№ 345 04.03.2020
година гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
На
двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г.С.
като разгледа докладваното от съдията
Колева административно дело № 2583 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във
връзка с чл.
225а, ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Р.Д.Б., ЕГН **********
лично и като пълномощник на Д.С.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, против заповед
№ 8- Z- 1038 от
26.09.2019 г. на кмет на община С.,
с която на основание чл. 225а, ал.
1
от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е
разпоредено да се премахне следния незаконен строеж: "Стоманобетонов
балкон", находящ се в урегулиран поземлен имот ІІ-49, кв.5 по плана на гр.С..
В заповедта е посочено, че след влизането й в сила, следва да се изпратят
покани за доброволно изпълнение на разпореденото премахване по реда на чл.277
от АПК на Д.Ч., Р.Б. и С.Ч., като при неизпълнение на срока за доброволно
изпълнение е указано да се извърши принудително премахване на незаконния строеж
по възлагане на Община С. на посочените лица.
Жалбоподателите оспорват заповедта за
премахване на незаконния строеж като необоснована, немотивирана и
незаконосъобразна. Считат, че сградата, предмет на настоящата заповед е търпим
строеж, поради което не подлежи на премахване, както и че административният
орган неправилно е приел, че неизвършената процедура по съгласуване с НИПК/
НИНКН са неотносими към предпоставките за търпимост. Искането е за отмяната на
оспорения административен акт. В съдебно заседание, чрез пълномощника си,
поддържат жалбата и искат оспорената заповед да бъде отменена. Ангажират
доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - кмет на община С., представя административната
преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез
пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й от
съда. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Заинтересованото
лице иска заповедта да бъде потвърдена. Не ангажира доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.215,
ал.4 ЗУТ, от лица които са адресат на административния акт и имат правен
интерес от оспорването му, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което
е процесуално допустима.
Бургаският административен съд, след
преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено следното от фактическа страна:
Във връзка с постъпил сигнал с вх.№
94-00-1427 от 15.05.2019г. в Община С. от С.Д.Ч.,*** е изградена незаконна
тераса на метални греди, е извършена проверка на място в урегулиран поземлени
имот ІІ-49, кв.5 по плана на гр.С. /поземлен имот с идентификатор
67800.501.49/, при която е установен строеж “стоманобетонова тераса“ на ниво
втора плоча по южната фасада на двуетажна жилищна сграда с приблизителни
размери 3,80/1,20, подпряна на стоманени колони. С изх.№ 94-00-1427-001 от
07.06.2019г. е изпратено съобщение от
и.д. кмета на Община С. до Д.Ч., Р.Б. и С.Ч., с което посочените лица са
уведомени на основание чл.26 от АПК за образувано административно производство
по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване. Указан е
седмодневен срок за представяне на становище и/или наличните документи,
относими към изградената тераса, периода на извършване на строителството и
фактическия извършител.
От приложените
по делото известия за доставяне се установява, че адресатите са получили цитираното
писмо/л.39/
По
административната преписка е приложено становище, рег. № 94-00-1427-002
от 14.06.2019г. от Р.Б., в което тя посочва, че стоманобетонната тераса е
изградена през 1994г. към двуетажна пристройка към основната сграда от С. Фотев
Ч.-починал. Приложен е 1бр. нотариален акт. Постъпило е и становище, рег. № 94-00-1427-003
от 19.06.2019г. от Д.Ч., чрез представляващата го Р.Б., в което посочва, че
процесния строеж “стоманобетонна тераса“ е изграден през 1994г. към двуетажна
пристройка към основната сграда от баща му С. Ф. Ч., а стоманените колони са
поставени 2015г.-2016г. по семейно решение и на съпругата му М. С., със
знанието на сина им С.Д. Ч.. Приложени са 3бр. нотариални акта.
На 05.07.2019г. е извършена проверка от
служители в дирекция "УТКИПЕУП" при община С. на обект:
"стоманобетонов балкон", находящ се в урегулиран поземлени имот
ІІ-49, кв.5 по плана на гр.С. /поземлен имот с идентификатор 67800.501.49/. Констатирано
е, че имотът е собственост на наследници на С. Ф. Ч., съгласно разписен лист
на Д.С.Ч., съгласно н.а.№63, т.8, д.
5258/1998г. и н.а.№171, т.ІV, д. 670/2006г., Р.Д.Б., съгласно н.а.№66, т.ІV,
д.1800/1983г. и С.Д.Ч., съгласно н.а.№171, т.ІV, д. 670/2006г. За извършител на
строежа е посочен С. Ф. Ч.-бивш жител ***. Посочено е, че строежът представлява
стоманобетонов балкон с приблизителни размери 3,80/1,20м. пристроен към южната
фасада на пристройката към основната сграда на ниво втора плоча и е изграден
през 1994г.. Установено е, че строежът е изпълнен без одобрени проекти, без
разрешение за строеж, без протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия. Така описаното
е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Резултатите от проверката са обективирани в констативен акт № 26 от 05.07.2019
г. и с него е открито административно производство по реда на чл.
225а от ЗУТ за премахване на незаконния строеж, като е указана
възможност за подаване на възражения по акта в 7-дневен срок от връчването му.
Констатациите са онагледени с окомерна скица.
Изпратено
е писмо с изх. 94-00-1427-004 от 10.07. 2019г. до Д.Ч., Р.Б. и С.Ч., към което
е приложен съставения констативен акт. От приложените известия за доставяне се
установява, че адресатите са го получили на 15.07.2019г.
Против Констативен акт № 26 от 05.07.2019 г. е
постъпила молба от Д.С.Ч., чрез пълномощника Р.Б., с която са представени
допълнително писмени доказателства: Разрешение за строеж № 16 от 11.04.1994г.
за пристройка към съществуваща жилищна сграда в парцел ІІ-49, кв.5 по плана на
гр. С. на Д.С.Ч.; Протокол за определяне на строителна линия и нива на строеж
№56 от 25.04.1994г. по отношение на строеж- пристройка към жилищна
сграда/магазин/; скица № 516 от 15.10.1992г., в която е отбелязано от арх. И.,
с дата 02.11.1992г.„Предложение за изграждане на пристройка към съществуваща
жилищна сграда в кв. п.ІІ49. Предложението да се съгласува с НИПК-София“; писмо
от Министерство на културата до Община С. и С.Ч. с рег. № 96 от 05.02.1993г., в
което е посочено, че НИПК не възразява да се изгради пристройка към
съществуваща жилищна сграда, като проектът да се съгласува с НИПК и се
представи силует с оформяне на сградата към улицата; кофражен и армировъчен план
на плоча над партер от 03.1994г.; план вертикален разрез и разпределение на
етаж от 04.04.1994г. и н.а.№171, т.ІV, д. 670/2006г..
Въз
основа на съставения констативен акт и събраните в административното
производство доказателства е издадена оспорената пред съда заповед № 8- Z-
1038 от 26.09.2019 г. на кмет на община С., с която на основание чл. 225а, ал.
1
от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е
разпоредено да се премахне следния незаконен строеж: "Стоманобетонов
балкон" с приблизителни размери 3,80/1,20м., находящ се в урегулиран
поземлен имот ІІ-49, кв.5 по плана на гр.С.. В мотивите на заповедта е обективирана описаната по-горе фактическа
обстановка, както и констатациите по Констативен акт № 26/ 05.07.2019 г. Във връзка с това е формулиран извода, че извършеното строителство
е незаконен
строеж, тъй като строежът –балкон е
изграден през 1994г. без необходимите строителни книжа-разрешение за строеж и
одобрени инвестционни проекти. Прието е, че строежът е V
категория и не попада в хипотезата на §127, ал.1 от ПЗР от ЗИД на ЗУТ, тъй като
за така изградения балкон не е налично необходимото съгласувателно становище на
НИПК/НИНКН към МК, предвид местонахождението на строежа – в границите на архетиктурен
резерват „Стар град С.“. В заключение процесния строеж е квалифициран като
незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.2 от ЗУТ. С посочената заповед на основание
чл. 225а, ал.
1
от ЗУТ,
във вр. с правомощията по чл. 223, ал.1,
т. 8
и т. 10 от ЗУТ е
разпоредено да се премахне следния незаконен строеж: "стоманобетонов
балкон“, находящ се в урегулиран поземлен имот ІІ 59, кв.5 по плана на гр.С.. В
заповедта е посочено, че след влизането й в сила, следва да се изпратят покани
за доброволно изпълнение на разпореденото премахване по реда на чл.277 от АПК
на Д.Ч., Р.Б. и С.Ч., като при неизпълнение на срока за доброволно изпълнение е
указано да се извърши принудително премахване на незаконния строеж по възлагане
на Община С. на посочените лица
Заповедта
е връчена с писмо изх. № 94-00-1427-006 от 27.09.2019г. на Р.Б. на
02.10.2019г., на Д.Ч. на 02.10.2019г. и на С.Ч. на 02.10.2019г. , видно от
приложените известия за доставяне /л.7/ Жалбата против заповедта е подадена
чрез админстративния орган до съда на 14.10.2019г.
По
делото са представени документи за собственост, от които се установява, че в
имот находящ се в гр.С., ул.“Буревестик“ №4 собственици са: Д.С.Ч., съгласно
н.а.№9, т.9, д. 2966/1993г. е собственик на 30/270 ид.ч. от дворно място,
представляващо урегулиран парцел ІІ-49, кв.5 по плана на гр.С., съгласно н.а.№63, т.8, д. 5258/1998г. е
собственик на 100/270 ид.ч. от дворно място представляващо урегулиран парцел
ІІ-49, кв.5 по плана на гр.С., заедно с построения в него гараж, съгласно н.а.№171,
т.ІV, д. 670/2006г. е собственик в идеални части на първи жилищен етаж на
двуетажна сграда, ведно с избения етаж на сградата, идеалните части от сградата
и правото на строеж и н.а.№171, т.ІV, д. 670/2006г. е собственик на двуетажна
пристройка, представляваща самостоятелна сграда, Р.Д.Б., съгласно н.а.№66,
т.ІV, д.1800/1983г. е собственик на втори жилищен етаж на двуетажна сграда и С.Д.Ч.,
съгласно н.а.№171, т.ІV, д. 670/2006г. е собственик в идеални части на първи
жилищен етаж на двуетажна сграда, находяща се в гр.С., ул.“Буревестик“ №4,
ведно с избения етаж на сградата, идеалните части от сградата и правото на
строеж.
Изготвена е и
приета съдебно-техническа експертиза, заключението по която
съдът кредитира изцяло, като безпристрастно, обективно и
пълно. В заключението
си вещото лице посочва, че съгласно правилата и
нормите по устройство на територията към 1994г. и настоящия момент процесната
пристройката и процесния балкон са допустими и съответстват на правилата, от
забележката към архитектулния прект, че важи за екзекутивен налага извода, че
балконът е изпълнен със строителството на пристройката, балконът е ограден с
плътен парапет с височина Н-1,05м., късата страна от 1,20м. е успоредна на
уличната регулация в линия със северозападната фасада на пристройката,
разстоянието до страничната линия на съседния имот е 5,00м., жалбоподателят не
е внасял проект в НИПК/НИНКН за становище, като с изграждането на балкона е
променена югозападната фасада на пристройката, предмет на одобрения проект от
04.04.1994г., балконът е строеж като преустройство на пристройката, като
пристройката с балкона е V категория на основание чл.137, т.5 б. „а“ и „г“ от ЗУТ , жалбоподателите не са внасяли документи за узаконяване на балкона, ,
както и проект с балкона за становище от
НИПК/НИНКН към МК. В отговор на допълнително поставените в съдебно
заседание въпроси вещото лице уточнява, че за самия балкон няма разрешение за строеж, но той е
функционално свързан с пристройката, и е посочен в екзекутивен строеж след
приключването му, заверен от проектанта, което означава, че е в съответствие с
изискванията. Изградените колони не е необходимо да служат за укрепване, тъй
като конструкторът е дал как трябва да е изпълнен балконът и в проекта и екзекутива
не са отразени. Вещото лице посочва, че козирката над входа е елемент на
съществуващата двуетажна сграда, а балконът е елемент на пристройката и при
строителството е направена връзка между двата елемента и сега балконът е с
дължина 5 метра, а не както е посочено на екзекутива 3,80м/1,20 м, тъй като
обхваща козирката и балкона.
По делото е разпитана свидетелката М. К., която установява,
че пристройката е построена през 1994г., след което е построен балкона, за
колоните не е сигурна кога са построени предполага, че с терасата.
В
резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред
неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния
процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл.
9 от АПК. Разпоредбата на чл.
146 от АПК сочи основанията за оспорване на
административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза,
водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административно производствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността
на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.
168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с
обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
При
така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на
оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в
изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените
правила за нейното издаване. Съгласно
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В този
смисъл, оспорената заповед е постановена от компетентен орган в кръга на предоставените
му от закона правомощия.
Заповедта
е в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни
основания за нейното издаване-
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока на изпълнение, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице,
персонализиращо административния орган.
Съдът не констатира
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при
издаването на обжалвания акт. Съгласно чл. 225а, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, заповедта
по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по
чл. 223, ал. 2
от ЗУТ. От приложения Констативен акт № 26/05.07.2019 г. съставен от служители в отдел "УТКИПЕУП"
при община С. се установява, че така
указания ред е спазен. Съдът намира, че Констативния акт е съставен в
съответствие с административнопроизводствените правила от компетентните за това
длъжностни лица. Въз основа на така съставения констативен акт е
постановена и оспорената заповед.
При преценка на
материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:
По настоящото дело липсва спор относно
собствеността на строежа, като обектът
представлява строеж по смисъла на ЗУТ и носи белезите на пета категория по
смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ.
Видно от представения н.а.№171, т.ІV, д.
670/2006г. Д.С.Ч. е собственик на двуетажна пристройка, представляваща
самостоятелна сграда към която е построен „стоманобетонния балкон“-предмет на
настоящата заповед.
В оспорваната заповед е прието, че
обектът „стоманобетонния балкон“ е незаконен, като е взел предвид правната
регламентация в разпоредбата на чл. 225, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ.
Съгласно посочената разпоредба строеж или част от него е незаконен, когато се извършва:
2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
По
делото са представени строителни книжа, включващи проекти и разрешение за
строеж, удостоверяващи начина на реализиране на строежа. Представено е Разрешение за строеж № 16 от 11.04.1994г.
за пристройка към съществуваща жилищна сграда в парцел ІІ-49, кв.5 по плана на
гр. С. на Д.С.Ч. и Протокол за определяне на строителна линия и нива на строеж
№56 от 25.04.1994г. по отношение на строеж- пристройка към жилищна
сграда/магазин/ въз основа на които е започнало строителството на пристройката.
Видно от заключението на вещото лице заедно с пристройката е изграден и
„стоманобетонния балкон“, който е функционално свързан с
пристройката и е посочен в екзекутивен строеж след приключването му. Съгласно
разпоредбата на чл. 230, ал. 2, изр. 2 ППЗТСУ (отм., ред. ДВ, бр. 53 от 10.07.1987 г.) екзекутивният
проект с одобряването си е заместил одобрения архитектурен проект и е
имал значението на одобрени строителни книжа за изпълненото отклонение. В случая обаче не се доказа, да са
констатирани съществени отклонения от издадените строителни книжа, съответно не
е издаден и акт за узаконяване на строежа, на проекта е поставен печат, с който са
одобрени нанесените поправки с дата и подпис. Тук следва да се отбележи,
че поправките в проекта са нанесени на 04.04.1994г. преди издаване на
строителното разрешение. Въпреки, че не ясно кой е автора на одобряването на
поправките, това обстоятелство не е част от фактическите основания, посочени в
оспорената заповед и ако се приеме, че не е надлежно следва да се квалифицира
като отклонение от одобрените проекти, както и да се вземе предвид, че е
съществувало при издаване на строителното разрешение.
Единственият
мотив в заповедта е, че за изградения балкон не е налично необходимото
съгласувателно становище от НИПК/НИНКН към МК, предвид местонахождението на
обекта в границите на архитектурен резерват „Стар град С.“. С Постановление на Министерския съвет № 320 от 7 септември 1974 г.
старият град на С. е обявен за архитектурен и археологически резерват „Старинен
С.”. По делото не се спори, че строежът се намира в
архитектурния резерват, поради което съгласно разпоредбата на чл.20, ал.4 от Закона за паметниците на културата и музеите
ремонти и
изменения на недвижими паметници на културата могат да се извършват само след
съгласуване с Националния институт за паметниците на културата. По делото е представена скица №
516 от 15.10.1992г., в която е отбелязано от арх. Илиева, с дата 02.11.1992г.
че „Предложение за изграждане на пристройка към съществуваща жилищна сграда в
кв. п.ІІ49. Предложението да се съгласува с НИПК-София“, последвало е писмо от
Министерство на културата до Община С. и С.Ч. с рег. № 96 от 05.02.1993г., в
което е посочено, че НИПК не възразява да се изгради пристройка към
съществуваща жилищна сграда, като проектът да се съгласува с НИПК и се
представи силует с оформяне на сградата към улицата. Последващо писмо, от което
да се направи извод, че проектът е съгласуван не е представено по делото и не
се твърди да е налично. Независимо от даденото указание скица № 516 от
15.10.1992г. и липсата на доказателства за представяне на съгласуване с
НИПК-София от Община С. е издадено строително разрешение и е одобрен
инвестиционен проект с нанесен балкон.
С оглед на така установеното, Съдът
приема, че процесният строеж не е построен без издадено строително разрешение и
одобрен инвестиционен проект, следователно не е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
С оглед
изследване търпимостта на строежа, ако бъде приет за незаконен, следва да се
има предвид, че процесният строеж не отговаря на критериите за търпимост, тъй
като не са налице кумулативно предвидените предпоставки §16 от ПЗР на ЗУТ,
съответно тези по §127 от ПЗР на ЗУТ, тъй като
жалбоподателите не са подавали заявление за узаконяване или търпимост в
съответните срокове, които към настоящия момент са изтекли. Съгласно
заключението на вещото лице към момента на построяването си и към настоящия
момент отговаря на правилата и нормите в строителството.
По отношение на
стомабетонните колони следва да се посочи, че те на са предмет на оспорената
заповед.
Отделно от
изложеното безспорно по делото се установи, че собственик на пристройката е
жалбоподателят Д.С.Ч., на негово име е издадено разрешението за строеж и
строителната линия, поради което съдът счита, че неправилно административният
орган е посочил за адресати В. / С. / Ч. и Р.Б., които са собственици на други
части от сградата, находяща се в дворното място.
По изложените
мотиви, съдът формира извод, че оспореният административен акт е
незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.
По делото е
направено искане за присъждане на направените по делото разноски от двете
страни в процеса. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
намира, че следва да присъди в полза на ответника сумата от 500 лева адвокатско възнаграждение и 20лв. държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Бургас, двадесет и втори състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № 8- Z-
1038 от 26.09.2019 г. на кмет на община С., с която на основание чл. 225а, ал.
1
от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е
разпоредено да се премахне следния незаконен строеж: "Стоманобетонов
балкон", находящ се в урегулиран поземлен имот ІІ-49, кв.5 по плана на гр.С..
ОСЪЖДА ОБЩИНА С.
да заплати на Р.Д.Б. и Д.С.Ч. сумата от 520 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: