Р Е Ш Е Н И Е № 260885
гр. Пловдив, 09.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на четиринадесети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на прокурора Иляна
Джубелиева и на съдебния секретар Елена Ангелова разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 211 по описа на съда за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът В.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощници адв. Т.Е. и
адв. М. Д. – К., със съдебен адрес ****, моли съда да осъди Прокуратурата на
Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да му заплати
обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от ищеца
в резултат на повдигнато срещу него обвинение в престъпление, ведно със
законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата по присъденото обезщетение, както и заплащане
на сума в размер на 13833,33 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва, начислено върху претендираното обезщетение, за периода от
влизане на постановлението за прекратяване на наказателното производство-
03.05.2018г. до подаване на исковата молба- 22.01.2021г. Претендира разноски.
Исковата претенция се основава на твърденията, че срещу ищеца е
водено наказателно производство, като е
бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно
производство № 166/ 2015 г. по описа на ОСО при ОП - ***, в извършване на
редица престъпления от общ характер против правосъдието и по служба, подробно
описани в исковата молба. Ищецът твърди, че в периода 7 май *** г. — 17 септември ***
г. е заемал длъжността *** при ***.
Ищецът твърди, че на ***
е задържан първоначално за 24 часа в ***, а впоследствие е задържан за срок от
72 ч. в следствения арест, както и че по отношение на него е била взета мярка
за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лв., отменена с
постановление на Окръжна прокуратура *** от 10.04.2017 г. на основание чл. 234,
ал. 8 от НПК. Твърди, че по сигнал от ***г., във връзка със следственото дело,
срещу него е образувано дисциплинарно производството за извършване на нарушения
на служебната дисциплина, подробно описани в исковата молба, като ищецът е бил
временно отстранен от работа. Твърди, че входа на проведеното дисциплинарно
производство са установени нарушения на служебната дисциплина, подробно описани
в исковата молба, за което на ищеца със заповеди № ***/ *** и № ***/ *** са му
наложени дисциплинарни наказания „порицание“, съответно „забрана за повишаване
в длъжност за срок от една до три години“. Ищецът твърди, че със заповед № ***/
*** е възстановен на заеманата длъжност „***“ и е разпоредено да му бъде
изплатено възнаграждението за времето на отстраняване. Ищецът твърди, че със
заповед № ***/ *** е прекратено служебното му правоотношение, поради обективна
невъзможност да изпълнява задълженията си, тъй като заради образуваното срещу
него досъдебно производство, му е отнето разрешението за достъп до ***. Твърди,
че му е направено предложение да заеме длъжността „***“ в ***, но ищецът
отказал по съображения, че предлаганата длъжност е по- ниска по вид от
длъжността, заемал преди да бъде прекратено служебното му правоотношение. Ищецът
твърди, че заповед № *** е отменена с влязло в сила решение на Върховния
административен съд.
Ищецът твърди, че образуваното срещу него досъдебно
производство е прекратено с постановление на Окръжна прокуратура – *** от
03.05.2018г. Ищецът твърди, че в
резултат на незаконно повдигнатото обвинение е претърпял сериозно увреждане на
правната му сфера, изразяващо се в следното: Твърди, че преживял тежък
емоционален стрес, силно се променил, видимо отслабнал, сринал се психически.
Твърди, че преживял служилото се изключително тежко, защото се ползвал с добра
репутация, заемал висок пост в ***, имал планове за кариерно развитие. Твърди,
че изпаднал в социална изолация, тъй като след започване на разследването много
от неговите колеги и приятели преустановили контактите си с него. Твърди, че
станал нервен, затворен в себе си, избухлив, имал оплаквания от световъртеж,
общо безпокойство и безсъние. Твърди, че в резултат на проведеното разследване
загубил източника си на постоянни доходи, което поставило него и семейството му
в затруднено материално положение. Твърди, че семейството му страдало от
недостиг на парични средства, както и че ищецът бил изключително притеснен за
това как семейството му ще успява да посрещне ежедневните си нужди. Твърди, че
имал затруднения в намирането на работа, тъй като професията му била
специфична, а случаят имал негативен отзвук в професионалните среди на ищеца,
което допълнително го потискало и влияело отрицателно на самочувствието му.
Твърди, че поради това се наложило да се регистрира в Бюрото по труда, като
след като в продължение на 15 месеца бил регистриран като безработен започнал
работа, предложена му от Бюрото по труда, като ***.
Твърди, образуваното срещу наказателно производство
станало причина за семейни конфликти със съпругата му и с децата му. Твърди, че
от началото на досъдебното производство до неговото прекратяване е проявен
засилен интерес от страна на националните медии, отпечатани са многобройни
статии в различни печатни и електронни издания, свързани с проведеното
разследване, в които фигурира името на ищеца, които са станали достояние на
широк кръг лица, в резултат на което ищецът е изпитал срам и неудобство от
опетняване на доброто му име в обществото, в професионалната общност и сред близките
му.
В срока за
отговор по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България е подал
писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен по основание и по
размер.
Релевира
възражение, че ищецът не посочва кога постановлението за прекратяване на
наказателното производство е влязло в сила и не представя доказателства за
това. Оспорва като неоснователни претенциите за обезщетяване на вреди, които са
резултат от проведеното дисциплинарно производство и наложените дисциплинарни
наказания, тъй като същите не се пряка последица от повдигнатите обвинения и
ответникът не е легитимиран да отговаря за тях. Оспорва твърдението на ищеца,
че е останал без работа и доходи в резултат на воденото производство, тъй като ищецът не е приел предложението за назначаване
на длъжност „***“ по собствена преценка. Твърди, че е налице сравнително нисък
интензитет на увреждане, по следните съображения: производството е проведено в
разумен срок, предвид фактическата и правна сложност на делото; не са налагани
най- тежките мерки за неотклонение, с изключение на първоначално задържане за
72 часа; взетата постоянна мярка за неотклонение не е била изпълнявана през
целия исков период, а е отменена преди приключване на наказателното
производство; не са налагани други мерки за процесуална принуда; производството
е приключило на досъдебна фаза.
Релевира
възражение срещу размера на претенцията като прекомерна, несъобразена с
принципа на справедливостта и разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Твърди, че същата е
изключително завишена и не е съответна на претърпените вреди. Твърди, че ищецът
има изключителна вина за настъпилия негативен резултат, поради което на
основание чл.5 ЗОДОВ ответникът следва да бъде освободен от отговорност, в
условията на евентуалност твърди, че ищецът е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, поради което претендира намаляване на отговорността на
основание чл.5, ал.2 ЗОДОВ.
По същество ищецът чрез пълномощника си
адв. Е. пледира за уважаване на исковете като основателни и доказани и за
присъждане на разноските в производството.
По
същество ответникът чрез прокурор Д. пледира за отхвърляне на исковете като
неоснователни.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По
допустимостта на иска.
Предявените искове са допустими и следва да бъде
разгледани по същество.
По
основателността на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата е
обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са
причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на
съответния държавен орган, както и независимо от това дали осъществените
отделни процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със
закона и в рамките на правомощията на съответния държавен правозащитен орган.
Достатъчно основание е обвинението в престъпление да е признато за незаконно, а
то винаги е такова, щом като привлеченото като обвиняем лице бъде оправдано или
наказателното производство спрямо него бъде прекратено на основание, че
деянието не е извършено или че извършеното деяние не е престъпление.
Основателността на предявения иск с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление;
влязла в сила оправдателна присъда или акт за прекратяване на производството;
претърпени неимуществени и/ или имуществени вреди; причинна връзка между
претърпените вреди и незаконното обвинение.
В настоящия случай по отношение на първите две
предпоставки за уважаване на иска за неимуществени вреди – повдигнато срещу
ищеца обвинение и влязъл в сила акт за прекратяване на наказателното производство,
съдът намира, че същите са налице, което се установява от приетите по делото
писмени доказателства:
Постановление за привличане на обвиняем от 17.09.2015г. и Постановление за привличане на
обвиняем от 14.09.2017г., Постановление от 17.09.2015г. за задържане за срок от
72 часа, Постановление от 18.09.2015г. за вземане марка за неотклонение парична
гаранция, Постановление от 10.04.2017. за отмяна на мярка за неотклонение и
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 26.04.2018г., всичките
постановени по ДП № 166/ 2015 г. по описа на ОСО при ОП - ***, пр. преписка № 5065/ 2015г. по описа на ОП – ***;
писмо, изх. № 5065/ 2015г. от 03.05.2018г. от ОП – *** до ищеца, с което му се
изпраща Постановление за прекратяване на наказателното производство от 26.04.2018г.,
ведно с известие за доставяне, получено от ищеца на 08.05.2018г., Постановление
от 26.06.2018г., пр. преписка № 2803/ 2015г. по описа на Апелативна прокуратура
– ***, с което е прието, че няма основание за отмяна или изменение по реда на
служебния контрол на Постановление от 26.04.2018г. на Окръжна прокуратура- *** за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 166/ 2015г.
От описаните
писмени доказателства се установява, че ищецът е бил привлечен в качеството на
обвиняем по досъдебно производство № 166/ 2015 г. по
описа на ОСО при ОП - ***, представляващо прокурорска преписка № 5065/ 2015 г.
по описа на ОП-*** в извършване на престъпления от общ характер- престъпления
против правосъдието и по служба /престъпление по чл.288 НК и по чл.294, ал.4
вр. ал.1 НК и престъпление по чл.282, ал.2, пр.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК/. Установява
се, че наказателното производство срещу ищеца е прекратено с Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 26.04.2018г., поради
несъставомерност на деянията от обективна и субективна страна.
Установява се,
че постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в
сила на 16.05.2018г.
По отношение на
следващите две предпоставки – претърпени неимуществени вреди и причинна връзка
между претърпените вреди и незаконното обвинение, съгласно ТР № 3/2005г. по
т.д. 3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е
обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител
на вредите. В практиката на ВКС се приема, че когато при незаконно повдигнато
обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките на обичайния размер – то
тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния наказателен процес се
предполагат /в този смисъл са и Решение №
480/2012. по гр.дело № 85/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д. №
637/2012, IV г.о. на ВКС; Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/.
С оглед гореизложеното, настоящият
съдебен състав приема, че са налице всички кумулативно изискуеми елементи на
фактическия състав – като претърпяването на неимуществени вреди и причинната
връзка с незаконно водения процес се установяват както от показанията на
свидетелите Т. Н., С. П. и Д. М., така и от въведената с цитираната практика на
ВКС житейска презумпция, доколкото ищецът излага твърдения за претърпени
неимуществени вреди, които се отличават по своя интензитет от обичайното за
подобни случаи. В тази връзка от показанията на разпитаните свидетели Т. Н., С.
П. и Д. М. /показанията на св. Н. – съпруга на ищеца, съдът кредитира при условията
на чл. 172 ГПК, като отчита близката връзка с ищеца и съответно евентуалната
заинтересованост на свидетеля/ се установява, че обвинението се е отразило
негативно върху ищеца – преживял е тежък психически стрес, бил е изплашен и
стреснат, станал е затворен и дистанциран от своите роднини, приятели и познати,
изпаднал е в самоизолация /осем месеца не е напуснкл къщата си/. Бил е силно
притеснен от финансовите затруднения на семейството си, породени от факта, че е
останал без доходи, което е наложило с доходите на съпругата му да се покриват
всички нужди на четиричленното му семейство. Бил е депресиран, през този период
има видима загуба на тегло, както и започва да страда от високо кръвно
налягане.
Предвид гореизложеното искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по своето
основание и съдът следва съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на
неимуществените вреди по справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени с ППВС 4/68г. понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Сред тези обстоятелства, с
оглед спецификата на правното основание по чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ,
практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, отнася: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно
обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване;
интензитетът на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на
извършените с участието на подсъдимия процесуални действия; начинът, по който
обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на
живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в
личната му емоционална сфера, здравословното му състояние, характера и
интензитета на претърпените емоционални, психически и нравствени терзания, възраст на увредения, обществено и социално
положение, разгласа и публичност на воденото наказателно производство, икономическите
условия в страната и стандарта на живот, установената практика за присъждане на
обезщетения при сходни случаи /в
този смисъл са Решение № 358 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС,
Решение № 149 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 574/2010 г., III г. о., ГК.,
Решение № 5 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 638/2012г. на ВКС/. Във всеки
случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда
обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства,
относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен
начин да обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да
се явява техен паричен еквивалент /в този смисъл е ППВС 4/68г. и ТР 3/2005 по
т.д 3/2004 ОСГК/.
Като съобрази горното съдът намира, че
при определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид следните
обстоятелства, установени в настоящия случай:
Повдигнатото обвинение е за няколко умишлени
престъпления от общ характер против правосъдието и по служба, т.е. при
осъдителна присъда е съществувала реална възможност на ищеца да бъде наложено ефективно
наказание лишаване от свобода, предвид на което е нормално да се приеме и не се
нуждае от специално доказване, че ищецът е имал отрицателни стресови
преживявания, изпитвал е напрежение и притеснения по време на продължилото
срещу него две години и седем месеца наказателно производство.
Първоначално ищецът е бил задържан за
срок от 72 часа, след което по отношение на ищеца е взетата мярка за
неотклонение „парична гаранция“.
На следващо място от събраните по делото
доказателства се установява, че негативните
преживявания на ищеца се отличават по характер и интензитет, значително над
обичайните за подобни случаи. Същият е преживял негативни преживявания,
свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне
сред близки и познати.
Установява се в настоящия случай, че
обвинението се отразило крайно негативно върху ищеца с оглед неговата личност и
начин на живот, установява се че е рефлектирано върху професионалната му реализация, отразило се е в
значителна степен степен на общественото доверие и социалните му контакти. Ищецът
е бил обществено известна фигура в ***, същият е заемал *** в системата на ***
и като такъв се е ползвал с общественото доверие и уважение сред своите колеги
и съграждани. Извършеният арест, повдигнатото на ищеца обвинение и отстраняването
му от длъжност са обект на засилен медиен интерес, били са медийно отразявани /репортажи
в националните телевизии, медийни публикации, в които е сочено името на ищеца и
които са станали достояние на широк кръг лица/, имали са широк отзвук сред
обществеността и са били предмет на обсъждане и коментари. Безспорно е опетнено
доброто име и засегната професионалната репутация на ищеца в обществото. Прекъснато
е професионалното и кариерно развитие на ищеца в системата на ***. Отделно от
това ищецът е останал без работа и съответно доходи за период време, през който
е изпитвал значителни притеснения за финансовата обезпеченост на своето
семейство – съпруга и две непълнолетни деца. Установява се от свидетелските
показания, че ищецът е бил силно емоционално подтиснат и психически затормозен,
със снижено самочувствие, изолирал се напълно от близки и познати, преустановил
е всякакви социални контактни. В обобщение установява се личната емоционалната
сфера на ищеца да е засегната в значителна степен, същият да е претърпял
емоционални, психически и нравствени терзания от особен характер и в такъв
значителен интензитет, отличаващ ги от обичайните такива.
От събраните по делото гласни доказателства се
установяват негативни отражения върху здравословното състояние на ищеца, същият
е имал значителна загуба на тегло, започнал е да страда от високо кръвно
налягане, чието лечение продължава и към настоящия момент.
В обобщение
от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява да се касае
до случай на конкретни и особено силни отрицателни преживявания във връзка с
незаконното обвинение.
Ето защо настоящият съдебен състав, като съпостави
гореизложените задължителни критерии с установеното от фактическа страна по
настоящето дело, намира, че предявеният иск следва да бъде уважен до пълния
претендиран размер от 50 000 лв.
Неоснователно е изрично
направеното с отговора на исковата молба възражение на Прокуратурата на РБ за
прилагане на чл. 5 ЗОДОВ, което би довело до отпадане на отговорността на
прокуратурата за вреди или намаляване на техния размер. Съгласно ТР № 3/2005 по
т. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС държавата
не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на
пострадалия. Ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия,
държавният орган не отговоря. Ако само е допринесъл – обезщетението се намалява
с оглед особеностите на всеки конкретен случай. В конкретния случай по делото
не се установяват обстоятелства, а прокуратурата и не сочи конкретни такива,
които да могат да обусловят извод, че ищецът е бил единственият каузален фактор
или е допринесъл за повдигане на незаконното уволнение и за претърпените от
него вреди.
Искът за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение е основателен
за периода от 16.05.2018г. до 22.01.2021г. и за сумата от 13652 лв., като за
периода 03.05.2018г. – 15.05.2018г. и за разликата до пълния претендиран размер
от 13833,33 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен, по съображения, че
лихва за забава се дължи от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство, която в случай е 16.05.2018г. Препис
от постановлението за прекратяване е връчен на ищеца на 08.05.2018г., считано от когато същото може да бъде
обжалвано в седмодневен срок, при което положение постановлението за прекратяване
е влязло в сила на 16.05.2018г.
С исковата молба е направено искане за
присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на
подаване на исковата молба, което е основателно с оглед основателността на иска
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. В настоящия случай исковата
молба е постъпила в съда на 25.01.2021г. по пощата, но не се чете клеймото с
датата на изпращане, поради което законната лихва ще бъде присъдена считано от
датата на постъпване на исковата молба в съда – 25.01.2021г.
В частта за разноските.
С оглед изхода от спора –основателност
на исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и
частична основателност на иска за обезщетение за забава в размер на законната
лихва , своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и
представените доказателства за тяхната направа, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, за платени държавни такси за настоящото производство в
размер на 20 лв., за което са представени доказателства.
По
отношение на адвокатското възнаграждение са представени доказателства за уговорено
и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лв., като с оглед
уважения размер на исковете, по съразмерност на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3589,20 лв. /3600 х 0,997/.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да заплати на
В.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 50000 /петдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.288 НК и по
чл.294, ал.4 вр. ал.1 НК и престъпление по чл.282, ал.2, пр.2 вр. ал.1 вр.
чл.26, ал.1 НК , по ДП № 166/ 2015 г. по описа на ОСО при ОП
- ***, представляващо прокурорска преписка № 5065/ 2015 г. по описа на ОП-***,
ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 25.01.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да заплати
на В.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 13652 /тринадесет хиляди шестстотин петдесет и два/ лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва, начислено върху обезщетението неимуществени вреди в размер
на 50 000 лв., за периода 16.05.2018г. – 22.01.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 13833,33 лв. и за периода 03.05.2018г. – 15.05.2018г.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да заплати
на В.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 3609,20 лв. /три хиляди шестотин и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски за производството по
гр. дело № 211/ 2021г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Сумите
могат да бъдат заплатени от Прокуратурата на Република България по следната
банкова сметка: ***: ***, „***“ АД, с
титуляр В.И.Н..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: