Р Е Ш Е Н И Е № 289
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 26.10.2018г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от дванадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева ,като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело № 381 описа на
ПАС за 2018 г.,
намери следното:
Производство по чл. 258 от ГПК,
образувано по повод подадена въззивна жалба от С. ООД, ЕИК ****, чрез
управителя Я.И.Я., представлявано дружество от процесуалния им представител адвокат
Б.Г. от САК, против постановеното решение №43 от 03.04.2018 г. по търг.дело №61/2017
г. по описа на Окръжен съд П. ,с което е прекратено дружеството на основание
чл.155,т.1 от ТЗ – по искане на съдружник при наличие на важни причини за това.
Жалбоподателят счита,че
първоинстанционното решение е неправилно , поради нарушение на материалния и
процесуалния закон и поради изведени
неверни правни и фактически изводи от решаващия съд от събрания доказателствен материал. Счита
решението и за необосновано. Твърди ,че от събрания доказателствен материал не
може да се направи категоричен извод ,че
са налице такива причини, които да
налагат прекратяване на дружеството. В тази връзка е изложил аргументите си ,че
не са налице важни причини по смисъла на
закона за прекратяване на дружеството,както и че е допуснато процесуално
нарушение - съдът е дал вяра на оспорената експертиза при изграждане на
изводите си.
Моли да се отмени обжалваното решение
,след което се отхвърли предявения иск. Претендира направените разноски.
Ответникът Г.А.П. ,действащ чрез
адвокат И.Ц., е представил отговор,в който оспорва въззивната жалба,като счита
оплакванията в нея за неоснователни по подробни съображения.
Моли да не се уважава въззивната жалба,да се
потвърди обжалваното решение. Претендира направените разноски .
Съдът ,след като се запозна с акта предмет на
обжалване ,наведените оплаквания, както и
след преценка на събраните по делото
доказателства , намери за установено следното:
Обжалваното
решение е връчено на жалбоподателите на
18.04.2018 г., въззивната жалба е постъпила по пощата на 02.05.2018 г., което е
в двуседмичния срок,предвиден в ГПК. Ето защо , следва да се пристъпи към разглеждане на предявения
иск и обсъждане на наведените оплаквания , посочени от жалбоподателя.
Видно от делото , предявен е иск с
правно основание по чл.155,т.1 от ТЗ. Ищецът Г.А.П. ,в качеството си на
съдружник,притежаващ 50 % от капитала на дружеството С. ООД, моли да се
прекрати дружеството , поради наличието на важни причини за това. В тази връзка посочва , че
заедно с другия съдружник , притежаващ останалата половина от капитала на
дружеството , са управители и представляващи дружеството заедно и поотделно.
Твърди , че през последните години отношенията
между съдружниците , респ.управителите са силно влошени , което прави
невъзможно нормалното управление на
дружеството и упражняването на неговата дейност. Започнали са взаимни обвинения
за присвояване на суми от дружеството, стигнало се е до образуване на
наказателни производства срещу всеки един от тях ,които в крайна сметка са били
прекратени . От 2013 г. не са провеждани общи събрания на съдружниците ,не
са приемани и съответно подавани в Търговския регистър
годишни отчети и баланси , не е разпределяна печалба. Независимо от това парите от натрупаната печалба на значителна
стойност ги няма нито в касата , нито в сметките на дружеството. Съставени са
на дружеството ревизионни актове , поради
нарушения на данъчните закони, както и актове за неизплатени трудови възнаграждения
от И. Т.Управителят Я. е направил опит
да го уволни .Стигнало се е до обжалване на негови болнични листове пред ТЕЛК ,
както и до завеждане на дело за заплащане на трудово възнаграждение в размер
на 206 108 лв. Твърди , че няма
достъп до финансовите резултати на дружеството
и до банковите сметки , както и че на общи събрание на съдружниците от
22.06.2012 г. е взето решение за финансов одит с оглед евентуалното разделяне на съдружниците,но не
се е стигнало до това. Така на практика се е стигнало до фактическа невъзможност за нормално функциониране на управителните
органите на дружеството – нито общо събрание да вземе решение,поради това , че
всеки един от съдружниците притежава 50 % от капитала, нито управителите могат
да постигнат съгласие за действията по
управление на дружеството и се стига до противоречиви решения. По този
начин е създадена опасност за опазване имуществото на дружеството и е налице тенденция за трайно влошаване
на финансовото му състояние.
За установяване на твърденията си
ищецът е ангажирал писмени доказателства-приложените с иксковата молба
документи: разпечатки от Търговския регистър, дружествен договор, две
наказателни постановления на Директора на ДИТ-П., постановление от 8.07.2014 г.
по досъдебно производство ЗМ №5390 по
описа на ОДП-СДВР, заповед на управителя Я. от 22.12.2016 г. , отговор от
28.12.2016 г. , протокол от общо събрание от 22.06.2012 г. ,покана за свикване
на общо събрание от 25.08.2015 г. ,съдебни решения ,два ревизионни акта.Поискал
е и назначаване на съдебно счетоводна експертиза за финансовото състояние на
ответника през последните 10 години.
Ответникът не оспорва кои са
съдружниците и управителите в дружеството,както и наличието на влошени
отношения между тях. Счита , че изложените обстоятелства в исковата молба за
отношенията в дружеството и състоянието му , не съставляват важни причини по
смисъла на закона. Отделно от това , не е съгласен , че ищецът е изолиран от
дружествените работи и няма достъп до банковите сметки . Той рядко се явявал на
работа в офиса на дружеството ,което показва , че не работи за развитието на
дружеството и не се интересува от неговатга дейност.По негова инициатива е
започнала ревизия на дружеството,като ревизионният акт не е обжалван, същото се
отнася и до образуваното нак.дело по пр.пр.3173/2013 г. На практика умишлените
опити за спиране и затрудняване дейността на дружеството от негова страна не са важни причини за прекратяване на
дружеството.Освен това няма период , в който
дружеството да не е осъществявало търговска дейност,за която е регистрирано,
както и ищецът има друг начин на защита.
В подкрепа на възраженията си е
приложил писмени доказателства: нотариална покана , връчена на ищеца на
14.01.2014 г. ,наказателни постановления , съдебни решения, присъствена книга
за Г.П. , започната на 10.10.2016 г., 2 бр.ревизионен акт и ревизионен доклад .
Поискал е назначаването на допълнителна задача за паричните средства , с които
разполага дружеството ,за имотното му състояние,както и за размера на
задълженията и кои са кредиторите му.
По делото за изслушани заключение на
съдебно-счетоводна експертиза ,представено в съда на 07.11.2017 г. , и допълнително заключение ,представено в
съда на 23.01.2018 г. Същите са приети в с.з. на 31.01.2018 г. В същото с.з. е
поставена допълнителна задача на вещото лице, като вещото лице е представило
допълнително заключение на 06.03.2018 г. То е прието в с.з. на 14.03.2018 г.
Видно от първото заключение , вещото лице е
посочило финансовите резултати на ответника за периода 2007 г.- 2016 г. на база
проверка в счетоводството му , както и
активите,задълженията и пасивите към 30.09.2017 г. Към
16.10.2017 г. е установил касова наличност в размер на 5 049,84 лв.
Във второто заключение са
посочени активите и пасивите на
дружеството към 30.11.2017 г., както и са изследвани показателите за финансовото състояние за периода 2007 г. –
30.11.2017 г. Вещото лице е констатирало въз основа на ревизионния доклад и
акт отчетена неразпределена печалба за
минали години 2 515 442,41 лв. към 01.01.2013 г. , към 01.01.2014 г.
,към 01.01.2015 г. ,парични средства в брой в лева към съответните дати 497 251,50 лв. ,423 921,98 лв. , 362 032,97 лв. , парични средства в брой
в евро към съответните дати 988 243
, 949 126,40 , 949 126,40 . За 2015 г. паричните средства в брой са се отчитали
аналитично,както следва: 501/1 каса П. – 2 766,45 лв. , 501/2 каса С. –
3 288,33 лв. ,501/3 каса В. -
4 832,54 лв., 501/4 оперативна каса – 351 145,63 лв. За същите
периоди не е взето решение за разпределение на дивиденти, изискани са документи
и обяснения, не е предоставена възможност за физическо преброяване на средствата , поради което е прието
,че тези суми не са налични в касата и
са разпределени като дивиденти. Начислен е данък дивидент 65 013,60 лв. и
лихви за забава. В резултат на това в счетоводството на ответника са извършени
счетоводни операции с разпределения дивидент, с които е закрито
задължението към съдружниците за
разпределяне на дивидент и е намалена касовата наличност –със 949 126,40 пълния
размер на салдото по сметка-Каса във валута ,и със 286 132,04 лв. по
сметка –Каса в лева. Взети са и счетоводни операции , с които е намалена
неразпределаната печалба от минали години с натрупаните загуби от 2013 г. ,
2014 г. и 2015 г.,общо в размер на 391 455,55 лв. Посочени са аналитичните
сметки за тригодишния период и подсметките с наличността към края на отчетния
период.
Третото заключение е за
преизчисление на финансовите показатели за 2016 г. и за 2017 г.,поради
междувременно издадения изпълнителен лист от 06.01.2017 г., като постъпилите
суми по изпълнителното дело се отчетат като приходи от дейността на дружеството
и с тези суми се увеличават активите на дружеството,което ще намери отражение
във финансовите показатели. Съгласно изпълнителния лист от 06.01.2017 г.
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 206 108,56 лв. неизплатени
брутни работни заплати,ведно със законната лихва, както и неизплатени
обезщетения за нетрудоспособност от 5 471 лв. Този изпълнителен лист е
осчетоводен в счетоводството на ответника през м.април – кредитирана е
сметка-Вземания по съдебни спорове със
сумата 211 579,56 лв. Към 30.11.2017 г. салдото е намалено със 92 254,73 лв. и е 119 324,83 лв.
Така от
констатациите на вещото лице се установява финансовото състояние на
ответника за един по-продължителен
период от 2007 до 30.11.2017 г. и
тенденцията,като към 30.11.2017 г. са посочени два варианта в зависимост от
различните отнасяния на постъпилите суми по изпълнителното дело.
При така събраните доказателства следва да се прецени налице ли е
фактическият състав на нормата на чл.155,т.1 от ТЗ. Съгласно посочената
разпоредба , съдът може да прекрати едно дружество по искане на
съдружник,притежаващ повече от 1/5 от дяловете на капитала , ако важни причини
налагат това. В закона не е посочена дефиниция на понятието важни причини ,
като преценката за това е предоставена на съда, тъй като всяко търговско дружество има своя специфика и наличието на важни
причини следва да се преценява в зависимост от тези специфики. Във всички
случаи при преценката трябва да се
съобрази интересът на дружеството като цяло,а не на отделните съдружници.
Например, да има обстоятелства ,които да създават непреодолима пречка за осъществяване на търговската дейност на
дружеството или да доведат до
разстройване в дейността на дружеството
така , че да се затруднява неговата работа и да има опасност за интересите на
кредиторите.
В случая не се спори ,а и се
установява от приложените доказателства , че двамата съдружници в дружеството
,които са и негови управители заедно и поотделно ,са във влошени отношения. Съгласно
дневния ред и взетите решение на Общо събрание на съдружниците от 22.06.2012 г.,
те са приели да се извърши финансов одит на дружеството ,като са отложили
разглеждането на въпросите от дневния ред за разделяне на дружеството и
разпределение на печалбата до изготвяне на финансовия одит. Така и не се е
стигнало до разделяне на дружеството. Между тях са започнали взаимни обвинения
за присвояване на суми от дружеството, стигнало се е до образуване на
наказателни производства по тъжби на всеки един от тях срещу всеки един от тях ,прекратени
на различен етап. По сигнал на ищеца е образувана данъчна проверка ,приключила
с ревизионен доклад и влязъл в сила ревизионен акт ,съгласно който е начислен
данък дивидент със съответната законна
лихва,поради приета липса на касова наличност. Констатирани са нарушения от И
.Т.и са наложени имуществени санкции на дружеството. Ищецът е предявил искова
молба срещу дружеството за заплащане на погагащото му се възнаграждение като
управител,образувано е дело,по което е издаден изпълнителен лист срещу
дружеството ,предмет на посоченото по-горе изпълнително дело. Към настоящия
момент производството е във фазата на ново разглеждане на делото. Установява се
и,че съдружниците след 2012 г. не са могли да вземат решения за приемане на
годишните финансови отчети съгласно приложените справки от Търговския
регистър, за които е необходимо единодушие съгласно изискванията на
дружествения договор –чл.20 от него. Поради това длъжностното лице е отказвало
да обяви годишните отчети.
Изготвени са и три заключения от
вещо лице икономист за проследяване на финансовото състояние на
дружеството от 2007 до 30.11.2017 г.,от
които се установява , че финансовите показатели след 2015 г. са се влошили,дори като се имат
предвид двата варианта към 30.11.2017 г. - със и без плащанията по изпълнителното дело като
задължения на дружеството. Общата ликвидност
първоначално е висока ,което се дължи на високата касова наличност през
тези периоди. От 26,18 за 2015 г. е спаднала
на 5,02 за 2016 г. и на 1,26 ,респ.1,77 по вариантите за 2017 г. В
същото време задлъжнялостта има тенденции към повишаване - 1,03 , 1,15 , 2,14,респ.1,56 за съответните години .
Въз основа на така установените обстоятелства
по делото следва, че в резултат на влошените отношения между съдружниците
,които взаимно се обвиняват в присвояване на суми от дружеството ,се е
разстроила работата на дружеството. Съдружниците не са могли да вземат
единодушни решения съгласно изискванията на дружествения договор, което е
довело до невъзможност за приемане на годишните финансови отчети ,до разпределение
на печалбата от дейността на дружеството като дивидент на съдружниците,инвестирането и в дейността
на дружеството,както до липса на редовно
водено счетоводство. Достигнало се е до данъчни задължения по ревизионен акт и
от И.Т., до завеждане на съдебни дела. При връчването на съдебни и други книжа управителите
не са се уведомявали взаимно за тях. Всеки е действал в свой интерес. Нямат
доверие по-между си . Всичко това показва , че органите на дружеството не могат да работят - нито общото
събрание,нито управителите, че дружественият договор не може да се изпълнява,
че неговите цели не могат да бъдат постигнати. Това дава отражение и върху
финансовите резултати на дружеството ,като печалбата намалява за сметка
на загубите. Възникнали са задължения на държавата,които при нормална работа
работа на органите на дружеството не биха съществували . Ето защо , влошените
отношения в конкретния случай са довели до пълно нефункциониране на органите на
дружеството и до невъзможност за изпълнение на дружествения договор,поради
което не могат да се постигнат дружествените цели и дружеството няма интерес да
съществува. Налице е хипотезата на
закона,а именно важни причини за неговото прекратяване. До този извод е
достигнал окръжният съд при уважаване на предявения иск , поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Следва да се отбележи , че са
неоснователни оплакванията във
въззивната жалба. Изводите на окръжния
съд съответстват на събрания доказателствен материал по делото , както и на
материалния закон. Не е допуснато процесуално нарушение при кредитиране на
констатациите на вещото лице. Видно от
делото,изготвени са три заключения,като
третото заключение е оспорено в съдебно заседание.Жалбоподателят е
поискал тройна ескпертиза ,като съдът не я е назначил и се е мотивирал защо.
Това заключение не е намерило отражение при изграждане на фактическите и правни
изводи, съгласно мотивите на решението. Ето
защо, въззивната жалба не следва да бъде уважена.
По разноските: ответникът е направил искане за
присъждане на разноските за въззивното производство в размер на 800 лв., като е
представил списък по чл.80 от ГПК и договор за правна помощ и съдействие,имащ
характер на разписка за плащане.С оглед резултата на делото и представените
доказателства за направени разходи искането се явмява основателно и следва да
се уважи.
Водим от гореизложеното апелативният съд ,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното
решение №43 от 03.04.2018
г. по търг.дело №61/2017 г. по описа на Окръжен съд П., с което е прекратено
дружеството С. ООД, ЕИК ****,на основание чл.155,т.1 от ТЗ.
Осъжда С. ООД да заплати на Г.А.П.
направените разноски за въззивното производство в размер на 800 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.