Р Е Ш Е Н И Е
№ 924/10.12.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, Х състав, в открито
съдебно заседание на десети ноември, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Красимир Лесенски
2. Николай Ингилизов
При секретаря Антоанета Метанова
и с участието на прокурора Живко Пенев,
разгледа докладваното от съдия Шотева касационно административно дело № 1038, по описа на
съда за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на М.З.Г.,***, чрез адв. С. и касационна жалба на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), подадена чрез юрк. В., срещу
Решение № 532/01.07.2021г., постановено по административно дело № 309/2021 г.
на Административен съд Пазарджик.
М.З.Г. обжалва
решението, с което частично е отхвърлен предявеният от него срещу ГДИН иск за
обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, като от касационната жалба се
извеждат основания за неправилност на решението като постановено в нарушение на
материалния закон и неспазен принцип на справедливост при определяне на размера
на обезщетението. Иска се отмяна на съдебния акт, като се постанови друг по
съществото на спора, с който се уважи предявения от него иск в цялост.
Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., обжалва решението
в осъдителната му част спрямо ГДИН като неправилно, необосновано и постановено
при нарушение на материалните норми. Иска отмяната му в обжалваната част.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В с.з. юрисконсулт Р.,
поддържа жалбата пред касационната инстанция като счита предявената претенция
за неоснователна и недоказана.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за допустимост на касационните жалби,
като счита, обезщетението следва да бъде намалено наполовина. В този смисъл да
се измени и решението на Административен съд Пазарджик.
Касационните
жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които
съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, поради което
са процесуално допустими.
Производството
пред Административен съд - Пазарджик се е развило по исковата молба на М.З.Г.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора в гр. Пазарджик. С исковата
молба, на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по
чл. 284, ал. 1 от същия закон против ГДИН, за заплащане на обезщетение в общ размер
на 50 000 лв. за неимуществени вреди за периода от 26.06.2019г. до момента
на завеждане на исковата молба, ведно със законните лихви от датата на
завеждане на исковата молба до крайното изплащане, за причинени неимуществени
вреди по време на престой в ареста в гр. Кърджали и в затвора в гр. Пазарджик –
пенитенциарни заведения под юрисдикцията на ГДИН. С допълнителна молба по
първоинстанционното дело е ищецът е кокретеизирал исковата претенция по
периоди: от 26.06.2019 г. – 26.04.2020г. за условията в Затвора в гр.
Пазарджик; от 15.06.2020г. – 08.11.2020г. за условията в Ареста в гр. Кърджали;
от 09.11.2020г. – 15.04.2021г. за условията в Затвора в гр. Пазарджик. Уточнена
е и претендираната с иска сума по периоди – по 20 000 лева за двата
периода на престой в Затвора в гр. Пазарджик и 10 000 лева за престоя в
Ареста в гр. Кърджали или общо 50 000 лева.
В исковата молба са
изложени твърдения, че през посочените периоди килиите, в които е пребивавал
лишеният от свобода са били пренаселени, хигиената била много лоша, имало
хлебарки, дървеници и гризачи, мухъл, влага, липсвал достъп до естествена
светлина и вентилация. С оглед на тези условия, ищецът претърпял неимуществени
вреди – обида, огорчение, чувство за малоценност и принуда да търпи и върши
неща противно на волята му.
С решението си по делото административният съд е
уважил частично предявения иск за сума в размер на 1000 лева и го е отхвърлил в
останалата му част до претендирания размер от 50 000 лева като неоснователен
(за периода от 26.06.2019 г. – 26.04.2020г. за условията в Затвора в гр. Пазарджик, за
сумата от 20000 лева; от 15.06.2020г. – 16.09.2020г. за условията в Ареста в
гр. Кърджали, за сумата над 1000 лева до предявения размер от 10000 лева; от
09.11.2020г. – 15.04.2021г. за условията в Затвора в гр. Пазарджик, за сумата
от 20000 лева.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че при
пребиваването в пенитенциарните заведения на лишения от свобода, няма нарушение
на чл. 43, ал.5 от ЗИНЗС и на чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС, освен при пребиваването
му в Ареста в гр. Кърджали за два месеца.
За разликата до
претендираните 50 000 лв. първоинстанционният съд е отхвърлил иска като
неоснователен и недоказан, позовавайки се на данни по делото, че сградния фонд в корпуса на
затвора в гр. Пазарджик е реконструиран като във всички отделения са осигурени
4 кв.м. на задържано лице. Спалните помещения са обзаведени, според размера им
със съответния брой двойни или единични легла, щкафчета и нови маси и
табуретки. Спалните помещения са оборудвани. Капацитетът на килиите е определен
съгласно нормативните изисквания. С оглед описаните подробно в мотивите на
обжалваното решение извършени подобрения на условията в соченото място за
лишаване от свобода, административният съд е заключил, че условията в Затвора в
Пазарджик отговарят на изискванията за настаняване на лишени от свобода.
Като обсъдил в
тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е
счел, че обезщетение в размер на 1000 лв. представлява адекватно възмездяване за
претърпените от касатора Г. неимуществени вреди, като се отчитат
обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал.1 във вр.
с ал.2 от ЗИНЗС - периода на исковата претенция и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания, без налице да бъде конкретно увреждане на
физическото здраве на ищеца в резултат на действия или бездействия на
администрацията, при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС.
Решението е
валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил
фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване
на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги
е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в
своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС,
за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното.
Правилен е
изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа
обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от неблагоприятни условия, в които ищецът е изтърпявал наказанието си.
Неоснователни са
възраженията на ГДИН, че решението е необосновано. Първоинстанционният съд е
дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за
установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е
изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба
обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът в изпълнение на изискванията на
чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС правилно е установил фактите по делото, като съобразно тяхната
съвкупност е приел за частично доказани твърдените в исковата молба факти.
Последиците от недоказването също са правилно приложени и съобразени с нормата
на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС.
В случая е
установено неизпълнение на законови задължения - липса на достатъчно жилищна
площ, в помещенията на Ареста в гр. Кърджали, където ищецът е изтърпявал
наказанието си, в следствие на което административният съд правилно е приел, че
ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на
ищеца за изтърпяване на наказанието му в това пенитенциарно заведение.
Неоснователни са
доводите в касационната жалба на ГДИН за недоказаност на неимуществени вреди.
Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284,
ал. 5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за
характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Ареста в гр. Кърджали.
Неоснователни са и доводите в касационните жалби за неправилност на обжалваното
решение в частта му, с която е определен размерът на дължимото се обезщетение
за причинени неимуществени вреди. Естеството и характерът на причиненото
страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие
и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които
тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания
за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите. В случая изводите на съда за размера на дължимото се
обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от
което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на
ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които
е пребивавал. При преценката на кумулативното въздействие на тези условия в
част от исковия период, съобразено с установената по делото обща
продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се
справедливост ,правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която
следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При разглеждане
на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на процесуалните
правила. Решението на Административен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в
сила, а касационните жалби като неоснователни - без уважение.
При този
резултат от касационното обжалване, искането за присъждане на разноски от
касационните жалбоподатели е неоснователно.
Водим от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд гр. Пазарджик, X - състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 532/01.07.2021 г., постановено по административно дело № 309/2021 г. на
Административен съд Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /П/
2.
/П/