№ 7652
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110157273 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] срещу М. Д. Ц. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1 406,89 лева,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № FL*** от
08.04.2016 г., сключен с [фирма], ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2022 г. до изплащане на вземането и сумата
от 300 лева – частична претенция от сумата от 727,28 лева, представляваща договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 26.10.2018 г. до 26.10.2021 г., за които суми по ч. гр.
дело № 27443/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.06.2022 г.
Ищецът твърди, че на 08.04.2016 г. между [фирма], в качеството й на кредитор и
ответницата М. Д. Ц., в качеството й на кредитополучател, е сключен договор за
потребителски кредит № FL***, по силата на който кредиторът предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на сумата от 1452 лева. Посочва, че съгласно клаузата на
чл. 3 от договора усвоената главница следвало да бъде върната заедно с възнаградителна
лихва чрез 84 месечни погасителни вноски с уговорен краен срок 08.04.2023 г. Съгласно
погасителния план към договора през първата година от договорния период месечната
вноска възлизала на 29,13 лева, а през останалата част – на 30,52 лева, с последна
изравнителна вноска в размер на 30,15 лева. Поддържа се, че кредитополучателят М. Ц. не
изпълнявала в срок задълженията си, като непогасените суми по договора възлизали на сума
в общ размер от 2 134,17 лева, от която 1 406,89 лева главница и 727,28 лева – договорна
лихва за периода от 08.04.2016 г. до 26.10.2021 г. Поради допуснатата форма на договорно
неизпълнение и на основание чл. 15 от договора същият бил обявен за изцяло и предсрочно
изискуем, което било съобщено на насрещната страна – ответницата по делото с
уведомление от 11.10.2021 г. Ищцовото дружество твърди, че на 27.03.2020 г. вземанията по
процесния договор за кредит били прехвърлени от [фирма] на [фирма] (с настоящо
търговско наименование [фирма]). Впоследствие, с договор за продажба и прехвърляне на
1
вземания от 11.12.2020 г. [фирма] прехвърлило вземанията си, произтичащи от договора за
потребителски кредит срещу М. Ц., на ищцовото дружество. В исковата молба се излага, че
ответницата е надлежно уведомена за цесията с уведомления от 08.10.2021 г.. и от 11.10.2021
г. Поради допуснатото от ответната страна и продължаващо неизпълнение, по искане на
[фирма] в хода на производството по ч. гр. дело № 27443/2022 г. по описа на съда за
процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид
постъпилото възражение от длъжника и с оглед дадени от съда указания по реда на чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК дружеството предявява процесните установителни искови претенции. С тези
съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита, отправяйки
искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата М. Д. Ц.
оспорва предявените искови претенции с довод за недължимост на претендираните от
ищцовото дружество вземания поради погасяването им по давност. Не оспорва, че на
08.04.2016 г. между нея и [фирма] е подписан процесният договор за потребителски кредит.
Посочва, че отпуснатата в заем парична сума се погасява чрез равни месечни вноски
съгласно погасителен план, както и, че давността за вземанията не е била прекъсвана.
Оспорва да е била надлежно уведомена, както за предсрочната изискуемост на кредита, така
и за твърдените от ищеца прехвърляне на вземанията по него. С тези доводи ответницата
отправя искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл.
99 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването в полза на ищцовото
дружество на парични вземания срещу ответницата, удостоверени в заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е
подадено в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК и съдържа оспорване на удостоверените в същата
вземания, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, след дадени
от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от
исканото установяване.
Съгласно разпоредбите на чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество заедно с
лихва, в случай, че това е уговорено писмено.
Следователно, възникването в полза на ищеца на процесните вземания е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните обстоятелства: 1).
наличието на твърдяното облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и
ответницата, предаването на заемната сума на кредитополучателя, уговорения падеж на
погасителните вноски; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за
връщане на кредита с възнаградителна лихва; 3). наличието на основание за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем и надлежно упражняване на това право, чрез уведомяване
на длъжника; 4). да установи вземанията си и по размер; 5). да установи, че е станал титуляр
на сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружество,
което от своя страна да е придобило вземанията от кредитора, включването на процесните
вземания в предмета на договорите и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в
кредиторите; 6). наличие на основание за спиране/прекъсване на давностния срок за
вземанията.
При доказване на горните факти в тежест на ответницата е да установи погасяване на
2
паричното си задължение, в случай, че твърди това.
С оглед конкретното оспорване, проведено с отговора на исковата молба, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото, обективирано в определението от
02.01.2024 г. и обявен за окончателен такъв, като безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните са отделени обстоятелствата относно сключването между [фирма] и
ответницата М. Д. Ц. на процесния договор за потребителски кредит № FL*** от 08.04.2016
г., както и реалното предаване на кредитополучателя на заемната сума.
Тези обстоятелства следват и от приобщените по делото писмени доказателства,
сочещи, че на 08.04.2016 г. между [фирма], като кредитор и М. Д. Ц., като
кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № FL*** за предоставяне в
полза на кредитополучателя на паричен кредит в размер на сумата от 1452 лева за пълно
предсрочно погасяване на всички задължения по кредитните карти, издадени на основание
заявление – договор за банкови продукти № ***/27.03.2014 г., действащ между търговската
банка и М. Ц. като кредитополучател, срещу задължение на последната да върне кредита,
заедно с дължимите лихви. Съгласно клаузата на чл. 2, ал. 1 от договора кредитът се отпуска
по конкретно посочена разплащателна банкова сметка на кредитополучателя при [фирма],
която да бъде открита въз основа на нарочен договор и която банката има правото да
дебитира служебно за целите по чл. 1, ал. 1 от договора – за пълното и предсрочно
погасяване на съществуващи задължения по кредитни карти. В клаузата на чл. 3, ал. 1 от
договора е предвидено, че за усвоения кредит през първата година ог срока на
издължаването му кредитополучателят дължи променлива годишна лихва, определена като
сбор от РЛП (референтен лихвен процент) и фиксирана договорна надбавка в размер на
11,40 %, като е уговорено, че при сключване на договора РЛП (6-месечен Софибор) се
равнява на 0,590 %. За всяка следваща година до крайния срок на издължаване дължимата
променлива годишна лихва се определя като сбор от РЛП и фиксирана договорна надбавка в
размер от 13,410 % - арг. чл. 3, ал. 2. Изяснява се, че дължимите лихви се начисляват от
датата на усвояване на кредита чрез заверяване на разплащателната сметка на
кредитополучателя – чл. 3, ал. 7 от договора. Предвидено е, че приложимата лихва по
кредита се определя първоначално и впоследствие се актуализира два пъти годишно,
съгласно актуалните стойности на 6-месечния Софибор, които стойности търговската банка
обявява на интернет-страницата си и в банковите си салони – чл. 3, ал. 4. В клаузата на чл. 3,
ал. 8 от предвидено, че годишният процент на разходите по отпуснатия кредит (ГПР)
възлиза на 20,46 %, а общата дължима сума от кредитополучателя на 2568,17 лева. Посочено
е, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът за кредит ще
е валиден за срока, за който е сключен, като всяка от страните ще изпълнява точно
задълженията си и съгласно условията по договора; лихвата и другите разходи са неизменни
спрямо първоначалния им размер; плащанията се извършват по дати и условия, изисквани
от кредитора. Съгласно клаузата на чл. 7 от договора кредитът се погасява на анюитетни
месечни вноски, включващи лихва и главница и са посочени като брой, размер и падежна
дата в погасителен план, неразделна част от договора, като крайният срок за погасяване на
кредита и дължимите лихви е последната падежна дата – арг. чл. 6. Предвидено е, че в
случай на промяна на референтния лихвен процент по време на действие на договора по
реда на чл. 3, ал. 4 да се осъществява промяна в размера на погасителните вноски по
действащия погасителен план – едностранно от търговската банка, в който случай се изготвя
нов погасителен план за остатъка от дълга, съобразен с променения размер на лихвите и
който кредитополучателят има правото да получи при поискване. Съгласно клаузата на чл. 5
от договора кредитополучателят дължи заплащането на такса за преструктуриране на
отпуснат кредит в размер на 1,50 % върху преструктурираната сума, както и месечна такса
за обслужване на разплащателната сметка, разкрита по потребителския кредит, в размер на
3,50 лева. В клаузата на чл. 9 от договора е предвидено, че при допуснато просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
3
кредитополучателят дължи лихва за времето на забавата върху просрочените суми в размер
на законната лихва за забава. Установява си също, че в случай на непогасяване изцяло или
отчасти на която и да е вноска от главницата и лихвата по договора за кредит, както и при
неизпълнение на което и да е друго договорно задължение, търговската банка-кредитор има
правото да обяви кредита за изцяло/частично предсрочно изискуем – арг. чл. 15. Съгласно
клаузата на чл. 19 всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат
направени в писмена форма и ще се считат за получени когато достигнат (чрез факс, лично
доставяне, по пощата с обратна разписка, с препоръчана поща, с куриер, по електронна
поща) до адресите на страните, посочени в договора. С клаузата на чл. 18 от договора е
предвидено правото на търговската банка едностранно да прехвърли вземанията си,
произтичащи от договора, на дружества или институции от групата на [фирма], или на други
финансови/нефинансови институции, в който случай следва да уведоми кредитополучателя.
