РЕШЕНИЕ
гр. П., 22.01.2019г.
РАЙОНЕН СЪД П.,
гражданско отделение, IV състав - съдия Михаил Алексов в закрито заседание,
проведено на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
като разгледа докладваното от съдия Алексов гр.
д. № 01984/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ
„Република” представлявано от Изпълнителния директор с искане да бъде
установено спрямо ответника Р.Р.С. с ЕГН **********, адрес ***, че дължи сума
за консумирана топлинна енергия в общ размер на 878.47 лв. /Осемстотин
седемдесет и осем лв. и 47 ст./ от които: главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия в размер на 736.31 лв /Седемстотин тридесет и
шест лв. и 31 ст./ за периода от 02.05.2014г. до 30.04.2017г.; както и сумата
от 142.16лв. /Сто четиридесет и два лв. и 16 ст./- законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2014г. до 04.01.2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното
изплащане на сумите, както и направените в настоящото производство съдебни и
деловодни разноски.
Съдът е постановил по делото Решение №885/06.10.2018г.,
с което е признал за установено по отношение на
Р.Р.С. с ЕГН **********, с адрес *** че ДЪЛЖИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ
„Република”, представлявано от Изпълнителния директор СУМАТА в общ размер от
813.00 лв. /Осемстотин и тринадесет лв. и 00 ст./ от които: главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 685.66
лв. /Шестстотин осемдесет и пет лв. и 66 ст./ за периода от 18.01.2015 г. до
30.04.2017г. , както и сумата от 127.34 лв. /Сто двадесет и седем лв. и 34 ст./
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 18.01.2015 г. до
04.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
- 18.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумите както и лихва за забава от
датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, за което е издадена заповед
изпълнение на парично задължение по чл. 410 № 340/24.01.2018 по ч.гр. д. № ***/****/2017
по описа на Районен съд П., като е отхвърлил исковете за разликата до пълния
претендиран размер, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ..
Производството
е образувано по молба рег. № 35022/27.12.2018г., депозирана от ответника, с която моли да бъде изменено решението в
частта за разноските, като при присъджане на разноските на ищеца, съдът да се
съобрази с направеното от него възражение за прекомерност. Със същата молба
ответника е направил изявление, че оттегля възражението си срещу издадената
заповед за изпълнение, поради което моли производството по делото да бъде
прекратено поради липса на правен интерес и да му бъдат присъдени направените
разноски.
Съдът като взе предвид постъпилата молба и прецени
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по
чл.248,ал.1 от ГПК, поради което е и допустимо.
Разгледана по същество съдът намира постъпилата молба
за неоснователна по следните съображения:
Видно от приложените по делото, както и по заповедното
производство – гр.д. 1613/2018 по описа на Районен съд П., доказателства за
сторените от ищеца разноски са както следва: в настоящето производство: 75,00
лв.- държавна такса, 20,00 лв. – държавна такса за издаване на четири броя
съдебни удостоверения и се претендират 300,00 лв. – юрисконсулско
възнаграждение; в заповедното производство: 25,00 лв. – държавна такса и 50,00
лв. - юрисконсулско възнаграждение. Или общо сторените разноски от ищеца в
двете производства е 315,00 лв.
По отношение на дължимостта на направените разноски и
в двете производства, съгласно т. 12 на ТР 4/2013 на ОС ГТК на ВКС компетентен
да се произнесе е исковия съд.
Възражението за прекомерност на претендираното
юрисконсулско възнаграждение, направено от процесуалния представител на
ответника, съдът намира за неоснователно по аргумент от чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и 2 Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК „В полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.“ Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно които следва да бъде определен
максималния размер по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ „За защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.“, а
съгл. ал. 2 на същата разпоредба „За защита по дела с материален интерес,
продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е
над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от
максимално предвидения размер по ал. 1“. Предвид посоченото и предвид
обстоятелството, че по настоящето дело са проведени четири съдебни заседания,
то следва, че максималния размер на възнаграждението е 300 лв., които могат да
бъдат увеличени с до 50%, тоест до 450 лв. Видно от приложение от ищеца списък
на разноските се претендират разноски в размер на 300 лв., тоест претендирания
размер не надхвърля определения максималния размер по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ, предвид на което и молбата следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на искането за присъждане на разноски поради
частичното прекратяване на исковото производството поради частична оттегляне
на възражението срещу издадената заповед за изпълнение съдът счита същото
за недопустимо, тъй като вече се е произнесъл с краен акт по делото, а именно Решение
№ 885/06.10.2018г.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за изменение на
Решение №885/06.10.2018г., в частта за разноските, обективирано в по молба рег.
№ 35022/27.12.2018г., депозирана от ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ответника за
прекратяване на производството по делото предвид оттегляне на възражение вх. №
4892/19.02.2018г. по ч.гр.д. ***/****г. и за присъждане на разноски на
ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: