№ 151
гр. София, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110212818 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 544828-F554222/29.10.2020 година,
издадено от Ж.А. - Началник на Отдел "Оперативни Дейности - Велико Търново в
Централно управление на Национална агенция за приходите съгласно заповед на
изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г.,
с което на АЛАДИН ФУУДС ООД, със седалище в гр. София, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 500, 00 лв. на осн. чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл.
185, ал. 1 от ЗДДС за извършено нарушение по чл. 16, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят,
който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до съда, с която моли
да бъде отменено атакуваното НП. Излага доводи, че на за периода от 14.03.2020г. до
12.05.202г. обектът е преустановил дейността си във връзка с извънредната епидемична
обстановка, съответно първи работен ден на обекта се явява 12.05.2020г., когато след края
на работното време се установява, че фискалното устройство не позволява издаването на
дневен отчет, а само на служебен бон и на 13.05.2020г. е установено, че договорът за
техническо обслужване на фискалното устройство е изтекъл на 24.03.2020г. във време,
когато обектът не е работил, като още на същия ден е сключен нов договор. Моли съда да
приложи чл.28 от ЗАНН, като излага доводи за маловажност на нарушението.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, представлява се
от адв. Б.. Която пледира за отмяна на атакуваното НП по съображенията, изложени в
жалбата. Моли за присъждане на разноски.
За ответната страна – ТД на НАП – Велико Търново, редовно уведомена, се
представлява от юрк. Й., която взема становище, че жалбата е неоснователна. Претендира
разноски.
1
Съдът, след като се запозна с образуваната административнонаказателна
преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с
изявен правен интерес и в законоустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
Търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - заведение за бързо
хранене, находящ се гр. Г. Оряховица бул. „Георги Измирлиев" №3, стопанисван от
„АЛАДИН ФУУДС" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, извършвало
търговска дейност по продажба на храни и напитки. Във връзка с усложнената епидемична
обстановка, породена от настъпилата пандемия на вирусен патоген SARS-CoV-2, обектът
преустановил временно дейност на 14.03.2020г. По време на преустановяване работата на
обекта, Договор за техническо обслужване на фискално устройство
№SVA2001369/28.01.2020 г., изтекъл на 24.03.2020 г. Обектът бил отново отворен и
възобновил дейността си на 12.05.2020г., когато за пръв път след затварянето му започнало
извършването на търговска дейност. В края на работния ден служителите констатирали, че
има проблем с фискалното устройство и не може да бъде пуснат дневен отчет, макар и през
деня безпроблемно да са били издавани касови бонове за извършените покупки. След тази
констатация служителите в обекта се свързали на следващия ден с фирмата, извършваща
поддръжка на фискалното устройство - „ДАТЕКС" ООД, с ЕИК *********. Бил осъществен
дистанционен достъп от сервизен техник на фирмата, който установил, че сервизният
договор на фискалното устройство е изтекъл и СИМ картата към мобилния оператор не е
активна, След активиране на СИМ картата от страна на обслужващата устройството фирма –
ДАТЕКС ООД, е била възобновена връзката с НАП. На 13.05.2020 дата, страните по
Договор за техническо обслужване №SVA2001369/28.01.2020 г., изтекъл на 24.03.2020г.,
сключили нов Договор за техническо обслужване №SVA2004278/13.05.2020 г. между
страните, който влязъл в сила на 13.05.2020г.
На 10.06.2020 година, в 13:00 часа била извършена проверка на търговския обект от
свидетеля С.К. и Н.Д., служители на НАП. При проверката било установено, че в търговския
обект има въведено в експлоатация фискално устройство модел:DATECS FP-2000 , № на
фискално устройство DT512771 , № на фискална памет 02512771, но към дата 12.05.2020г.
„АЛАДИН ФУУДС" ООД нямало сключен писмен договор за техническо обслужване и
ремонт с лице, получило разрешение от Българския институт по метрология, което
притежава разрешение за сервизно обслужване на ползвания от лицето тип фискално
устройство. Съставен бил протокол за извършената проверка.
Във връзка с така констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на
административно нарушение № F554222 от 17.06.2020 г., съставен от С.Ю.К. на длъжност
Инспектор по приходите в ЦУ на НАП против АЛАДИН ФУУДС ООД. В
законоустановения срок постъпили и писмени възражения срещу АУАН.
Впоследствие въз основа на така съставения АУАН е издадено и атакуваното
наказателно постановление № 544828-F554222/29.10.2020 година, издадено от Ж.А. -
Началник на Отдел "Оперативни Дейности - Велико Търново в Централно управление на
Национална агенция за приходите съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., с което на АЛАДИН ФУУДС ООД,
със седалище в гр. София, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на
500, 00 лв. на осн. чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за извършено
нарушение по чл. 16, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от ангажираните в хода на съдебното
производство гласни доказателствени средства чрез разпит на актосъставителя К. и
свидетелката С., чиито показания съдът приема с доверие като непротиворечиви и взаимно
2
допълващи се. Всички свидетели възпроизвеждат свои преки и непосредствени впечатления
относно релевантните за делото факти. От показанията им се установява по несъмнен и
категоричен начин описаната в АУАН и наказателното постановление фактическа
обстановка, както и обстоятелствата във връзка със същата. Показанията на свидетелката С.
се подкрепят от представените писмени доказателства, съответно фискални бонове, видно от
които обектът действително не е работил до 12.05.2020г., когато е бил отворен за първи път
след обявяване на извънредната епидемична обстановка.
Така обсъдените гласни доказателствени средства изцяло кореспондират с
приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства, а именно: наказателно постановление, акт за установяване на
административно нарушение, пълномощно, фискални бонове, договор за техническо
обслужване от 28.01.2020г., в сила до 24.03.2020г., договор за техническо обслужване от
13.05.2020г., валиден до 13.05.2021г.. констативен протокол от 19.06.2020г., възражение,
протокол за извършена проверка в обект от 10.06.2020г., опис на паричните средства в
касата, 3 броя декларации, график, дневни финансови отчети, заповед №ЗЦУ – 1149 от
25.08.2020г., заповед от 11.06.2018г. за временно преназначаване и другите, приобщени по
реда на чл.283 от НПК.
Безпротиворечивостта и еднопосочността на доказателствата не налага тяхното по-
подробно обсъждане.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Актът за установяване на нарушение, послужил за образуване на
административнонаказателното производство, е съставен в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН от
компетентно за това лице съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП,
в присъствието на свидетел и нарушителя съобразно изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и
е подписан от тях в съответствие с чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. При спазване на чл. 43, ал. 5 от
ЗАНН, АУАН е връчен на упълномощеното лице, което посочило, че има възражения и
такива са представени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Настоящият състав намира, че
АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Индивидуализиран е
съставителят му с посочване на трите имена и длъжността. Отразена е датата на съставянето
му. Посочен е периодът, през който е извършено нарушението и фактите - елемент от
състава му, както и правните норми, които регламентират дължимото поведение.
Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл. 57 от ЗАНН и в него също не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил формално състава на административното нарушение по чл. 16, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ, т. к. при въвеждане в експлоатация и работа с ФУ/ИАСУТД
лицето по чл. 3 не е изпълнило задължението си да разполага с валидно сключен писмен
договор за техническо обслужване и ремонт с регистрирана от БИМ сервизна фирма, която
притежава удостоверение за сервизно обслужване на съответния тип ФУ/ИАСУТД, с което е
нарушил реда и начина за регистриране и отчитане на продажби в търговския обект чрез
фискални устройства.
Нормата на чл. 16, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на
финансите предвижда правило за поведение, изразяващо се в задължение за сключването на
договор за техническо обслужване и ремонт на ФУ. Неосъществяването на това правно
3
дължимо действие представлява изпълнителното деяние, чрез което се осъществява
нарушението на посочената разпоредба. Адресати на това задължение и съответно субекти
на нарушението са само лицата, които осъществяват продажби или доставки от или в
търговски обект. Другите обективни признаци от фактическия състав на нарушението са
наличие на монтирано в търговския обект фискално устройство и извършването на
продажби или доставки от или в него. Така посочените факти изпълват състава на
нарушението по чл. 16, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на
финансите. Това е така, доколкото на 12.05.2020г. инсталираното в обекта фискално
устройство е работило, но не е имало валиден сключен договор за техническото му
обслужване.
Видно от свидетелските показания и констативен протокол от 19.06.2020г. изискваната
по закон дистанционна връзка с НАП е била възстановена незабавно след установяването, че
същата е прекъсната, и са били генерирани т. нар. Z отчети. Въпреки това ФУ било с
изтекъл контракт на 24.03.2020 година, но дружеството в този период се доказа, а и не се
спори, че не е осъществявало търговска дейност и не е ползвало фискалното устройство
поради липса на търговска дейност в обекта до 12.05.2020г, който е и единственият ден, в
който фискалното устройство е било в режим на експлоатация и е отчитало продажби без да
има сключен договор за поддръжка. Следователно причината дружеството жалбоподател да
не е предприело необходимите мерки за отстраняването на допуснатото нарушение се дължи
на еднократен неволен пропуск, породен от възобновяването дейността на търговския обект
след период на преустановяване на работата, а не с цел укриване на приходи или системно
неспазване на данъчното законодателство. Отделно от това, нарушението е било отстранено
незабавно след като е било установено от служителите на дружеството без да е била
необходима намеса на контролните органи, които от своя страна са констатирали липсата на
сключен договор и работа на устройството без поддръжка само за рамките на един ден и то
месец по-късно, когато нарушението вече е било отстранено. Действията на служителите на
наказаното юридическо лице и незабавното сключване на нов договор с оторизирана фирма
за поддръжка свидетелстват за една инцидента проява, която е продължила само в рамките
на един ден, не се е отразила неблагоприятно върху фиска, а единствено запълва критериите
на административно нарушение формално, като не носи типичната за този вид нарушения
обществена опасност. Обществената опасност е толкова ниска, че не оправдава понасянето
на административно наказание дори и в най-ниския възможен размер. Настоящият състав е
на мнение, че коректните действия на служителите на обекта по свързване с обслужващата
фискалното устройство фирма, сключването незабавно на нов договор и то след като само
един ден фискалното устройство е работило фактически без поддръжка, обуславят
необходимостта нарушителят да бъде единствено предупреден, че при последващо
нарушение ще му бъде наложена санкция, а АНО е подходил формално като е издал НП.
Нещо повече, видно от констативния протокол за извършената от органите на НАП
проверка, не са констатирани други нарушения, а описаното в АУАН и НП се явява първо
поред и единствено такова. В своята жалба до съда жалбоподателят признава, че на
12.05.2020г. фискалното устройство е работило с изтекъл договор за поддръжка, което също
е основание за съда да приеме наличието на маловажен случай. Безспорно доказан е и
фактът, че макар да не е било налице продължение на договора, фискалното устройство не е
спирало да функционира, отчитало е правилно всяка една продажба на 12.05.2020г. и
нарушението не е довело до неотразяване на приходите в счетоводната отчетност на
дружеството, както и не е установено укриване на приходи и данъци. В подкрепа на това
твърдение са представените писмени доказателства (редица заверени копия от фискални
касови бележки и други).Поради тези мотиви съдът намира, че неправилно е санкционирано
ЮЛ, а не е приложен чл.28 от ЗАНН.
Съгласно установената съдебна практика маловажен случай е този, при който
извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
4
оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния
вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши
въпросът дали случаят е маловажен или не. От това съдържание на закона следва, че
маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от
наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за
маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение
остават и другите смекчаващи обстоятелства. Съгласно ТР № 6 от 15. XI. 1973 г. по н. д. №
2/73 г., ОСНК понятието "вредни последици", е по-широко от понятието "вреди". То
обхваща не само имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат
имуществен характер, но са вредни за обществото, защото засягат установения
правопорядък, правата и задълженията на гражданите, създават недоверие към установения
държавен ред, финансовата и стопанската система и др.
В случая административното нарушение е формално, на просто извършване, но с
оглед: 1. изключително ниската степен на обществена опасност на нарушителя и на
извършеното деяние от обикновените случаи на административни нарушения от същия вид;
2. предвид обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път; 3. пропускът е
отстранен в най-кратки срокове след установяването му (един ден); 4. липсата на
доказателства за укриване на приходи и данъци; 5. липсата на засягане в значителна степен
на обществените отношения, гарантирани от конкретната правна норма, обуславят извода за
наличие на предпоставките, визирани в чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1І от ЗАНН при определяне на наказанието,
административно-наказващият орган е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението,
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. В случая, ако наказващият орган бе съобразил тази законова разпоредба
правилно, се стига до извода, че в конкретния случая се касае за маловажен случай на
административно нарушение и съответно ще се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
като не се наложи наказание, а се предупреди нарушителя, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Поради изложеното, съдът намира, че в конкретния случай административно-
наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, като не е приложил
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, макар предпоставките за това да са били налице. Това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречие със закона.
Съгласно актуалната редакция на чл.63, ал.4 от ЗАНН съдът отменя наказателното
постановление, когато прецени, че е налице маловажен случай на административно
нарушение. В този случай съдът с решението предупреждава нарушителя, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя на основание чл. 63д, ал. 2 от
ЗАНН следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, възлизащи на 300, 00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 544828-F554222/29.10.2020 година, издадено
от Ж.А. - Началник на Отдел "Оперативни Дейности - Велико Търново в Централно
управление на Национална агенция за приходите съгласно заповед на изпълнителния
5
директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., с което на
АЛАДИН ФУУДС ООД, със седалище в гр. София, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 500, 00 лв. на осн. чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл.
185, ал. 1 от ЗДДС за извършено нарушение по чл. 16, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН нарушителя - АЛАДИН
ФУУДС ООД, ЕИК *********, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ЦУ на Национална агенция за
приходите, Отдел "Оперативни дейности"- ВеликоТърново да заплати на АЛАДИН ФУУДС
ООД, ЕИК ********* направените в хода на съдебното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300, 00 лева /триста лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София-град в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6