Решение по дело №163/2018 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 юни 2018 г. (в сила от 18 септември 2018 г.)
Съдия: Георги Николов Николов
Дело: 20181890100163
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е  №106

гр. Сливница, 26.06.2018 г.

 

                                        В ИМЕТО  НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV – ти СЪСТАВ  публично заседание         на четвърти юни, през две хиляди  и осемнадесета година , в състав:

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГЕОРГИ Н.

 

 

при секретаря СУЗАНКА Б., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 163 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 310, т. 6 от ГПК вр. чл. 150, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143 от СК. Същото е образувано по искова молба М.К.Б., с ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на малолетното си дете К.Е.Р., с ЕГН **********, с която се претендира да бъде увеличена месечната издръжка, която ответникът Е.Р.Р., с ЕГН **********, е осъден да заплаща към момента възоснова на съдебно решение по гр. дело № 651/2011г. по описа на РС Сливница от 70 лева на 130 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба, до настъпване на причина за нейното изменение, или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

 В молбата се излага, че с цитираното съдебно решение е била определена месечна издръжка за детето в размер на 70 лева. От момента на определяне на посочената издръжка е изминал продължителен период от време, като значително са нараснали нуждите на детето.

  Ищцата твърди още, че към момента детето е ученик и се нуждае от допълнителни доходи за нормалното осъществяване на обучението му. Ищцата не представя доказателства и не навежда твърдения, за доходите на другия родител, за възможностите му да заплаща претендираната издръжка, нито излага твърдения дали за детето се получават социални помощи от ДСП, както и кой родител ги получава. Не сочи доказателства за своето и на ответника имуществено състояние.

Към исковата молба е представено като доказателство единствено препис от цитираното решение, като не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания за установяване доходите на бащата, както и за имотното състояние на двамата родители, с оглед преценка на техните възможности за заплащане на издръжка на малолетното дете. Не са направени доказателствени искания за установяване на факта, кой се грижи за детето към момента, къде живее същото и какво са неговите конкретни нужди.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания срок не е постъпил писмен отговор от същия.

В съдебно заседание ищцата се явява лична и с процесуалният си представител адв. Е.Н. от САК, който поддържа иска и ангажира събиране на доказателства.

Ответникът редовно уведомен не се явява, не изпраща представител и не ангажира доказателства относими към предмета на спора.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че със съдебно решение по гр. дело № 651/2011г. по описа на РС Сливница, влязло в сила на 12.12.2011г., ответникът е бил осъден да заплаща на детето К.Е.Р., ежемесечна издръжка в размер на 70 лева, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.

От събраните по делото доказателства се установява, че бащата полага грижи и за други свои деца от различни връзки. От изисканите служебно от съда доказателства се установява, че няма данни бащата да работи по трудово правоотношение, както и да реализира доходи от трудова или друга дейност. От своя страна, ищцата получава средно месечно възнаграждение в размер на около 550 лева.

Установено е от изготвения по делото социален доклад, че майката получава месечна помощ за отглеждане на малко дете в размер на 40 лева.

Не се спори, че детето е ученик в шести клас за учебната 2017/2018г., както и че съобразно неговата възраст са се увеличили нуждите от храна, облекло, учебни пособия и др.

От приложения по делото социален доклад на ДСП „Сливница” се установява, че детето се отглежда от неговата майка, която се стреми да задоволява съобразно възможностите си неговите нужди. Майката полага необходимите грижи и се отнася отговорно към родителските си задължения. Детето е ученичка в шести клас на СУ „Х. Б.“ гр. Д.. В социалния доклад са отразени и условията, при които живее детето.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143 от СК е частично основателен.

Според разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на децата и възможностите на родителите.

Съдът намира, че действително от момента на определянето на предходната издръжка в размер на 70 лева е изминал значителен период от време – повече от шест години. От тогава значително са се изменили условията на живот и са се увеличили потребностите на детето. Нещо повече, така определената издръжка към настоящия момент се явява под размерът на гарантирания минимален доход съгласно ПМС № 6/15.01.2009 г. (обн. ДВ, бр. 7/2009 г.) вр. чл. 49 и 50 от ППЗЗДт., който към настоящия момент възлиза на 127.50 лева.

Не подлежи на съмнение, че са се увеличили нуждите на детето, като възрастта му предполага необходимост от средства за социално, физическо и културно развитие, освен за обучение. Отделно от това са необходими и учебни пособия, дрехи, храна и др. При определяне на общия размер на издръжката, следва да имат предвид средствата, необходими за осигуряване на такива условия, които да  гарантират нормален живот и развитие на детето, каквито то би имало, ако родителите му живееха заедно. Нуждите на детето съдът следва да определи съобразно условията на живот, като се вземат предвид възрастта, социално икономическата обстановка в Република България, както и всички особености на конкретния случай. С оглед ангажираните по делото доказателства съдът намира, че за месечната издръжка на детето са необходими около 300 лева, предвид обстоятелството, че в настоящото производство не бяха събрани доказателства за необходимост от специални грижи и допълнителни разходи за отглеждането и възпитанието му.

Определянето на дължимата от родителите издръжка следва да бъде съобразено с техните възможности да я заплащат, но и с естествените потребности на детето. Безспорно е в случая, че независимо от конкретните обстоятелства, ответникът дължи издръжка и на малолетното си дете. Предвид липсата на доходи и имущество, съдът намира, че същия следва да поеме поне минимално предвидената по закон издръжка в размер на 130 лева. Съдът намира, че тази сума е необходима с оглед осигуряването на минимално необходимите за отглеждането и възпитание на детето условия за живот. Факта, че ответникът не работи, не може да се възприеме, като изключващо задължението му да заплаща издръжка обстоятелство. Не се установи той да е неработоспособен, или здравословното му състояние да не позволява да упражнява труд чрез който да се издържа и да полага макар и минимално необходимите грижи за създаденото от него дете.

Тъкмо обратното – видно от наличните по делото доказателства, се установява, че майката макар и с минимални доходи, полага труд и осигурява на детето си необходимите за развитието му условия на живот.

Ето защо съдът приема, че ответника следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете посочената издръжка, която е съобразена с интересите на детето и е в синхрон с разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от СК. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че ответникът следва да поеме своя дял от необходимите грижи за детето до размер от 130 лева, така както е претендиран. Осигуряването на по-големия размер на необходимата издръжка, обоснован от увеличените нужди на детето, следва да се поеме от двамата родители, съобразно техните конкретни възможности и личният им принос в отглеждането му.

Доколкото майката полага ежедневните грижи и също така е задължена да заплаща необходимите разходи за своето дете, както и разходите свързани поддръжката на жилището, същата следва да поеме останалата част от средствата необходими за отглеждането и възпитанието му. 

Издръжката следва да се дължи от деня на предявяването на иска – 06.03.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на същата.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, ответникът дължи и държавна такса в размер на 86.40 лева.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът би следвало да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски, но поради липсата на доказателства за сторени такива, съдът не намира за необходимо да се произнася.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ в размера на определената с Решение от 12.12.2011г. по гр. дело № 651/2011г. по описа на РС Сливница, месечна издръжка, като я УВЕЛИЧАВА от 70 лева на 130 лева месечно, считано от 06.03.2018г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 150 вр. чл. 143 ал. 1 от СК, Е.Р.Р., с ЕГН **********, считано от 06.03.2018г., да заплаща на малолетното дете К.Е.Р., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка М.К.Б., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 130 лева, до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 150 лева.

ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му за увеличение на издръжката.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, Е.  Р.  Р. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд град Сливница държавна такса в размер на 86.40 лева.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок от постановяването му, а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред СОС в едноседмичен срок от получаване на съобщението (чл. 244 ГПК).

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: