Решение по дело №991/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 302
Дата: 12 юни 2023 г.
Съдия: Виолета Григорова Николова
Дело: 20227170700991
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 декември 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е 

302

гр.Плевен, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Административен съд-Плевен, девети състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май юни през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

                                                                        Председател: Виолета Николова

при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело №991 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е въз основа на жалба с вх.№6943/12.12.2022г.  на Ю.Ю.Х. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в жалбата, че жалбоподателят е собственик на 400 кв. м от недвижим имот, съставляващ УПУ XVI-978,979 в квартал 1А, по кадастралния план на село Гиген, утвърден със заповед № 818/26.04.1965г., целият с площ от 1212 кв.м., заедно с построените в него жилищни сгради и стопански постройки. Твърди се, че по повод започнало строителство в имота и подадена жалба до ДНСК-Плевен, Ю.Х. бил уведомен с писмо с изх.№ ГН-1927-00-274/02.12.2022г.  за издадено Разрешение за строеж № 36/01.06.2022г. за изграждане на плътна ограда в УПИ XVI-978,979, издадено от Главния архитект на Община Гулянци с възложител К.Т.Н.. Посочва се още, че жалбоподателя не е дал съгласието си за изграждане на процесната ограда. Твърди се, че издадения административен акт противоречи на чл.35  и чл.59, ал.12 т.4 от АПК. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 36/01.06.2022г. за изграждане на плътна ограда в УПИ XVI-978,979, издадено от Главния архитект на Община Гулянци с възложител К.Т.Н..

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от  адв. Г.Г. ***, който  поддържа жалбата и моли съда да уважи изцяло, като отмени издаденето Разрешение за строеж № 36/01.06.2022г. за изграждане на плътна ограда в УПИ XVI-978,979, издадено от Главния архитект на Община Гулянци, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът, редовно уведомен, се явява лично и взема становище за неоснователност на жалбата.  Твърди, че разрешението касае ограда на поземлен имот в рамките на урбанизирана територия, изградена по координати в балтийска система. Оспорва наличието на съсобственост върху имота, както и сочи, че ответниците владеят отделни части. Иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:

Безспорно по делото е, че Ю.Ю.Х. е собственик на 400 кв.м.-1/2 ид.ч. от  имот XVI-978,979 в квартал 1А, по кадастралния и регулационния план на с. Гиген, утвърден със заповед №818/26.04.1965г., целият с площ от 1212 кв.м. , заедно с построените в имота гараж и стопанска постройка. В тази насока е представеното по делото заверено копие на постановление от 27.11.2007г. на съдия изпълнител по изп.дело №22-2-2005  за възлагане на недвижим имот, влязло в сила на 15.05.2007г.

Не се спори и относно обстоятелството, че К.И.Т.–Н. е собственик на 812/1212 идеални части  от  описания по-горе имот. В тази насока е представеното заверено копие на нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение №27, том 7, рег.№ 6076, дело №916/21г.

          Безспорно е, че  по заявление на К.И.Т. – Н. с вх.№ 9400-1307/27.05.2022г.,  било издадено разрешение за строеж №36/01.06.2022г.  от Главния архитект на Община Гулянци, с което в качеството й на собственик на 812/2012г. идеални части от УПИ XVI-978,979 в строителен квартал №1А по кадастралния и регулационния план на село Гиген, община Гулянци, е дадено разрешение за изграждане на обект „Ограда“  при условия, определени в т.1 -16 от акта.

           Не се спори относно обстоятелството, че издаденото разрешение за строеж било изпратено на РДНСК с писмо с изх.№ 0410-63/07.06.2022г. и получено на 09.06.2022г., както и че актът не е връчван на оспорващия.

          Установява се от  представеното конструктивно становище, изготвено от инж.В.Йоргов с рег.№ 03024, с упражнен технически контрол от инж. Иван Христов с рег.№ 1211, на камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, че оградата ще се изпълни изцяло в имота на собственика, а именно УПИ XVI978,979, св.1А с височина в плътната част най-много 2,20 спрямо котата на по-ниския прилежащ терен по страничната регулационна линия с УПИ XV 979 по плана на село Гиген, общ.Гулянци. плътната част на оградата следва да се изпълни чрез полагане на тухлена зидария върху ивичен стоманобетонов фундамент, изпълнен на дълбочина мин.80 см.под нивото на по-ниския прилежащ терен и мин.20см. в здрав почвен пласт.  По дължината на оградата през максимално разстояние 3 м.  следва да се изпълнят вертикални стоманобетонни пояси с размер на напречното сечение 25/25 см., а зидарията да завърши с хоризонтален ст.б.пояс 25/25 см. Вертикалните и хоризонталните пояси да се армират с 412 надлъжна армировка и стремена №8 през 20 см. Размери на стремената -22/22 см. Общата дължина на оградата е L 45 метра.

          Видно от писмо с вх.№ 399/23г., издадено от Главен архитект на Община Гулянци, разрешението не е съобщено лично на Ю.Ю.Х..

         Установява се от писмо с вх.№ 1920/23г., издадено от РДНСК-Плевен, че разрешение за строеж №36/01.06.2022г. на Главния архитект на Община Гулянци е постъпило в РДНСК на 09.06.2022г., като е извършена проверка, за която е съставен констативен протокол №ГН-36/20.06.2022г.

Видно от заверено копие на констативен протокол №ГН- -36/20.06.2022г., инвестиционните проекти са одобрени в съответствие с разпоредбите на ЗУТ, съгласувани са в съответствие с предвижванията на ПУП, оценката за съответствие на инвестиционния проект отразена в комплексния доклад е извършена в съответствие с разпоредбите на ЗУТ и РС е издадено законосъобразно , съгласно разпоредбите на ЗУТ.

По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, изграждането на процесната ограда  между поземлен имот 978 и 979, които са част от урегулиран поземлен имот XVI- 978, 979 е започнало. В УПИ XVI- 978, 979 има поставена ажурна ограда, която е изградена по имотната граница между двата поземлени имота, дъното на ПИ 979, където е построен гараж, няма ограда, тъй като достъпа до гаража е от запад от ул.“Васил Коларов“. Предвидената в разрешението ограда попада в ПИ 978,на запад от имотната граница между ПИ 978 и ПИ 979, като оградата огражда поземлен имот, а не урегулиран поземлен имот.

          Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице, което приема за обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, изцяло съответно на писмените доказателства по делото.

       При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

       Жалбата е допустима като подадена в срок, против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси на оспорващия като адресат на акта.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира, че разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Разрешение за строеж № 36/01.06.2022г. за изграждане на плътна ограда в УПИ XVI-978,979, издадено от Главния архитект на Община Гулянци.

Оспореното разрешение за строеж е издадено от материално и териториално компетентния административен орган по чл. 148, ал. 2 от ЗУТ – Главен архитект на Община Гулянци и в предвидената от закона форма.

  На следващо място, оспорваният акт отговаря на изискванията за форма. Разрешението за строеж е индивидуален административен акт, съгласно чл. 214, т. 2 от ЗУТ. Като такъв за него се прилагат правилата предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК. Разрешението съдържа всички реквизити, които законодателят е посочил като задължителни за спазване при оформянето на административен акт. Изложени са фактически и правни основания за издаването й, строежът е индивидуализиран в достатъчна степен, както по местонахождение, така й по описание.

При издаването на обжалваното Разрешение за строеж № 36/01.06.2022г. са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

 На първо място съдът приема, че  в хода на административното производство не е спазена разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК, а именно не са уведомени заинтересованите лица за започване на административно производство по издаване на разрешение за строеж. По делото не са представени от ответника доказателства за изпълнение на задължението на административния орган по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на останалите съсобственици за започване на производството по издаване Разрешение за строеж № 36/01.06.2022г. за изграждане на плътна ограда в УПИ XVI-978,979, в резултат на което е ограничено изцяло участието им в административното производство.

Предвид липсата на данни за връчване на съобщение на заинтересованите лица за започване на административно производство по издаване на разрешение за строеж вкл. липса на данни за поставяне на съобщението на таблото за обявления в Община Гулянци, съдът  приема,  че в административната фаза на производството не е спазено и изискването на чл. 26, ал. 2 АПК, препращащо към реда за връчване на съобщения по чл. 18а АПК.

Наред с това административният орган не е изпълнил и задължението си по чл. 35 АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая.

Видно от административната преписка по делото, към подаденото заявление за издаване разрешение за строеж, е била приложена скица на поземлен имот № 242 от 09.05.2022 г., издадена от Община Гулянци, отразяваща, че заявителката е собственик на 812/1212 идеални части от процесното УПИ. Административният орган, в изпълнение на задълженията си по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, е следвало да предприеме съответните процесуални действия за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславящи преценката му както за определяне кръга на заинтересованите лица, така и за издаването на разрешителен административен акт. Следвало е административният орган да установи собствениците на останалите 400/1212 идеални части от урегулирания поземлен имот, както и да ги уведоми на основание чл.26 от АПК като заинтересовани лица за образуваното административно производство. Неспазването на тези правила ги е лишило от възможността за упражняване на процесуалните им права, които законът им дава. Изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на заинтересованите лица за започване на административно производство има императивен характер. Неуведомяването е съществено нарушение, когато се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в процесното решение. Достатъчно за това е допускането, че ако административният орган е бил събрал и обсъдил обясненията и възраженията на участниците в административното правоотношение, те биха обосновали правен резултат, противоположен на възприетото решение.

Административният орган е длъжен не само да уведоми заинтересованите страни за образуване на административно производство, но да им осигури и право на участие в процеса като им осигури възможност да преглеждат документите по преписката, да изразят становище по тях и да правят писмени искания и възражения (чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК), за да гарантира спазване правото им на защита и да издаде административния акт след изясняване на релевантните обстоятелства и обсъди доводите и възраженията на участниците, ако такива са представени. като им осигури възможност да преглеждат документите по преписката, да изразят становище по тях и да правят писмени искания и възражения (чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК). Доказателствата се събират служебно от административния орган, който ги проверява и преценява (чл. 36, ал. 1 и ал. 3 АПК). Административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени (чл. 35 АПК). като им осигури възможност да преглеждат документите по преписката, да изразят становище по тях и да правят писмени искания и възражения (чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК). Доказателствата се събират служебно от административния орган, който ги проверява и преценява (чл. 36, ал. 1 и ал. 3 АПК). Административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени (чл. 35 АПК).В тази насока е и утвърдената съдебна практика - Решение № 12699 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4003/2019 г., V о., Решение № 5333 от 2.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11713/2021 г., V о., Решение № 6955 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8229/20г.

Съгласно чл. 149, ал.1 изр.1 от ЗУТ за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административно процесуалния кодекс.  Заинтересувани лица по ал. 1 са: 1. в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята;  2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2;  3. в случаите по чл. 185, ал. 1 – собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях; 4. в случаите по чл. 185, ал. 2 – собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост. В конкретния случай оспорващият има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.1 изр.1 от ЗУТ, като съсобственик  на имота, съвместно със заявителката и възложителка на процесната ограда – К.И.Т.Н., както и трето лице – К.К.М.- последната като собственик на ½ идеална част от едноетажна сграда в имота. 

Неоснователно е възражението на ответника, че не е налице съсобственост между Ю.Ю.Х. и К.И.Т.Н.. По делото са представени заверено копие на постановление от 27.11.2007г. на съдия изпълнител по изп.дело №22-2-2005  за възлагане на недвижим имот, влязло в сила на 15.05.2007г. , както и заверено копие на нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение №27, том 7, рег.№ 6076, дело №916/21г., заверено копие на скица №556/30.09.2022г. От тези документи, неоспорени от ответника, се установява, че К.И.Т. –Н. е собственик на 812/1212 идеални части от УПИ УПИ XVI- 978, 979, Ю.Ю.Х. – ½ от 400/1212 идеални части на основание постановление за възлагане на недвижим имот от 27.11.2007г., както и К.К.М. -  ½ от 400/1212 идеални части на основание нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №102, том 1, рег.№ 504.

От писмените доказателства по делото  по безспорен и категоричен начин се установява, че оспорващият Ю.Ю.Х. не е бил уведомен за  производството по издаване на разрешение за строеж. В тази насока е и писмо с вх.№ 399/23г. по делото.

Същевременно процесният обект „ограда“ съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от "шеста категория" по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 7 вр.чл.48, ал.9 от ЗУТ.

В разпоредбата на чл. 48 от ЗУТ са регламентирани специални изисквания, правила и нормативи относно ограждането на урегулираните поземлени имоти. Досежно изграждането на огради между съседни имоти законът предвижда като общо правило същите да се разполагат с равни части в двата имота. В тази хипотеза, когато оградата е плътна с височина над 0. 6 м, тя се допуска въз основа на изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти и ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот, е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата /чл. 48, ал. 3 от ЗУТ/. С нормата на чл. 48, ал. 4 от ЗУТ е допуснато изключение от горепосоченото общо правило, а именно - при липса на съгласие на собственик на засегнат имот строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната част над 0. 6 м се допуска при спазване на изискването разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния УПИ, да е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата, като в този случай оградата задължително се разполага изцяло в имота на възложителя.

В конкретния случай главният архитект на Община Гулянци е разрешил изграждането на ограда на границата между поземлени имоти 978 и 979, включени в единния урегулиран поземлен имот XVI - 978, 979, без да е поискано съгласието на един от собствениците на земята и сградите в УПИ-то.

Нормата на чл.48, ал.1 изр.1 от ЗУТ очертава възможностите за изграждане на ограда, а именно към съседен урегулиран имот или улица, но не и във вътрешността на УПИ, независимо, че целта е ограничаване на ползването на част от имота с оглед фактическото му владение от собствениците. В ЗУТ изрично е дадено определение на понятието „урегулиран поземлен имот“ в пар.5 т.11 от ДР на ЗУТ, като това е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство. Урегулираните поземлени имоти имат задължително лице – излаз на улица, път или  по изключение към алея в парк, както и минимално изискуема площ, в зависимост от характера на застрояването – ниско, средно или високо. Поземлените имоти се урегулират в УПИ с улични регулационни линии към прилежащата улица (лице на имота) и с вътрешни регулационни линии, които определят границите към съседните им имоти (странични и към дъно на имота).

Неоснователно е възражението на ответника, че разрешението за строеж на оградата е законосъобразно, предвид обстоятелството, че се касае за изграждането й между два поземлени имоти.  Процесният имот XVI - 978, 979 е урегулиран, поради което е недопустимо изграждането на ограда, която по същество не огражда имота, а го разделя съобразно поделението на имотите в него по предходен план.  Действително ЗУТ предоставя възможност оградата да бъде изградена изцяло в имота на възложителя, но по своята същност тя следва да бъде разположена по начин да разделя един урегулиран имот от съседния му, а не по вътрешната регулационна граница. Противното по своята същност представлява грубо нарушение на материалния закон, а именно на разпоредбата на чл.48, ал.1 изр.1 от ЗУТ. Изграждането на строеж „ограда“ е допустимо съгласно ЗУТ единствено и само за ограничаване на съответния имот от съседен урегулиран поземлен имот.

 С оглед на горното, съдът приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон.

Възражението на ответника относно обстоятелството, че в чл.48, ал.3 от ЗУТ е предвидена възможност да се изгради ограда в имота на възложителя без да се уточнява дали имота е поземлен или урегулиран поземлен имот, е неоснователно. Видно от съдържанието на чл.48, ал.3 изр.1 от ЗУТ отново обект на регулация е изграждането на огради към съседните урегулирани имоти, а изваждането от контекста на фразата „в имота на възложителя“ противоречи на предходната част от нормата и не следва да бъде тълкувана самостоятелно, като  възможност да се раздели чрез ограда един урегулиран поземлен имот, за да се уредят съществуващи фактически положения на владение или държание на части от недвижимия имот.

Предвид гореизложеното оспореното разрешение за строеж, като издадено в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено в тази му част.

Предвид изхода на делото и липсата на претенция за присъждане на деловодни разноски от страна на жалбоподателя, съдът не дължи произнасяне. Искането на заинтересованата страна за присъждане на разноски за сумата от 600 лв. платено адвокатско възнаграждение и сумата от 585 лв. за вещо лице или общо сумата от 1185 лв. също следва да бъде оставена без уважение предвид липсата на предпоставките на чл. 143, ал.4 от АПК, а именно отхвърлено оспорване или прекратено производство.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд-Плевен, девети състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Ю.Ю.Х. с ЕГН **********, адрес: ***, Разрешение за строеж № 36/01.06.2022г. за изграждане на плътна ограда в УПИ XVI-978,979, издадено от Главния архитект на Община Гулянци с възложител К.И.Т. – Н. с ЕГН **********,  обект „ограда“ в УПИ XVI -978,979 в строителен квартал №1а, улица „Г. ***.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

     

 

СЪДИЯ: /П/