Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 150 11.04.2022г.
град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети март през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова и с участието
на прокурор като разгледа
докладваното от съдия Р.
ТОДОРОВА административно дело № 692 по описа за 2021г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на М.С.Д. ***,
против Акт с изх. № 01-6500/4870 от
26.10.2021г. за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
за кампания 2019г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като по
същество съображенията са за постановяването му в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателката поддържа, че неправилно и необосновано решаващият
административен орган е приел, че е
налице материалноправното основание по чл.15, ал.3, т.5 от Наредба № 4 от
24.02.2015г., за прекратяване на поетия от земеделския стопанин биологичен
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020г. Счита, че доколкото поетият през
2015г. биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ приключва в
края на 2019г., прекратяването на договора с контролиращото лице „Балкан
Биосерт“ ООД само няколко дни преди изтичането на срока на петгодишния
ангажимент /на 27.12.2019г./, не може да обуслови прилагането на правните
последици, с които нормата на чл.15, ал.3, т.5 във вр. с чл.14, ал.2, т.7 от
Наредба № 4 от 24.02.2015г. свързва прекратяването на този договор. Обосновава,
че с оглед реалното извършените дейности при спазване правилата за биологично
производство, изпълнението на поетите ангажименти и извършения върху тях
контрол, неправилно и несъответно на целта на закона е постановено прекратяване
на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ с направление
„Биологично растениевъдство“ и е отказана финансова помощ за кампания 2019г.
Направено е искане за отмяна на обжалвания административен акт.
Ответникът по
жалбата – Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” гр.
София, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено
становище оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че обжалваният
административен акт е издаден в съответствие и при правилно приложение на нормативната
регламентация по чл.14, ал.2, т.7 и чл.15, ал.3, т.5 от
Наредба № 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020г. По съображения за фактическа и правна обоснованост и доказаност на възприетото
от административния орган основание за постановеното прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода
2014 – 2020г. и за отказ за изплащането на финансова помощ за кампания 2019г., е направено искане
за отхвърляне на жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Жалбоподателят
в настоящото производство – М.С.Д., е земеделски стопанин по смисъла на §1,
т.23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във
вр. с чл.4, параграф 1, б. ”а” от Регламент (ЕС) №1307/ 2013, регистриран с УРН
583970 в ИСАК, с право да кандидатства за подпомагане по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР за периода 2014г. – 2020г., съгласно чл.2, ал.1 от Наредба №
4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
– 2020г. /Наредба № 4 от 24.02.2015г./ На 15.04.2015г. М.Д. е подала Общо
заявление за входяща регистрация /л.92 и сл./, като със Заявление за
подпомагане с УИН 24/270515/88672 от 22.04.2015г., е направено искане за
финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ; по Схема за
преразпределително плащане; по Схема за плащане на селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания;
по Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар и по Мярка
„Биологично земеделие“ (Мярка 11). Съгласно Приложението за кандидатстване по
мярка 11 „Биологично земеделие“, заявено за подпомагане е направление
„Биологично растениевъдство“. Към
заявлението е приложен и Договор № 2597 от 16.12.2014г. за контрол и
сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с
биологични продукти, сключен с „БАЛКАН БИОСЕРТ“ ООД.
След извършените
административни проверки, с Уведомително писмо изх. № 02-240-6500/473 от
24.02.2016г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” /л.61 и сл.
по делото/, М.Д. е уведомена, че по подаденото Заявление за подпомагане с УИН
24/270515/88672 от 22.04.2015г., е одобрена за участие по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11
„Биологично земеделие" от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. Одобрените за участие
по мярка 11 „Биологично земеделие", направление
„Биологично растениевъдство“ площи, за които кандидатът поема 5 - годишен ангажимент за извършване
на биологични дейности, са 3.27 ха, с код култура 223010 – орехи.
На 17.04.2019г. М.Д.
е подала Заявление за подпомагане за кампания 2019г. с УИН 2428051913370 /л.23
и сл./ с Приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“,
направление „Биологично растениевъдство“.
С вх. № 02-240-6500/ 4861 от 17.10.2019г., М.Д. е
представила в ДФЗ, ОД – Стара Загора, Сертификат №
1478А/1-19 от 16.09.2019г., издаден от контролиращото лице „БАЛКАН
БИОСЕРТ“ ООД /л.39 – л.40 по делото/.
С писмо изх. № 01-6500/ 1877 от 02.04.2021г.
