Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 6 212 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./.
В исковата молба на М.Х.Г. се твърди,
че на 08.11.2011 г. в гр. София е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген
Поло“ с рег. № *******, управляван от И.Б.Г. и ищцата като пешеходец. Твърди
се, че водачът на лекия автомобил предприел маневра завой наляво като не
пропуснал ищцата като пешеходец, движеща се по пешеходна пътека при подаден
зелен сигнал на светофарната уредба. Твърди се, че при ПТП-то получила контузия
на главата в областта на зигоматичната кост, подкожен
хематом, сътресение на мозъка, контузия на лявата ръка в областта на лакътя
като диагнозата й била поставена в УМБАЛ „Света Анна“ – гр. София. Изложени са твърдения,
че на 15.11.2011 г. била прегледана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ с оплаквания в
левия лакът като й била поставена диагноза – счупване в областта на левия лакът
и била поставена гипсова имобилизация за 30 дни.
Твърди, че търпяла болки и страдания, както и че сторила имуществени разходи в
размер на 45.00 лв. за извършен медицински преглед и рентгеново изследване.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Фолксваген”, да й заплати сумата 28 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, както и сумата от 45, 00 лв. – обезщетение за имуществени
вреди. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл.
80 от ГПК.
Ответникът З. „Л.И.”АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор с релевирани в
същия възражения, включително възражение за съпричиняване.
Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. К..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Маринова.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена от констатациите
на протокола за ПТП с № К1074, съставен
от СДВР и представен по делото,
и изслушаната по делото
САТЕ, изготвена от вещото
лице инж. В.К.Д., който обосновава извод, че причина за ПТП-то е непропускането на пресичащия на пешеходна пътека пешеходец при техническа възможност от страна на водача на
лек автомобил «Фолксваген»
да го възприеме и да спре преди мястото
на удара.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицински
експертизи /първоначална и повторна/, както и от събраните гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля Н.П.Г. в съдебно заседание от 19.11.2018 г., ценени
при съблюдаване на нормата на чл. 172 от ГПК, с оглед близката й родствена
връзка с ищцата, нейна майка. В заключението на СМЕ, изготвено от вещото лице
д-р К.А.С. е посочено, че ищцата е получила счупване на лявата ръка в областта
на лакътя, отоци, кръвонасядания и охлузвания по
главата, сътресение на мозъка. Обоснован е и извод за проведено консервативно
лечение чрез поставяне на гипсова имобилизация за 30
дни. Аналогични изводи е обосновало и вещото лице, изготвило повторната СМЕ –
д-р Р.М.Д.. И двете вещи лица са посочили, че ищцата е търпяла болки и
страдания, а сторените от нея разходи са във връзка с лечението.
Доколкото понесените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените й травматични
увреждания представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите
подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по
справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне
на размера на обезщетението съдът следва да
има предвид възрастта на пострадалия, степента и вида на увредите, периодът от
време, през който е търпял болки, страдания и ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищцата /32 г. към датата на ПТП/, интензитетът на нейното страдание с оглед
понесените от същата травматични увреждания, периодът от време, в който същите
са търпени, общият възстановителен период /2-3 месеца, съобразно показанията на
свидетелката Г./ справедливо би било да се присъди сума от 8 000 лв. като за
горницата до пълния предявен размер искът като неоснователен и недоказан следва
да се отхвърли.
С оглед изводите на СМЕ искът за имуществени вреди е изцяло основателен.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за съпричиняване. Липсват данни по делото, които да
установяват по категоричен начин, че с поведението си ищцата е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат, поради което настоящият съдебен състав
намира възражението за съпричиняване за недоказано.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата на извършване на деликта като размерът й
подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл
в сила съдебен акт.
По разноските: В съдебно заседание на 20.05.2019 г. процесуалният
представител на ищцата е заявил искане да му бъде определено възнаграждение по
реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. В представеното пълномощно /стр. 24 в делото/ е
посочено, че същото е безплатно и на основание чл. 38 от ЗА. Налице са
предвидените процесуални предпоставки за неговото присъждане по сочения ред. С оглед
цената на заявения иск, извършените процесуални действия, фактическата и правна
сложност на делото, размерите на адвокатските възнаграждения, визирани в
Наредба 1/2004 г. респ. уважената част от иска настоящият съдебен състав
намира, че на процесуалния представител на ищеца се следва сумата от 691, 43 лв.
На основание чл. 78
ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 342, 86 лв. разноски.
На основание чл. 78
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата
от 584, 29 лв. – ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на М.Х.Г., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. А.К. сумата от 8 000 /осем хиляди/
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на ПТП, реализирано на 08.11.2011 г. в гр. София, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 08.11.2011 год. до окончателното й изплащане като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 28 000 лв. като
неоснователен и недоказан, както и сумата от 45, 00 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатен медицински преглед и рентгеново
изследване, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2011 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. А.К.,
със съдебен адрес:*** сумата от 691, 43 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Х.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв.
А.К. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 342, 86 лв. – разноски.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 584, 29 лв. – ДТ и
съдебни разноски, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: