извършения оглед от представител на застрахователя са в зоната на удара и са
вследствие на удар и последващо падане на мотоциклета
на пътната настилка. При съпоставяне на механизма на произшествието, описан в
КП за ПТП с пострадали лица, скицата в него и установените увреждания, вещото
лице посочва, че е налице причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и настъпилите вреди за мотоциклета и е възможно същите да са причинени по
степен и вид от настъпилото ПТП.
От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен
материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че процесното ПТП е настъпило именно по вина на водача Сава
Сергеев Янчев, управлявал „Форд Транзит”, ДК № В ***ВТ, който не е пропуснал ищеца, управлявал
мотоциклет „Пиаджио СКР 125”, ДК № В *** К, като по
този начин е станал причина за инцидента. Още повече, че по делото, както бе
посочено и по-горе в изложението, бе прието за безспорно установено, че процесното ПТП е настъпило при описаните в исковата молба
обстоятелства, тоест по описания от ищеца начин. Вследствие на това е настъпил
удар с мотоциклета на ищеца, като са му причинени и съответни щети. Установена
е и причинно-следствената връзка между събитието и вредоносния резултат.
Следва да се отбележи още, че във връзка с коментираното ПТП и
образуваната преписка по щета при застрахователя, последният е заплатил на
ищеца обезщетение в размер на 210.22 лв. Фактът на плащане на тази сума съдът
приема, че представлява извънсъдебно признание на задължението на ответника да
изплати съответно застрахователно обезщетение в полза на ищеца.
Основният спорен момент в производството е относно
размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, какъвто е и настоящият случай.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.
Съгласно експертизата, общата стойност на щетите на мотоциклета по
средни пазарни цени на частите от алтернативен доставчик към датата на
събитието – 02.08.2019 г., в това число и стойността на труда по средни пазарни
цени към датата на събитието, който вариант на експертизата съдът приема, че
следва да бъде приет в случая, възлиза на сумата 1503.90 лв.
Предвид заключението на вещото лице и установения размер
на претърпените щети, съдът намира, че застрахователят дължи на ищеца
допълнително сумата 1293.68 лв.
/след приспадане на вече заплатеното застрахователно обезщетение или 1503.90
лв. – 210.22 лв. = 1293.68 лв./, необходима за възстановяване на увреденото моторно
превозно средство.
Неоснователно
е възражението за наличието на „тотална щета” по смисъла на закона. Както
посочва и вещото лице, стойността на ремонта не надвишава действителната
стойност на процесния автомобил, която към датата на застрахователното
събитие – 02.08.2019 г. е 2500 лв. /с намаляване на офертната
цена/. Необходимата за отремонтирането на процесното ПТП стойност – 1503.90 лв. се равнява на 60.16 %
от действителната му такава. За да е налице тотална щета е нужно ремонтът да
надхвърли 70 % от стойността на автомобила, каквато хипотеза в настоящия случай
не е налице.
По
изложените съображения и направените изводи за основателност на иска същият
следва да бъде уважен изцяло. Основателна е и претенцията за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 17.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на
спора, право на разноски в производството има ищецът. Същият представя списък
на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждане на такива, както следва: 51.75
лв. - държавна такса; 150 лв. – депозит вещо лице и 620 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 13.07.2020
г. От страна на процесуалния представител на ответника е направено възражение
за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, като съобрази
действителната правна и фактическа сложност на делото и ангажирания в
производството доказателствен материал, съответно при
съотнасяне на претендираното възнаграждение 620 лв. с
вкл. ДДС с минималното такова – 217.62 лв. без ДДС, изчислено съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, приема възражението за основателно. Възнаграждението следва да
бъде редуцирано до сумата 360 лв. с вкл. ДДС, която не надвишава значително
минималното такова, отчитайки и проявената от процесуалния представител на
ищеца активност по делото и съответно личното му явяване в проведените две
открити съдебни заседания в производството. Съдът не споделя становището,
изложено в списъка на разноските, че за изготвянето на исковата молба, на
адвоката следва да се дължи отделно възнаграждение, извън определеното такова
за осъществено процесуално представителство. Именно последното включва в себе
си и всички действия във връзка с оказаната на страната правна защита и
съдействие. По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в общ размер от 561.75 лв., на основание чл. 78,
ал. 1 вр. ал. 5 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1293.68 лв. /хиляда
двеста деветдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения
на ищеца мотоциклет „Пиаджио СКР 125”, ДК
№ В ****, настъпили в резултат
на реализирано на 02.08.2019 г. ПТП в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Христо Смирненски”
и ул. „Тролейна“, причинено по вина
на водача на лек автомобил
„Форд Транзит”, ДК № ****, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на спойлер
челен, спойлер преден долен, огледало
дясно, джанта предна, спойлер десен, спойлер ляв и конзола дясна
степенка, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба
в съда – 17.01.2020г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 561.75 лв. /петстотин шестдесет
и един лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал. 5 ГПК.
Начин на плащане: по банкова сметка № BG*****.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: