Решение по дело №2078/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 300
Дата: 15 декември 2021 г. (в сила от 31 декември 2021 г.)
Съдия: Диана Кирилова Георгиева
Дело: 20213630202078
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. Шумен, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В. П. И.
в присъствието на прокурора Жулиета Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630202078 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемият П. Г. В., с ЕГН **********, роден на ****. в гр. Шумен,
живущ в *****, български гражданин, със средно образование, разведен, работещ,
неосъждан за
ВИНОВЕН в това, че на 11.03.2020г. в гр. Шумен при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „Шевролет“, модел „Авео“ с рег. № Н30 41ВХ нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.6, т.1, предл. последно от ЗДв.П /Участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, а именно М 15 – коси
успоредни линии от Правилника за прилагане на ЗДв.П, означаваща площ, забранена за
движение на пътни превозни средства, границите на която са очертани с непрекъсната линия
и чл.25, ал.1 от ЗДв.П – водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и
да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или крайпътен имот, преди да започне маневрата
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение и по непредпазливост
причинил на Донка Байчева Христова от гр. Шумен средна телесна повреда, изразяваща се
във фрактура на лявата мишнична кост в областта на главата и хирургичната шийка, довела
до трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок по-голям от един месец
- престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предл. второ от НК във връзка с чл.342, ал.1 НК.
ОСВОБОЖДАВА обвиняемия П. Г. В., с ЕГН ********** от наказателна
1
отговорност, като му НАЛАГА на основание чл.78а от НК
Административно наказание “Глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
На основание чл.343г НК във връзка с чл.37, т.7 НК лишава П. Г. В., с ЕГН
********** от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
На основание чл.189,ал.3 от НПК осъжда П. Г. В. от гр. Шумен да заплати в полза на
държавата, направените деловодни разноски в размер на 1 475,40 /хиляда четиристотин
седемдесет и пет лв. и четиридесет ст./ лева, които следва да бъдат внесени по сметка на ОД
МВР гр. Шумен и 5/пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на жалба и протест в 15 дневен срок от днес пред ШОС.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Производство по глава 28 от НПК.
От ШРП е внесено Постановление, с което се прави предложение за освобождаване
на П. Г. В. – обвиняем по ДП № 281/2020г. по опИ. на РУ гр. Шумен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Като основание за
това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.343,
ал.1, б.“б“, предл. второ от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до три години или „пробация“, деецът не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а от НК и с деянието не са били
причинени съставомерни имуществени вреди, като е прието, че не са налице отрицателните
предпоставки по чл.78а, ал.7 от НК и предлага да му бъде наложено административно
наказание.
В съдебно заседание, обвиняемият – редовно призован не се явява лично, изпраща
упълномощен защитник. ШРП – редовно призована - изпраща представител, който изцяло
поддържа внесеното предложение, като предлага на съда след като освободи обв. П.В. от
наказателна отговорност да му наложи около минималния предвиден размер на
административното наказание, а именно глоба в размер на 1 000 лева. По отношение на
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, представителят на ШРП предлага на
съда да го лиши от това право за срок от три месеца, като му възложи и направените
разноски в досъдебното производство.
Защитникът на обв. В. изразява съгласие с предложението на районна прокуратура и
моли съда за налагане на минималния предвиден размер на административното наказияние.
По отношение на наказанието „лишаване от право да управлява МПС, защитникът моли
съда да не наложи такова, тъй като деянието е инцидентна проява за обвиняемия и същия
изкарва прехраната си с управление на таксиметров автомобил.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Обвиняемият
П. Г. В. живеел в гр. Шумен и работел като водач на таксиметров автомобил. На
11.03.2021г. свидетелките Д.Б.Х., С.И.И. и Н.П.И. били в Гробищен парк гр. Шумен. Около
12,00 часа трите повикали такси на таксиметрова фирма „Тико такси“. Таксиметровият
автомобил бил марка „Шевролет“, модел „Авео“ с рег. № Н30 41ВХ и бил управляван от
обвиняемия П. Г. В.. Свид. Д.Х. седнала на предната дясна седалка в таксиметровия
автомобил, свид. Н.И. на задната седалка зад обвиняемия, а свид. С.И. – до нея. Трите жени
пожелали да бъдат транспортирани до автобусната спирка на бул. Велики Преслав, след
кръговото кръстовище на Руски паметник, в посока кв. Дивдядово, тъй като свид. И.
живеела в с. Мараш и искала от там да се качи на автобус. След като автомобилът,
управляван от обвиняемия В. преминал през кръговото кръстовище и поел по бул. Велики
Преслав, в посока кв. Дивдядово, свидетелките казали на обвиняемия да спре, където му е
удобно. Обвиняемият В. спрял таксиметровия автомобил на бул. Велики Преслав, до дом №
1 върху място от пътното платно, на което имало пътна маркировка, указваща пътен остров.
Времето било ясно, видимостта добра, а пътното платно сухо, без неравности с по две пътни
ленти във всяка посока, като едната от тях – предназначена за паркиране на автомобили. От
двете страни на пътното платно имало тротоари, а там където спрял обвиняемия имало
изграден метален парапет. След спирането на таксиметровия автомобил, свидетелките Н.И.
и С.И. слезли от него, а свид. Д.Х. останала вътре за да плати за услугата. След като
заплатила на обвиняемия, свид. Х. също излязла от автомобила, а обв. В. се пресегнал и
затворил дясната предна врата, откъдето излязла свидетелката, като преди бил възприел
слухово затварянето на задните врати на автомобила. При затваряне на предната дясна врата
обаче, връхната дреха на свид. Х., която не била закопчана била защипана от вратата.
Обвиняемият П.В. погледнал в лявото странично огледало на автомобила да се увери, че
може да предприеме маневра за да се включи в движението по булеварда и да излезе от
1
лентата, която била обособена за паркиране на автомобили. Обвиняемият В. обаче изобщо
не погледнал в дясното страничното огледало, за да се увери, че свид. Д.Х. се е отдалечила
от таксиметровия автомобил на безопасно разстояние и и по този начин няма да създаде
опасност за нея с потеглянето си и изобщо не възприел, че връхната й дреха била защипана
от предната дясна врата. След като автомобилът потеглил,, тъй като връхната й дреха била
защипана от предната дясна врата, свид. Д.Х. била повлечена от автомобила и паднала на
платното за движение на разстояние не повече от 1,5 метра от мястото на потеглянето му.
След като обв. В. чул шум, спрял автомобила, което станало на 5,5 метра от пешеходната
пътека преди първата автобусна спирка за кв. Дивдядово и на 1,5 метра от тротоара.
Обвиняемият слязъл от автомобила, отишъл до падналата на земята свид. Д.Х. и казал:
„какво стана бе, има ли нещо?“ Свидетелките Н.И. и С.И., които били вече до своята
приятелка отговорили, че не знаят. Обвиняемият се върнал в таксиметровия автомобил и
потеглил. С помощта на свидетелките И. и И. с автобус, пострадалата – свид. Д.Х. била
откарана в МБАЛ гр. Шумен, където било установено, че е налице счупване на раменната
кост на лявата ръка в областта на главата и хирургическата шийка на коста.
В хода на досъдебното производство била назначена съдебно-медицинска експертиза.
От заключението й е видно, че в следствие на пътно-транспортното произшествие на
свидетелката Д.Б.Х. била причинена фрактура на мишничната кост на лявата ръка в
областта на главата и на хирургичната шийка, довело до трайно затруднение в движението
на левия, горен крайник за срок по голям от един месец – средно за три-четири месеца при
благоприятно протичане на оздравителните процеси - така причинената телесна повреда е
средна по своята тежест.
В хода на досъдебното производство била назначена и автотехническа експертиза. От
заключението й се установило, че причините за настъпването на ПТП са следните: При
излизане от автомобила на пешеходката, при затваряне на вратата не е внимавала и е
допуснала да се притисне дрехата от вратата. Водачът на автомобила след затваряне на
вратата и наблюдение към арматурното табло е установил, че вратата е затворена и не е
допуснал, че е възможно притискане на дрехата на пътничката от вратата. Водачът не е
погледнал в дясното огледало, а е наблюдавал в лявото огледало при потегляне, тъй като е
следвало да се включи в движението. Назначена била и повторна комплексна
автотехническа и съдебно медицинска експертиза, от заключението на която е видно, че в
случая водачът не е имал възможност да възприеме защипването от вратата на дрехата на
пешеходката при наблюдение в арматурното табло на автомобила. Затворените врати на
автомобила дават светлинна информация, че процесът на слизане и напускане на купето е
завършен и водачът е свободен и в състояние да предприеме маневра за включване в
движението. В конкретната ситуация от извършения следствен експеримент, водачът на
автомобила би могъл да възприеме защипаната дреха на пострадалата при наблюдение в
дясното странично огледало. В такъв случай водачът не би следвало да предприема
потегляне преди пешеходката да се е отдалечила от дясната странична част на автомобила,
като по този начин произшествието би било избягнато. В пряка причинно-следствена връзка
са причинените увреждания на постр. Д.Х. с виновното поведение на водача на лек
автомобил „Шевролет Авео“ - обвиняемия П. Г. В., който преди потеглянето не е погледнал
в дясното огледало за да се увери, че пътничките са се отдалечили на достатъчно разстояние
от автомобила. Обв. В. не е изпълнил задължението, вменено му от разпоредбата на чл.25,
ал.1 от ЗДв.П, задължаваща водача преди да започне маневрата за преминаване в друга
пътна лента да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата като се
съобразява с тяхното положение. Счупването на раменната кост на лявата ръка в областта
на главата и хирургическата шийка на коста може да се получи при пътно транспортно
произшествие и причинява трайно затруднение в движението на лява ръка за около 3 – 4
месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.
2
Изложената по-горе фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че
обвиняемият П. Г. В. нарушавайки правилата за движение – чл.6, т. 1 и чл.25, ал.1 от ЗДв.П
като водач на МПС и причинявайки по непредпазливост средна телесна повреда на Д.Б.Х.,
изразяваща се във фрактура на раменната кост на лявата ръка в областта на главата и
хирургическата шийка, довело до трайно затруднение в движението на левия, горен крайник
за срок по голям от един месец е осъществил от обективна страна състава на
престъплението от общ характер, наказуемо по чл.343, ал.1, б.“б”, предл. второ от НК във
връзка с чл.342, ал.1 от НК. Причинената средна телесна повреда е в пряка причинна връзка
с настъпилото поради нарушени правила на движението именно от обв. В., пътно
транспортно произшествие.
От субективна страна деянието е осъществено по непредпазливост под формата на
небрежност. Обвиняемият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на
обвиняемият П. Г. В. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание,
а именно:
за престъплението, което е непредпазливо е предвидено наказание “лишаване от
свобода” до три години или „пробация“;
деецът не е бил освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК
и не е осъждан за престъпление от общ характер;
- с деянието не са били причинени съставомерни имуществени вреди.
При определяне на наказанието по отношение на обвиняемият , съдът отчете
степента на обществена опасност на деянието, която намира за невисока. Степента на
обществена опасност на дееца – неосъждан, разведен, със средно образование, работещ, т.е
степента на обществена опасност на дееца е твърде ниска. За да определи наказанието, съдът
отчете самопризнанието, липсата на други противообществени прояви, както и факта, че
обв. В. е наказван с НП седем пъти за нарушение на ЗДв.П, видно от справката му за
нарушител, но от друга страна това за срок от повече от четиридесет години. Съдът счита,
че наказание в минималния размер, а именно 1 000 лева ще породи възпитателната и
превантивна функция на наказанието и ще бъде достатъчно да му повлияе поправително,
както на обвиняемия, така и на останалите членове на обществото.
Съдът намира, че целите на наказанието биха били постигнати като му бъде
наложено предвиденото в чл.37, ал.1, т.7 от НК административно наказание “лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месеца, с оглед ниската обществена опасност
на дееца, както и обстоятелството, че изкарва прехраната си в управление на таксиметров
автомобил.
По този начин и с това административно наказание съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Съдът възложи на обвиняемия П. Г. В. направените по делото разноски за
изготвянето на автотехническа, съдебно медицинска експертиза и повторна комплексна
автотехническа и съдебно медицинска експертиза в размер на 1 475,40 /хиляда
четиристотин седемдесет и пет лв. и четиридесет ст./ лева.
Водим от горното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът постанови
решението си.


3
Съобщи за изтекли лични данни