Р Е Ш Е Н И Е
320/28.7.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, втори състав, на осми юли през
две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана
Георгиева
при секретаря В. Илиева, като разгледа докладваното от
районния съдия АНД № 2691/2019г. по
описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 19-0869-003976 от 06.12.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Шумен,
с което на Е.Е. Х., с ЕГН ********** *** са наложени следните наказания: 1. „глоба”
в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДв.П за нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП и 2. „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 от
ЗДв.П за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДв.П. Жалбоподателят оспорва изцяло
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправлино
и незаконосъобразно.
В съдебно
заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата на изложените в нея
съображения, като и излага допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният
представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал. 1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да
потвърди атакуваното НП, като правилно и законосъобразно.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
Е.Е. Х. не бил собственик, но управлявал лек
автомобил „БМВ 335Д“ с рег. № Н17 16ВТ. На 10.11.2019г.
вечерта жалбоподателя управлявал автомобила си по улиците в гр. Шумен. С
жалбоподателя, в автомобила бил и свидетеля А.А.Р.. Същият ден към 19,10 часа,
свидетелите Р.Н.Ш. и А.В.А. *** се движели с патрулен автомобил по бул. Плиска
в гр. Шумен, в посока кръговото на Руски паметник. Приближавайки до кръговото
кръстовище двамата свидетели спрели зад два автомобила, които изчаквали
пешеходци да преминат пътното платно. Първият лек автомобил, който изчаквал бил
автомобила, управляван от жалбоподателя. Зад него имало друг автомобил и трети
бил патрулния автомобил със свидетелите Ш. и А.. Двамата свидетели забелязали
автомобила марка „БМВ“ след навлизане в кръговото движение се засилил и да се
движи неестествено по пътното платно. Автомобилът бил син на цвят и влизайки в
кръговото движение излязъл от нормалната крива на движение и се движел
странично, приплъзгайки се. Малко преди това било валяло дъжд и платното за
движение било мокро. Свидетелите като видели това движение, петиглили след
автомобила, като подали първо светлинен сигнал за спиране на водача на БМВ-то.
ДВодачът на лек автомобил „БМВ“ направил отново същата маневра и минал почти
цялото кръгово с т. нар. „дрифт“, странично. Свидетелите подали и звуков
сигнал, след който водача на БМВ - то се подчинил и спрял на уширението, пред
денонощен магазин „Барак“. Тъй като свидетелите Р.Ш. и А. А. нямали правомощия
по ЗДв.П, поискали съдействие от екип на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
Шумен. На место пристигнали младши автоконтрольор Г.Ю.И., който извършил
проверка на документите на автомобила и на водача му. От обясненията на свидетелите Р. Н.Ш. и А. В.А.,
както и от писмените сведения, снети от свидетелите Б.Д.Б.П.Е.Г. – свидетели
очевидци на движението на водача на БМВ-то, свидетелят Г.И. съставил против водача на
лекия автомобил – жалбоподателя Е.Е. Х. АУАН серия GA, № 135218 от 10.11.2019г. Актосъставителят посочил, че Е. Х. на
10.11.2019г. виновно е нарушил разпоредбата на чл.104б,
т.2 от ЗДвП, както и разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДв.П. АУАН бил
предявен и връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Впоследствие
жалбоподателя Х. депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка било издадено наказателно постановление № 19-0869-003976 от 06.12.2019г. на Началник сектор „ПП“
при ОД МВР Шумен, с което на Е.Е. Х., с ЕГН ********** *** били наложени следните
административни наказания: 1. „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл.
175а, ал.1, пр.3 от ЗДв.П за напушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и 2. „глоба“ в
размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДв.П за нарушение на чл.5, ал.1, т.1
от ЗДв.П за това, че на 10.11.2019г. в 19,10 часа в гр. Шумен на кръгово
кръстовище в посока от бул. Плиска към бул. Велики Преслав, като водач на МПС –
лек автомобил „БМВ 335Д“ с рег. № Н17 16ВТ, собственост на Н.К., ЕГН **********,
1. На посоченото кръстовище, в разстоянието от между изходите за ул. Алеко
Константинов и бул. Велики Преслав, водачът чрез прекомерно подаване на газ,
губи сцепление в задните задвижващи колелета и умишлено приплъзва автомобила
върху двете пътни ленти в продължение на между 30 и 50 метра без да напуска
кръговото кръстовище, с което използва път за обществено ползване не по
предназначението му; 2. Водачът с действията си създава непосредствена
предпоставка за ПТП. Деянията не са маловажен случай по чл.28а от ЗАНН.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г.Ю.И. и на свидетелите Р.Н.Ш., А.В.А., П.Е.Г., А.А.Р.,
Б.Д.Б., Р.Н.П. и Г.Д.Д., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК
писмени доказателства.
При
преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите Ш., А., Б., П. и Д.
съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки
един от тях е присъствал по време на извършване действията
на жалбоподателя като водач на МПС и
пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен
това, показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си
и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал.
Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени
отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не
може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не
съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви.
В
съдебно заседание, жалбоподателят посредством разпита на свидетелят А.А.Р., прави опит да установи коренно
различна фактическа обстановка, а именно, че допуснатото нарушение се дължи на мократа пътна настилка и късното съобщаване, че трябва да
си вземе колата от пл. Кристал.
Същата обаче не съответства на действителната фактическа
обстановка и очевидно е израз на изградена защитна теза от страна на
жалбоподателя, доколкото същата е противоречива и не се подкрепя от останалия,
събран по делото доказателствен материал. Освен това,
съдът намира основание да не кредитира показанията на посоченият свидетел и
поради приятелските отношения на същият с жалбоподателя. Това до голяма степен прави показанията му прекалено пристрастни и
целящи единствено оневиняване на жалбоподателя.
По отношение на визираното в пунк 1 от НП,
административно нарушение, съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.104б, т.2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. По
силата на §
6, т.1 от ДР на ЗДвП, път е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни
средства или на пешеходци, като няма спор, че кръговото кръстовище на пл. България в гр. Шумен е
отворено за обществено
ползване.
В
настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на
производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ш., А., Б., П. и Д. се установява по
безспорен начин, че жалбоподателят Е.Е. Х.
на 10.11.2019г.,
управлявайки лек автомобил марка “БМВ 335Д”,
при преминаването си през кръговото кръстовище в
разстоянието между изходите за ул.
Алеко Константинов и бул. Велики Преслав чрез прекомерно подаване на газ загубил сцепление в
задните задвижващи колелета, умишлено преплъзва автомобила върху двете пътин ленти в продължение на между 30 и 50 метра, без да напуска
кръговото кръстовище. От изложеното се налага извода, че
водачът не е използвал пътя, отворен за обществено ползване, в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари, а за описаните по-горе цели
- за извършване на демонстративни маневри, изразяващи се в приплъзване на
автомобила и движението странично.
В
тази връзка съдът намира, че деянието се установява по безспорен начин именно
от разпита на свидетелите Б.Б., Р.П., Р.Ш. и А.А.,
първите двама са се намирали пред денонощен магазин
„Барак“ по
време на извършване на нарушението, а вторите двама - в служебния автомобил през един зад автомобила на жалбоподателя
и пряко са възприели поведението на водача и извършваните от негова страна, маневри. Нарушението
не е било оспорено първоначално и от страна на жалбоподателя, доколкото видно
от материалите по делото същият е посочил в акта за установяване на
административно нарушение, че няма възражения. Съставеният
на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение е съставен
съобразно разпоредбите на ЗДв.П
и на ЗАНН и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване
на противното.
В
тази връзка съдът не споделя изложеното от страна на Х. в жалбата, а и от процесуалния
му представител в съдебно заседание по време на хода по същество, че
поведението на управлявания от дееца автомобил
се дължи на други фактори – мокра пътна настилка и рязко завиване на ляво, при изхода
на ул. Алеко Константинов, по желание на свид. Алтер Риза,
в какъвто аспект са и неговите показания.
На първо място, по делото не са представени доказателства, подкрепящи тезата на
жалбоподателя и процесуалния му представител, че подобно поведение се дължи на мократа пътна настилка и внезапното желание на
приятеля му да завие наляво, нито пък подобни възражения са
изложени от негова страна при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение, нито са обективирани в
допълнителното писмено възражение. Поради
това тези твърдения на наказаното лице следва да се разглеждат единствено като
форма на правото му на защита. Освен това, следва да се посочи, че ако е
достоверна посочената версия, то би следвало водачът само за момент да загуби
управление над автомобила, като е невъзможно тази загуба на управление поради
несъобразена скорост и мокра пътна настилка да
е провокирала неестественото движение на автомобила чрез приплъзване
върху двете ленти за движение в продължение на 30 – 50 метра,
което беше установено от свидетелските показания на свидетелите – очевидци. Доколкото свидетелите Ш., А. и Б. посочват още, че автомобилът е
преминал почти цялото кръгово кръстовище с така наречения „дрифт“,
приплъзвайки автомобила, това води до извода, че страничното му
движение е целенасочено и категорично изключва наличието на грешка във водача,
свързана със скорост, мокра пътна настилка
или по други причини. В тази връзка, правилен е изводът на
наказващия орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, посредством
приплъзване на автомобила, което не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основата цел на пътищата – за превоз на
хора и товари. Подобно поведение в градовете
застрашава живота и зравето на останалите участници в движението, а също така и
на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока
степен на обществена опасност. В този смисъл е и трайната практика на
Административен съд – Шумен по сходни казуси, по-конкретно Решение №
30/13.02.2018 г. на ШАС, постановено по к. а. н. д. № 1/2018 г., Решение № 130/18.04.2019
г. на Административен съд – Шумен по к. а. н. д. № 96/2019 г.; Решение №
72/05.03.2019 г. по к. а. н. д. № 30/2019 г. на АС - Шумен и мн. др..
Поради
изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят като е използвал пътя,
отворен за обществено ползване, за други цели, а не в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари, е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 104б,
т. 2 от ЗДвП. Административно-наказващият орган правилно е ангажирал
отговорността на жалбоподателя, като правилно е издирил и приложил и
действащата за това нарушение административно-наказателна разпоредба на чл.
175А, ал. 1 предл. трето от
ЗДвП, предвиждаща наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок 12 месеца и „глоба“ в размер на 3000 лева за водач, който
oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за
обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. В тази връзка
съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал
наказанието налагайки го в неговия абсолютен размер.
Освен
това, настоящият съдебен състав споделя доводите на административно –
наказващия орган, че процесната деятелност категорично не разкрива белезите на
„маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена
опасност от обичайните нарушения от същия вид.
С
оглед на изложеното настоящият състав намира, че наказателното постановление по пункт 1 се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отношение на визираното в пункт 2 от наказателното
постановление, нарушение съдът констатира следното: Както в АУАН, така и в НП като нарушение е
описано, че жалбоподателя с действията си създава непосредствена предпоставка
за ПТП, с което виновно е
нарушил
разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДв.П, тъй като участник в движението, който създава пречки за
движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората Съгласно чл.5, ал.1, т.1 от
ЗДв.П, всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Нормите на чл.5, ал.1, т.1 и чл.5,
ал.2, т.1 ЗДв.П възвеждат
общи принципи, установени в ЗДв.П
и не съдържат конкретно, императивно правило за поведение.
Административно-наказателната
разпоредба въз основа, на която е определена санкцията – чл.185 от
ЗДв.П е
бланкетна и следва да се попълни с относимата правна норма, въвеждаща конкретно
правило за поведение.
Посочената норма на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП е обща както бе
посочено по-горе и
не въвежда конкретно правило за поведение, поради което бланкетната норма на чл.185
от ЗДвП не е попълнена. В крайна
сметка в НП е преписан част от съставът на нарушението на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП без да е посочено
за какво точно се ангажира отговорността на жалбоподателя – дали за това, че
създава опасност и пречка за движението, каквито факти липсват по делото, дали
за това, че причинява имуществени щети, дали опасност за живота и здрравето на
хората или и за трите обстоятелства, тъй като в описателната част пък е
посочено, че създава непосредствена предпоставка за ПТП. В какво в крайна
сметка го обвинява АНО може само да се гадае и предполага. В
този смисъл е нарушено правото на защита на жалбоподателя и води до
незаконосъобразност на наказателното постановление.
С оглед на това съдът намира, че издаденото
против възз. С. наказателно постановление по пункт първи, се явява
незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено в тази
му част, по пункт 2.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА пункт 1 от Наказателно постановление № 19-0869-003976 от 06.12.2019г. на Началник сектор „ПП“
при ОД МВР Шумен, с което на Е.Е. Х., с ЕГН ********** *** са наложени следните
административни наказания: 1. „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл.
175а, ал.1, пр.3 от ЗДв.П за напушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, като правилно и
законосъобразно.
ОТМЕНЯВА пункт 2 от Наказателно постановление № 19-0869-003976
от 06.12.2019г. на Началник сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен, с което на Е.Е. Х., с
ЕГН ********** *** е наложена „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185
от ЗДв.П за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДв.П, като незаконосъобразно
и необосновано.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: