Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 413 24.11.2023г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
ІI състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 500 по описа за 2023г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на Г.С.С. ***, против Заповед № 10-00-1498/ 27.07.2023г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която е
наредено премахване на незаконен строеж „Паянтова жилищна
сграда“ № 18“ /по схема от геодезическо заснемане, извършено от дружество
„Стара Загора – кадастър“ ООД/. В жалбата се твърди, че заповедта е нищожна, евентуално незаконосъобразна, като
постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Направено е
искане за отмяна на заповедта.
Ответникът
– Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния си представител - юрисконсулт В., оспорва
жалбата като неоснователна. По
съображения за законосъобразност на издадената заповед за премахване на
незаконен строеж моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:
С
оспорената Заповед № 10-00-1498/ 27.07.2023г.,
издадена от Кмета на Община Стара Загора, на основание
чл.225а, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, ал.1 т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на
незаконен строеж от пета категория: Паянтова жилищна сграда № 18“ /по схема от геодезическо заснемане,
извършено от дружество „Стара Загора – кадастър“ ООД/, находяща се в два
поземлени имота - ПИ 68850.523.305, който представлява второстепенна улица,
урбанизирана територия и ПИ 68850.523.307 – публична общинска собственост с
начин на трайно ползване второстепенна улица /с проектен идентификатор
68850.106.1012 по геодезическо заснемане/, УПИ XIII- 307 за озеленяване и улица с о.т. 305 и о.т. 233, кв.1202 – Индустриален
по плана на гр.Стара Загора, одобрен с Решение № 2336/ 23.02.2023г. на Общински
съвет – Стара Загора. От
фактическа страна обжалваният административен акт се основава на
обстоятелството, че описаният строеж,
установен проверка на 29.06.2023г., на място и по документи, от
длъжностни лица към община Стара Загора във връзка с правомощията им по чл.223,
ал.2 ЗУТ, е изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено
разрешение за строеж. Строежът е на един етаж с площ 37кв.м.,
изпълнен от паянтова конструкция, ограждащите стени са с керамични тухли и
каменна зидария, както и с друг вид материали с отвори различна големина по
фасадите; покривът е двускатен, изпълнен от дървено покривно покритие от
брезент и етернитови плоскости. В заповедта се сочи, че извършителят на строежа е неизвестен, като изградената паянтова жилищна
сграда не попада в хипотезата на § 127 от ПЗР към ЗУТ за търпим строеж, защото
е разположен едновременно в УПИ XIII- 307, отреден за
озеленяване и улица.
Така описаните обстоятелства се потвърждават
от Констативен акт № 105/ 29.06.2023г., съставен от работна група служители на
Община Стара Загора, определена със Заповед № 10-00-1225/ 22.06.2023г., които
са извършили проверка на строежа. В акта са вписани неизвестен възложител и
извършител на строителството. Съобщен е чрез залепване на строежа на 30.03.2023г.,
който факт не се оспорва от жалбоподателя. По делото няма данни, а не се и
твърди от оспорващия, да е подавано възражение срещу съставения КА № 105/
29.06.2023г.
По делото са приложени документите,
съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед №
10-00-1498/ 27.07.2023г.на Кмета на Община Стара Загора, в т.ч. доказателства,
че длъжностните лица, съставили констативния акт за установяване на незаконно
строителство, са служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ, както и Геодезическо
заснемане, изпълнено от „Стара Загора – кадастър“ ООД.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Допустимо
е заповед за премахване на незаконен строеж да не посочва извършител, когато
такъв не може са бъде индивидуализиран. В случая с оспорването пред
съда на Заповед № 10-00-1498/ 27.07.2023г. жалбоподателят сам се определя като
собственик на строежа. В този
смисъл той се явява лице с правен интерес от обжалване на заповедта за
премахване на паянтовата жилищна сграда, изградена в ПИ 68850.523.305
и ПИ 68850.523.307 по КККР на гр.Стара
Загора. Следователно оспорването,
като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Заповед № 10-00-1498/ 27.07.2023г., с
която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ на строеж от пета категория, е издадена от материално и териториално
компетентния административен орган -
Кмета на Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия
по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ. Констативен акт № 105/ 29.06.2023г, на който се
основава заповедта, е съставен от служители по контрол върху строителството,
разполагащи с установената от чл.223 ал.2 от ЗУТ необходима материална
компетентност да констатират незаконни строежи.
Оспореният административен акт е
постановен в предвидената от закона писмена форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. В нея са посочени фактическите
/извършено строителство на паянтова жилищна сграда без строителни книжа/ и
правни основания /разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ/ за постановяването
й, които кореспондират помежду си. В
заповедта се съдържа описание на характеристиките и местонахождението на
строежа, позволяващо еднозначното му индивидуализиране и определяне на
категорията му, включително чрез позоваване на схема от извършено геодезическо
заснемане, както и скица за точното разположение, която е част от Констативен
акт № 105/ 29.06.2023г. По този начин са изпълнени изискванията за точна и ясна
идентификация на наредения за премахване незаконен строеж като гаранция за
спазване правата на адресата на заповедта и трети лица и за възможно изпълнение
при влизането й в сила.
Заповед № 10-00-1498/ 27.07.2023г.на
Кмета на Община Стара Загора е издадена
и в съответствие на приложимите материалноправните разпоредби на ЗУТ.
От събраните по делото и неоспорени
доказателства категорично се установява
наличието на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ от пета категория.
Констативен акт № 105/ 290.06.2023г представлява официален удостоверителен
документ, който се ползва с материална доказателствена сила относно
удостоверените в него факти относно характеристиките на строежа, разположението му върху имот-общинска
собственост и липсата на издадени строителни книжа за неговото извършване, като съдържанието на акта нито е оспорено,
нито е опровергано пред съда.
В случая строежът е квалифициран като
незаконен такъв по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ – извършен без одобрени
строителни книжа и издадено разрешение за строеж.
Разпоредбата на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ
регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по
съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове
строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо,
като в чл. 147, ал.1 от ЗУТ са
определени видовете строежи, за които не
се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж.
В случая строежът не попада в законово установените изключения по чл.147, ал.1
и чл.151 от ЗУТ. По делото е установено /а и този факт не се оспорва от
жалбоподателя/, че за изпълнения строеж няма одобрени
строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Това е основание за
квалифицирането на строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с
оглед на което това визирано фактическо основание за издаване на заповедта се
установява по категоричен и безспорен начин.
Процесният строеж не може да се квалифицира като търпим по см.
на §16 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно не е
налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на
административното правомощие по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ за премахването на изграден без строителни книжа строеж. Съгласно § 16, ал.
1 ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и
по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползуване. Съгласно §127 от ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31.03.2001 г., за
които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползуване. За да се приеме, че незаконен строеж е
търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е
изграден до 07.04.1987г., респективно до 31.03.2001г., както и да е бил
допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването му или съгласно този закон. При липсата на
която и да е предпоставка, строежът е нетърпим и разпоредбата за забрана за
премахването му е неприложима. В обжалваната заповед не е отразено времето на
извършване на строежа. В приложената по делото административна преписка също не
се съдържат никакви данни за годината на изпълнение на разпоредената за
премахване сграда. В хода на съдебното производство жалбоподателят не ангажира доказателства относно
времеизграждането на разпоредения за премахване строеж, като липсват дори
твърдения в жалбата, че строежът е бил изграден до релевантния съгл. §16 или
§127 момент – 07.04.1987г., респ. 31.03.2001г., Ето защо съдът приема, че в
случая не е налице първото условие от предвидените в кумулативност такива,
които биха могли да обусловят статута му на търпим строеж.
Отделно от това доколкото процесният строеж представлява жилищна сграда,
построена върху имот-общинска
собственост с предназначение за улица и озеленяване, както и без издадени
строителни книжа, то същият се явява недопустим и съгласно действащите норми на
чл.12, ал. 2 и ал.3 и на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Изложеното обуславя извода, че
разпореденият за премахване строеж не отговаря на законово регламентираните
изисквания за определянето му като търпим и неподлежащ на премахване.
Предвид така установеното по делото
съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от
правопораждащия фактически състав по чл.225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на
незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е осъществен
незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като извършен без
одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж, който строеж не
отговаря на условията за определянето му като търпим и следователно са налице
законово регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждането на
неговото премахване.
По изложените съображения съдът приема,
че обжалваната заповед е законосъобразна
- издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена
е в съответствие и при правилно приложение на материалния закон; при спазване
на административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона,
свързана с отстраняване на незаконно строителство. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на спора на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.С. ***, против
Заповед № 10-00-1498/ 27.07.2023г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с
която е наредено премахване на незаконен строеж „Паянтова жилищна сграда“ № 18“
/по схема от геодезическо заснемане, извършено от дружество „Стара Загора –
кадастър“ ООД/. находящ се в ПИ 68850.523.305 и ПИ 68850.523.307 /с проектен
идентификатор 68850.106.1012 по геодезическо заснемане/, УПИ XIII- 307 за
озеленяване и улица с о.т. 305 и о.т. 233, кв.1202 – Индустриален, по плана на
гр.Стара Загора”, като неоснователна.
ОСЪЖДА Г.С.С. с ЕГН**********,***, да заплати на Община
Стара Загора сумата 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: