Решение по дело №1182/2022 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 271
Дата: 16 декември 2022 г.
Съдия: Десислава Цветкова
Дело: 20221630201182
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. Монтана, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20221630201182 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 11-01-223/ 13.09.2022г. на директор на
АДФИ град София на П. М. П. от град Ч., обл.Монтана на длъжност Кмет на
Община Ч. е наложено административно наказание глоба в размер на 1 455.90
лева на основание чл.256 ал.1 във връзка с чл.261 ал.2 от ЗОП във връзка със
Заповед № ЗМФ-674/ 05.08.2022г.наминистъра на финансите.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал П.
М. П. от град Ч., обл.Монтана, който обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли
съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно
постановление. В хода на въззивното производство пълномощникът му
доразвива доводите изложени в жалбата. Представя и писмена защита.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител, но взема
писмено становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-
законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното:
1
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен АУАН, за това, че при извършена
проверка на 14.10.2021г. в град Ч., в Община Ч., в качеството му на кмет и
публичен възложител на обществени поръчки, съгласно чл.5 ал.2 т.9 от ЗОП е
извършил разход на доставена електрическа енергия, с който надвишава
минималния стойностен праг по чл.20 ал.2 т.2 от ЗОП, без да приложи
процедура по чл.18 ал.1 т.12 и 13 от същия закон, съобразно стойността на
поръчката при наличие на основание за това.
Весто да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка за
доставка на ел.енергия в резултат, на която да избере изпълнител,
възложителят е заплащал за доставената ел.енергия на основание издадения
от доставчик по чл.95 от Закона за енергетиката фактури, като с деянието си
виновно е нарушил чл.17 ал.1 от ЗОП във връзка с чл.20 ал.2 т.2 от ЗОП във
връзка с чл.18 ал.1 т.13 от ЗОП във връзка с чл.21 ал.8 т.1 от ЗОП.
От събраните в хода на прооизводсдтвото писмени и гласни
доказателства се установява по несъмнен начин, че издаденото НП е
незаконосъобразно.
Жалбоподателят още във възраженията си по реда на чл.44 от ЗАНН е
изложил становище, че така предявеното нарушение е неясно и неточно.
Наказващият орган мотивирано становище по това възражение не е
взел.
Както в АУАН, така и в НП е посочено, че на 14.10.2021г.
жалбоподателят П. П. е извършил „първо плащане“, но не е посочено на каква
стойност е плащането, дали с това плащане се надвишават праговете на чл.
20, ал.2, т.2 от ЗОП, както се твърди в АУАН и наказателното постановление.
В НП се твърди, че при проверката било установено, че за периода от
01.10.2020г. до 30.09.2021г. били изплатени средства за консумирана
електрическа енергия в размер на 83 202,75лв. без ДДС, които се явявали
прогнозна стойност по смисъла на ЗОП, като се твърди, че тази стойност е
трябвало да се вземе за прогнозна стойност при условията на чл. 21, ал. 8, т. 1
от ЗОП.
2
Същевременно се твърди, че без проведена обществена поръчка
„публично състезание“ или „пряко договаряне“ по смисъла на ЗОП, „за
периода от 14.10.2021г. до 31.01.2022г.“ на „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД
била изплатена сумата от 60 662,88лв. без ДДС.
В акта са посочени два периода, като от изписаното не може да се
разбере относно тези периоди, дали те представляват време на извършване на
твърдяното нарушение или нещо друго. Същевременно се твърди, че за
периода от 01.10.2021г. до 31.01.2022г. е извършено плащане на
гореупоменатата сума.
От анализа на данните, съдържащи се в НП, съпоставени с АУАН, е
налице съществено противоречие между мотивите, изложени от наказващият
орган и предявеното на жалбоподателя нарушение, което представлява
съществено нарушение на административнонаказателните производствени
правила, визирани в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН по отношение на НП и чл.42 ал.1
т.3 от ЗАНН, отнасящи се за АУАН.
Не без значение е фактът, че е налице неяснота, защо актосъставителят,
а това е прието и от наказващият орган, е акцентирал преимуществено върху
извършените в периода 14.10.2021г. до 31.01.2021г. разходи за заплатена
електрическа енергия и тяхна обща стойност, доколкото стойностните
прагове по чл.20 от ЗОП, на база на които се преценява и приложимата
процедура, се преценяват с оглед прогнозната стойност на сключваните
договори, а не на реално извършените по тях разходи. В този смисъл в
разпоредбата на чл. 21 от ЗОП е посочена и методиката за изчисляване на
прогнозната стойност при различните по вид обществени поръчки. Така в
чл.21 ал.1 от ЗОП е регламентирано, че „прогнозната стойност на
обществената поръчка се определя от възложителя и включва всички
плащания без данък върху добавената стойност (ДДС) към бъдещия
изпълнител на обществената поръчка, включително предвидените опции и
подновявания на договорите, посочени изрично в условията на обществената
поръчка. Когато възложителят предвижда награди или плащания за
кандидатите или участниците, те се включват при определяне на прогнозната
стойност на поръчката“. При положение, че се касае за прогнозна стойност,
очевидно законодателят е имал предвид очакваните разходи от възложителя с
оглед сключените договори с бъдещия изпълнител, а не реално извършените
3
разходи към този момент, както е приел актосъставителя. Същевременно,
съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗОП прогнозната стойност на
обществена поръчка се определя към датата на решението за нейното
откриване, а не съобразно извършените вече разходи по същата. От тук
следва извода, че меродавна за преценка на стойностния праг по чл. 20 от
ЗОП, е стойността на обществената поръчка.
В АУАН е посочено, че е направена преценка за прогнозната стойност,
като е изчислена консумация за предходен период от 01.10.2020г. до
30.09.2021г. и е посочено, че Община Ч. е заплатила сумата от 83 202,75лв.
без ДДС. Прогнозната стойност се определя от възложителя и тя е меродавна
към датата на откриване на съответния вид процедура по ЗОП. Изчислената
от актосъставителя сума въобще не може да се приеме като мотивираща за
доказване какъв вид процедура е следвало да бъде проведена, тя не е
обвързваща в случая нито за страните, а не трябва да е обвързваща и за АНО.
В настоящия случай това е общата стойност на заплатената ел. енергия през
2020/2021г. С оглед на това, противоречивото посочване един път на
стойност на извършени плащания в периода 14.10.2021г. до 31.01.2022г., след
това на извършени плащания в периода от 01.10.2020г. до 30.09.2021г., водят
до неяснота на обвинителната теза и ограничават правото на защита на
наказаното лице, което не би могло да разбере срещу какво следва да се
защитава - извършените реални разходи в горепосочения период, реално
извършените разходи през 2020/2021г.г. или стойността заплатената ел.
енергия за периода от 14.10.2021г. до 31.01.2022г., или пък плащането, което
е наредил на 14.10.2021г.
Същевременно, липсата на яснота в обвинителната теза относно начина
на определяне на прогнозната стойност на обществената поръчка за доставка
на електрическа енергия за нуждите на общината води до неяснота и на
начина на определяне на датата на извършване на нарушението, която не е
посочената в обвинението и приета в НП дата, както и соченият на страница
четвърта, втори абзац в АУАН и наказателно постановление: ,,...С това, че
възложителят не е обявил процедура ,,публично състезание“ или „пряко
договаряне“ по смисъла на ЗОП, а в периода от 14.10.2021г. до 31.01.2021г. е
заплащал за доставяне на електрическа енергия“. Съпоставяйки тези изводи в
констативно-мотивната част на наказателното постановление, с диспозитива
на същия, че нарушението е извършено на 14.10.2021г., е налице
4
противоречие в становището на наказващият орган. От една страна е
посочена дата - 14.10.2021г., на която се твърди, че жалбоподателят е
извършил нарушение, като е наредил плащане на доставена електрическа
енергия, същевременно в мотивите се твърди, че това не е едноактно
действие, а поредица от действия, осъществили се в периода от 14.01.2021г.
до 31.01.2022г. Това обстоятелство се потвърждава и по време на разпита му в
съдебно заседание от 21.10.2022г, когато свидетелката Т. заявява, че:
„...Възприела съм, че нарушението е извършено на датата, която съм посочената в акта
- 14.10.2021г., така съм възприела, тъй като с промяна в Закона за енергетиката, която
съм цитирала в обстоятелствената част, законодателят дава възможност на всички
небитови клиенти, които минават на свободния пазар на електрическа енергия, да
проведат процедури за доставка на електрическа енергия и да сключат договор с
евентуален доставчик. Законодателят дава едни 7 месеца, в които следва да се проведе
процедурата, тъй като според мен е допускал, че трябва да се проведе открита
процедура, която е най-тежката по ЗОП. По мое виждане от момента, в който
законодателят казва от днес, това мисля, че е седми месец някъде, от днес нататък вие
трябва да имате доставчик, от този ден до деня, в който служителят обявява процедура,
той постоянно е в нарушение, всеки един ден, тъй като е нелогично да се съставя акт за
нарушение за всеки един ден, взех един ден, който е в периода на Финансова
инспекция, който пък период е определен от Министерство на финансите...“
Гореизложеното е съществено нарушение на административно-
наказателните производствени правила и изискването на чл. 57, ал.1, т. 5 от
ЗАНН.
Недоказано е твърдението на актосъставителя.
Налице са недоказани твърдения за разходване на повече финансови
средства от обективно необходимото и налично. Напълно неприемливо е
проверяващият орган да прави изводи, които обективира в АУАН и НП, без
да ги е доказал в хода на проверката си. Никъде по преписката не се съдържат
данни от определените за периода на проверката цени на ДКЕВР, нито са
посочени цените на доставчикът от последна инстанция, както и не е
направен финансов анализ на цените на пазара на нетна електрическа енергия
към проверяваният период, за да се направи такъв необоснован извод. В тази
връзка актосъставителят, разпитан, заявява пред съда, че нямал задължение
да събира такава информация и да прави анализи, за да доказва изводите си, а
че същите произтичали от законовата норма, без да назовава същата.
5
Предвид гореизложеното съдът намира, че издаденото НП е
незаконосъобразно и следва да се отмени.
Само за прецизност обаче следва да се отбележи и факта, че при
определяне на наказанието в размер на 1 455,90лв, наказващият орган е
допуснал нарушение на материалния закон. В текста на чл. 256, ал.1 от ЗОП е
предвидено, че глобата е в размер 2 на сто от стойността на сключения
договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор - от извършения
разход. Съгласно документ - Справка за платени суми с изх. № ФС-
120/10.09.2022г., която е част от административнонаказателната преписка и
АУАН е видно, че за периода от 14.10.2021г. до 14.01.2022г. е наредено
плащане по фактури за заплащане на електрическа енергия в общ размер на
81 126,21лв. От тази сума, като се приспаднат компенсациите в размер на 8
315,86лв, които са възстановени на платеца, то общият разход е в размер на
72 810.35лв., а не както е посочено в НП 72 795,46лв. с ДДС. Неправилното
определяне на основата води до неправилно определяне и на санкцията под
формата на глоба.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 от ЗАНН въззиваемата
страна следва да заплати на жалбоподателя направените по водене на делото
разноски в размер на 350.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Районен съд гр.Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 11-01-223/ 13.09.2022г. на
директор на АДФИ град София, с което на П. М. П. от град Ч., обл.Монтана
на длъжност Кмет на Община Ч. е наложено административно наказание
глоба в размер на 1 455.90 лева на основание чл.256 ал.1 във връзка с чл.261
ал.2 от ЗОП във връзка със Заповед № ЗМФ-674/ 05.08.2022г.на министъра на
финансите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА АДФИ град София да ЗАПЛАТИ на на П. М. П. от град Ч.,
обл.Монтана на основание чл.63 от ЗАНН направените по водене на делото
разноски в размер на 350.00 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
6
АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7