Решение по КНАХД №605/2025 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г., чрез адвокат Г. Г., против Решение № 23 от 10.02.2025 г., постановено по АНД № 359/2024 г. по описа на Районен съд - Бяла, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 38-0009512/19.11.2024 г., издадено от Н. О. отдел „Автомобилна администрация“ – Русе (ОО „АА“). С наказателното постановление за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1, вр. чл. 101, ал. 4 от ЗДвП вр. Приложение № 5, част I, т. 1.1.14, б. „а“, изр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че в АУАН и НП непълно са изложени относимите фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението, което е довело до нарушение на правото на защита на касатора. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отмени издаденото наказателното постановление в цялост.

Ответната страна – Н. О. отдел „Автомобилна администрация“ - Русе, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Представено е писмено становище, в което развива доводи за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспореното решение, поради което иска същото да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови оспорения съдебен акт, районният съд, въз основа анализ и оценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства е приел от фактическа страна, че на 09.10.2024 г. в [населено място], област Русе, преди мелница „Алимед“, посока на движение към [населено място], изпълнявайки служебните си задължения, свидетелят Д. Д. - инспектор към ОО“АА“ - Русе, спрял за проверка товарен автомобил [Марка] кат. N3 с peг. № [рег. номер], с прикачено към него полуремарке [Марка] кат. О4, с peг. № [рег. номер], извършващо превоз за собствена сметка на територията на Р България, с маршрут на движение от [населено място] за [населено място], управлявано от Г. И. Г. (касатора), съгласно Заповед от 09.10.2024 г. При проверката служителят констатирал, че водачът управлява ППС с peг. № [рег. номер], на което има спирачен диск с нарушена цялост - пукнатина, която е засегнала цялата ширина на работната му част, монтиран на втора ос от дясна страна на полуремаркето. След извършена визуална проверка по метод 2 на елемент 1.1.14, причина за неизправност буква „а“, изречение 2 и оценка графа 6 от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., свидетелят оценил неизправността като "опасна". За тази констатация той изготвил снимков материал, приложен към преписката. Предвид установеното нарушение бил съставен на място АУАН, който бил подписан от водача без възражения. Въз основа на АУАН, АНО издал обжалваното пред РС – Бяла НП, с което на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП наложил на касатора Г. И. Г. административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв., за осъществено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП вр. с чл. 101, ал. 4 вр. Приложение № 5, Част 1, т. 1.1.14, б.“а“, изр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

При така установеното от фактическа страна районният съд, в резултат на извършената проверка за законосъобразност на производството, е приел от правна страна, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално основание – при съставянето на АУН и при издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила, същите са издадени от компетентни за това органи. Анализирайки приобщените по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, съдът е достигнал до извод, че материалният закон е приложен правилно – описаното в АУАН и НП административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е осъществено от жалбоподателя. Въззивният съд е формирал извод за това, че процесното нарушение е правилно установено и безспорно доказано, а в АУАН и НП е налице пълно описание на деянието и на обстоятелствата, при които е извършено.

Решението на РС - Бяла е правилно.

В мотивите на съдебно решение съдът е дал мотивиран отговор на всички наведени от страна на жалбоподателя възражения. Касационната инстанция споделя тези мотиви, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН намира, че не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. РС - Бяла e изяснил фактическата обстановка след анализ на събраните по делото писмени, веществени и гласни доказателства. Съставомерността на деянието на водача на ППС е установена по безспорен начин, съобразно доказателствата по делото. Не са налице и съществени процесуални нарушения, които биха довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

В АУАН и НП словесно и като правна квалификация нарушението е описано достатъчно ясно и подробно. Посочени са всички релевантни разпореди, както съдържащи самостоятелен състав на административно нарушение, така и санкционната норма. В този смисъл правото на жалбоподателя да научи за какво е санкциониран не е нарушено.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда задължение за движещите се по пътната мрежа ППС да бъдат технически изправни. Законодателят е предвидил в санкционната норма на чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП наказание за водач, който управлява технически неизправно моторно превозно средство - глоба в размер на 500 лева при констатирани опасни неизправности. Такава опасна неизправност несъмнено представлява установеният при извършената от контролния орган визуална проверка спукан спирачен диск, като пукнатината е засегнала цялата ширина на работната му част, съгласно Приложение № 5, част I, т. 1.1.14, б. „а“, изр. 2 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Съгласно приложение № 5, част I, т. 1.1.14, б. „а“, изр. 2 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, изправността на „оборудването на спирачната уредба“, по-конкретно „спирачни барабани, спирачни дискове“ се оценява чрез препоръчителен визуален метод на проверка. Констатираната неизправност, попадаща в обхвата на възможните неизправности по приложение № 5, част I, т. 1.1.14, б. „а“, изр. 2 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, се изразява в това, че „барабанът или дискът е прекомерно износен, прекомерно надраскан, напукан, несигурно закрепен или счупен“ и се оценява именно като „значителна“ и „опасна“. В случая, с оглед приобщения към делото снимков материал, несъмнено спуканият спирачен диск, при който пукнатината е по цялата му работна част, надхвърля значително посоченото минимално изискване за „напукан“ диск, при което напълно правилно и обосновано както актосъставителят, така и АНО, а впоследствие и въззивният съд са квалифицирали така констатираната неизправност като „опасна“. Легални дефиниции на понятията „незначителни неизправности“, „значителни неизправности“ и „опасни неизправности“ са дадени съответно в разпоредбите на § 6, т. 71 - т. 73 от ДР на ЗДвП. „Незначителни неизправности“, включително при укрепването на товара, това са откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни несъответствия; „значителни неизправности“, включително при укрепването на товара, това са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия, а съответно „опасни неизправности“, включително при укрепването на товара, това са откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда. Безспорно констатираната неизправност попада в обхвата на това понятие, тъй като спуканият спирачен диск, при който пукнатината е по цялата ширина на работната му част, чието наличие се установява от показанията на актосъставителя Д. Д. и предявените на свидетеля снимки на л. 17 и л. 13 от въззивното дело по описа на РС – Бяла, създава реална и постоянна опасност от настъпване на ПТП и засягане живота и здравето не само на водача, но и на другите участници в движението, тъй като във всеки един момент може да доведе до загуба на възможността на ППС да използва спирачната уредба.

Действително, по делото няма протокол от крайпътна проверка, представляващ приложение № 3 към чл. 14, ал. 3 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г., каквото възражение е наведено в касационната жалба, но настоящата инстанция намира, че това обстоятелство не представлява процесуално нарушение в извънсъдебната фаза на производството, тъй като неговото съставяне не е предвидено в производството по ЗАНН и при евентуалното му наличие, като официален удостоверителен документ, той би имал само доказателствено значение. В случая, независимо от липсата на протокол от крайпътна проверка, наличието на опасна неизправност на управляваното от касатора превозно средство се установява от приложените фотоснимки и показанията на разпитания по делото свидетел.

С оглед гореизложеното решението на РС - Бяла като правилно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23 от 10.02.2025 г., постановено по анд № 359/2024 г. по описа на Районен съд – Бяла.

Решението не подлежи на обжалване.