на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", на
основание чл.26, ал.1 от АПК, М.Д. е уведомена,
че ДФ „Земеделие" открива производство по издаване на административен акт
за прекратяване на многогодишен ангажимент. От фактическа страна образуването
на административното производство се основава на съображения, че при
извършените административни проверки на основание чл.46, ал.1 от Наредба № 4 от
24.02.2015г., е установено прекратяването на договора с контролиращото лице по
мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ през
кампания 2019г., а съгласно чл.6 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. биологичните
дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет
последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината,
в която е подадено "Заявлението за подпомагане". Посочено е, че в
съответствие с чл.63, т.1 във вр. с
чл.77, т.4, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на
Съвета от 17.12.2013г. относно функционирането, управлението и мониторинга на
Общата селскостопанска политика и на основание чл.15, ал.3, т.5 и чл.46, ал.1
от Наредба № 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие" от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г., ДФЗ е предприел
действия по прекратяване на поетия от М.Д. ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“,
направление „Биологично растениевъдство“.
От М.Д.
е подадено възражение с приложено Удостоверение от „БАЛКАН БИОСЕРТ“ ООД, в качеството на
контролиращ орган, че сключеният с М.Д. Договор № 2597 от
16.12.2014г. за контрол и сертификация на биологично производство, преработка,
означаване и търговия с биологични продукти, е прекратен, считано от
27.12.2019г.
С оспорения в настоящото съдебно
производство Акт изх. № 01-6500/4870 от
26.10.2021г. за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
за кампания 2019г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“, е отказана финансова помощ и е прекратен поетия от М.С.Д.
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление
„Биологично растениевъдство“ от ПРСР за периода 2014г. – 2020г. Постановеният отказ за
финансова помощ и за прекратяването на биологичен ангажимент от правна страна
се основава на чл.63, т.1 във вр. с чл.77, т.4, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1306
на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно функционирането,
управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика и на разпоредбите
чл.15, ал.3, т.5 и чл.46, ал.1 от Наредба № 4 от
24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. От фактическа страна обжалваният акт е обоснован с извършените на
основание чл.46, ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. административни проверки за спазване на поет
биологичен ангажимент, при които е установено прекратяването на
договора с контролиращото лице по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление
„Биологично растениевъдство“ през кампания 2019г. – при направената административна
проверка в регистъра по чл.16а, ал.1, т.1 от Закона за прилагане на Общата
организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, е
констатирано, че договорът на М.Д. с контролиращото лице „БАЛКАН БИОСЕРТ“ ООД,
е прекратен на 27.12.2019г. Прието е, че с прекратяването на договора с
контролиращото лице по време на поетия ангажимент, са налице основанията по
чл.15, ал.3, т.5 и чл.46, ал.1 от Наредба № 4 от
24.02.2015г. да бъде отказана финансова помощ за кампания 2019г. и за прекратяване на поетия от М.Д. биологичен ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие“ с направление „Биологично растениевъдство“.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 във
връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с
правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. В чл. 11 и чл.
11а от ЗПЗП е предвидено, че Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за
единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл. 20а, ал.1 и ал.2,
т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, е
Изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява. По силата на
чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” може да
делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване
и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори
по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност. По делото е представена и
приета като доказателство Заповед № 03-РД/ 2891≠2 от 16.06.2021г., с която
Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” е делегирал на Заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” Петя Димитрова Славчева, правомощията
да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни
плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до
кандидатите за финансово подпомагане, както и да издава и подписва актове за
прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“. В случая оспореният акт за отказ на финансова
помощ за кампания 2019г. и за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020, е подписан от Заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” Петя Славчева и следователно е издаден
от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните
му със Заповед № 03-РД/ 2891≠2
от 16.06.2021г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” административни правомощия.
Обжалваният
административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и
съдържа всички изискуеми по чл. 59, ал.2 от АПК реквизити. Посочени са както
правните основания за упражнените от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ правомощия, така и фактите и обстоятелствата за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправните предпоставки по чл.15, ал.3, т.5
и чл.46, ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015г., да бъде
отказана финансова помощ за кампания 2019г. и за прекратяване на
поетия от М.Д. ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“.
Условията и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), са регламентирани в Наредба № 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. Съгласно чл.6, ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015г., биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като в ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че срокът по ал.1 започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на "Заявление за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на срока по ал.1 кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане". Основните задължения на подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направление „Биологично растениевъдство”, нормативно са разписани в чл.33 и чл.34 от Наредбата.
В нормите на чл. 15, ал.1 – ал.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. са посочени
основанията и условията, при които Държавен фонд „Земеделие” прекратява биологичния
ангажимент, като съгласно разпоредбата на чл.15, ал.3, т.5 от Наредбата /посочена като правно
основание за издаване на оспорения административен акт/, Държавен фонд „Земеделие” прекратява поетия биологичен ангажимент в случаите по чл. 14, ал.
2, т. 7 т.е когато се установи прекратяване на договора с
контролиращо лице или е налице прекъсване в периода на контрол. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че законът
регламентира като материалноправна предпоставка за прекратяване на поет от
земеделския стопанин биологичен /вкл. по направление „Биологично
растениевъдство“/, когато в рамките на периода на поетия биологичен ангажимент
бенефициерът прекрати договора с контролиращото лице.
От представените и приети като доказателства по делото документи безспорно
се установява, че със Заявление за подпомагане с УИН
24/270515/88672 от 22.04.2015г., М.Д. е направила искане за финансово
подпомагане, като съгласно Приложението за кандидатстване по мярка 11
„Биологично земеделие“, заявено за подпомагане е направление „Биологично
растениевъдство“. Към заявлението е
приложен и Договор № 2597 от 16.12.2014г. за контрол и сертификация на
биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични
продукти, сключен с „БАЛКАН БИОСЕРТ“ ООД.
С Уведомително писмо изх. № 02-240-6500/473 от 24.02.2016г. на Заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, М.Д. е уведомена, че по подаденото
Заявление за подпомагане с УИН 24/270515/88672 от 22.04.2015г., е одобрена за участие по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11
„Биологично земеделие" от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. Одобрените за участие
по мярка 11 „Биологично земеделие", направление
„Биологично растениевъдство“ площи, за които кандидатът поема 5 - годишен ангажимент за
извършване на биологични дейности, са 3.27 ха, с код култура 223010 – орехи.
При прилагането
на чл.6, ал.2 във вр. с ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015г., първата година от
поетия от земеделския стопанин М.Д. петгодишен биологичен ангажимент по
направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР за периода 2014 – 2020г., се явява 2015г. Съответно периодът на
ангажимента, в който следва да се изпълняват биологичните дейности от
съответното направление /пет последователни години/, изтича на 31.12.2019г.
/чл.6, ал.2 във вр. с ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015г./, като по делото няма
данни земеделският стопанин да се е възползвал от възможността за удължаване на
ангажимента след приключване на петгодишния период в някои от хипотезите на
чл.6, ал.3 и ал.4 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. Следователно М.Д. е била
длъжна да спазва всички изисквания, произтичащи от подпомагането по направление
„Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично
земеделие", за периода на поетия петгодишен биологичен ангажимент,
считано от 01.01.2015г. /началото на годината на подаденото и одобрено Заявление
за подпомагане с УИН 24/270515/88672 от 22.04.2015г./, до 31.12.2019г. /когато
изтича срокът по чл.6, ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. на петгодишния
период от ангажимента/. Едно от изискванията, които бенефициерът е длъжен да
изпълнява през целия петгодишен период на поетия биологичен ангажимент, е
изискването земеделският стопанин да има сключен и непрекъснато действащ
договор с контролиращо лице. Това изискване не е изрично разписано в Наредба №
4 от 24.02.2015г., но по несъмнен начин се извлича от редица разпоредби на
Наредбата - чл.21, ал.1 /за подпомагане по направленията по чл. 3
могат да кандидатстват земеделски стопани, които имат сключен договор с
контролиращо лице/; чл.21, ал.4 /договорът с контролиращото лице трябва да бъде
сключен до 31 декември на предходната година на годината на кандидатстването/;
чл.39, ал.1, т.1, б. „а“ и б. „г“ /кандидатите за подпомагане по мярка
"Биологично земеделие" за дейностите по направление "Биологично
растениевъдство" прилагат копие на договор с контролиращо лице и документ, удостоверяващ непрекъсването на
контрола при промяна на контролиращото лице, както и копие на договора с новото
контролиращо лице – в срок от 15 работни дни от настъпването на промяната или в
сроковете за подаване на заявлението за подпомагане или заявлението за плащане,
когато промяната е настъпила в този период/; чл.14, ал.2, т.7 /финансова помощ
за годината за подаване на заявление по чл. 6, ал. 2
по съответното направление не се предоставя или се намалява, когато се установи прекратяване на договора с
контролиращо лице или е налице прекъсване в периода на контрол/ и др.
В случая от фактическа страна не е
спорно по делото, че сключеният между земеделския стопанин М.Д. и
контролиращото лице „БАЛКАН БИОСЕРТ“ ООД Договор № 2597 от 16.12.2014г. за
контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и
търговия с биологични продукти, е действал непрекъснато от датата на неговото
сключване и за периодите на 2015г., на 2016г., на 2017г., на 2018г. и на 2019г.
до датата на неговото прекратяване на 27.12.2019г. Прекратяването на договора,
считано от 27.12.2019г. т.е преди изтичане на срока по чл.6, ал.1 от Наредба №
4 от 24.02.2015г. /31.12.2019г./ и съотв. преди приключване на петгодишния
период на поетия ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“,
формално сочи на неспазване на изискването, което бенефициерът е длъжен да
изпълнява през целия петгодишен период на поетия биологичен ангажимент - земеделския
стопанин да има сключен и непрекъснато действащ договор с контролиращо лице. Съответно
прекратяването на договора с контролиращото лице, считано от 27.12.2019г. т.е преди приключването на 31.12.2019г. на
петгодишния период на ангажимента, релевира и наличието на материалноправните
предпоставки по чл.14, ал.2, т.7 и чл.15, ал.3, т.5 от Наредба № 4 от
24.02.2015г., с които законът свързва прекратяване поетия биологичен ангажимент
и съотв. отказ за изплащане на годишната финансова помощ.
В случая обаче
съдът приема, че с упражнените административни правомощия по чл.15, ал.3, т.5 и
чл.46, ал.1 във вр. с чл.14, ал.2, т.7 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. и съотв.
с издаването на обжалвания акт за прекратяване на поетия от М.Д. през 2015
година петгодишен биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление
„Биологично растениевъдство” от ПРСР за периода 2014г. – 2020г. и за отказ на
финансова помощ за кампания 2019г., е
нарушен принципа за съразмерност по чл.6 от АПК и не е спазена целта на закона.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 6, ал. 5
от АПК, административните органи трябва да се въздържат от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел,
а и в случаите, когато административният орган действа при условията на
обвързана компетентност, разпоредбите на чл. 6, ал. 1
и ал. 2
от АПК въвеждат изискване за спазване на целта на закона. В случая съдът
приема, че това изискване не е спазено, като е нарушен принципът за
съразмерност (пропорционалност) по чл. 6 АПК. При условие, че:
1. Земеделският стопанин М.Д. е имала
сключен договор с контролиращото лице „БАЛКАН БИОСЕРТ“ ООД, за контрол и
сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с
биологични продукти, който договор е действал непрекъснато от датата на
неговото сключване /16.12.2014г./ и за периодите на 2015г., на 2016г., на
2017г., на 2018г. и на 2019г.;
2. Липсват данни за прекъсване
действието на договора в периода на поетия петгодишен биологичен ангажимент и
за периода на контрол, като за кампания 2019г. /последната пета година от
поетия биологичен ангажимент/ от страна на контролиращото лице „БАЛКАН БИОСЕРТ“
ООД, на 03.09.2019г. е осъществен контрол на стопанството на М.Д., със
становище, че стопанството е спазило изискванията на Регламент
(ЕО) № 834/2007 и Регламент
(ЕО) № 889/2008 на Комисията и продуктите могат да бъдат етикетирани
или продавани в съответствие със сертификационния статус – „биологично“ и
3. От контролиращото лице „БАЛКАН БИОСЕРТ“ ООД е издаден Сертификат №
1478А/1-19 от 16.09.2019г. за биологично стопанство, представен от
земеделския стопанин в ДФЗ, ОД – Стара Загора на 17.10.2019г., в изпълнение на
изискванията по чл.33, ал.1, т.2 и чл. 39, ал.1, т.1, б. „в“ от Наредба № 4 от
24.02.2015г.,
очевидно упражняването на
административните правомощия по чл.15, ал.3, т.5 във вр. с чл.14, ал.2, т.7 от
Наредба № 4 от 24.02.2015г. поради прекратяването на договора на земеделския
стопанин с контролиращото лице, считано от 27.12.2019г. т.е пет дни преди изтичането на 31.12.2019г. на периода на поетия
петгодишен биологичен ангажимент, не може да се приеме, че е съразмерно на
тежестта на конкретното нарушение и че е в разумно
съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на земеделския
стопанин и охраняваните с прилагането на нормите на чл.15, ал.3, т.5 във вр. с чл.14, ал.2,
т.7 обществени отношения. След като през последната пета година
от поетия биологичен ангажимент, е осъществен контрол от „БАЛКАН БИОСЕРТ“ ООД
на стопанството на М.Д. и е издаден Сертификат
№ 1478А/1-19 от 16.09.2019г. за
биологично стопанство, липсата на договор с контролиращо лице за периода
27.12.2019г. - 31.12.2019г. /т.е до
приключване на петгодишния период на ангажимента/, не може да обуслови
обоснованост и оправданост /от гл.т на необходимостта за постигане целите на
закона/, на постановеното прекратяване на ангажимента и отказ за годишно
финансово подпомагане за кампания 2019г.
Още повече че предвид поетият от М.Д. ангажимент за извършване на
биологични дейности с код култура 223010 – орехи, обстоятелството, че за последните
дни от срока на ангажимента - 27, 28,
29, 30 и 31 декември 2019г., земеделският стопанин не е имал сключен и действащ
договор с контролиращо лице, по никакъв начин не може да се отрази на
изпълнението на целите, за които е въведен контролът за прилагане на правилата
на биологично производство съгласно изискванията на Регламент
(ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти и Регламент на
Комисията (ЕО) № 889/2008 от 5 септември 2008г.
Следва да се отбележи, че Регламент (ЕС)
№ 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно
функционирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика
/на разпоредбите на чл.63, т.1 във вр. с чл.77, т.4, буква „в“ от който
Регламент се основава обжалвания административен акт/, също въвежда принципа за
„пропорционалност“ при неизплащане на помощта когато даден бенефициер не
изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения,
свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в
секторното законодателство в областта на селското стопанство, съответното
при налагането от държавите – членки на административни
санкции /като каквато административна санкция по см. на чл.77, т.4, буква „в“
от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г.,
е определено постановеното с оспорения акт прекратяване на поетия от М.Д.
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично
растениевъдство“ от ПРСР за периода 2014г. – 2020г./. Нещо повече – съгласно
чл.77, т.2, буква „д“ от Регламент (ЕС) № 1306, административни санкции за
неспазване на критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения,
произтичащи от прилагането на правилата относно подпомагането, не се налагат,
когато неспазването има незначителен характер. В случая без съмнение, по
изложените по-горе съображения, неспазеното от земеделския стопанин изискване
има незначителен характер и по никакъв начин не се е отразило и обективно не
може да се отрази на принципите и на целите подпомагането по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014г. – 2020г. и на изпълнението на
задълженията и ангажиментите, произтичащи от прилагането на националните
правила и правото на Съюза. В този смисъл решаващият административен орган е
следвало да приеме, че доколкото прекратяването на договора с контролиращото
лице е извършено пет дни преди изтичането
на периода на поетия петгодишен ангажимент, след осъществен през последната
пета година от поетия биологичен ангажимент контрол на стопанството на М.Д. и
издаден Сертификат № 1478А/1-19 от 16.09.2019г. за биологично
стопанство, неспазването от земеделския стопанин на изискването да има сключен
и непрекъснато действащ договор с контролиращо лице за целия период на
ангажимента, има незначителен характер. Съответно, при съобразяване на принципа
за съразмерност по 6 от АПК и произтичащите от този принцип задължения по чл.6,
ал.1, ал.2 и ал.5 от АПК, както и на установените Регламент (ЕС) № 1306 на
Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. принципи за пропорционалност
и неналагане на санкция ако неспазеното изискване има незначителен характер, Държавен
фонд земеделие не е следвало да прилага правните последици, произтичащи от нормите
на чл.15, ал.3, т.5 и чл.14, ал.2, т.7 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. поради
прекратяването на договора с контролиращото лице.
С оглед на изложеното
оспореният административен акт, като издаден в нарушение на изискванията на чл. 6, ал.1, ал.
2 и ал.5 от АПК и респ. в несъответствие с целта на закона, следва
да бъде отменен, като незаконосъобразен.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.С.Д. ***, Акт изх. № 01-6500/4870 от 26.10.2021г. за прекратяване
на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г., издаден от Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който е отказана
финансова помощ за кампания 2019г. и е прекратен поетия от М.С.Д. ангажимент по
мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично
растениевъдство“ от ПРСР 2014 – 2020г., като незаконосъобразен.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.