Гълъбовски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на двадесет и седми май, две хиляди
двадесетт и първа годИ.в състав:
при секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело
№ 200 по описа за 2020 г. за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И.Г.Т. против „М.М.И.“ ЕАД, за признаване на уволнението му за незаконно, неговата отмяна и възстановяване на
предишната му длъжност, както и за заплащане на обезщетение за времето, в което
е останал без работа.
В молбата се твърди, че ищецът е
работил при ответника, като „Експерт сигурност“ с място на
работа -„Рудник -3“. Трудовите им правоотношения се основавали
на трудов договор №
26/12.11.2013 г. сключен за неопределено време. Със заповед № РД-09-344/06.08.2019
г. издадена на ИД на ответника, трудовият му договор бил прекратен на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.4 КТ и
чл.188, т.3, КТ във вр.чл.187, ал.1 т.7 и 8 КТ - поради налагане на наказание
„дисциплинарно уволнение“.
Заповедта за уволнение се оспорва като неправилна и
незаконосъобразна, като се изброяват следните аргументи:
1. Нарушени били разпоредбите на чл.193, ал.1 от Кодекса на труда, поисканите обяснения не
кореспондирали с вмененото нарушение.
3. Нарушени били разпоредбите на
чл.333, ал.1, т.3 и 4 КТ, ответникът е следвало да вземе предварително разрешение
от Инспекцията по труда за всеки отделен случай от изброените. Ищецът
страдал от сърдечна лявокамерна недостатъчност /ИБС/ и е бил в болница поради
тази причина. Ищецът е бил в отпуск по болест считано от 26.07.2019г. до
28.08.2019 г. видно от Болничен лист № Е20197370608 издаден от МБАЛ ЕАД
Гълъбово, като заболяването е сърдечна недостатъчност – лявокамерна
недостатъчност – исхимична болест на сърцето.
Болничният лист е депозиран при ответника на
29.07.2019 г. Следователно ответникът е бил уведомен както за това че ищецът е
в отпуска по болест, също така и за заболяването на
ищеца.
Ответникът, чрез служителите си, е посетил ищеца в
домът му на 06.08.2019 г., за да му връчи заповедта за
уволнение.
Разрешение от Инспекцията по труда нито е искано нито
е получавано съобразно чл.333, ал.1, т.3 и 4 КТ
4. Ищецът не бил извършил вмененото нарушение.
Посочените обстоятелства в заповедта за уволнение не отговаряли на обективната
действителност. Ищецът действително е намерил две туби с гориво /не се знае какво
какъв вид/ не е знаел дали е индикирано, същото е било в туби, но най-същественото
е че същите туби били намерени извън територията на ответника, не само извън
територията на Рудник-3, а извън цялата територия на ответника.
Цитираните разпоредби от Правилника за вътрешния
трудов ред, касаели когато се намерят горива,
материали и СМЦ на територията или извън територията на рудниците, но в зоната
на ответника. Нямало спор между двете страни, че двете туби са открити извън
територията на ответника.
Дисциплинарна отговорност се носела за нарушение на трудовата дисциплина, за нарушение на служебни задължения,
които са вменени на служителя по съответният ред. До ищеца не е стигнало
разпореждане на ответника в смисъл, че всичко което намира СМЦ, извън
територията на ответника, следвало първо да уведоми ответника, а не да предаде
намереното на собственика или на органите на МВР. Твърди се, че ищецът не е получавал такова разпореждане и по никакъв начин
такова задължение не му е било вменено, тези нареждания
на ответника не са достигнали до знанието на ищеца.
Считат, че дори и да има такова разпореждане на
ответника в смисъл, че за всички предмети намерени от негови служители извън
територията на М.М.И., първо следва да се уведомява ответника, да се предават
на ответника, същото това разпореждане било незаконосъобразно и нищожно поради
липса на компетентност и противоречие на
материалноправните разпоредби на закона – на чл.270 НК. Извън територията на
ответника същият не разполагал с работодателска власт да създава правила за
уреждане на обществените правоотношения.
По - натам, ответникът за първи път в лицето на
Изпълнителния си Директор е извикал ищеца на среща в
Управлението. През цялото време на работа от
постъпването на работа до уволнението, ищецът никога не е викан в Управлението
на ответника от Изпълнителният Директор. Нормално било като е намерил ищецът
две туби, да реши че приоритет е това дa се яви при
Изпълнителният директор, а не да стои на мястото на намиране и да чака прекият
си ръководител, който не разполага с никакви правомощия, извън територията на
ответника. Още повече че прекият ръководите също е в управлението и ищецът е
очаквал да се види и с него.
Ищецът не е злоупотребил с доверието на ответника,
напротив, преценявайки сложната ситуация е приел, че приоритет е срещата с
Изпълнителния Директор.
Не отговаря на действителността твърдението в
заповедта за уволнение, че ищецът не е спрял веднага на патрула и това се е
наложило да спрат МПС за проверка на същото и на
неговият водач. На ищеца му се е сторило необичайно намирането на двете туби с
гориво, особено след като му било подсказано, от друга лице че мястото е
критично, но още по-необичайно му се е сторило спиране и обискирането на лекия
му автомобил. Оспорва се соченото в заповедта за уволнение обстоятелство, че
ищецът не е спрял веднага, напротив спрял е веднага в непосредствена близост до
патрула.
Колкото за вмененото нарушение, че мястото е
критично, отново имали две съществени възражения. Първо същото било извън
територията на ответника, и второ същото било извън работното място на ищеца
което е Рудник -3. Ищецът бил експерт сигурност към Рудник-3 и отговарял за
критичните места в този Рудник-3, дори да се приеме, че отговаря и за Рудник-1
и Рудник-2, което не било вярно, той не носел отговорност за територия извън
територията на М.М.И..
Правилникът за вътрешният ред
и Инструкцията се отнасяли за територията на ответното дружество работодател.
Извън територията на ответника важало законодателството на страната и друг ред за намерени вещи и това е да се уведоми МВР или да се
предадат на собственика.
По натам в Заповедта за уволнение ответникът не
твърдял, че горивото е на ответника, напротив нямало данни откъде било това
гориво, нещо повече за този период нямало данни за
извършени кражби на територията на ответника.
5. Считат, че наложеното наказание се явявало
несъразмерно тежко, спрямо вмененото нарушение. Преценката за съразмерност на
наложеното наказание с допуснатото дисциплинарно нарушение следвало да бъдат
отчетени всички обстоятелства, при които било допуснато нарушението, в т.ч.
тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които
било извършено; значимостта на неизпълнените задължения отражението върху
работата в предприятието; настъпили ли са вредни последици; поведението на
работника и отношението му към допуснатото нарушение, дисциплинарното му
минало, както и доколко с действията си е отговорил очакванията за
съответстващото за длъжността поведение.
Този анализ не бил извършен от ответника, не са
взети предвид всички обстоятелства, описани по-горе.
Извършването на тежко нарушение на трудовата
дисциплИ.не означавало, че без оглед на другите
обстоятелства, то трябва да бъде наказано с уволнение. Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се
вземало предвид не само тежестта на нарушението, но също обстоятелствата, при
които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Намирането
на горивото било ирелевантно към трудовите правоотношения и не касаело лоялност
към ответника, защото горивата не било на ответника, не било намерено в
територията на ответника, не било отнето от ответника.
Последният пълен работен месец на ищеца е месец юни
2019г. с брутно трудово възнаграждение в размер на 2000 лева.
Искането е да се постанови решение,
с което да се отмени Заповед № РД-09-344/06.08.2019г. издадена от ответника
като незаконосъобразна, да се възстанови ищецът на заеманата преди уволнението
длъжност „Експерт сигурност“ с място на работа Рудник-3, да
му се присъди обезщетение в размер на 12000/дванадесет хиляди и
седемстотин / лева съобразно чл. 225 КТ, за период от 07.08.2019г. до
07.02.2020г., ведно със законната лихва от деня на уволнението до момента на
окончателното изплащане, както и направените разноски.
Ответникът твърди следното в отговора по чл. 131 от ГПК:
Не било спорно,
че въз основа на договор № 26/12.11.2013 г. с ищеца И.Г.Т. дружеството е било в
трудово-правни взаимоотношения, като същия заемал длъжността „Експерт –сигурност“ (с място на работа клон), не било спорно, че с
обжалваната заповед трудовите му правоотношения са прекратени. Не подлежало на спор и че на 05.07.2019г. ищецът е задържан от
служители сектор „Пътна полиция“, които констатират, че в багажното отделение
на личния автомобил на И.Т. има наличие на две туби от по 20 литра индикирано
гориво. От тук нататък обаче изложеното в исковата молба фундаментално
противоречало на обективната действителност по случая.
Не отговаряло
на истината описаното в точка 1 от исковата молба, а именно: че
са нарушени разпоредбите на чл. 193 ал. 1 от КТ и че поисканите
обяснения не кореспондирали с нарушението. Напротив в
хода на дисциплинарното производство, след като ищецът е задържан от органите
на МВР с 2 туби пълни с индикирано гориво, съгласно писмо от ОДМВР Стара Загора
с вх. № 7387/12.07.2019г., работодателят – лицето водещо дисциплинарното
производство, е задал съвсем релевантни към случая въпроси, а именно:
1. Обяснете реда и начИ.на
действие при изпълняването на служебните си задължения при установяване
(намиране, откриване) на материали, горива, масла и други на територията и
извън комплекса на „М.М.-И.“ ЕАД?
2. Кои длъжностни и служебни лица сте длъжни да
сигнализирате при установяване на материали, горива, масла и други намерени при
изпълняването на служебните си задължения?
3. Какъв е начинът за уведомяване на длъжностните
лица или органите на МВР?
4. Защо сте тръгнали от рудник „Т.-*“ до „М.М.-И.“ ЕАД - Управление в 9:11 след като
срещата с прекия Ви ръководител е в 11:00 часа (близо 2 часа по-рано)?
5. Обяснете откритите във вашия личен автомобил „
Опел Астра“ с рег. № СТ 3636 ВТ две пластмасови туби
от по 20литра всяка с индикирано гориво (бензин)?
6. Защо не предадохте сам и доброволно намереното в
личния Ви автомобил „ Опел Астра“ с рег.№ СТ 3636 ВТ,
индикираното гориво, а сте направили опит да избегнете органите на МВР?
7. Автомобил „Лада Нива“ рег. № СТ
9968 КК за периода от I до VI месец – 2019 г. пътувал ли е по маршрута рудник „Т.-*“
до М.М.-И.“ ЕАД – Управление, град Р.?
8. Защо в изготвените от вас пътни карти за периода от I до VI месец - 2019
г. не са отразени изминати километри в графа „извънградски условия“ за
автомобил „Лада Нива“ рег. № СТ 9968 КК?
Безпочвено се явявало и твърдението от точка 2 на
исковата молба, според което не били спазени разпоредбите на чл. 195 от КТ,
като тук отново са застъпени определени твърдения, които при прочитане на
заповедта ставало напълно ясно, че са бланкетни и
нямат общо с действителността. На първо място, при изготвяне на заповедта са
спазени всички реквизити не само на цитирания текст от закона, а и на закона в цялост. Заповедта била
подробно мотивирана, посочен е нарушителят, длъжност, работен номер, отдел, предприятие
и т.н., нарушението било изключително ясно и точно описано, както от обективна,
така и от субективна страна, кога и къде е извършено (страници от 4 до 7 от
обжалваната заповед), описан е вида на наказанието, законовите текстове въз
основа, на които се налага, всички норми, които е нарушил ищеца, както
законови, така и вътрешни на предприятието (КТ, наредби, Длъжностна
характеристика, Заповеди, Правилници и др.)
Съвсем точно било записано действието чрез което И.Г.Т.
е злоупотребил с доверието на работодателя, както и с кое действие е уронил
доброто име на предприятието, а именно: „Извършеното
от И.Г.Т. - да не остави на място намереното гориво, да не информира прекия си
ръководител, както и органите на МВР за намерено индикирано гориво,
предприемайки съзнателно пренасяне на 2 пластмасови туби с индикирано гориво в
багажното отделение на личния си автомобил, представлява тежко нарушение на
трудовата дисциплИ.по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 във
връзка с чл.187, ал.1, т.10 от Кодекса на труда.”
По този начин И.Т. не е изпълнил възложената в т.4.1. от длъжностната му характеристика отговорност
за лоялност към Дружеството, посредством ефективно изпълнение на задълженията
си. Съгласно разпоредбата на чл.126, т.9 от КТ, работникът или служителят е длъжен
да бъде лоялен към работодателя си, като не
злоупотребява с неговото доверие. Неизпълнението на задължението за лоялност
към работодателя съставлявало дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 от КТ и по чл. 187, ал. 1, т. 8,
предл. 1 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при възлагане
изпълнението на работата за длъжността. Неизпълнението на задължението за
лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение и съгласно раздел IVБ, т.2, б.“л“
от Правилника за вътрешния трудов ред от 20.09.2018г. в „М.М.-И.“ ЕАД“.
Фактът, че експерт по сигурността
от „М.М. – И.“ ЕАД не е спрял доброволно и не е предал намереното гориво, а се
е наложило служителите на ОД на МВР Стара Загора след рязкото му завиване вляво
„да предприемат действия по спиране и проверка на МПС и неговия водач“ (цитат
от писмо вх. № 7387/12.07.2019г. от ОД на МВР Стара Загора), е факт, който уронва доброто име на
предприятието. Г-н Т. е назначен на длъжност, която не допуска подобно
поведение, противоречащо на задълженията му.
Установявала се злоупотреба с доверието на
работодателя, изразяваща се в извършване на действия, компрометиращи оказаното
му доверие; както и злепоставяне на работодателя пред
трети лица. Значимостта на неизпълненото задължение като конкретното деяние,
преценено с оглед трудовата функция на служителя сочело за злоупотреба с доверието
на работодателя. Налице било основание за налагане на дисциплинарно уволнение
по чл.190, ал.1, т.4, предл .1 от КТ, както и по чл.
187, ал. 1, т. 8, предл. 1 от КТ. Съгласно раздел
VII, т.8, б.“г“, предложение първо от Правилника за
вътрешния трудов ред от 20.09.2018г., дисциплинарно уволнение може да се
налага за злоупотреба с доверието на работодателя.
Обстоятелството, че в писмените си обяснения от
19.07.2019г. И.Т. отбелязва „ако сега трябва да взема решенията за 05.07.2019г.
бих постъпил по същия начин" говори за по-висока тежест на дисциплинарните
нарушения с оглед поведението на служителя и
обстоятелствата, при които са извършени нарушенията.
Не на последно място с оглед
поведението на служителя относно установяването на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението следвало да се вземат предвид и противоречията между
обясненията от 09.07.2019 г. и отговори по въпрос №4 и №6 от 19.07.2019г.
Що се касаело до изложеното в точка 3 от исковата
молба, и в частност, че били нарушени разпоредбите на КТ и че Работодателят не
бил, нито искал разрешение за дисциплинарно уволнение на И.Т., нито бил
получавал такова, във връзка, с което заявяват, че с
писмо с входящ в Инспекцията по труда номер ВХ19088193 било искано разрешение
по чл. 333, алинея 4 от КТ, а на 06.08.2019г. с писмо входящ номер 8415 работодателят
е получил разрешение от ИТ, служителят - ищец да бъде
уволнен дисциплинарно по време на изтърпяване на болничен.
По отношение на претенциите на ищеца, че преди
дисциплинарното уволнение Работодателят е трябвало да иска разрешение от
Инспекцията по труда освен на основание чл.333 (4) и
на чл.333 алинея 3 от КТ, категорично заявяваме, че работодателя не се е нуждал
от такова разрешение, тъй като към момента на уволнението, длъжностното лице И.Г.Т.
не е боледувал от нито една от посочените в чл. 1 алинея 1 от
Наредба 5 ЗА БОЛЕСТИТЕ, ПРИ КОИТО РАБОТНИЦИТЕ, БОЛЕДУВАЩИ ОТ ТЯХ, ИМАТ ОСОБЕНА
ЗАКРИЛА СЪГЛАСНО ЧЛ. 333, АЛ. 1 ОТ КОДЕКСА НА ТРУДА, болест, а от
доказателствата към исковата молба става ясно, че ищецът не е боледувал от
такава болест и към датата на подаване на иска в съда. Претенциите на ищеца, че поставената му съгласно болничния лист
диагнозата, „сърдечна лявокамерна недостатъчност“, всъщност представлявала
„Исхемична болест на сърцето“ не отговаряли на действителността, тъй като двете
заболявания са съвсем различни, както и МКБ (Международна статистическа
класификация на болестите и проблемите свързани със здравето), кодовете
утвърдени и от Министерството на Здравеопазването на всяко от заболяванията,
лявокамерната недостатъчност, която е с МКБ код 50 не представлява
„исхемична болест на сърцето“, която от своя страна е
с МКБ номер 20-25. В подкрепа на изложеното била и документирания отказ на И.Т.
да подпише декларация, че боледува или не боледува от някоя от описаните в чл.
1 (1) от Наредба 5 болести, в това число и „исхемична
болест на сърцето“. Ако Т. боледувал от „исхемична болест на сърцето“ със
сигурносте щял да декларира това обстоятелство в описаната декларация, но същия
не го направил. Т. никъде не е представил документ, който да доказва
твърдението му за наличие на ИБС, което прави това
твърдение безпочвено.
По отношение на точка 4 от исковата молба, в която
се твърди, че ищецът не бил извършил вмененото му нарушение и посочените
обстоятелства в Заповедта за уволнение не отговаряли на обективната истИ.и че ищеца не знаел какъв е вида на горивото и дали е
индикирано или не, както и че горивото било открито извън територията на
рудника и че разпоредбите на Правилника за вътрешния трудов ред
на ММИ, не касаели тези случаи, заявяват следното: длъжностното лице И.Г.Т. е
извършил всяко едно от подробно описаните деяния в обжалваната заповед и
събраните доказателства по дисциплинарното производство го доказвали в
максимална степен. Освен това между обясненията на ищеца имало съществени
противоречия, както и между обясненията и исковата му молба. Така например в
обясненията, дадени на 09.07.2019 г. ищецът пише: че „с
организатор охрана анализирали критичните места, за които имал вътрешна
информация, че биха могли да се ползват за изнасяне на материали от Рудника.
Около 9:00 часа бил изпратил организатор охрана да обиколи близките на
„Рудник-3“критични места, а той с оглед на това, че щял да пътува за Р. бил
набелязал други такива места по пътя. По-късно в исковата си молба обаче ищецът
твърди, че извън рудника едва ли не нямал никакви задължения и работодателят му
там нямал права над неговата работа, нито над находящите се там ГСМ-и. При това положение остава загадка, защо ищецът е
правил тези обходи щом не влизат в трудовите му задължения. Организатор охрана
- Н.А.Г. обаче не потвърждава да е изпращан от ищеца да проверява близките на Р.*
критични места, а твърди, че не е напускал пределите на Р.*. Н.Г. казва още, че
не е бил с длъжностното лице И.Т. на отбивката за Рудник 1. След, което в
обясненията си от 19.07.2019г. ищецът вече не твърди да е изпращал колегата си
на каквито и да е огледи, а последно се спира на версията, че двамата с
организатор охрана били обикаляли т.нар. критични
места.