В клаузата на чл. 22 от договора е отразено, че с подписването му кредитополучателят
декларира, че преди сключване на договора е получил от търговската банка преддоговорна
информация относно условията по договора под формата на стандартен европейски
формуляр, запознал се е със същата и я е разбрал, сключвайки договора въз основа на
информирано съгласие.
Установява се, че неразделна част от договора за потребителски кредит е
погасителният план по кредита от 08.04.2016 г. (представен и приет в заверен препис по
делото) съгласно който началото на усвояване на кредита е 08.04.2016 г., а крайният срок на
издължаване 08.04.2023 г. Изяснява се, че общата дължима сума по договора възлиза на
2546,63 лева, включваща: 1452 лева главница, 800,63 лева договорна лихва и 294 лева такса,
платима чрез 84 месечни погасителни вноски в периода 08.05.2016 г. – 08.04.2023 г. на 8-мо
число на месеца, с размер на погасителната вноска в рамките на първата година от по 29,13
лева/месец и размер на погасителната вноска за останалия период в размер от по 30,52
лева/месец.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е изслушано и прието
заключението – основно и допълнително на вещото лице по съдебносчетоводната
експертиза, което, анализирайки приетите по делото писмени доказателства и допълнително
представена банкова и счетоводна информация от дружеството-кредитор [фирма] и от
ищеца, констатира, че на 08.04.2016 г. – датата на процесния договор за кредит
разплащателна сметка с титуляр М. Д. Ц. е кредитирана/заверена от [фирма] със сумата от
1452 лева с посочено основание на вътрешнобанковия превод „усвояване на кредит
4474625%. Изяснява се, че при усвояване на сумата на същата дата са събрани автомаотична
такса-комисиона за обработка на документи при молба върху преструктурирана сума в
размер от 21,46 лева и комисиона за издаден превод в размер на 2,20 лева, а на 11.04.2016 г.
е извършен директен превод за рефинансиране на задължение – служебно погасяване на КК
*** на М. Ц. към [фирма] за сумата от 1428,34 лева, с което е извършено усвояване на
сумата по кредита. Експертизата констатира, че е извършено едно плащане по кредитното
задължение – на 09.05.2016 г. – вноска на каса в размер на 30 лева от кредитополучателя,
като с така постъпилата сума са погасени: месечна такса за обслужване на разплащателната
сметка, разкрита по потребителския кредит в размер на 3,50 лева; просрочени лихви по
редовни главници към 08.05.2016 г. в размер на 14,52 лева; просрочени главници към
08.05.2016 г. в размер на 11,11 лева и лихва за забава в размер на 0,01 лева. Изяснява се, че
не се констатират други плащания по кредита, извършени чрез обслужващата го
разплащателна сметка. Налице е и второ плащане на сума от 100 лева на 03.02.2017 г. с
вноска на каса, чрез служебна сметка на търговската банка с вносител М. Ц., с която сума са
погасени следните вземания: 34 лева по просрочени главници; 11,94 лева - месечни такси за
обслужване на разплащателната сметка; 52,78 лева просрочени лихви по редовна главница и
1,28 лева просрочени лихви по просрочия. Експертизата достига до извод, че към 03.04.2020
г. незаплатените задължения по процесния договор за кредит възлизат на следните суми:
4
1406,89 лева главница; 373,15 лева договорни лихви за периода 08.04.2016 г. – 26.07.2018 г.,
113 разноски и 242,30 лева законна лихва. Към датата на цесията към ищеца – 11.12.2020 г.
вземанията са в следните размери: 1406,89 лева главница, 614,28 лева лихви, включени
договорни лихви за 373,15 лева и законна лихва за 241,13 лева) и разноски в размер от 113
лева или в общ размер от 2134,17 лева, формиращи размера на дълга при изготвяне на
заключението, с оглед липсата на данни за извършени постъпления по кредитното
задължение. В допълнителното заключение вещото лице посочва, че към 13.01.2025 г.
придобитото от [фирма] вземане в общ размер от 2134,17 лева е в размер от 3045,88 лева и
включва: 1406,89 лева главница; 614,28 лева придобити вземания за лихви, 494,89 лева –
начислена законна лихва; 113 лева придобити вземания за разходи и 416,82 лева –
начислени разходи и такси, като от ищцовото дружество след придобиване на вземанията са
начислявани единствено законна лихва и разходи по събиране на вземането. Изяснено е, че
договорни лихви са начислявани единствено от първоначалния кредитор [фирма] в периода
08.04.2016 г. – 26.07.2018 г. и са в общ размер от 373,15 лева, други начисления на договорни
лихви не са констатирани. При изслушването си пред съда експертът уточнява, че от общо
начислените лихви от 614,28 лева, представляващи придобити вземания за лихви,
възнаградителната лихва е 373,15 лева, която е договорната лихва, начислена от първия
кредитор [фирма] за периода 08.04.2016 г. – 26.07.2018 г., след което няма начисления на
договорна лихва. Съдът кредитира заключението в неговата цялост (основно и
допълнително), преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като компетентно и обосновано
изготвено, от съответен специалист в областта, отговорило на всички поставени задачи и по
същество останало неоспорено от страните.
С отговора на исковата молба ответницата не оспорва на сключване на договора за
кредит между нея и [фирма] и реалното усвояване на заемната сума по описания в договора
начин, като изложените по същество доводи касаят погасяване на вземанията по давност,
респ. липсата на надлежно уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита
и за извършени прехвърляне на вземанията по същия.
Предвид това и с оглед анализираните данни, следващи от писмените доказателства по
делото, както и от експертните изводи, съдът намира за установено възникването между
[фирма], в качеството й на кредитор и ответницата М. Д. Ц., в качеството й на
кредитополучател, на облигационно правоотношение, чийто правопораждащ юридически
факт е процесният договор за потребителски кредит № *** от 08.04.2016 г. и в изпълнение
на задълженията си по който кредиторът реално е предал на кредитополучателя заемната
сума, предмет на договора, чрез заверяване/кредитиране на разплащателната сметка на Ц.
със същата, реално усвоена от кредитополучателя. С това, в полза на третото за процеса
лице, е възникнало вземане в размер на съответните месечни вноски, а в тежест на
ответницата корелативното задължение да ги заплаща при настъпване на уговорения падеж,
с краен срок до 08.04.2023 г.
Изясни се, че ищцовото дружество [фирма] претендира да е носител на вземанията по
договора за потребителски кредит от 08.04.2016 г. на основание договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 11.12.2020 г., сключен с третото за спора лице [фирма]
(понастоящем [фирма]), последното, придобило вземанията по силата на договор от
27.03.2020 г. от първоначалния кредитор [фирма].
За установяване на тези твърдения по делото, като писмени доказателства са
представени и приети, заверени преписи от: извадка от договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от 27.03.2020 г. между [фирма], като продавач и [фирма], като купувач, извадка от
договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 11.12.2020 г., сключен между [фирма] (с
предходно търговско наименование „Свети Георги Груп“ АД), като продавач и [фирма], като
купувач. От така представените извадки от договори не се установява техният предметен
обхват, респ. правата и задълженията на страните по договора и естеството на договорите,
5
следващо от титулната им част – договор за прехвърляне на вземания. Установява се, че в
Приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания (цесия) между [фирма], като
продавач и [фирма], като купувач, от 11.12.2020 г. (представена по делото е извадка от
приложението), че сред прехвърлените с договора вземания са и вземанията към длъжника
М. Д. Ц., произтичащи от договор за кредит № FL*** от 08.04.2016 г. с първоначален
кредитор [фирма], с общ размер на дълга към 10.12.2020 г. от 2134,17 лева, от която 1406,89
лева главница, 614,28 лева лихви и 113 лева разноски. Приети по делото са и уведомления с
изх. № 47/08.10.2021 г., с изх. № 681/11.10.2021 г. и с изх. № 678/11.10.2021 г., адресирани до
М. Д. Ц., с които съответно [фирма], [фирма] и [фирма] уведомяват същата за извършено
прехвърляне на вземанията по процесния договор за потребителски кредит № FLот
08.04.2016 г., сключен с [фирма], съответно в полза на [фирма] (с предишно наименование
[фирма]), респ. в полза на [фирма]. Представено и прието е и известие за доставяне от
[фирма] с получател М. Ц., на следните документи: изх. № 47/08.10.2021 г., с изх. №
681/11.10.2021 г. уведомление и УПИ с изх. № 678/11.10.2021 г., без данни за получаването
им от адресата преди образуване на настоящото дело.
С договора за цесия се осъществява промяна в субективната страна на едно
съществуващо облигационно правоотношение, чрез прехвърляне на конкретно притезателно
субективно право от досегашния му носител на трето, чуждо на тази връзка лице. Този
договор е каузален, неформален и консенсуален и има за предмет вземане, което следва да
съществува към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо. Със сключването на
договора, т. е. с постигане на съгласие между страните вземането преминава от цедента
(стария кредитор) върху цесионера (приобретателя на вземането). Именно в този момент във
вътрешните отношения между тях цедентът престава да бъде кредитор, тъй като със самото
прехвърляне договорът се счита за изпълнен.
Вземането, предмет на договора за цесия, освен прехвърлимо, следва да бъде
индивидуализирано, както всяко субективно право – чрез своя носител, насрещно задължено
лице, правопораждащ юридически факт и съдържание.
В конкретния случай по делото не се доказва вземанията по процесния договор за
потребителски кредит, чийто носител е първоначалният кредитор [фирма] реално да са
преминали в патримониума на праводателя на ищцовото дружество [фирма] (с предходно
наименование [фирма]), а след това и в правната сфера на [фирма].
Изясни се, че по делото е представена единствено извадка от договор за прехвърляне
на вземания (цесия) от 27.03.2020 г., сключен между [фирма], като продавач и [фирма], като
купувач, от която не се установява неговият предмет и съдържание, в частност, че
вземанията на търговската банка срещу ответницата М. Ц., произтичащи от договор за
кредит № FL*** от 08.04.2016 г., са включени в предметния обхват на договора за цесия и
реално са прехвърлени на купувача. Липсата на яснота процесните субективни права,
основани на договора от 08.04.2016 г. между ответницата и кредитора, включени ли са в
предметния обхват на цесията от 27.03.2020 г. е основание за извод, че по делото не е
установено, при условията на пълно и главно доказване съгласно изискванията на чл. 154
ГПК, [фирма] да е придобило вземанията. Ето защо, ищецът, въпреки разпределената
доказателствена тежест и изрични указания, дадени с проекта за доклад по делото,
обективиран в определението от 02.01.2024 г. и обявен за окончателен такъв, че не сочи
доказателства относно предметния обхват на договора за цесия, сключен между
първоначалния кредитор и третото за процеса лице [фирма] (с последващо наименование
[фирма]), в частност включване на процесните вземания в него, не е доказал тези твърдения,
а оттук и своята активна материалноправна легитимация в процеса, а именно, че е носител
на вземанията, придобити от лице, в чиято правна сфера са съществували тези вземания.
Този извод не се опровергава от включването на вземанията по процесния договор за
кредит като част от Приложение № 1 към последващия договор за прехвърляне на вземания
6
от 11.12.2020 г. между [фирма], като продавач и [фирма], като купувач, доколкото същите
биха могли да бъдат прехвърлени в случай, че са част от патримониума на продавача
(цедент), което обстоятелство не се установи по делото.
Изложеното обуславя извод, че ищецът [фирма] не е доказал твърдението си да е
носител на процесните вземания спрямо ответницата, в качеството си на цесионер по
договор с дружество, което да е кредитор на вземанията, което прави предявените
осъдителни искове недоказани и обуславя отхвърлянето им на това основание. Ето защо,
съдът не следва да обсъжда по същество доводите на ответната страна относно погасяване
по давност на вземанията, респ. относно липсата на надлежно уведомяване за извършване на
цесиите и за предсрочната изискуемост на вземания.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски
има само ответницата. Същата не е претендирала и доказала извършването на такива, поради
което и не следва да й бъдат присъждани. Сторените от ищеца разноски следва да останат за
негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [адрес] срещу М. Д. Ц., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: [адрес]
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240,
ал. 2, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от 1406,89 лева, представляваща непогасена главница по договор за
потребителски кредит № FL*** от 08.04.2016 г., сключен с [фирма], ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2022 г.
до изплащане на вземането и сумата от 300 лева – частична претенция от сумата от 727,28
лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 26.10.2018 г. до
26.10.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 27443/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, I ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 07.06.2022 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7