Решение по дело №1028/2017 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 285/27.4.2018г..

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март, две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                        Съдия: Христина Юрукова

при секретаря Тодорка Стойнова, с участието на прокурор Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1028 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1 от ЗОДОВ. Ищецът ЕТ“БГ-ИНВЕСТ-Г.С.“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ул. „***“№ 62, с. Динката, община Лесичово, област Пазарджик, представлявано от търговеца Г.В.С., с адрес ***, е предявил срещу ответника Областна дирекция „Земеделие“ – Пазарджик, представлявана от своя директор, адрес: гр. Пазарджик, ул. „***“ ***иск за присъждане на сумата от 3032,51 лева, представляваща обезщете­ние за причинените имуществени вреди, вследствие на издаден нищожен админист­ра­тивен акт.  Сочат, че твърдените имуществени вреди са причинени имен­но от обявена за нищожна Заповед РД-06-149/31.10.2013г. на директора на Областна дирекция„Земеделие“ – Пазарджик със съдебно решение № 566/10.11.2014г. на Административен съд Пазарджик по адм.д. № 724/2014г. Вредите са стойността на внесената сума, посочена в заповедта, по сметка на община Лесичово на 18.11.2013г. Посочва се, че тази сума се изплаща от общината на правоимащите лица въз основа на заповедта на директора на ОДЗ Пазарджик, като извършеното плащане въз основа на заповедта, доколкото тя е обявена за нищожна, е без правно основание по смисъла на чл. 55 от ЗЗД. Счита, че са налице предпоставките по ЗОДОВ, като е налице нищожен акт, причинена вреда, доколкото посредством заповедта е създадено задължение на дружеството за внасяне на сумата, което е пряка и непосредствена последица от издадената заповед.

Ответникът Областна дирекция „Земеделие“ – Пазарджик застъпва становище за отхвърляне на исковата молба.  Излага съображения за липса на установеност на елементите от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пазарджик дава заключение за неоснователност на исковата молба, което обосновава с липсата на  вреда, свързана с отменената заповед.

Административен съд Пазарджик, шести състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в това произ­водство доказателства, намира за установено следното:

Ищецът е предявил редовна искова молба, като е формулирал своята претенция във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с твърдението, че от нищожна заповед на директора на ответника Областна дирекция „Земеделие“ Пазарджик, тоест от акт на длъжностно лице на ответника при или по повод изпълнение на адми­нист­ра­тивна дейност, са произлезли твърдените от него вреди.

Предпоставка за процесуална допустимост на исковете по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, които по силата на ал. 2 на същия член се разглеждат по реда, установен в АПК, е отмяната му по съответния за това ред, ако вредите са от незаконосъобразен административен акт. В случая е приобщено към настоящото дело адм. д. № 724/2014г. на Административен съд Пазарджик, с решението на което е обявена за нищожна заповедта, от която се претендира, че са причинени вредите.

Ответник по иска следва да е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. Искът на едноличният търговец е предявен срещу надлежен ответник, а именно Областна дирекция „Земеделие“ Пазарджик, с оглед разпоредбата на чл. 33, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ, съгласно която Областните дирекции "Земеделие" са юридически лица на бюджетна издръжка.

От изложеното следва, че както ищецът, така и ответникът са легитими­рани да бъдат страни в производство по чл. 203 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процеса.

За да се реализира отговорността по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, следва да са налице предпоставките: настъпили вреди/имуществени или не­имуществени/, признати за незаконосъобразни актове, действия или без­действия на органи или длъжностни лица при или по повод осъществявана от тях административна дейност, а също така и наличие на причинно – следствена връзка между вреди­те в сферата на увреденото лице и незаконните актове, действия или бездейст­вия на лицата, осъществили конкретната административна дейност.

            Не е спорно между страните, че с решение № 566/10.11.2014г. на Административен съд Пазарджик по адм.д. № 724/2014г. е обявена за нищожна Заповед РД-06-149/31.10.2013г. на директора на Областна дирекция„Земеделие“ – Пазарджик.    От тук следва извод, че е налице обявен за нищожен акт, чийто адресат е и едноличният търговец, тоест налице е ***та предпоставка. 

            Наличието на незаконосъобразен/нищожен акт не е достатъчно, за да се приеме, че държавата следва да понесе отговорността по смисъла на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. В производството по делото следва да са налице безспорни и категорични доказателства, за наличието на конкретна имуществена вреда на ищеца и наличие на причинно-следствена връзка между нищожния акт и твърдяната вреда. 

            В случая от ищеца се претендира вреда, представляваща 3 032,51 лева, която сума е внесъл на 18.11.2013г. с основание издадената  Заповед РД-06-149/31.10.2013г. на директора на Областна дирекция„Земеделие“ – Пазарджик. 

            Заповедта е издадена на основание чл. 37в от ЗСПЗЗ. Съгласно редакцията на чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, към момента на издаването на заповедта, Комисията изготвя доклад до директора на областната дирекция "Земеделие", който съдържа разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който директорът на областна дирекция "Земеделие" издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 септември на съответната година. Реално с обявения за нищожен акт се одобрява/разпределят масивите за ползване за стопанската година. В диспозитива на същия акт се посочва, че ползвателите на земи по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ са внесли по банкова сметка ***сичово сумите, като ЕТ „БГ-Инвест Г.С.“ – 3 032,507 лева.

             От приложеното по делото платежно нареждане е видно, че сумата от 3 032, 51 лева е внесена от ЕТ“БГ Инвест Г.С.“ по сметка на получател - община Лесичово, като ищецът е посочил като основание издадената заповед. Налице е обедняване на търговеца,  тъй като от патримониума му са отделени средства в размер на 3032, 51 лева. За да може това обедняване да попадне в хипотезата на вреда, причинена от акта, тя следва да се явява неблагоприятна последица от  нищожния акт, да съставлява увреда, която ищецът търпи от нищожността на акта. 

            Характерът на административното производство по Глава Пета „а“ от ЗСПЗЗ има ключово отношение за изясняване дали е налице вреда и дали има причинно-следствена връзка между нищожния акт и вредата. С издаването на заповед по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ се урежда една от хипотезите на създаване на масиви за ползване на земеделски земи, когато не е постигнато споразумение във връзка с ползването и условията за ползване. Ръководител на процедурата за разпределение на ползването на земеделски земи е директорът на областната дирекция по земеделие. Той издава заповед от вида на процесната. Съгласно чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ, когато в срока по чл. 37в, ал. 1 и 4 от ЗПЗЗС директорът на областната дирекция „Земеделие“ не издаде заповед, всяко заинтересовано лице може да поиска издаването й от министъра на земеделието и храните. Следователно законодателят е предвидил и хипотеза при неиздаване на заповед. Самото производство по чл. 37в от ЗСПЗЗ регулира отношения между ползватели и собственици на земеделска земя. Ръководството на това производство е от комисия за всяко землище на общината, назначена със заповед на съответния директор на ОД“Земеделие“. Директорът на ОД „Земеделие“ действа при условията на обвързана компетентност – при наличие на доклад на комисията, той е длъжен да издаде заповед. Целта на процедурата е да има създадени масиви земеделска земя, за които да има споразумение между ползватели и собствениците на тези масиви. Тези участници са гражданскоправни субекти и отношенията между тях по повод ползване на земеделски земи, обединени в масиви, са гражданскоправни. Още повече, че законът изисква като условие за одобряване на споразумението между тях да има определено дължимото рентно плащане. То от своя страна е дължима престация за ползването на земеделска земя от съответния участник в производството по чл. 37в от ЗСПЗЗ, какъвто ползвател е и ЕТ“БГ-Инвест Г.С.“. 

            От обсъденото до тук, съдът счита, че административното производство по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ е сложен фактически състав, единият елемент на който е издадената Заповед № РД-06-149/31.10.2013г. на директора на ОД „Земеделие“ Пазарджик, а другите елементи са граждански (договорни) правоотношения между собствениците на земеделски земи в масивите и ползвателите на тези земи от масивите. 

            Безспорно нищожността на един акт има за последица, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Нищожността на процесната за делото  заповед води до правната си последица, че с нея не се разпределят масивите за ползване за стопанската 2013/2014г. Дали обаче с обявяването за нищожна на заповедта на директора на ОД „Земеделие“ Пазарджик отпадат с обратна сила гражданскоправните последици, съответно отпада ли с обратна сила правното основание за извършване на престации, произтичащи от отменения индидидуален административен акт, задължението за престация на рентата, нейната дължимост, съответно недължимост; ако тя е внесена, кой дължи нейното връщане? В конкретния казус имаме действие на индивидуален административен акт, на който законът е придал предварително изпълнение, който акт е елемент от фактически състав на разпределение на земеделски земи от масиви, и който акт замества волята на страните за сключване на споразумение за ползване на земеделски земи в едно землище. До обявяването му за нищожен, администратвиният акт е  действал законосъобразно и е породил гражданскоправни последици, а имено учредил е граждански правоотношения между ползватели и  собственици. Тези граждански правоотношения са възникнали, действали, погасени, поради надлежно изпълнение, съответно може да има и ненадлежно изпълнение. Тъй като административният акт е действал през времето от издаването до обявяването му за нищожен, то последиците от гражданските правоотношения, породили се от него, не се заличават с обратна сила, налице са права на трети добросъвестни лица. Възникналите фактически положения на ползване на имотите, съответно предоставянето от собствениците на ползвателите срещу съответната рента, определена от комисията, и упомената в заповедта, са създадени добросъвестно и напълно съобразно административния акт, който има придадено от закона предварителното изпълнение. Собствениците на земеделските земи от обособените масиви, разпределени за ползване от директора на ОД „Земеделие“Пазарджик, чрез заповедта, впоследствие обявена за нищожна, са трети добросъвестни лица, те са придобили права по гражданскоправни отношения. Безспорно гражданските правоотношения между ползватели и собственици са елемент от сложния фактически състав, започнал с издаване на заповедта. Тези правоотношения обаче имат своята самостоятелност на развитие, тъй като страни по тях са гражданскоправни субекти, различни от административния орган. Действието на заповедта е било само да замести липсата на съгласие между страните за ползване на имотите. След като съгласието е заместено от заповедта, тя е имала придадено по закон предварително изпълнение, съответно се е осъществил целият фактически състав по разпределение и ползване на земеделските земи. Възникналите граждански правоотношения придобиват своята самостоятелност и претенциите, свързани с тях, следва да се реализират по реда на чл. 55 от ЗЗД, като съответно процесът се развива пред гражданския съд между страните по гражданското правоотношение. Действащите правни норми, които регулират претенциите за връщане на престация поради отпаднало правно основание са уредени в чл. 55, ал. 1, пр. 3 от Закона за задълженията и договорите, като редът изключва приложението на ЗОДОВ.

            Обсъденото до тук води до извода на съда, че основанието, на което от страна на ищеца е заплатила сумата от 3032,5, лева, е по възникнало гражданскоправно отношение като дължимо рентно плащане към собстевеник на земя от масива, чрез кмета на общината. Обявената за нищожна заповед за разпределение на масивите действителност води като правна последица отпаднало правно основание, доколкото тя като ИАА е елемент от фактическия състав на договорни отношения между ползватели и собственици на земеделски земи. Претендираната от ищеца сума от 3032,51 лева, е извършена престация като рентно плащане за ползване на имоти. Ако е отпаднало правно основание, то дължимостта на същата е на лицето, което я е получило. От тук и изводът на съда, че обедняването на ищеца, в размера на престацията от 3032,51 лева рентно плащане, не е пряка и непосредствена последица от обявената за нищожна заповед. Престацията е извършена на основание граждански правоотношения, уредени между двете страни по тях от трето лице, ръководител на процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ.

            При това положение е основателно въз­ражение на ответника, че не се установяват всички предпоставки за реализиране на отговорността му по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно вредата да е пряка и непосредствена последица от обявената за нищожна Заповед РД-06-149/31.10.2013г. на директора на Областна дирекция„Земеделие“ – Пазарджик. Искът следва да се отхвърли поради неоснователност.

Ищецът следва да заплатят на ответника разноските за осъществената за­щита от юрисконсулт в размерна 150 лева, определен на основание чл. 144 във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с  чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе Административен съд Пазарджик, VІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ“БГ-ИНВЕСТ-Г.С.“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ул. „***“№ 62, с. Динката, община Лесичово, област Пазарджик, представлявано от Г.В.С., иск срещу ответника Областна дирекция„Земеделие“ – Пазарджик, представлявана от своя директор, адрес: гр. Пазарджик, ул. „***“ № 3, ет. 4, за присъждане на сумата от 3032,51 лева, представляваща обезщете­ние за причинените имуществени вреди, вследствие на издаден нищожен админист­ра­тивен акт - Заповед РД-06-149/31.10.2013г. на директора на Областна дирекция„Земеделие“ – Пазарджик.

ОСЪЖДА ЕТ“БГ-ИНВЕСТ-Г.С.“, с ЕИК *** да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ Пазарджик сумата от 150/сто и петдесет/ лева разноски по делото.

   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                   СЪДИЯ :/п/

 

РЕШЕНИЕ № 4386 от 14.04.2020 г. по адм. дело № 8081/ 2018 г. на ВАС-  Трето отделение:

ОТМЕНЯ решение № 285/27.04.2018 г. по адм. дело № 1028/2017 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, в частта, с която ЕТ „БГ Инвест -Г. С.“, ЕИК ********* е осъден да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ - Пазарджик сумата от 150 (сто и петдесет) лева разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението е окончателно.