№ 3363
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело №
20241100511187 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 10257/30.05.2024г. по гр.д. № 68165 по описа за 2023г. на
Софийски районен съд, 53-ти състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Ц. М. И., ЕГН ********** дължи на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* заплащане сумата от
654,13лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
09.08.2023г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент № 56 в гр. София, ж.к. „Красна поляна 1“ бл.
**** за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г.; сумата от 94,72лв.,
представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 654,13лв. за
периода от 15.09.2021г. до 31.07.2023г.; сумата от 32,40лв., лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението -09.08.2023г. до изплащането й,
представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна
енергия в имота за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
44813/2023г. на Софийски районен съд, като Ц. М. И., ЕГН ********** е
осъден да заплати на Топлофикация София”ЕАД съдебни разноски от
804,80лв. по исковото и 73,16лв. по заповедното дело ; като неоснователен е
отхвърлен иска за горницата над 654,13лв. до 665,13лв. и за периода май
2020г. като погасен по давност, както и иска за горница над 94,72лв. до
96,33лв., както и иска за лихва за забава на плащането на цената на дяловото
1
разпределение за периода от 15.09.2020г. до 31.07.2023г. в размер на 6,80лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
260133/13.08.2024г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Ц. М. И.,
ЕГН ********** чрез назначения особен представител в частта, в която
исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението в тази част е
недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил
е, че събраните доказателства не позволявали еднозначен извод, че е
собственик на имота, не били ангажирани доказателства, че ползвал имота и
за потребената топлинна енергия в имота. Не било установено, че е избран
търговец за дялово разпределение на енергията, писмено съгласие за същото
от поне 2/3 от собствениците, съответно такова от него не било установено да
е дадено. Договор не било установено да е подписан от него ПМУ-София и
ПМУ-Инженеринг били различни лица. Задълженията били погасени по
давност, възражение за което бил направил своевременно Подаването на
заявлението и на исковата молба не прекъсвали погасителната давност.
Вземанията се погасявали със срок от 3 години за главниците и за лихвите,
приложима била и разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД.
Въззиваемият-ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* е
оспорило жалбата, претендирало е разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – ПМУ
Инженеринг“ ООД ЕИК ********* не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.
№358522/13.12.2023г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* срещу
Ц. М. И., ЕГН ********** , с която е поискало от съда да признае за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150
и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Ц. М. И., ЕГН **********
дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* заплащане на
сумата от 665,33лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
09.08.2023г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент № 56 в гр. София, ж.к. „Красна поляна 1“ бл.
**** за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.; сумата от 96,33лв.,
представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 665,33лв. за
периода от 15.09.2021г. до 31.07.2023г.; сумата от 32,40лв., лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението -09.08.2023г. до изплащането й,
представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна
енергия в имота за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г., лихва за забава на
плащането на цената на дяловото разпределение за периода от 15.09.2020г. до
31.07.2023г. в размер на 6,80лв , за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 44813/2023г. на Софийски районен съд,
като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е
2
собственик на имота и като такъв е клиент на топлинна енергия в имота
потребил енергия в имота за процесния период на стойност за която е
предявен иска, , дължал цена на дяловото й разпределение, изпаднал в забава
на плащането на сумите, страните били обвързани от договор при Общи
условия.
Ответникът Ц. М. И., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорил исковете. Навел е твърдения,
че не било установено в имота да е потребена топлинна енергия в количества
и на стойност, за които са предявени исковете, че отчитането е извършено
точно Не било установено да е избрано ПМУ Инженеринг за топлинен
счетоводител, не бил давал съгласие за същото, не бил подписал договор с
това лице, нито имало съгласие за същото от поне 2/3 от собствениците на
имоти в сградата. Задълженията били погасени по давност, срок на която бил
три години, заявлението и исковата молба не прекъсвали същия. Приложима
била и разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца- ПМУ Инженеринг“ООД,
ЕИК ********* не е изразило становище.
По делото е приложено заповедно дело № 44813/2023г. на СРС, съгласно
което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 225195/09.08.2023г. е издадена
заповед, с която е разпоредено Ц. М. И., ЕГН ********** да заплати на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* заплащане на сумата от
665,33лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
09.08.2023г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент № 56 в гр. София, ж.к. „Красна поляна 1“ бл.
**** за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.; сумата от 96,33лв.,
представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 665,33лв. за
периода от 15.09.2021г. до 31.07.2023г.; сумата от 32,40лв., лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението -09.08.2023г. до изплащането й,
представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна
енергия в имота за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г., лихва за забава на
плащането на цената на дяловото разпределение за периода от 15.09.2020г. до
31.07.2023г. в размер на 6,80лв , съдебни разноски от 75лв., за така издадената
заповед длъжникът е уведомен чрез залепване на уведомление, на 15.11.2023.
заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта и такива е представил на 13.12.2023г.
По делото е приет неоспорен от страните договор от 20.01.1998г. съгласно
който М.Й.И. и М.Г. И. са закупили по реда на Наредбата за държавни имоти
апартамент № 56 в гр. София, ж.к. „Красна поляна 1“ бл. ****.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 19/23.05.2000г.
съставен от нотариус Е., рег. № 367 на нот.К., носещ подпис за нотариуса и за
страните по него, съгласно който на 23.05.2000г. Ц. М. И. е дарил на майка си
М.Й.И. собствената си ¼ ид.ч. от апартамент № 56 в гр. София, ж.к. „Красна
3
поляна 1“ бл. ****. Като документи удостоверяващи собствеността са описани
договор за продажба на недвижим имот по НДИ от 1998г. , удостоверение за
наследници от 20.01.2000г.
Прието е удостоверение за наследници, издадено на 26.03.2013г. от СО,
район Красна Поляна, съгласно което М.Г. И. е починал на 25.12.1998г. и е
оставил за наследници по закон съпругата си М.Й.И. и сина си Ц. М. И..
Прието е удостоверение за наследници № 2429/22.04.2024г. издадено от
СО, район Красна поляна, съгласно което М.Й.И. е починала на 11.10.2019г. и
е оставила за наследник по закон сина си Ц. М. И..
Прието е извлечение от сметки на ищеца сочещо задължение на ответника
към ищеца за заплащане на процесните суми, за дялово разпределение на
енергията са начислявани суми в диапазон от 1,46лв. до 1,49лв. месечно..
По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 24.06.2022г., договор от
12.05.2014г., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „Красна
поляна 1“ бл. ****, е избрало ПМУ извършва дяловото разпределение, като с
договор от 2014г. е възложило на ПМУ Инженеринг“ООД да извършва
дяловото разпределение на енергията за срок от 3 години, като съгласно чл.
2.5. от договора действието се продължава за една година ако нито една от
страните не поиска прекратяването му. В списъка на етажните собственици не
е положен подпис за 5-ма собственици от посочени общо 60 такива.
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02.2016г., сочещи че заплащането на
сумите по месечните сметки следва да се направи в срок от 45 дни след края
на периода, за който се отнасят, в забава се изпада след изтичане на срока за
плащането на изравнителната сметка.
Приети са протоколи за отчет на уреди от 11.05.2021г. и от 15.05.2022г.,
носещи подпис положен за потребител, изравнителни сметки, съгласно които
в имота уредите са отчетени реално за периода и е установено, че две
отоплителни тела са затапени, в банята има щранг-лира без уред,
потреблението на БГВ се отчита по водомер.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца и трето лице помагач е посочило, че сградата в
която е имота е топлоснабдена, общият топломер в сградата е отчитан
ежемесечно, за отопление за имота е начислена енергия само са
отоплителното тяло щранг-лира съобразно отоплителната й мощност,
начисленията за сградна инсталация били съобразно обема на имота от 128
куб.м. Начисленията на горещо битово водоснабдяване били направени по
показанията на водомера. Вещото лице е посочило, че изравнителните сметки
съответстват на отчетените стойности и на наредбата за топлоснабдяването,
реално била потребена енергия в размер на 676,15лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
4
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на цена за стойност на потребена топлинна енергия в имот и
цената за дяловото й разпределение на топлинна енергия, обезщетение за
забава , за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от
ГПК.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено
изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД , като е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца сумите, за които исковете са уважени от
районния съд, длъжникът е уведомен за заповедта чрез залепване на
уведомление, като в предоставения едномесечен срок заявителят е представил
доказателства че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба за
топлоснабдяването .
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-
148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба за
топлоснабдяването .
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
5
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл.
състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено по делото, че за процесния период ответникът
е бил собственик на апартамент № 56 в гр. София, ж.к. „Красна поляна 1“ бл.
****. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за
собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на
доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с
6
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ , ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не
се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. (В
този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС). В
конкретния случай от приетите по делото несопорени от страните договор,
нотариален акт, удостоверение за наследници, се уставновява, че родителите
на ответника през 1998г. са закупили процесиня имот, след смъртта на бащата
на ответника, майка му е станала собственик на 3/4 ид.ч. от имота /1/2 поради
прекратена СИО и ¼ по наследство от съпруга си/, а ответникът е придобил
по наследство то баща си ¼ ид.ч. от имота, която е дарил през 2000г. на майка
си. Така на 23.05.2000г. индивидуален собственик на имота е била майката на
ответника по исковете – М.Й.И.. След откриването на наследството й през
11.10.2019г. ответникът е придобил имота изцяло по наследство на майка си.
По делото не се твърди и не се установява за процесния период трето лице да
е придобило вещното право на ползване върху имота или да е сключило с
ищеца договор за доставка на топлинна енергия в имота по начин, който да
освобождава ответника от отговорност пред ищеца за заплащане на
потреблението на същата. При така установеното съдът приема, че
отговорността на ответника пред ищеца за заплащане на стойността на
потребените в имота стоки и услуги във връзка с топлоснабдяването му може
да се ангажира, защото ответникът има качество на клиент на топлинна
енергия в имота.
Съдът приема за установено по делото , че в имота е доставена топлинна
енергия за отполение и за горещо битово водоснабдяване в размер от
676,15лв. за двата отчетни периода, посочени в исковата молба. Тази сума е
изчислена от вещото лице по техническата експретиза като е съобразило
отоплителни тела в имота, изравнителни сметки, протоколите за отчет на
уредите, носещи подпис за потребител, както и обема на имота. Отчитането
на уредите е направено от ПМУ Инженеринг“ООД. С това юридическо лице е
сключен и договора от 2014г . Действително, протоколът на ОС на ЕС сочи за
избран топлинен счетоводител ПМУ“ЕООД. Само по себе си обаче валидното
7
решение на ОС на ЕС за топлинен счетоводител няма решаващо значение за
основателността на иска. Това е така, защото вещото лице по техническата
експертиза е направило самостоятелни изчисления въз основа на показанията
на уредите в имота отчетени реално – с протокол за отчет на уредите, носещ
подпис за потребител. При тези изчисления вещото лице е съобразило
отчетените данни на общия топломер, обем на имота, инсталираната мощност
на щранг-лирата в имота, която е без разпределител.
С въззивната жалба не са въведени оплаквания срещу изводите на
районния съд за изпадането в забава на плащанията на главницата, нито за
изчисленията на районния съд за потреблението считано от 01.06.2020г, при
обосноваване на тези изводи районният съд не е допуснал нарушение на
императивна правна норма поради което и съдът приема за установено по
делото валидно възникнало вземане на ищеца срещу ответника за заплащане
на главница за потребена топлинна енергия в размер на 654,13лв.; лихва за
забава на плащането й в размер на 94,72лв. за процесния период.
Неоснователни са оплакванията на въззивника за неправилно приложение
на нормите за погасителната давност. Вземанията са периодични, срокът на
погасителната давност е 3 години, началния момент е изискуемостта на всяко
месечно вземане, поради което и при съобразяване на дата на подаване на
заявлението – 09.08.2023г., то правилно е прието от районния съд че
вземанията за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г. не са погасени по
давност. Заявлението по чл. 410 от ГПК не прекъсва погасителната давност.
Доколкото обаче в случая е предявен иск за установяване на вземанията по
заповедта , момент на предявяване на който съгласно чл. 422 вр. с чл. 415 от
ГПК е подаване на заявлението , то от този момент по аргумент от чл. 116 от
ЗЗД е прекъсната погасителната давност за процесните вземания.
По претенцията за цената за дялово разпределение на енергията:
Нормативната уредба на разпределението за дяловото разпределение на
топлинната енергия се съдържа в глава 10, раздел 6 на ЗЕ. Съгласно чл. 139в,
ал. 1 и ал. 3, т. 4 от ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия , които не са регистрирани по реда на чл. 139а от ЗЕ,
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б и с
договора итози договор сочи цената на услугата дялово разпределение
заплащана от топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия. Съгласно чл. 140, ал. 5 от ЗЕ избраното от ЕС регистрирано да
извършва дялово разпределение лице предлага на клиентите в сграда -
етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат
писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на
услугата дялово разпределение. В случая приетият договор от 2002г. сочи
цена и начин на плащането, но този договор е сключен преди измененията на
горепосочените разпоредби на ЗЕ и доколкото им противоречи, то в тази част
същият ще следва да се приеме, че е изгубил значение. При така възприето и
8
като съобрази, че с разпоредбата на чл. 36 от Общите условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение на
ДКЕВР редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
дялово разпределение , отделно с тези ОУ е посочено, че дължимата на ищеца
цена е тази за стойността на дяловото разпределение и стойността на
потребената енергия, то правилно районният съд е приел, че ищецът е носител
на вземането за плащането на цената на дяловото разпределение.
При така възприето съдът приема за установено по основание задължение
на ответника заплащане на цената на дяловото разпределение на енергията е
установено по делото
Правилно е прието от районният съд че размер на възнаграждението за
процесния период е 32,40лв . Начислените от ищеца суми месечно са в
порядъка от 1,46лв. до 1,49лв. Тази сума при съобразяване на естеството на
работа, обичайния размер на възнаграждението съдът приема че съответства
на извършена работа. Това вземане е с начален момент 01.07.2020г. поради
което и по съображения изложени по-горе съдът приема, че извода на
районния съд, че не е погасено по давност е правилен.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС в обжалваната
част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия разноски за възнаграждение за особен представител в размер на
200лв. . Въззиваемият не е доказал че е направил други разноски по делото и
такива не му се следват. Депозираният отговор и допълнителна молба в хода
на въззивното дело са бланкетни и не обосновават извод за дължимост на
възнаграждение за юрисконсулт.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на софийски
градски съд държавна такса в размер на 50лв., която предварително не е
събрана, защото въззивната жалба е подадена от особен представител,
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
На третото лице помагач разноски не се следват съгласно чл. 78, ал.10 от
ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10257/30.05.2024г. по гр.д. № 68165 по
описа за 2023г. на Софийски районен съд, 53-ти състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Ц. М. И., ЕГН ********** да заплати на Топлофикация
9
София”ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
200лв. /двеста лева/, представляващи съдебни разноски за производството
пред СГС.
ОСЪЖДА Ц. М. И., ЕГН ********** да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с чл. 81 и чл. 77 от
ГПК сумата от 50лв. /петдесет лева/, представляващи държавна такса за
производство пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – ПМУ Инженеринг“ ООД ЕИК ********* .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10