РЕШЕНИЕ
№ 4151
гр. Пловдив, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вихра М. Къдринска
при участието на секретаря Мартина Ат. Мишева
като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело №
20215330118965 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 вр. чл. 142,
ал. 1 от СК.
Производството е образувано по искова молба от А. Н. Г., с ЕГН:
**********, в качеството на майка и законен представител на малолетния Н.
Г. Г., с ЕГН: **********, против Г. А. Г., с ЕГН: **********, ЕГН
**********, за увеличаване размера на присъдената в полза на детето месечна
издръжка, определена с влязло в законна сила решение, постановено по гр. д.
№ 8259/2012 г. по описа на І брачен състав на РС-Пловдив, в размер от 100,00
лева на 400,00 лева.
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила Решение № 4038 от
09.11.2012 г. по гр. дело № 8259/2012 г., І бр. с. по описа на Районен съд -
Пловдив, съгласно чл. 70 от СК са определени мерките за упражняване на
родителски права, личните отношения между детето и родителите, както и
неговата издръжка. Съгласно съдържанието на същото решение
упражняването на родителските права върху детето Н. Г. Г. са предоставени
на майката, а ответникът по настоящия иск е осъден да заплаща ежемесечна
издръжка, в размер на 100,00 лв. /сто лева/ чрез майката и законен
представител, считано от влизане в сила на решението до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване. След определяне
на първоначалния размер на издръжката били настъпили съществени
изменения на обстоятелствата, а именно: На първо място, малолетния Н. Г. Г.
бил пораснал и през текущата учебна година бил завършил ****, а
понастоящем бил ***** в ******* – град *****. Към днешна дата
1
многократно били нараснали потребностите и разходите на майката във
връзка с отглеждането, възпитанието и издръжката на детето. На база
ограничените й възможности и настоящата издръжка, която бащата не е
заплащал от датата на влизане на решението в законова сила, паричните
средства не били достатъчни и отглеждането на детето Н. Г. Г. ставало все по-
стресиращо, несигурно и непосилно за нея. Майката заплащала суми за нови
учебници и дрехи, както и за подходяща за възрастта на детето здравословна
храна и джобни пари за училище всекидневно. Тя заплащала и различни
извънкласни форми на обучение на сина си, екскурзии и други такси за
училищни мероприятия, спорт, посещения на рождени дни на приятели и т.н.
В допълнение, цените на стоките и услугите в Република България са се
увеличили осезаемо. От момента на постановяване на решение за издръжката
за Н. до предявяване на настоящия иск са изминали девет години - значителен
период от време, през който естествено се е изменила социално-
икономическата обстановка в страната, в резултат на което се е увеличил и
размерът на необходимите средства за издръжка, като отопление, храна,
медикаменти, облекло, учебни пособия и др. Налице е изменение във
възрастта на детето, като са се увеличили разходите за задоволяване на
неговите потребности и интелектуални нужди. Средствата, които получава
майката на Н. Г. Г., са крайно недостатъчни, за да може тя, в качеството си на
родител, да посреща и задоволява адекватно потребностите на детето си. Към
настоящия момент А. Н. Г., работи и се осигурява под минималния праг.
Отглежда сина си и го възпитава сама, без каквато и да е помощ от страна на
ответника, като полага в пълен обем всички необходими и непосредствени
грижи за физическото, психическото и емоционалното развитие на своето
дете. При едно евентуално увеличение размера на издръжката, която бащата
следва да дава на сина си, чрез неговата майка и законен представител ще е в
интерес най-вече на детето и ще е в съотношение с финансовите възможности
на бащата и няма да затрудни и обремени моментния му социален статус.
Ответникът по настоящия иск Г. А. Г. е здрав и работоспособен мъж, в
активна трудова възраст. Затова се счита от ищцата, че са налице условията
на чл. 150 от СК за увеличаване размера на вече присъдената издръжка, като
същата бъде увеличена до размер от 400,00 лв. /четиристотин лева/, считано
от датата на подаване на настоящата искова молба. Затова се иска от съда да
постанови решение в този смисъл, като се присъдят направените по делото
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
адвокат Т. Д. Н., **** на Г. А. Г., съгласно която ответникът счита исковата
претенция за допустима, но разгледана по същество за неоснователна и
недоказана, поради което е изразена молба да бъде отхвърлена. Не се оспорва
обстоятелството, че ответникът е баща на малолетното дете, видно от
приложеното към исковата молба удостоверение за раждане, издадено от
Община *****. Житейски логично е, с порастване на детето да се повишават
неговите потребности, както и средствата за отглеждането и възпитанието му.
2
Размерът на издръжката обаче, следва да се определи съобразно реалните
нужди на детето и доходите на родителите. Съгласно задължителна съдебна
практика, нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят
съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка, се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, които
са винаги обективни и конкретни. Двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки
от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото
се отглежда детето. С исковата молба се твърди, че детето, освен обичайните
разходи, има и такива за допълнителни извънкласни форми на обучение,
спорт, развлекателни мероприятия и др., но не се ангажират никакви
доказателства в тази посока. Не се сочат доказателства и за доходите на
двамата родители, имотното им състояние и квалификация. В исковата молба
се твърди, че майката работи под минималната работна заплата, а бащата е
здрав и работоспособен мъж, но не се ангажират никакви сведения за това.
Твърди се, че исканото увеличение на размера на издръжката от 100,00 лв. на
400,00 лв. ще е в съотношение с финансовите възможности на ответника и
няма да обремени моментния му социален статус, но липсват доказателства за
това. Оспорва се размера на претендираната издръжка, тъй като освен
обичайното повишаване потребностите на детето, няма данни за
допълнителни разходи, както и каквито и да е доказателства за материалните
възможности, професия и квалификация на родителите, респективно на
ответника, които да обуславят необходимост и възможност за предоставяне
на издръжка в търсения размер. Отделно от това, не следва да се присъжда
прекомерно висока издръжка, която задълженият родител не би могъл да
престира, тъй като по този начин се накърняват интересите на самото
малолетно дете и то не би било в състояние да получи тази издръжка.
Възможностите на ответника да дава издръжка е предпоставка, която касае не
само размера на същата, но и основанието на исковата претенция. В хода на
производството не е достатъчно единствено да се посочат доказателства за
размера на настоящата издръжка Следва да се докажат материалните
възможности и на двамата родители, за да може да се направи обективна
преценка налице ли е изменение на обстоятелствата от постановяване на
сегашната издръжка и да се определи делът на всеки от родителите при
определяне новата издръжка на детето. Във всеки случай, следва да се отчете
фактът, че задълженият за издръжка родител също има нужда от средства за
собствената си издръжка, за да може да се труди. В този смисъл е и съдебната
практика. Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените
си екзистенциални нужди може да отдели средства и за своето дете или деца,
като в противен случай същите могат да търсят издръжка от лица по друг ред,
от които реално ще могат да получат издръжката. Не на последно място,
следва да се вземе предвид, че възможностите на родителя, който дължи
3
издръжка, е обективен показател за размера на издръжката и се определя
както от доходите му, така и от обстоятелството дали има други деца, за
които също е длъжен да се грижи. С исковата молба не се ангажират
доказателства нито за доходите на ответника, нито за това има ли същия
други деца, за които се грижи, респ. задължение за издръжка към тях. Затова
е поискано от съда да бъде отхвърлена исковата молба като неоснователна и
недоказана, ведно с всички последици от това.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните няма спор, че Н. Г. Г., с ЕГН: **********, е дете на А.
Н. Г., с ЕГН: **********, и на Г. А. Г., с ЕГН: **********, ЕГН ********.
Видно от приложеното по делото Решение № 4038 от 09.11.2012 г. по
гр. дело № 8259/2012 г., І бр. с., по описа на Районен съд – Пловдив, бащата е
осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 100,00 лв.,
считано от влизане на решението в сила до настъпване на законоустановен
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
Съгласно приложените по делото справки от НАП-***** и от служба
„ГРАО“ при Община ****, бащата на детето няма други деца, на които да
дължи издръжка, и доходите му са около минималната работна заплата за
страната. Майката на детето има още едно по-малко дете, за което се грижи,а
доходите й месечно са около половин минимална работна заплата за страната.
В хода на настоящото производство ищцата е ангажирала и гласни
доказателства, посредством показанията на свид.С.В.С. – **** на ищцата.
Свидетелката подробно разказва каква промяна е настъпила в нуждите от
средства на детето. Бащата не полагал грижи за детето. Детето не познавало
баща си. Контакти след раздялата на родителите не е имало между бащата и
детето. Преди 3-4 години майката осъществила контакт с бащата, за да
получи подпис на декларация, с която да изведе детето на почивка ***.
Бащата подписал, но пак не пожелал да види детето. детето, което вече било в
**** клас, пътувало до училище с автобус. Майката се стараела да му дава
храна от къщи, но се налагало понякога да му дава по 3 лева на ден за храна.
Дрехите бързо му ставали малки. Подигравали се на детето в училище, че не
ходи с маркови дрехи. Свидетелката помагала на майката предимно с грижи,
но нямала достатъчно парични средства, за да помага за покупките,
необходими за домакинството. Детето до миналата година тренирало футбол,
но тази година се наложило да прекрати тренировките, защото станали много
скъпи. Около 100,00 лева месечно се изисквали за тях – такса и оборудване,
което се налагало често да се подменя, защото детето бързо растяло. Детето
посещавало в училище допълнителни занятия по чужди езици. Майката
нямала възможност да плаща за уроци извън училището, независимо, че
детето имало нужда и желание за тях. Детето проявявало разбиране, че майка
му нямала достатъчно пари за спорт и уроци.
4
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като същите
са непосредствени и допринасящи за изясняване на релевантните за делото
факти и обстоятелства. Показанията на свидетеля намират опора в събраните
по делото писмени доказателства.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до
следните правни изводи:
С Решение № 4038 от 09.11.2012 г. по гр. дело № 8259/2012 г., І бр. с.,
по описа на Районен съд – Пловдив, бащата е осъден да заплаща на детето си
месечна издръжка в размер на 100,00 лв., считано от влизане на решението в
сила до настъпване на законоустановен причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото
да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството
„непълнолетно лице“ по отношение на претендиращия издръжката. Размерът
на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, се определя в зависимост от две
величини - нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите
на родителя, който я дължи. Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК минималния размер
на издръжката на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата, която към настоящия момент се явява в размер
на 177,50 лв. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му
отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на
образование на детето и задоволяване на неговите потребности при преценка
на нормалните, обикновените, ежедневните нужди от храна, облекло, учебни,
спортни и културни занимания. Възможностите на родителя да заплаща
издръжка се преценяват с оглед на неговите доходи, имотното му състояние,
квалификация, дали има задължения към други лица. За да се уважи искът за
изменение на издръжката, е необходимо трайно съществено изменение или на
нуждите на издържаните лица или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице. С оглед разпоредбата на чл. 150 от СК
при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде
изменена или прекратена. Размерът на издръжката следва да съдейства за
правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на
нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.
Изменението на обстоятелствата може да се отнася до здравословното
състояние, трудоспособността, доходите, семейното положение и прочие, но
за да се уважи иск за изменение на издръжката, се изисква трайна и
съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка или във възможностите
на задълженото лице.
При изменение на размера на присъдена издръжка и определяне на нов
съдът е длъжен да съобрази правилото на чл. 142, ал. 1 СК, т.е. да съобрази
както новите, нараснали нужди на детето, така и възможностите на родителя,
от когото се търси издръжката.
5
С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да
дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално –
икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да
получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна
издръжка в размер на поне 450,00 лева, от които минимум 200,00 лв. за храна,
а останалите – за дрехи, учебни пособия и задоволяване на други текущи
нужди, включително и такива, свързани с посещение на допълнителни
курсове, посрещане на образователните потребности и разходи свързани със
здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има
предвид, че детето се отглежда от майката. Затова и по-голям дял от
издръжката следва да се възложи върху бащата.
Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява
300,00 лева месечна издръжка на детето, а останалите средства следва да се
поемат от майката.
Следва да се посочи, че законодателят е предвидил, че издръжка за
ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал. 2 на чл. 143 от СК
независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се
издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да
заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да
покриват собствените си нужди. Бащата е трудоспособен, може да полага
труд и да реализира доходи, още повече, че издръжка дължи съгласно закона
дори и да е нетрудоспособен и безработен. Определеният размер на
издръжката не е прекомерен, като ответникът е задължен по закон и като
родител да я осигурява. Следва да се посочи, че липсата на достатъчно доходи
съгласно ал. 2 на чл. 143 от СК не изключва дължимостта на издръжката.
Законодателят поставя издръжката на детето с приоритет пред тази на
родителя.
При преценка на възможностите на бащата, съдът приема, че месечна
издръжка от 300,00 лева е във възможностите му, като размер над този би
съставлявал затруднение за него, предвид необходимите средства за
собствената му издръжка. Ето защо, искът за присъждане на увеличен размер
на издръжка се явява основателен за сумата в размер на 300,00 лева месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2022 г. до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, като за разликата над 300,00 лв. до пълния претендиран размер
от 400,00 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
При този резултат и двете страни имат право на деловодни разноски на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. Ответникът възразява за размера на адвокатския хонорар.
Съдът частично уважава предявения иск. При този изход на спора, на
основание чл.78 ал 1 от ГПК, на ищцовата страна следва да се присъдят
направените в производството разноски, съразмерно с уважената част от иска.
6
Такива се констатираха в общ размер на : 600,00 лева - възнаграждение за
процесуалния представител на ищеца. Предвид направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение /като минималното към
момента на представяне на договора за правна защита и съдействие, съгласно
чл.7, т.6 от Наредба №1 за размера на минималните адвокатски
възнаграждения е 300,00 лева/ и съобразявайки степента на фактическа и
правна сложност на настоящото производство, съдът счита, че това
възнаграждение следва да бъде редуцирано до размер от 400,00 лева, което
следва да се намали, съразмерно с уважената част от иска и на ищеца да се
изплатят 300,00 лева, представляващи разноски от страна на ищеца за един
адвокат, както и 300,00 лева, представляващи разноски от страна на ищеца за
депозит, с оглед назначаване на ***** на ответника на основание чл.47, ал.6
от ГПК. Ответникът се представлява от *****, на когото следва да се
изплатят 300,00 лева, депозирани от ищеца.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна
такса от 288,00 /двеста осемдесет и осем лева/, изчислена върху увеличения
размер на издръжката за детето.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК, доколкото съдът уважава иск за
присъждане на издръжка, следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с влязло в сила Решение № 4038 от
09.11.2012 г. по гр. дело № 8259/2012 г., І бр. с. по описа на Районен съд -
Пловдив месечна издръжка, дължима от Г. А. Г., с ЕГН: **********, на Н. Г.
Г., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител А. Н. Г., с
ЕГН: **********, като УВЕЛИЧАВА същата от 100,00 лева /сто лева/ на
300,00 лева /триста лева/, считано от датата на подаване на исковата молба -
30.11.2021 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 300,00 лева до
пълния претендиран размер от 400,00 лева.
ОСЪЖДА Г. А. Г., с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив СУМАТА от
288,00 /двеста осемдесет и осем лева/, представляваща дължима държавна
такса.
ОСЪЖДА Г. А. Г., с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на А. Н. Г., с
ЕГН: **********, в качеството на майка и законен представител на
7
малолетния Н. Г. Г., с ЕГН: **********, СУМАТА от 300,00 лева,
представляващи разноски по съразмерност от страна на ищеца за един
адвокат, както и СУМАТА от 300,00 лева, представляващи разноски от
страна на ищеца за депозит, с оглед назначаване на особен представител на
ответника на основание чл.47, ал.6 от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, съгласно
чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
8