№ 271
гр. Ловеч, 03.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Частно наказателно дело
№ 20244300200203 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от А. Г. Д., с която моли да бъде условно
предсрочно освободен. Посочва, че е изтърпял повече от 2/3 от наложеното
му наказание.
Упълномощеният от началника на Затвора Ловеч юриск. Г. Г. счита, че
не са налице доказателства за окончателното поправяне на лишения от
свобода и поддържа становището на началника на Затвора – Ловеч, същият да
не бъде условно предсрочно освобождаван.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч, зам. окръжен прокурор
Ц. П. изразява становище, че не следва да бъде уважавана молбата, тъй като
лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за поправянето си.
Лишеният от свобода А. Г. Д. участва в процеса лично и моли молбата
му да бъде уважена.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището
на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
В момента А. Г. Д. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“,
наложено с Протокол № 54 от 21.07.2023 г. по НОХД № 537/2023 год. по
описа на РС – Габрово, в размер на 1 (една) година и 6 (шест) месеца
лишаване от свобода, влязло в законна сила на 21.07.2023 г., от което
наказание към днешна дата е изтърпял фактически 10 (десет) месеца и 7
(седем) дни, от работа 3 (три) месеца и 24 (двадесет и четири) дни или всичко
1 (една) година, 2 (два) месеца и 1 (един) ден, и има остатък към 03.06.2024 г.
1
– 3 (три) месеца и 29 (двадесет и девет) дни.
Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода,
становището от Затвора – Ловеч и доказателствата по делото счита, че
молбата на А. Г. Д. е неоснователна, и следва да бъде оставена без уважение.
Видно от становището на началника на Затвора – Ловеч действително е
установено, че към датата на съдебното заседание лишения от свобода е
изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание лишаване от
свобода. Анализът на всички доказателства за цялостното поведение на Д.
обосновават извод, че не са налице предпоставките, визирани в чл. 70, ал. 1 от
НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй като не
е налице втората предпоставка, необходима за уважаване на молбата му.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК, лицето следва да е дало
доказателство за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за
доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК. Доказателствата за
поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага
изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя
му в затвора.
От приложеното към делото становище от Затвора – Ловеч е видно, че
лишеният от свобода е за втори път в затвора, като същият е търпял присъда
за аналогично деяние.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е отчетен среден – 40
точки. Отчетени са следните проблемни зони: „Отношение към
правонарушението“ – не приема стореното от него, изработил е защитни
механизми за самооневиняване и прехвърляне на вината върху така стеклите
се обстоятелства, смята присъдата за завишена; „Злоупотреба с алкохол“ –
осъждан два пъти за аналогични деяния; „Умения за мислене“ – не разпознава
проблемите, като игнорира негативните последици; липсва умение да ги
решава; осъзнава на по-късен етап последиците.
След направена преоценка на риска от рецидив, в точково изражение
стойностите се запазват и остават 40 т., като проблемните зони остават
същите.
На л.св. Д. е изготвен индивидуален план на присъдата като са
определени цели, свързани с осъзнаване в дълбочина на извършеното
престъпление и промяна на начина на мислене, мотивация за изграждане на
позитивни действия, очертаване на личните и социални ресурси, основен
фактор за позитивни промяна, усъвършенстване способността за решаване на
проблема.
Поставените задачи на л.св. Д. са да направи анализ на поведението и
последиците от него, да се обсъдят грешките, довели го в МЛС, да поеме
отговорност към извършените противоправни деяния, да търси стратегия за
справяне с проблемите. Развитие на позитивно обществено приемливи и
2
законосъобразни форми и начини на мислене, мотивация за поддържане на
положителни промени в мисленето.
Началникът на Затвора сочи, че при Д. липсва задълбочено и осъзнато
отношение към изпълнение на поставените цели и задачи, целящи промяна на
нагласите, уменията за мислене и осъзнаване възможността от сериозни
последици в резултата на поведението му след употреба на алкохол. Налице
са сериозни дефицити и е необходим продължителен процес на въздействие,
който се затруднява и от нагласата му за редуциране на престоят му в МЛС с
трудова дейност и неосъзнаване на нуждата от корекционно въздействие.
От доказателствата по делото е видно, че за времето на изтърпяване на
наказанието лишеният от свобода няма наложени наказания, като има
получено поощрение с peг. № 37/16.05.2024 г. - „Писмена похвала“, за
показани добри трудови навици и умения.
Полага трудова дейност като кухненски работник-мияч, назначен със
заповед I-316/10.11.2023 г. и се справя с трудовите задължения.
В заключение началникът на затвора изразява отрицателно становище
за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Д., като счита,
че въпреки че същият разполага с ресурси за социално вграждане, липсва
осъзнаване на необходимостта от промяна на нагласите относно отношението
към престъплението, влиянието на алкохола и спазване на законовите норми в
обществото. Анализът на риска от сериозни вреди е на високо ниво при
продължаване на деянията – шофиране в нетрезво състояние има вероятност
от извършване на правонарушение от същия вид му в резултат на факта, че не
се съобразява с подобни ограничения. Липсва по-задълбочена
самокритичност относно възможните негативни последици от поведението
му. Рискът е насочен към обществото, отделни граждани, изразява се в
нарушения за ЗДВП, телесни повреди или смърт.
В подкрепа на становището на началника на затвора в гр. Ловеч и е
доклада на инспектор СДВР инспектор И. Н., който посочва, че е необходимо
да се продължи работата с лишения от свобода Д., за да се повиши личната му
отговорност с цел предотвратяване на лоши последици за него и за
обществото.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно
предсрочно освобождаване на лишения от свобода Д., следва същият да е
изтърпял 1/2 от наложеното му наказание. В настоящия случай това формално
изискване е налице. Фактически изтърпяването на 1/2 от наложеното
наказание не е единственият и решаващ критерий, който следва да се отчита
при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни
промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика
- ПВС № 7/85 г. изм. с ПВС № 8/87 г. констатацията, че осъденият е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието,
3
с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и
липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема,
че е необходимо да продължи поправителното въздействие по отношение на
Д., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото
поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, не са
постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната
част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна
дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.
В тази връзка настоящата инстанция приема предвид посочените по-
горе доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно
предсрочно освобождаване. С поведението си не е доказал, че наказанието
лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно въздействие.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на лишения от свобода А. Г. Д. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от 3 месеца и 29 дни от
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ с Протокол № 54 от
21.07.2023 г. по НОХД № 537/2023 год. по описа на РС – Габрово, в размер на
1 (една) година и 6 (шест) месеца лишаване от свобода.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Г. Д. – роден на **.**.****
г. в гр. Г., обл. Габрово, с постоянен и настоящ адрес: ***, български
гражданин, ******** образование, *******, в момента в Затвора – Ловеч,
осъждан, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от 3 месеца и 29 дни от наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“ с Протокол № 54 от 21.07.2023 г. по НОХД №
537/2023 год. по описа на РС – Габрово, в размер на 1 (една) година и 6 (шест)
месеца лишаване от свобода.
Определението подлежи на обжалване от осъдения, от началника на
Затвора – Ловеч и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред
Апелативен съд – гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на
Ловешка окръжна прокуратура и Затвора - гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
4