По отношение на вида на горивото и това, че в исковата си молба ищеца
твърди, че е намерил две туби и не знаел какъв е вида на горивото и дали е
индикирано или не, заявяват, че и по този повод ищеца отново дава
най-разнообразни обяснения. При първото си обяснение по случая от 09.07.2019г. И.Т.
разяснява, че тъй като нямал много време до срещата с Изпълнителния директор
(независимо от това, че е тръгнал за тази среща 2 часа по-рано, а разстоянието
между Р.* и Управлението в Р. е не повече 26 км. – разстояние, което се минава за максимум 20-25 минути) бил
мислел да се откаже да спира, за да анализира „критичните места“, но му се било „приходило по малка нужда“ и за това бил
спрял. След като спрял бил намерил „две найлонови туби“,
разбрал, че течността в тях била гориво и решил да ги занесе в Управлението в Р..
Тук е важно да се отбележи, че такъв случай в ММИ, няма и никога не е имало
практика, да се носи открито по рудниците или където и да било гориво, в
управлението на дружеството, най-малкото защото в управлението
няма условия за съхраняване на подобен ГСМ, а и Управлението само по себе си,
представлява административна сграда, в която има административен персонал,
а не склад, хале и т.н. и господин Т. отлично знае тези факти. В същото
обяснение Т. твърди, че след като е бил спрян от полицейски патрул на мястото били дошли следователи, които констатирали, че горивото било
бензин и същото било индикирано, десет дни по-късно в обясненията си от
19.07.2019г., както и в исковата си молба ищеца твърди, че на него не му било
известно дали това е бензин и дали е индикиран, само знаел, че е гориво, което
е в пълен противовес с обясненията на същото лице дадени по-рано. Това, че „експерт сигурност“ не е знаел точния състав на течността
и въпреки това я е взел със себе си, поражда редица основателни въпроси, като
например, как един „експерт сигурност“ в предприятие, което с ПС №
181/20.07.2009г. на Министерски съвет е обявено за стратегическо за страната и
от значение за националната и сигурност, който трябва да е особено бдителен
към всякакъв вид опасности в това число и неуточнени течности, взима течност с
неизяснен състав в автомобила си и още по абсурдното нещо е да я занесе на Работодателя в Управлението на ММИ. Ами ако тази
течност бил токсична или силно отровна или пък е
взривоопасна? Друг основателен въпрос е поради каква причИ.и
въпреки, че е видял червения цвят на горивото, което обстоятелство признава в
обясненията си от 19.07.2019 г. длъжностно лице - „Експерт сигурност", не знае,
че именно червеният цвят е този, с който се индикира горивото в дружеството, в
което работи, при положение, че по негово мнение (съгласно сигнал от И.Т. с вх.
№ 7696/19.07.2019 г.) има не малки заслуги за отличната
работа на отдела и не веднъж е предотвратявал кражби, освен това намереното
гориво е до отбивката за Рудник 1, и най-близко до ума на всеки, би било да се
замисли, че това гориво е от същия рудник, но вероятно не и до ума на
длъжностно лице от специален отдел, какъвто се явява отдел „Сигурност“ в
„ММИ“ ЕАД. Тези и други противоречия и неясноти в обясненията
на ищеца, както и пълното противоречие с фактите по Досъдебното производство с
№ 349/ЗМ-147/05.07.2019г. най-вече по отношение на начина, по който
длъжностното лице е било спряно от МВР са съществени, което поставя под
сериозно съмнение възможността защитната версия на ищеца да бъда кредитирана с
доверие.
Ищецът твърди, че цитираните в обжалваната заповед
разпоредби на Правилника за вътрешния трудов ред в
„ММИ“ ЕАД, касаели случаите, в които се намират ГСМ и СМЦ на територията или
извън територията на Рудниците, но в зоната на ответника, като същия не посочва
коя според него е зоната на ответника до къде се простира и кои обекти обхваща,
въпреки, че с оглед на специфичната му длъжност, той трябва да е наясно с тези обстоятелства.
Никъде в Правилника за вътрешния трудов ред в дружеството не било записано, на каква територия действат
нормите му. Достатъчно било лицето да е техен служител и
същия да е бил на работа по време на извършване на деянието, което в случая
било факт. Няма вариант по време на работното време на
служителя същият да не отговаря пред работодателя за действията си. Още повече, че И.Т. през цялото време и във всичките си обяснения
твърди, че е пътувал по работа за среща с И.Д. на дружеството, като дори по
пътя е проверявал критичните места във връзка с работата му, изведнъж в
исковата си молба твърди, че вече едва ли не, е проверявал някакви места като
гражданин, а не като служител на „ММИ“ ЕАД. Освен
това, съгласно писмените обяснения на ищеца горивото е било с червен цвят, а и
след пристигането на органите на МВР И.Т. заявява, че екип от следователи
констатирали, че в тубите има индикиран бензин, което е сигурен белег, че
горивото е собственост на „М.М. – И.“ ЕАД – този факт се доказва и от
експертизата по досъдебното производство по случая, която ясно
свидетелства, че химичният състав и цвят индикатора са именно на ответното дружество.
Освен това твърдят, че никъде в
обжалваната заповед не са заявили, че намереното според ищеца гориво е, открито
извън територията на „М.М. – И.“ ЕАД, тъй като съгласно концесионен договор от
11.08.2005г. между ответното предприятие и Министерство на енергетиката,
местността, в която се твърди, че е намерено горивото („последващата голяма
отбивка в дясно на разклона на рудник „Т.*“ посока от Р.* към Рудник 1“) попада в територията на
„Мини Марица - Изток“ ЕАД, за която ежегодно се заплаща концесионна такса на
държавата и за която територия съгласно концесионния договор отговаря ответното
дружество, респективно и служителите на отдел „Сигурност“ в дружеството.
Всъщност всичките два разклона за Рудник „Т.*“ на главния път през, който ищеца
е преминал, както и отбивките след тях и тревистите местности попадат в концесионната
територия на „М.М. – И.“ ЕАД, съгласно концесионния договор и картата приложена към същия. Ето защо горивото освен, че е
собственост на „ММИ“ ЕАД е намерено и на негова територия.
Що се касаело за необоснованото
от ищеца твърдение, че до него не било достигнало разпореждане на ответника,
как да процедира и кой и как да уведоми при намирането на СМЦ, заявяват, че
това твърдение било несериозно, а изказано от „експерт сигурност“ в
стратегически обект, който е от значение за националната сигурност на Република
България и бивш военен-командир на отделение (съгласно Автобиография-CV и трудова книжка от Трудовото досие на
ищеца) вече изглеждало абсурдно. На първо място, няма
как И.Т. да не е знаел как да реагира, когато открие горива или смазочни
материали или СМЦ, тъй като прекия му ръководител и ръководител на отдел
„Сигурност" в предприятието С.С. периодично е инструктирал длъжностните
лица „експерт сигурност“ и „организатор охрана“ на ежеседмичните оперативки,
които се правят в отдела ръководен от г-н С., същия заявява писмено за
тези обстоятелства в Протокол № 2/22.07.2019г. издаден в хода на
дисциплинарното производство. Друго доказателство в този
смисъл са дадените писмени обяснения от колегите на Т. на длъжности „организатор
охрана“ и „експерт сигурност“, както в Р.*, така и в другите два рудници,
всичките четирима колеги на Т. – Огнян А., Данко Н., Н.Г., Янко Вълев, които
заедно с господин Т. са присъствали на ежеседмичните инструктажи от прекия си
ръководител С.С., са категорични и единодушни, че при откриване на
какъвто и да е ГСМ или СМЦ на територията и извън територията на „ММИ“ ЕАД на
първо място запазват мястото в автентичния му вид и абсолютно никой от тях не казва, че ще вземе горивото със себе
си. На следващо място казват, че ще уведомят прекия си
ръководител и МВР, охранителната фирма и управителят на Рудника, като всички
подчертават, че до идване на органите на МВР мястото на откриване на
материалите трябва да остане в първоначалния си и автентичен вид. Дори
не е споменато от нито един от колегите на ищеца, като вариант взимане на
какъвто и да е ГСМ в автомобил, което прави това действие на ищеца
противоправно и грубо нарушаващо трудовата дисциплИ.в
дружеството.
По отношение на твърдението, че ищецът отговарял за
действията си само и единствено на работното си място, но не и на цялата
територия на ответника, като и в другите рудници заявяват, че това твърдение
било несериозно, което се доказвало от изложеното по-горе
в настоящата точка. Длъжностните лица в отдел „Сигурност“
отговаряли за цялата територия на ММИ, а не само за работното си място, нямало
как един служител да работи само на работното си място, а като отиде в друг
рудник или да речем в друга стая в административната сграда, но тъй като не бил
на работното си място той да не се води на работа и да не отговаря пред работодателя за действията си.
Освен това Т. е на подчинение и в договорни отношения с отдел „Сигурност“,
който отдел е към Централното Управление на дружеството в град Р. и обхваща
цялата концесионна територия на ММИ, включително и трите рудника, както и извън
територията на дружеството.
С оглед на това, че ищецът твърди,
че отговаря за действията си само на работното си място – клон „Р.*“, село
Медникарово, то защо не е занесъл горивото на управителя на „Р.*“ (тъй като е
имал предостатъчно време до срещата в Р.), а е тръгнал да носи горивото в
Управлението на дружеството, за което място той твърди, че нямал никакви служебни задължения, остава поредната загадка по случая. Освен това със сигнал от 19.07.2019г. с вх. № 7696/19.07.2019 г.,
г-н Т. твърди, че въпросната отбивка, на която бил намерил горивото се били
изнасяли материали, поради, което бил притеснен, че никой не бил поискал от
него да покаже мястото на намиране, като заявява, че сме щели да проявим
безотговорност ако не обърнем внимание на това и ако сега трябвало да
вземе решенията от 05.07.2019 щял пак да постъпи по същия начин. Не стават ясни
мотивите на ищеца, защо след като твърди, че извън работното си място нямал
задължения във връзка с трудовия си договор, от какво е породено неговото
безпокойство за тази отбивка представляваща „критично място“ и каква е причИ.така настойчиво да „припомня“ на работодателя, че „сме щели
да проявим безотговорност ако не обърнем внимание на това“, като в това число
поставя и себе си, видно от контекста на написаното и от изказа му. В крайна сметка от твърденията на ищеца се получава така, че същия
твърди, че отива на работна среща в Р. и по пътя щял да анализира “критични места", но той
всъщност не бил на работа и не отговарял за действията си. Тези и други
противоречия били абсолютно доказателство за несъстоятелността на всяка една от
постоянно променящите се версии на ищеца.
Твърденията на ищеца в
дисциплинарното производство, че не бил сигнализирал на прекия си ръководител
за намереното гориво, тъй като същия бил на технически съвет, също били неоснователни,
тъй като, видно от заповед № РД-09-298/03.07.2019г. техническият съвет бил
насрочен за 10.00 часа на 05.07.2019г., намирането на двете бутилки гориво е
около 9.15 ч., тъй като около 9.25 г-н Т. вече е бил задържан от полицията в с. Бели бряг, по информация от писмо
(Вх. № 7387 от 12.07.2019г.) на директора на ОД на МВР Стара Загора ст. комисар
С.С.. Следователно служителят е имал възможност да сигнализира прекия си
ръководител, още повече, че за подобен случай, дори и да има технически съвет е
задължително да му се съобщи. В случая ищецът дори не
е опитал да му позвъни.
Дори и да се приеме, че намереното по думите на ищеца гориво било открито
извън територията на „ММИ“ ЕАД, същия на първо място е бил длъжен да спазва
инструкциите на прекия си ръководител-изложени по-горе, а също и както той сам
признавал в исковата си молба, да сигнализира органите на МВР за намереното
гориво, но ищеца дори и това не е направил, а точно обратното. След като е намерил и натоварил в автомобила си горивото с
индикатор на „ММИ“ ЕАД, същия съгласно писмо вх. № 7387/12.07.2019г. от ОД на
МВР Стара Загора, идвайки от Рудник 1 и движейки се към град Р. след като е
забелязал полицейски автомобил не е спрял доброволно и не е предал намереното
гориво, а се е наложило служителите на ОД на
МВР Стара Загора след рязкото му завиване вляво към центъра на село Бели Бряг
(което действие съществено го отклонява от маршрута му към град Р.) „да
предприемат действия по спиране и проверка на МПС и неговия водач. Тези
действия на И.Т. категорично опровергавали версията му, че в качеството му на
„добър стопанин“, бил искал да предаде горивото в Управлението на „Мини Марица –Изток“ ЕАД гр. Р., а от там в РПУ - Р.. Чрез наличието на
горепосочените факти, освен, че г-н Т. уронвал доброто име на предприятието,
той допускал поведение, което съществено противоречи на задълженията му, като
са нарушени редица задължения вменени в
длъжностната му характеристика - между които „задължението му да взаимодейства
с МВР“, „да създава организация за
оперативно противодействие на различни престъпни посегателства“ и др.,
закони и нормативни актове, подробно описани в обжалваната заповед. Фактът, че намира гориво, поставя го в личния си автомобил, след
което като забелязва полицейския автомобил, свива рязко в ляво към центъра на
село Бели бряг, опитвайки се да ги избегне, говори не само за това, че не е
искал да предава горивото на органите на МВР, а най-вероятно, за опит за
отклоняване на гориво, собственост на „ММИ“ ЕАД.
Що се касае за това, че в
обжалваната заповед нямало твърдение, за собствеността на горивото, заявяваме,
че въпреки червения индикатор на горивото и въпреки, че в Района няма други
предприятия с такъв индикатор, няма как Работодателя да е 100% сигурен, че
горивото е на „ММИ“ ЕАД, преди да бъде готова техническата експертиза от
досъдебното производство, за целите на която са дали проба, но нито към момента на уволнението, нито към момента на подаване
на исковата молба имало резултат от експертизата. Към настоящия момент обаче,
съгласно техническата експертиза от досъдебното производство можело със
сигурност да твърдят, че горивото е собственост на „Мини Марица –Изток“ ЕАД, гр. Р., а в огромна степен това ставало ясно и
от червения му цвят, какъвто цвят дори ищецът в обясненията си от 19.07.2019 г.
твърди, че е било намереното гориво.
Що се касаело за поредното
необосновано твърдение, че нямало данни за извършени кражби на територията на
ответника заявяват, че това далеч не е така, тъй като с доклад с вх. №
7755/22.07.2019 г., при извършена внезапна проверка на склад ГСМ в Рудник
„Трояново 3“ на 16.07.2019 г. се констатирала липса на гориво (бензин) в размер
на 81,120 лира, възлизаща на 129,79
лв. След като към настоящия момент била ясна и
собствеността на откритото в багажника на автомобила на ищеца гориво,
вероятната причинно-следствена връзка между това гориво и липсващото гориво е
налице. Освен това с одобрен от И.Д. на дружеството доклад от
14.08.2019г. с вх. № 8725 за извършена проверка на СМЦ водещи се счетоводно на
отчет на И.Г.Т. била констатирана липса на активи на стойност 1290лв., която
стойност лицето след покана отказало да заплати, поради което е подадена искова
молба с цел удовлетворяване на вземането „ММИ“ ЕАД.
Наложеното
от Работодателя дисциплинарно наказание „Уволнение“ е напълно съразмерно с
извършенто от ищеца нарушение, като работодателят е взел предвид всички
обстоятелства по дисциплинарното производство, подробно са описани всички
действия на длъжностното лице при извършване на
нарушението, значимостта на неизпълнените задължения и до какви последици е
довело същото. Прецизно е анализирана цялата фактическа обстановка, описани са
всички нормативни документи нарушени от ищеца, в това число редица норми на
Правилника за вътрешен трудов ред, длъжностна
характеристика, неспазването от страна на ищеца, на инструкциите на прекия му
ръководител, неспазване на редица закони и подзаконови нормативни актове,
между, които множество текстове от Кодекса на труда. Наредба от 2014 годИ.за правилата и нормите за пожарна безопасност и други.
Самия факт, че ищецът съзнателно е допуснал груби нарушения на трудовата
дисциплИ.и не е извършил задълженията си по служба,
както и направения опит да избегне служителите на МВР, с което е извършил
сериозно уронване на доброто име на дружеството, образуваното по случая досъдебно
производство, включително и това, че на територията на ММИ“ е намерил гориво,
което е с индикатор на работодателя му и го е качил в личния
си автомобил, не е запазил мястото на откриването, не е сигнализирал на прекия
си началник, не е сигнализирал на МВР, а дори се е опитал да ги избегне, което
е довело до това да бъде последван и задържан, в пълна степен обуславя тежестта
на наложеното наказание.
Възразяват срещу претендирания от ищеца размера на
брутното му трудово възнаграждение, като считат, че посочения в исковата молба
размер не е доказан от ищеца.
Молят да се отхвърлят изцяло
предявените искове, като неоснователни, необосновани, недоказани и
незаконосъобразни, както и да се признае заповедта за дисциплинарно наказание
за правилна и законосъобразна, както и да се присъдят разноски.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представения Трудов договор от
12.11.2013г. на л. 7 от кориците по делото, образувано първоначално пред СРС,
ищецът И.Г.Т. е назначен на длъжност „експерт - сигурност“ в отдел „Сигурност“
към „Мини Марица - Изток“ ЕАД - Управление. Определено е работното място –
рудник Т.*. Договорът е сключен със срок на изпитване 6 месеца т.е. до
17.05.2014г. Страните не спорят, че в този срок договорът не е прекратен т.е.
на основание чл. 71 ал. 2 от КТ се счита за окончателно сключен и то за
неопределено време според уговореното в него.
Представена е и процесната
Заповед за уволнение от 06.08.2019г. (на същата дата Заповедта е връчена при
отказ на ищеца в присъствието на свидетели). Заповедта за уволнение е подписана
от Андон Андонов – изпълнителен директор на „М.М.И.“ ЕАД. Обжалваната Заповед е
издадена на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ – дисциплинарно уволнение, като
наложеното наказание уволнение се основава на чл. 190 ал. 1 т. 4 от КТ –
злоупотреба с доверието на работодателя и т. 7 – друго тежко нарушение на
трудовата дисциплина. Уточнено е, че това друго тежко нарушение на трудовата
дисциплИ.касае чл. 187 ал. 1 т.7, т. 8 и т. 10 от КТ - неизпълнение на законните
нареждания на работодателя; злоупотреба с доверието и уронване на доброто име
на предприятието и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение. Заповедта е детайлно мотивирана откъм фактите, касаещи
нарушението и е подробно записано на какви писмени документи се основава –
вътрешни доклади на работодателя, писмени обяснения на работника и негови
колеги, материали от МВР Стара Загора и образувано досъдебно производство,
вътрешни нормативни актове и подзаконови актове.
По същество Заповедта за
уволнение се основава на инцидент, случил се на 05.07.2019г. около 9 и 30 часа
в района на село Бели бряг, когато от патрулиращи полицаи при проверка на
личния автомобил, шофиран от ищеца и по време на работа на същия, е открито
индикирано (червено на цвят) гориво. Образувано е досъдебно производство за
кражба, извършена от длъжностно лице, възползвало се от служебното си
положение. За тази проверка и образуваното досъдебно производство ръководството
на ответното дружество – М.М.И. е уведомено по служебен път от полицейските
органи. По този случай междувременно е била организирана вътрешна проверка,
като е снет доклад от ръководителя на отдел Сигурност (на който е бил пряко
подчинен ищецът). В резултат са поискани обяснения на ищеца, като същият
обяснява намереното количество гориво със своя инициатива във връзка с
работните му задължения, а именно че е обикалял „критично“ според него място и
случайно открил двете туби бензин и без да уведоми органите на МВР ги качил в
колата си, за да ги занесе в Управлението на дружеството – л. 92 до 93 от
кориците на делото пред СРС. В тези обяснения ищецът заявява, че открил
горивото при извършване на служебните си задължения, но случайно и не разбрал
дали е на М.М.И., но установил, че било гориво все пак. Самолично решил да
натовари горивото в автомобила си и да го предаде. Тези обяснения са дадени на
09.07.2019г. В тях прави впечатление, че самият ищец признава, че е практика на
служителите от отдел Сигурност да обследват места в и извън съответните
рудници, където е възможно да се изнасят и укриват СМЦ на дружеството –
работодател.
На основание постъпилото писмо от
ОД на МВР Ст. Загора от 12.07.2019г. е назначена вътрешна проверка, като са
поставени въпроси на ищеца, свързани с изпълнение на служебните му задължения и
с конкретния случай. В същността си с въпросите е дадена възможност на И.Т. да
се защити как и защо е открито индикираното гориво в колата му и какъв е редът
и начинът на действие, в случай че се открие материали, горива или други СМЦ,
собственост на „М.М.И.“ ЕАД. Ищецът е дал обяснения по така зададените му
въпроси на 19.07.2019г. – л. 82 до 84 от делото пред СРС. В тези обяснения той
признава директно, че още при намиране на горивото е установил, че същото е
индикирано с червен цвят т.е. същият е знаел, че е собственост на ММИ, но
въпреки това самоволно и без да сигнализира го е качил в колата си по време на
работа.
В хода на проверката са дали
обяснения и други служители на същата длъжност в отдел „Сигурност“, които
заявяват, че при намиране на гориво или други предмети, местопроизшествието се
запазва и веднага се уведомява ръководителят на отдел Сигурност, органите на
МВР и охранителната фирма в договорни правоотношения с „М.М.И.“ ЕАД, както и
управителя на рудника, ако са на територията на същия. Тези обяснения (на
останалите служители) съществено се различават от дадените от ищеца и от
начина, по който твърди, че е постъпил. В заповедта се твърди, че е нарушена
утвърдената практика в комплекс „М.М.И.“ ЕАД и инструкциите на прекия му
ръководител, съпоставено със ситуацията, която обяснява самият работник. А именно
същият твърди, че не е извършил кражба на гориво, а е намерил индикираното
гориво и е го е взел със себе си, за да го предаде в Управлението, като твърди
да има правото на преценка как да действа. Самата Заповед не се основава на извършена
кражба, макар и да има данни за образувано досъдебно производство, а за
неизпълнение на законни разпореждания на работодателя и други тежки нарушение
на трудовата дисциплина. Освен това се твърди, че обясненията на ищеца за
неизпълнение на тези разпореждания, са недостоверни, а именно опровергава се
липсата на възможност на И.Т. да уведоми прекия си ръководител. Твърди, се че
ищецът Т. е нарушил основните си задължения като служител на сектор Сигурност и
дадените му инструкции при намиране на горива на територията и извън
територията на рудника. Пряко е нарушил служебните си задължения като не е
уведомил МВР и охранителната фирна и не е създал организация за оперативно
противодействие и така ако се приеме, че действително е намерил двете туби с
бензин, е нарушил извършването на оперативни действия с цел намиране на
извършителя на престъплението. Твърди се, че е нарушен раздел 4Б, т. 1, буква
„з“ от Правилника за вътрешния трудов ред за сигнализиране своевременно прекия
ръководител за отстраняване на всички възникнали нередности. Освен това
съгласно т. 2 от длъжностната характеристика И.Т. е нарушил и Наредба от
01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите, а именно че не се пренася гориво в автомобил (в случая в пластмасови
туби), без осигурена защита от явления и ток, които могат да предизвикат пожар.
Обобщено и ясно е посочено как
всяко действие и бездействие на ищеца се отнася към съответнта правна норма от
КТ:
По отношение на Чл. 190 т. 7 от КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплИ.– 1) неизпълнение на законни
разпореждания на работодателя, в случая се има предвид неизпълнение на
инструкции на прекия ръководител на ищеца С.С. и утвърдена практика за действие
при намиране на горива и други СМЦ на М.М.И. АД на и извън територията на
рудника; 2) неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закон, друг
нормативен акт, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективен трудов
договор или определени при възникване на трудовото правоотношение - в случая се твърди нарушение на Правилника за вътрешния
трудов ред, Наредба от 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите и длъжностната му характеристика (т. 4.1. лоялност към
дружеството чрез ефективно изпълнение на задълженията му). Изложени са
аргументи и за тежестта на нарушенията, а именно защо работодателят ги счита за
тежки, като основният мотив е свързан с
мястото на работа на ищеца, което е от стратегическо национално значение и от
друга страна характера на длъжността му, а именно че е позволил като служител в
сектор Сигурност да бъде уличен и да постави основателно съмнение върху себе си
за кражба на гориво (предвид противоречивите му обяснения и действия по време
на полицейската проверка), собственост на М.М.И. АД.
По отношение на другото посочено
основание за уволнение чл. 190 ал. 1 т. 4 от КТ – злоупотреба с доверието на
работодателя дружеството ищец твърди, че това се изразява в неизпълнение на
задължението за лоялност посредством ефективно изпълнение на задълженията
си – т. 4.1 от длъжностната му характеристика. Неизпълнението на задължението
за лоялност съставлявало дисциплинарно нарушение и съгласно раздел 4б, т. 2, б.
„л“ от Правилника за вътрешния трудов ред от 20.09.2018г. в М.М.И. ЕАД. Също
така се твърди злепоставяне пред трети лица във връзка и с образуваното
досъдебно производство. Съпоставяйки длъжността на ищеца с извършените от него дейстивя
се формирал извод за тежко нарушение, а именно един служител на сектор
Сигурност да не знае правилата за действие при намиране на СМЦ (в случая
индикирано гориво) и да реши да ги превозва в колата си, като междувременно
бъде проверен от полиция и се образува досъдебно за кражба, ответникът счита за
тежка злоупотреба с доверието, тежко неизпълнение на основни трудови задължения
и всички тези действия поставят под съмнение евентуална кражба, за която има
образувано наказателно производство в предварителна фаза.
Тук следва да се отбележи, че
основание за уволнението не е за извършено престъпление от умишлен характер от
страна на ищеца, каквото би било кражбата по смисъла на НК, тъй като съгласно
Правилника за прилагане на закона за Държавна агенция национална сигурност,
извършено престъпление от умишлен характер, за което не е настъпила
реабилитация, се явява пречка за даване на разрешение за работа в обект от
стратегически значение, какъвто е комплекс М.М.И. (чл. 45 ал. 1 от Правилника
т.е. в този случай евентуално осъждане на ищеца би довело до законова
несъвместимост с работа в такъв обект).
С други думи образуваното досъдебно производство не се явява преюдициално в
случая, доколкото евентуално внасяне на обвинителен акт и осъждане на ищеца ще
доведе до друго самостоятелно основание за уволнение на И.Т.. В случая следва
да се прецени дали са извършени посочените действия в Заповедта за уволнение,
както и дали същите отговарят на чл. 190 ал. 1 т. 4 и т. 7 от КТ и се явяват
достатъчно тежки за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
По делото е предствен Правилника
за вътрешния трудов ред, като не се оспорва, че е бил действащ към момента на
уволнението и преди това, както и че ищецът е бил запознат с него. Същият е с
дата на издаване 20.09.2018г. като в Раздел 4 Б са упоменати задълженията на
работниците и служителите. Съгласно т. 2 буква „з“ работникът сигнализира
прекия си ръководител ...за всички нередности или съгласно този правилник в „М.М.И.“
ЕАД има строга йерархична структура, като при нередност, за каквато може да се
приеме намиране на гориво с червен индикативен цвят, служителят уведомява
прекия си началник т.е. в случая е вменено задължение на ищеца И.Т. да уведоми
прекия си ръководител за така намерените туби с бензин, които предполагат
кражба. Съгласно длъжностната му характеристика – на л. 89 от делото ищецът е
пряко подчинен на ръководителя на отдел Сигурност – в случая С.С., който не е
бил уведомен и това не е спорно по делото, всъщност дори не е направен опит да
бъде уведомен. Съгласно т. 2 буква „л“ от същия раздел работниците имат
задължение за лоялност към работодателя си, като в случая се твърди, че то не е
изпълнено с оглед извършените действия и бездействия на И.Т..
Тук следва да се отбележи, че
Правилника за вътрешния трудов ред има действие по отношение на ищеца за
времето, в което същият е заловен да превозва индикирано гориво, тъй като И.Т.
е бил на работа и е следвало да извършва служебните си задължения.
Представените аргументи, че Правилника има действие само на територията на съответния
рудник (рудник Трояново - 3) са несъстоятелни доколкото правилата за вътрешния
трудов ред действат по време на целия работен ден или процес, а споровете за
територията на съответните рудници или концесионната площ са ирелевантни. На
първо място въобще не е ясно къде, ако въобще, горивото е било намерено, като
единственият неоспорим факт е, че ищецът е бил спрян по време на работа от
полицейски патрул и същото е намерено в колата му на път за Управлението в гр. Р.
в началото на работния ден. Би било немислимо да се приеме, че Правилника за
вътрешния трудов ред прекъсва действието си на определена територия, още повече,
че съгласни представения Концесионен договор (отл. 41 до л. 48 по делото по
описа на СРС) концесионната площ, стопанисвана от М.М.И. е с обхват от
473 685 540. 87 кв.м. и е очертана в Приложение А към този Договор, а
видно от същото Приложение, мястото където ищецът твърди, че е намерено
горивото и където е заловен с него е в обхвата на концесионната площ.
На л. 49 от делото е приложен
Доклад до изп.директор на М.М.И., където е изложено, че е получено писмо от ОД
на МВР гр. Стара Загора, в което се излагат накратко следните факти: На
05.07.2019г. около 9. 25 часа в с. Бели Бряг полицаи установяват наличност в
багажното отделение на Опел Астра 2 пластмасови туби, с вместимост от 40 литра
с индикирано гориво(бензин). Автомобилът е управляван и е собственост на ищеца-
служител в Рудник Трояново 3 отдел Сигурност. Лицето е било задържано за 24
часа и е образувано досъдебно производство по чл. 195 ал. 1 т. 6 и чл. 194 ал.
1 от НК. Извършена е инвентаризация на наличния бензин в склада на рудник
Трояново 3 и е установена липса на гориво, като същевременно според
работодателя са налице и неверни отчети на автомобила на ищеца. Тези липси и
невярното отчитане не са предмет на настоящата заповед за уволнение, не са били
предмет и на друго дело. От самия ищец е представено Решение от 15.06.2020г. на
РС Р., което касае друго производство срещу И.Т. за липса на определени
зачислени му вещи и отговорността му за тези липси. Същото е отменено с Решение
от 01.10.2020г. по в.г.д. 1472 от 2020г. на ОС Стара Загора и е установена
имуществена отговорност на И.Т..
Същественото в случая е, че при
прверка за начИ.на действие на при откривана на СМЦ всички служители от отдел
Сигурност за заявили, че следва веднага да уведомят прекия си ръководител и да
запазят мястото на произшествието, както и сигнализират МВР – л. 77 до л. 80
вкл. от делото пред СРС. Тези обяснения съществено се различават от дадените
такива от страна на ищеца и сочат на добре известна и утвърдена практика в ММИ
за действие при намиране на СМЦ на дружеството. Тези обяснения могат да бъда
кредитирани ведно със свидетелските показания на служителите в съдебно
заседание и тези на прекия ръководител на ищеца. По делото е разпитан свидетеля
Н.А.Г. ***) – служител в отдел „Сигурност“ и колега на ищеца. Същият заявява,
че прекият им ръководител С.С. всяка седмица е извършвал оперативки с
подчинените му служители и на тези оперативки са давани указания как да се
процедира при намиране на СМЦ като горива и смазочни материали без надзор на
територията на предприятието, а именно първо се уведомява полицията и прекия
ръководител, след това се уведомява директора на съответния рудник или негов
заместник и охранителната фирма и всичко това се прави, за да се запази
местопроизшествието и да се изследва дали има наличие на кражба. На тези
оперативки е присъствал винаги и ищецът, който работи на тази длъжност от 6
години. Макар и да признава, че не се е случвало да открият такива СМЦ,
собственост на ответника, извън територията на самия Р.*, но на територията на
предприятието, служителят дава показания, че инструкциите са давани как да се
действа при намиране на горива и смазочни материали в цялото предприятие и в
трите рудника.
Тези показания кореспондират с
показанията на прекия ръководител на ищеца С.С. – л. 339 – 341 от делото пред
РС Гълъбово. Същият към момента на разпита вече не е служител на ответника,
поради което и неговите показания следва да се считат за безпристрастни.
Свидетелят обяснява, че ежеседмично е имал оперативки с експерти от отдел
Сигурност вкл. и с ищеца и на тези оперативки са давани указания как се
процедира при намиране на вещи, за които има съмнение, че са обект на
престъпление. Всъщност една от основните функции на отдела по Сигурност и на
всички служители в него е да взаимодействат с органите на МВР и с частната
охранителна фирма при намиране такива специфични предмети, за да се разкриват
кражби и да се предотвратяват такива на територията на рудниците. Правилото за
процедиране е първо да се сигнализира
съответното РПУ и след това прекия ръководител. Така се процедира и намиране на
вещи не в територията на самия рудник, но в близост до него като свидетелят
дава пример с конкретен случай отпреди време извън територията на съответния
рудник, но в близост до него. Указанията касаят територията на съответния
рудник и взаимодействие с колегите от
Управлението на дружеството. Свидетелят пояснява, че при работата на отдела
служителите са наясно, че територията на
съответните рудници не е статична и расте и указанията се простират и когато се
намери например нафта в близост до съответния рудник. За конкретния случай
свидетелят заявява, че няма случай в неговата практика, при който служител в
този отдел да постъпи по начина, посочен от ищеца в обясненията му, а именно да
намери гориво и да го качи в колата си, за да го пренася. Това би било грубо
нарушение, което ще доведе до липсата на адекватни действия от страна на МВР за
разкриване на евентуално престъпление и ще постави под съмнение самия служител
дали не укрива дадено престъпление, както се е случило междувпрочем и в
конкретния случай.
Свидетелските показания за
категорични за наличието на ясни правила за действие при намиране на СМЦ на
територията на всички рудници от комплекс Марица Изток, както и в близост до
тях, когато има основателно съмнение, че същите са собственост на дружеството.
Освен това ищецът е бил наясно, ако се приеме версията му за намиране на вещите на
посоченото от него място, че горивото е собственост на рудниците, тъй като
заявява още в обясненията си от 19.07.2019г., че същото е било червено на цвят
(ноторен факт е, че горивата в рудниците се индикират с различни цветове), а в
обясненията си пред полицията, че качил горивото в колата си, за да го закара в
Управлението на ММИ (л. 89 от делото). Въпреки това и в противовес на дадените му
инструкции умишлено не е спазил правилата за действие и твърди, че пак би
постъпил така т.е. с действията си компрометира характера на длъжността си. Тези
правила не са съществували в писмен вид към момента на процесния случай от
05.07.2019г., но категорично се установява, че са съществували като устни
разпореждания, с които са били запознати всички служители от отдел Сигурност и
които според настоящия състав касаят пряко работата на този отдел и са законни
и адекватни спрямо длъжността на експертите от отдел Сигурност – л. 86 от
делото „координира дейността на организатор охрана - клон“; „взаимодейства с
органите на МВР и охранителните фирми“; „създава организация за оперативно
противодействие на различни престъпни посегателства“. Следва да се отбележи, че
тези нарушения са несъмнено тежки, защото именно лицето, на което са възложени
контролни функции на охранителна дейност, не са спазени, а работодателят
разчита на служителите от този отдел и освен самият работодателя няма кой друг
да осъществява контрол над самите контролиращи.
По делото е представена Заповед №
РД 09 475 от 11.11.2019г. от Изпълнителния директор на ММИ (л. 28 от делото
пред ГРС), в която е регламентиран вече в писмен вид реда за действие на
служителите и работниците при откриване на СМЦ на територията на работодателя
т.е. със същата се потвърждава още веднъж, че тези правила са съществували в
устна форма и като конкретна практика и устни инструкции преди издаване на
гореописаната Заповед.
По делото е изготвена съдебно –
техническа експертиза, която е приета в о.с.з. от 20.04.20201г., която е
отговорила на въпроса дали посоченото в Заповедта за уволнение място е част от
територията на ММИ, а именно експертът след оглед на място е установил със
специални знания, че мястото, посочено от ищеца, попада в концесионната площ на
„М.М.И.“ ЕАД. Съдът кредитира тази експертиза като пълна и достоверна и намира,
че с нейния отговор се изяснява напълно спорния по делото момент. От друга
страна дали въобще е намерено горивото на това място и дали указанията са
дадени в смисъл как да се действа на цялата площ на комплекса беше изяснено и
прието по-горе, че служителите от този отдел вкл. и ищеца следва да следят и
спазват правилата на територията на целия комплекс вкл. и на концесионната му
площ още повече, че в едно от няколкото обяснения самият ищеца признава, че бил
набелязал това конкретно място като критично и решил да го огледа, извършвайки
служебните си задължения. Настоящите възражения в производството, с които се
отрича задължението му да спазва тази утвърдена практика и разпореждания на
прекия му ръководител съдът приема като защитна теза.
По отношение на горивото като
СМЦ, собственост на дружеството са назначени две физико-химични експертизи,
които напълно отговарят на въпроса за индикативния цвят на горивото.
Първоначалната експертиза – л. 149 – л. 150 по делото е констатирала, че
съдържанието на двете туби е автомобилен бензин, които са индикирани с един и
същ индикатор, произведен от В.
Г.. Всички горива в
„М.М.И.“ ЕАД се индикират с този индикатор. Анализът е извършен от независима
изпитателна лаборатория за горива и е приложен протокол. Повторната
физико-химична експертиза не е извършила анализ в лаборатория, а въз основа на
визуален метод е определено горивото като червено на цвят, поради което и ако
ММИ поставят такъв индикатор на горивата си е възможно да е тяхно гориво. И
двете експертизи сочат, че намереното СМЦ е гориво, червено на цвят, като съдът
кредитира първата експертиза, която се основава на лабораторен анализ и дава
ясен и категоричен отговор на спорните моменти по делото.
По делото на л. 106 по описа на
СРС е представена и декларация за липса и наличие на болести, които са под
закрила на КТ и са пречка да се извърши уволнение без предварително разрешение
от Инспекцията по труда. В съшата е отбелязано и удостоверено с подписите на
4ма свидетели, че на 06.08.2019г. ищецът е отказал да попълни декларацията.
Въпреки това и по искане на М.М.И. е дадено предварително разрешение от
Инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотнощение с И.Т. на
основание чл. 330 ал. 2 т. 6 пр. 2 от КТ л. 111 от делото. По делото са
представени два броя болнични листи, видно от които И.Т. е бил в отпуск по
болест за периода от 23.07.2019г. до 28.08.2019г. Разрешението е дадено във
връзка със започналия отпуск поради болест на ищеца – чл. 333 ал. 1 т. 4 от КТ
По делото са отправени още с
отговора на исковата молба възражения, че закрилата по чл. 333 ал. 1 т. 3 от КТ
не е преодоляна, тъй като ищецът страдал от болест, която попада под защитата
на Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат
особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от кодекса на труда.
Представена е Епикриза от
Многопрофилна болница за активно лечение ЕАД гр. Гълъбово, видно от която
ищецът е бил приет за лечение и изписан на 29.07.2019г. с диагноза „лявокамерна
недостатъчност; ХСБ II кл.ст. кардиална форма“. Представено и Решение на ТЕЛК,
според което лицето И.Т. страда от застойна сърдечна недостатъчност.
Назначена е първа съдебно-
медицинска експертиза – л. 142 – 145 от делото пред ГРС, която дава отговор на
въпросите дали ищецът страда от исхемична болест на сърцето към момента на
наложеното наказание „уволнение“. След запознаване с релевантните и представени
по делото медицински документи, вещото лице дава заключение, че И.Т. страда от
артериално хипертония (високо кръвно), но не и от исхемична болест на сърцето.
Медицински данни за такава болест няма към момента на уволнението, нито преди
или след това. Назначена е допълнителна съдебно- медицинска експертиза, която
да даде отговор на въпроса дали ищецът е страдал от исхемична болест на
сърцето, след като му бъде направен преглед. Допълнителната експертиза е
подробна и напълно обоснована, като вещото лице – специалист кардиолог дава
заключение, че клинични, физикални и инструментални данни за наличие на
исхемична болест на сърцето не се намират нито преди хоспитализацията, нито по
време, нито при проведения на 16.10.2020г. клиничен преглед. Такива данни няма
и в експертната оценка на ТЕЛК.
Във връзка с възраженията на
ищеца срещу процесната заповед и с оглед пълнота на изложението следва да се
отбележи, че работодателят е спазил стриктно процедурата по връчване на
заповедта за уволнение и преди това на декларацията за липса или наличие на
заболявания, попадащи под закрилата на КТ. За това свидетелства В.Г.И. –
служител в ММИ, които показания, ценени в съвкупност с представените писмени
доказателства доказват пълно и главно, че са спазени всички законови изисквания
и са положени всички усилия да се установи дали лицето страда от болест, която
му дава специална закрила.
Във връзка с предявения иск по
чл. 344 ал. т. 3 във вр. с чл. 225 от КТ е представено е заверено копие на
трудова книжка на И.Т., видно от която за периода от уволнението – 06.08.2019г.
до момента на представянето ѝ за констатация в съдебна зала, същият не е
работил по трудов договор за периода до юни 2020г. По делото е приета съдебно
–счетоводна експертиза, която е изчислила, че за периода от 07.08.2019г. до
07.02.2020г. размерът на евентуалното дължимо обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ би бил 12 414, 72 лева брутна сума, която след приспадане на дължимия
данък е в размер на 11 173, 25 лева. В съдебно заседание от 20.04.2021г. е
изменен искът по чл. 344 ал. 1 т. 3 като е допуснато увеличение на сумата до 12 414
лева.
Във второто по делото съдебно
заседание е разпитан свидетелят И.П.И. – ръководител „Вътрешен одит“, част от
комисията, предложила ищеца И.Т. за дисциплинарно наказание “уволнение”. Същият обяснява подробно как е
била назначена комисията и как е достигнала до заключение за налагане на най-
тежкото дисциплинарно наказание.
На първо място проверката е
започнала след подадения сигнал от ОД на МВР Стара Загора, като е извършена
първо проверка за липса на гориво от ГСМ (станцията, където се зарежда гориво
на всички машини и служебни автомобили в комплекса) в Р.*, като са установени
липси, но е не е била доказано причинно –следствена връзка между липсите и
поведение на И.Т. по думите на свидетеля и не е заведено дело за имуществена
отговорност за горивото. Свидетелят обяснява, че комисията е достигнала до
извод за налагане на най-тежкото наказание за ищеца, след като обстойно е
изследвала утвърдената практика в ММИ, наличието на редовни оперативки и устни
разпореждания за начИ.на работа по такива случаи, дадените обяснения на всички
служители от този отдел и на самия ищец и заеманата от него длъжност. А именно
свидетелят пряко изразява становището на работодателя за уволнението на ищеца –
обясненията на И.Т. са поставили под сериозно съмнение, доверието, което е
гласувано на този служител, тъй като на първо място същият е нарушил пряко
разпореждания на работодателя, вътрешни нормативни актове и законови такива и
освен това признава, че съвсем съзнателно е взел такова решение и е станал причИ.да
се образува досъдебно производство за кражба на гориво и то срещу служител,
който следва да предотвратява и съдейства за разкриване на такива
посегателства. Освен това служителят подчертава, че обясненията на И.Т.
съществено се променят и будят съмнение за тяхната достоверност.
Този свидетел дава съществени
показания за изследваното по делото гориво, а именно, че същото е надлежно
предадено по прекратеното досъдебно производство и предадено на отговорно
пазене при склад ГСМ в рудника (писмените доказателства за това са на л. 97 –
л. 99 от делото). Още повече, че този факт не е от съществено значение, тъй
като вече няколко пъти беше споменато в мотивите на решението, че видно от
обясненията на ищеца, които представляват извънсъдебни признания, същият е бил
наясно, че пренасяното от него в колата му е представлявало гориво с
индикативен червен цвят, собственост на ММИ.
По делото е представено
Постановление за прекратяване на досъдебно производство (л. 267 – 268 от
делото), водено за кражба на горивото, като мотивите на прокуратурата са
недостатъчно доказателства за авторството на деянието. Всъщност по делото са
разпитани и двамата полицейски служители, които са спрели автомобила и са
извършили проверката и които обясняват, че са е следвало да спрат И.Т. по
анонимен сигнал за кражба на гориво от Рудник Т.*. В първото по делото
заседание адвокатите на ищеца представиха трета версия за намиране на горивото
в автомобила на ищеца, а именно твърдяха, че ищецът бил получил анонимен сигнал
за наличие на туби с гориво на път III – 554, на
отбивката за рудник Т.*и работодателят му устроил постановка, поради което било
налице злоупотреба с право. Всъщност въвеждането на съвсем нови факти в първото
по делото заседание, които ищецът следва отлично да си спомня, не е допустимо и
освен това наличието на анонимен сигнал не само не уличава работодателя в
злоупотреба с право, но и предвид установените факти и намирането на такова
гориво в автомобила на ищеца е в негов ущърб, доколкото по делото така и не
бяха дадени единни и достоверни обяснения и доказателства в защита на ищеца
защо е действал така неадекватно и е нарушил
трудовата дисциплина, поради което е злепоставил себе си и работодателя си пред
трети лица.
На основание установената фактическа
обстановка съдът достига до следните изводи от правна страна:
По отношение на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ –
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
Съгласно
чл. 344 ал. 3 от КТ в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква
предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и
такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът
отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да
разглежда трудовия спор по същество.
По
делото се установи, че ищецът е уволнение считано от 06.08.2019г. – за този
факт страните не спорят. Към тази дата ищецът е ползвал отпуск поради временна
неработоспособност, поради което е поискано разрешение от Инспекцията по труда
на основание чл. 333 ал. 1 т. 4 от КТ - работник или служител, който е започнал
ползуването на разрешения му отпуск. Такова разрешение е дадено на дата 05.08.2019г.
т.е. предварително и така е преодоляна защитата на работника при уволнение по
време на разрешен отпуск по болест.
По
отношение на възраженията, че не е преодоляна защитата по чл. 333 ал. 1 т. 3 от КТ, а именно че ищецът е страдал от болест, която попада под закрилата на
Кодекса, то по делото категорично се установи, че ищецът е страдал от високо
кръвно, но не и от исхемична болест на сърцето, за която бяха изготвени и
приети първоначална и допълнителна съдебно – медицинска експертиза. Съгласно чл.
1 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат
особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от кодекса на труда, работникът или
служителят се ползва от закрила, ако боледува от една от следните болести: исхемична
болест на сърцето; активна форма на туберкулоза; онкологично заболяване; професионално
заболяване; психично заболяване; захарна болест.
Ето защо и съдът намира това
възражение на ищеца за неоснователно – И.Т. не се ползва от закрилата по чл.
333 ал. 1 т. 3 от КТ и трудовият спор следва да бъде разгледан по същество.
За основателността на иска по чл.
344 ал. 1 т.1 от КТ ищецът е необходимо да докаже наличие на трудово
правоотношение с ответника, както и неговото прекратяване.
В тежест на ответника е да докаже
законността на основанието за уволнението, в конкретния случай – че
дисциплинарното наказание "уволнение" се наложено при виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното
наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към
процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на
служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове и
получаване на разрешение/мнение от компетентни органи, когато са налице
предпоставките за това.
Безспорно е, че между ищеца и
ответника е съществувало трудово правоотношение по Трудов договор за
неопределено време, както и че Заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание
уволнение е произвела действие на 06.08.2019г. Дисциплинарното наказание е
наложено в срок от два месеца от откриването му и е спазена процедурата по чл.
193 от КТ – ищецът е дал обяснения на 09.07.2019г. и на 19.07.2019г. Същите
касаят именно процесният случай от 05.07.2019г., въз основа на който е
извършена вътрешна проверка и са открити множество нарушения на трудовата
дисциплИ.и злоупотреба с доверието на работодателя. Ищецът е имал дадена
възможност подробно да обясни как и защо е намерено горивото в колата му, както
и да даде обяснения за реда на процедиране в такива случаи (л. 81 от делото
пред СРС). Аргументът за отмяна на уволнението, защото обясненията, поискани от
ищеца не кореспондирали с вменените нарушения е неоснователен. В Решение №60159/11.06.2021
по дело №3927/2020г. на Четвърто ГО на ВКС е отговорено на касационния въпрос -
Длъжен ли е работодателят в искането си за писмени обяснения да посочи всички
обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, за което са образува
дисциплинарно производство, подчинено ли е то на някакви формални правила или е
достатъчно работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след
като се е ориентирал в обстоятелствата ? В решението се застъпва становището,
че в искането на обяснения работодателят не е длъжен да посочи всички обективни
и субективни елементи на изпълнителното деяние. Както в искането на обяснения,
така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението
на трудовата дисциплИ.да бъде посочено по разбираем за работника начин.
Искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено
на никакви формални изисквания, но е достатъчно работникът да е разполагал с
възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата.
В този смисъл са и решения № 722/2011г. по гр.д. № 518/2009г. ІV г.о. ВКС,
решение № 68/2014г. по гр.д. № 3145/2013г. ІV г.о. ВКС и решение № 270/2013г.
по гр.д. № 1328/2012г. ІV г.о. ВКС и др. Несъмнено и видно от коментираните
доказателства по –горе ищецът не е бил в ситуация, в която да не може да се
защити, а напротив ясно, подробно и конкретно са засегнати всички основания,
залегнали при издаване на обжалваваната заповед.
Съгласно чл. 195 ал. 1 от КТ
обжалваната заповед се явява мотивирана - Дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога
е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Задължението
на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с
цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на
сроковете по чл.194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да
се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са
достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по
смисъла на чл.195, ал.1 КТ – в този смисъл
Решение 377 от 26.10.2011г. на ВКС по гр.д. 1962/2010г. на Четвърто ГО
на ВКС.
Дисциплинарното наказание е
наложено на основание чл. 190 ал. 1 т. 4 от КТ – злоупотреба с доверието на
работодателя. В съдебната практика широко е дискутирано кога има злоупотреба с
доверието на работодателя – например в Решение №108/27.04.2015 по дело №5516/2014
на ВКС, ГК, III г.о., се приема, че дисциплинарно нарушение по чл.190 т.4 КТ –
злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за
длъжността има когато – 1)работникът, възползвайки се от служебното си
положение, е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага; 2)
когато, без да е извлечена имотна облага, е извършил действия, компрометиращи
оказаното му доверие; 3) когато с действията си е злепоставил работодателя пред
трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. В този смисъл е
налице задължителна практика на ВКС /реш. №.86/25.05.11г. по г.д. №.1734/09г.,
ІV ГО на ВКС, реш. №.513/14.01.13г. по г.д.№.1559/11г., ІV ГО на ВКС. В Решение
№ 80 от 26.03.2010г. по гр.дело № 4679 /2008
година, образувано по описа на I отд на ВКС възприема идеята, че
злоупотребата с доверието на работодателя съставлява всяко действие , което е
израз на несъблюдаване на дължимото поведение на добросъвестност и доверие в
отношенията работник / респ. служител/ и работодател. А в Решение № 60162 от
15.07.2021г. по дело №2967/2020г. на Трето ГО на ВКС е прието, че неизпълнението
на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение
по чл. 190, т. 4 КТ - злоупотреба с доверието, оказано при възлагане
изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в
различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на
доверие между работник и работодател, независимо дали действията са извършени
умишлено. Изяснено е също, че когато работникът или служителят е натоварен с
управленчески или други важни функции, изискванията за лоялност към
работодателя са свързани и с проявата на поведение, което пази и укрепва
престижа на работодателя. Възлагането на обществено значими функции (а в случая
на контролни и охранотелни) предпоставя една по-висока степен на оказано
доверие, поради което изпълняващия ги работник или служител е длъжен да се
въздържа от действия, които биха злепоставили работодателя както пред външни за
предприятието лица, така и пред работниците и служителите на предприятието.
Когато служителят, натоварен с такива функции, възползвайки се от служебното си
положение, допуска действия в разрез със задължението за лоялност, то
извършеното съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за което законът
предвижда налагане на наказание дисциплинарно уволнение. В случая ищецът
независимо дали от небрежност или умишлено е нарушил установените правила за
действие при намиране на СМЦ на работодателя и сам изпълнявайки контролни функции
по отношение на кражби в комплекса е злепоставил себе си и доверието, дадено му
от работодателя във връзка с изпълнение на тази длъжност. Нарушени са
Правилника за вътрешния трудов ред, подзаконов нормативен акт, законови
разпореждания на работодателя и самата длъжностна характеристика.
Дисциплинарното наказание е
наложено и на основание чл. 190 ал. 1 т. 7 от КТ – други тежки нарушения на
трудовата дисциплИ.във връзка с чл. 187 ал. 1 т. 7, 8 предложение първо и т. 10
от КТ.
Несъмнено
по делото беше доказано, че спрямо установените правила за действие и реакцията
на ищеца е била в нарушение, като тези законни нареждания на работодателя са
били в устна форма и предавани като инструкции от прекия ръководител на ищеца.
За да бъдат законни обаче тези нареждания не е нужно да са в писмена форма,
стига да са правомерни и свързани пряко с работата на служителя.Обсъдените
нареждания са такива и съответстват на длъжностната характеристика и функции на
ищеца. В случая тяхното неизпълнение се е осъществило чрез съзнателно неизпълнение
от страна на ищеца. За неизпълнение на устна заповед на работодателя – Решение
№ 279 от 30.09.2013г. на ВКС по гр.д. 2162/2013г. на Четвърто ГО.
По отношение преценката на
критерия „тежест на допуснатото нарушение“ по чл.189 ал.1 КТ следва да се
основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение - Решение №62/20.04.2021 по дело №2034/2020г. на ВКС. За тежестта на
нарушението е от значение характера на изпълняваната работа, степента на
отговорност на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от
работодателя по-високо доверие, респ. са свързани с по-висока степен на
отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнението на
трудовите задължения с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни
последици за работодателя, съответно доколко тези последици са повлияли или
могат да повлияят върху работата му, обстоятелствата при които е осъществено
неизпълнението, субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението.
В Решение № 967 от 18.12.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 258/2009 г., III г. о. е обсъден въпроса за наказателната
отговорност на лицето, разследвано за кражба, а именно, че не е тъждествен с
въпроса за дисциплинарното нарушение на същото лице от фактическа страна,
когато нарушението е подведено под хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 4, предл.
първо или чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ и е обусловило дисциплинарно уволнение.
Тази разлика спрямо вида отговорност съдилищата следва да съобразяват, предвид
изричното правило на чл. 186 от КТ, но във всички случаи принципните разрешения
от практиката на ВКС насочват към изясняване на решаващия въпрос за
установяване на самото дисциплинарно нарушение, като действие или бездействие
на работника или служителя, накърняващо трудовата дисциплИ.т.е. самият факт на
прекратеното досъдебно производство в случая не следва да се взема предвид.
След като е установено
извършването от обективна и субективна страна на посоченото в заповедта
нарушение по чл.190, ал.1 т.4 и т. 7 от КТ, работодателят е съобразил
законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ - тежестта на нарушението (определя се
от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината),
обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя,
то следва да се приеме, че е налице законно и правомерно упражняване на правото
на работодателя за уволнение, поради което иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ за
отмяната му е неоснователен.Съдът намира тази преценка на работодателя за основателна, вземайки
предвид съотношението длъжност на ищеца и съзнателното нарушение на трудовата
дисциплина, довели до проверка и образуване на досъдебно производство.
С оглед акцесорния им характер,
неоснователни са и претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
По разноските.
Предвид крайния изход на делото
следва да се присъдят разноски в размер на 200 лева в полза на ответника
–юрисконсултско възнаграждение по чл. 78 ал. 8 от ГПК, както и да се осъди
ищецът да заплати на ответника разноски в размер на 931, 40 лева за вещи лица и
депозит за свидетели съгласно списък с разноски на л. 373 от делото.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от И.Г.Т., с ЕГН ********** ***, офис 33 срещу „М.М.И.“ ЕАД с ЕИК *********,
гр. Р., *** искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с
чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на дисциплинарно уволнение, извършено със
заповед № РД-09-344/06.08.2019 г. на Изпълнителния директор, за незаконно и
отмяната му; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „експерт
Сигурност“ с място на работа „М.М.И.“ ЕАД – Р.*; и за заплащане на обезщетение
за оставането без работа за периода от 07.08.2019 г. до 07.02.2020 г. в размер
на сумата 12 414 лева, със законната лихва, считано от 06.08.2019 г.
ОСЪЖДА И.Г.Т.,
с ЕГН ********** ***, офис 33 да заплати на „М.М.И.“ ЕАД с ЕИК *********, гр. Р.,
***, разноски 931, 40 лева за вещи лица и депозит за свидетели и 200 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: