ПРОТОКОЛ
№ 151
гр. Кърджали, 27.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на двадесет и
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
Сложи за разглеждане докладваното от Васка Д. Халачева Гражданско дело
№ 20235100100352 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
..................................................................................................................................................................................................................................................................................
Съдът по направените от страните искания и изразени становища, и с
оглед задължението си да се произнесе по реда на чл. 140, ал. 1 от ГПК
относно допустимостта на предявените искове, след обстоен анализ на така
приетото изп.д. № 20238950401343 по описа на ЧСИ Л. С. с рег. № *** на
КЧСИ, изгради своите изводи, а именно:
Изпълнителното производство първоначално е образувано под №
876/2014 год. по описа на ЧСИ С. Д. с peг. № *** на КЧСИ, въз основа на
молба от 13.08.2014 год., подадена от взискателя „В.“ ЕООД, ведно с
изпълнителен лист от 01.07.2014 год., издаден въз основа на Решение №
1228/30.12.2013 год. по т.д. № 2739/2012 год. на ОС - В., потвърдено с
решение № 159/10.05.2014 год. по в. търг. дело № 159/2014 год. на АпС - В.,
против длъжника „Д.“ ООД с предмет парично вземане в размер на 60 000
лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.11.2012
год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1676, 40 лева -
мораторна лихва за периода 01.08.2012 год. - 07.11.2012 год.
Като взискател по право в производството е конституирана Държавата
в лицето на НАП, за публичните й вземания към длъжника. Община В. е
конституирана като взискател въз основа на удостоверение по чл. 456 от ГПК
за частните й общински вземания, както и в качеството й на взискател в
1
хипотезата на чл. 458 от ГПК за дължимите й се за имота данъци.
В процеса на производството по молба на взискателя с правно
основание чл. 427, ал. 5 от ГПК и въз основа на възлагателно съобщение на
ЧСИ С. Д. с рег. № *** на КЧСИ, образуваното пред нея изпълнително
производство е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия от
ЧСИ Л. С. с рег. № *** на КЧСИ, за което по неговия опис е образувано на
31.05.2023 г. и процесното изп.д. № 20238950401343.
На 19.09.2023 год. по реда на чл. 492 от ГПК, за купувач на изнесения
на публична продан имот, собственост на длъжника, е обявен участвалият в
проданта като наддавач - взискател „В.“ ЕООД за сумата 266 500 лв.
Въз основа на молба с вх. № 22640/06.10.2023 год. по peгистъра на ЧСИ
Л. С. и удостоверение по чл. 456 от ГПК, издадено по изп. дело № 766/2023
год. по описа на ЧСИ З. Д. с рег. № *** на КЧСИ, ищецът в настоящото
производство „Ч.“ ЕООД, с ЕИК *********, е присъединен като взискател за
удовлетворяване на паричното му вземане от длъжника „Д.“ ООД в размер на
главница от 15 000 лева, законна лихва върху главницата в размер на 120,27
лева за периода 14.09.20223 год. - 06.10.2023 год.; 304,07 лева - присъдени
разноски; 1300 лева - разноски по изпълнението, съставляващи адвокатски
хонорар; и 1678,68 лева - такси по ТТРЗЧСИ.
В постановено разпореждане от 02.11.2023 год. ЧСИ Л.С., като е
констатирал, че продажната цена надвишава дълга по изпълнителното дело на
основния взискател - ответник в настоящото производство, и на всички
присъединени по делото взискатели, вкл. и ищецът в настоящото
производство „Ч.“ ЕООД, е разпоредил, че не са налице законовите
основания за извършване на предварително разпределение, тъй като сумата
от 79 720,66 лева, която обявеният за купувач взискател внася в
производството, е достатъчна за да се удовлетворят вземанията на всички
взискатели, вкл. и в частта на нашия ищец - присъединен взискател „Ч.“
ЕООД, в пълния размер на търсеното в изпълнителното производство
вземане. Нещо повече, посочено е, че остава остатъкът от 36 899.72 лв.,
преведим по сметка на длъжника /л. 193 от изп. д. № 1343/2023 г/.
Разпореждането е връчено със съобщение с изх.№ 27056/03.11.2023 г.
на 10.11.2023 г. На 15.11.2023 г. присъединеният взискател - ищец в
настоящото производство „Ч.“ ЕООД е депозирал и молби до ЧСИ с искане
2
да се изготви предварително разпределение по чл. 460 от ГПК, които с
окончателни актове на ОС - В. са оставени без разглеждане и без уважение,
по повод предприет от нашия ищец инстанционен контрол на отказа на
съдебния изпълнител.
Или, съобразявайки изложеното, настоящият съд достигна до извода,
че предявената пред него искова претенция на ищеца „Ч.“ ЕООД,
присъединен взискател по изп.д. № 1343/23 г.на ЧСИ Л. С., с правно
основание чл. 464 от ГПК, насочена против длъжника „Д.“ ООД, основният
взискател „В.“ ЕООД и физическото лице К., е недопустима.
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 464 от ГПК, а и съгласно
отправната съдебна практика всеки взискател, и основният такъв, и
присъединеният такъв, и при това от момента на присъединяването, има
право да оспори съществуването на вземането на друг кредитор, чрез иск
предявен срещу него и длъжника. Именно от този момент на присъединяване
всеки взискател има правото да предяви този иск на конкуриращия кредитор,
тъй като с факта на присъединяването възниква задължението на съдебния
изпълнител да извърши разпределение на постъпленията, съобразно реда на
чл. 460 от ГПК. Съгласно пък разпоредбата на цитирания чл. 460 от ГПК, ако
събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на
всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение. Не е
спорно в настоящото производство, че разпределение по изп.д. №1343/2023 г.
по описа на ЧСИ Л. С. с рег. № *** не е извършено, защото за съдебния
изпълнител не възниква законовото задължение, тъй като не е налице
хипотезата на цитираната норма, а именно - получената цена от изнесения на
публична продан недвижим имот, собственост на длъжника, надвишава
общия дълг по изпълнителното дело и удовлетворява всички взискатели,
както основния взискател - ответник в настоящото производство, така и
всички останали присъединени по делото взискатели, вкл. и ищецът в
настоящото производство „Ч.“ ЕООД, за пълния размер на неговото вземане.
Отрицателният установителен иск е правен способ за защита на всеки
от взискателите в изпълнителното производство срещу включване в
разпределението на вземане на друг взискател към общия длъжник и разбира
се цели да защити всеки от взискателите именно срещу включване в
разпределението на недължимо вземане на всеки друг взискател спрямо
3
длъжника. Но освен достатъчните за легитимацията на страните
предпоставки, а именно - взискателят - ищец и взискателят - ответник да са
основен и/или присъединен кредитор с претендирани в определени по размер
и основание вземания, то за правния интерес на ищеца от завеждане на
конкретния иск с посочено правно основание чл. 464 от ГПК трябва да е
налице и неговият личен правен интерес.
В този ход на мисли се налага изводът, че ищецът в настоящото
производство няма такъв личен правен интерес от предявяване на настоящия
иск по чл. 464 от ГПК, тъй като реализираната продажна цена в
изпълнителното производство надвишава дълга по изпълнителното дело, като
гарантира вземанията, както на основния взискател - ответник в настоящото
производство, така и на всички присъединени по делото взискатели, вкл. и на
ищеца в настоящото производство „Ч.“ ЕООД.
Правният интерес от предявяване на исковата претенция не е
абстрактно понятие, и както вече беше посочено той трябва да бъде налице
към момента на предявяване на иска в съда. Правният интерес следва в казуса
да е съизмерим с вземането на ищеца, т.е. той има интерес да заведе делото,
защото ако не го направи вземането му ще остане неудовлетворено изцяло
или частично, именно защото събраната сума ще бъде дадена на другия
взискател на длъжника, но ако той оспори вземането на този друг взискател
ще увеличи размера частично или изцяло на своето собствено
неудовлетворено вземане. Правната логика на казаното се извлича и от
характера на самия иск - това е искът на конкуриращите се взискатели. В
казуса не е налице конкуренция между взискателите в изпълнителното
производство, защото всеки от тях - и основният и присъединените и по
право и по реда на чл. 456 от ГПК, е напълно удовлетворен и евентуален
положителен изход на спора по никакъв начин не би рефлектирал върху
имуществената сфера на ищеца, върху размера на вземанията - предмет на
изпълнителното производство. Т.е. воденето на този иск е лишен от правен
резултат.
В този смисъл съдът обсъди и хипотетично направеното от адв. З.
съображение, че е налице за ищеца правен интерес от завеждане и водене на
настоящия иск, защото хипотетично в изпълнителното производство всеки
момент може да се присъедини взискател и събраната сума да не е достатъчна
4
за удовлетворяване на всички взискатели. Ако в процеса на изпълнителното
производство бъде присъединен било по право, било по реда на чл. 456 от
ГПК друг взискател и неговото вземане надхвърли събраната сума така, че
един от останалите взискатели да остане с неудовлетворено изцяло или
частично вземане, именно в този момент за неудовлетворения взискател ще
възникне правния интерес да предяви този иск по чл. 464 от ГПК и в никакъв
случай не би се стигнало до нарушаване правата на този взискател с
евентуалното прекратяване на настоящото производство.
Трайна и непротиворечива е съдебната практика в становището си, че
интересът на оспорващия кредитор може да бъде защитен в момента, в който
е заплашено удовлетворяването му, а в случаите, в които стойността на
имуществото, върху което е насочено изпълнението, е достатъчна да покрие
всички задължения, то удовлетворяването на оспорващия взискател не е
заплашено изобщо и същият няма правен интерес от оспорването. В този
смисъл е и Определение № 2547/01.08.2017 г. по в. гр. д. № 3080/2017 г. на
САС. Всъщност формирания до тук извод се налага и по аргумент от
цитираното и от ищеца по делото Определение № 863/23.12.2015 г. по ч.т.д.
№ 815/2015 г. на ВнАС, съгласно което независимо дали кредитор се
присъединява към вече образувано изпълнително дело или към образуваното
по негова молба дело се присъединява нов кредитор, и в двата случая
истинският кредитор има правния интерес да разкрие, че вземането на
привидния кредитор не съществува, до размера на своето непогасено
вземане. И тъй като правният интерес от водене на иска не е абстрактна
конструкция, макар при този иск взискателят да претендира права на трето
лице - длъжника, то определено не може взискателят да води иска, воден само
от интереса на длъжника, а трябва да има и своя правен интерес от воденето
на такъв, и този му правен интерес следва да има стойностен израз - както
беше посочено в цитираната съдебна практика, той се разпростира до размера
на непогасеното му вземане, което при положителен развой ще може
частично или изцяло да бъде удовлетворено.
Водим от горното и като прецени, че в производството за ищеца
отсъства абсолютната положителна процесуална предпоставка - правният
интерес от воденето на иска, съдът намира, че настоящото производство
следва да бъде прекратено.
5
Съобразявайки направеното искане от процесуалния представител на
ответниците „В.“ ЕООД и К. Ж. К. за присъждане на разноски по
производството, намира за основателно само искането на ответника „В.“
ЕООД, с оглед приложения на л. 145 от делото Списък с разноски по чл. 80 от
ГПК, към който е приложена и Разписка № 1 /л. 146/.
Адв. З.: С оглед обстоятелството, че днес четете прекратително
определение, госпожо Председател, аз Ви моля да ми дадете възможност да
упражня правото на възражение за прекомерност.
Адв. П.: Уважаема госпожо Председател, така или иначе аз бях
подготвил да представя и за К. К.. Прилагам и разписката в оригинал.
Съдът даде възможност на адв. З. да се запознае с представената от
адв. П. разписка в оригинал.
Адв. З.: Възражението ми е само за прекомерност.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото Разписка № 1 към Договор за правна
помощ, представена от адв. П. в оригинал.
Съдът, като взе предвид своевременно направеното възражение от
процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, и като
съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 на Наредба № 1 от 2004 г., както и
свое Определение № 55/02.02.2024 г., с което съдът приема, че са налице два
главни иска, счита, че същото се явява неоснователно. Минимумът при
обявената цена на иска, съгласно цитираната норма на наредбата е 5 868,22
лв., което при депозираните два главни иска предполага минимумът да се
определя умножен по две.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
6
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното възражение от адв. З., в
качеството му на процесуален представител на ищеца, за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ответната страна „В.“ ЕООД.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 352/2023 г. по
описа на Окръжен съд - Кърджали.
ОСЪЖДА ищеца „Ч.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., п.к.****, р-н С., ж.к. „С. “, бл. ***, да заплати на
ответника „В.“ ЕООД, с ЕИК *********, направените в производството
разноски в доказания размер от 9 000 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд - Пловдив в едноседмичен срок, който за ищеца „Ч.“ ЕООД, за ответника
„В.“ ЕООД и за ответника К. Ж. К. тече от днес, а за ответника „Д.“ ООД, гр.
Кърджали тече от връчване на определението.
Заседанието се закри в 12.05 часа.
Протоколът се изготви на 27.06.2024 година.
Съдия при Окръжен съд – Кърджали: _______________________
Секретар: _______________________
7