РЕШЕНИЕ
№ 260057
гр. Пловдив, 22.07.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публичното заседание на дванадесети юни две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЗАПРЯНОВА
при секретаря Таня Ангелова, като разгледа
докладваното гр. дело № 7669 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.
Предявен е иск за делба на следните недвижими имоти: самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № ****, находящ се в гр. П., район С., бул. „Д.“№ **,
бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, с принадлежащо избено помещение № *, заедно с
1,439 % идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на
строеж; 2. урегулиран поземлен имот,
находящ се в с. З., община Б., област П., дворно място от около 570 кв.м.,
представляващо парцел ** имот, пл. номер № *** в квартал **, по плана на село З.,
ведно с намиращите се в същото дворно място, едноетажна жилищна сграда на 60
кв.м., състояща се от две стаи, кухня и салон и стопанска постройка; 3. поземлен
имот № ****; 4. поземлен имот № ****;
5. поземлен имот № ****; 6. поземлен имот № ****; 7. поземлен имот № ****;
8. поземлен имот № ****, последните шест имота, находящи се в землището на с. З.
с ЕКАТТЕ ****.
С влязло в сила
определение № **** г. производството е прекратено по отношение на поземлен имот
№ ****; поземлен имот № ****; поземлен
имот № ****; поземлен имот № ****, поземлен имот № ****, поземлен имот № ****,
всички те находящи се в землището на с. З. с ЕКАТТЕ ****.
В исковата молба
и уточненията към нея са изложени твърдения, че ищците И.С.Р., П.С.Р. и О.С.Р.
са деца и законни наследници на М. А. Д., починала **** г., а ответницата М.С.Б.
е внучка на М. К. Д., починал **** г.
Изложено е, че М. А. Д. и М. К. Д., сключили
граждански брак на **** г., който е прекратен със смъртта на майката на ищците,
като страните по делото – ищците от една страна, респ. майката на
ответницата – С. Б., починала ****г. от
друга, са деца от предходни бракове на съпрузите М. и М. Д.и. Ищците са
наследници на М., а ответницата на М..
Твърди се, че през време на брака на М. и М. Д.и е
придобит в режим на съпружеска имуществена общност самостоятелен обект в сграда
с идентификатор № **** по силата на нотариален акт № **, том *, нот. дело № ***
г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим
имот за мероприятия по ЗТСУ(отм.) на името на М. Д.. След смъртта на майката на
ищците М. Д. се снабдил с констативен нотариален акт от **** г. за правото на
собственост на 3/8 идеални части от апартамента, на основание изтекла в негова
полза придобивна давност, като по този начин, легитимирайки се като негов
изключителен собственик, М. Д. прехвърлил правото на собственост върху целия
имот в полза на неговата дъщеря – С. М. Б. /майка на ответницата/ чрез договор
за дарение от **** г. С. М. Б. починала на *** г., като единствен неин
наследник била ответницата – М.С.Б..
Твърди се, че с извършеното дарение е накърнена
запазената, част на ищците, която е в размер на 3/8 идеални части, поради което
е предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за нейното възстановяване.
По отношение на дворното място с къща в село З. се
твърди, че било закупено, през време на брака, поради което и наследодателката
на ищците притежава идеална част от правото на собственост върху този имот,
доколкото и той се явявал съпружеска имуществена общност. С оглед
невъзможността за доброволно уреждане на отношенията между страните от съда се
иска да бъде възстановена запазената част от наследството на майката на ищците
- М. А. Д., чрез отмяна на извършеното от нейния съпруг - М. К. Д., в полза на ответницата М.С.Б. дарение на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № ****, обективирано в нотариален акт от ****
г., вписан под акт № *, том **, дело № ****
г. на Служба по вписванията Пловдив, както и допусната и извършена делбата на
двата процесни имота при квоти от 3/8 ид. части за ищците и 5/8 ид. части за
ответницата.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на искова молба от ответника М.С.Б., с който се възразява по
допустимостта на предявените искове. В условията на евентуалност се оспорва
делбата поради липса на съсобственост между страните. Сочи се, че искът по чл.
30 , ал. 1 ЗН е предявен от лица, които не са наследници на нейния баща М. Д.,
поради което е недопустим. Поддържа се, че М. Д. е придобил по давност
идеалните части на ищците по делото, поради което тя е единствен собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****.
Спрямо дворното място с къщата в
село З. се оспорва ищците да имат права в съсобствеността. Излагат се доводи,
че имотът има наследствен характер и е бил лична собственост на М. Д., който го
е придобил по силата на доброволна делба от *** г.
С Определение № ***** г.,
постановено по делото, исковата молба е върната, а производството е прекратено
в частта по предявения от ищците против ответницата иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за
възстановяване на запазена част от наследството на М. А. Д., чрез отмяна в обем
на 3/8 ид. части на извършеното от М. К. Д. в полза на С. М. Б., която е майка и
наследодател на ответницата, дарение на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № ****, обективирано в нотариален акт от ****
г., вписан под акт № *, том **, дело № ****
г. на Служба по вписванията Пловдив. Определението е влязло в сила на *** г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск за
делба с правна квалификация чл. 34, ал. 1 от ЗС.
Между страните не е спорно, а и се установява
от представеното удостоверение за граждански брак на л. 21, че М. К. Д. и М. А. Д. са сключили граждански брак на ****г.
Също така от представеното удостоверение за наследници изх.№ **** г., издадено
от Община П. се установява, че М. А. Д. е починала на **** г., като е оставила
за свои законни наследници трима синове – ищците П.С.Р., И.С.Р. и О.С.Р., както
и преживял съпруг М. К. Д.. От своя
страна М. К. Д. е починал на **** г.,
като негов законен наследник е С. М. Б., негова дъщеря, починала на **** г. и
оставила за наследник своята дъщеря М.С.Б. – ответница в производството.
Последното се установява и от представеното на л. 71 удостоверение за
наследници изх.№ **** г.
Не е спорно също така, че през време на брака
между М. А. Д. и М. К. Д. последният е
признат по силата на Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот на мероприятия по Закона за
териториалното и селищно устройство, съставляващ акт № **, том *, нот. дело № ***г.
за собственик на процесния самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № ****.
Не е спорно също така, че през време на брака между М. А. Д. и М. К. Д. последният е придобил по силата на Съдебна
спогодба, обективирана в протокол от ****г. по г.д.№ **** г. по описа на
Районен съд Пловдив, в самостоятелен дял – първи дворно място от 570 кв.м. с
построената в него едноетажна с изба жилищна сграда, състояща се от две стаи,
кухня и салон, паянтова лятна кухня и паянтова плевня, находящо се в село З., Пловдивски
окръг, съставляващо парцел ****, в кв. 50 по плана на
същото село при граници: улица, М. М. Д. и наследници на К.М. Д..
Основният спор между страните е дали така
посоченото, придобито през време на брака между М. А. Д. и М. К. Д. представлява съпружеска имуществена общност,
дял от която притежава наследодателката на ищците - М. А. Д., съответно
придобит от ищците по силата на наследствено правоприемство от тяхната майка.
С оглед датата на прекратяване на брака на М.
А. Д. и М. К. Д. – **** г. /със смъртта
на съпругата/ приложение към имуществените отношения на съпрузите относно
придобитото през време на брака помежду им намира Семеен кодекс от 1985 г.
/отм./. Според неговия чл. 19, ал. 1 вещите
и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Съгласно чл. 20, ал. 1 СК
1985 /отм/ вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди
брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през
време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е
придобил, включително съгласно чл. 21, ал. 1 лични са вещите, правата върху
вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично
имущество по чл. 20, ал. 1 или с друго лично имущество, придобито преди брака.
Анализът на посочената относима нормативна
уредна налага извод, че през време на брака съпрузите могат да придобиват
имущество, както в режим на СИО, така и лично. Законовата презумция за
съвместен принос касае възмездно придобиване, оборима е, като придобитото през
време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в
придобиването средства.
По отношение на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ****:
Както се посочи
между страните не е спорно, че апартаментът в гр. П., представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № **** е придобит през време на брака между М. А. Д. и М. К. Д.. В тази връзка в придобивния акт,
представен на л. 12 е отразено, че М. К. Д. е придобил жилището, като обезщетение срещу
отчужден негов недвижим имот, находящ се в гр. П. Следователно е налице
възмездно придобиване на недвижим имот през време на брака между съпрузите.
Само това обаче не е достатъчно да се приеме, че същият е в режим на съпружеска
общност. На изследване подлежи характерът на вложеното при придобиването на
процесния имот. В тази връзка относно обстоятелството, че замененият имот,
срещу който е извършено обезщетението с процесния апартамент, е лична
собственост на М. К. Д., липсва спор
между страните. Последното не се твърди от ищците, нито се установява от
събраните по делото доказателства. В същото време в коментирания придобивен акт
не е налице отбелязване за извършено доплащане с пари за уравняване на цената
на дадения, като обезщетение недвижим имот. Посочена е неговата /на получения
като обезщетение имот/ обща стойност в размер на 15091 лева, но не и размер на
част от тази цена, която М. К. Д. да е
доплатил и да дължи за доплащане. Последното налага извод, че при извършената
замяна с имот лична собственост на М. К.
Д., последният не е дължал доплащане в
пари. Да се приеме противното би означавало, че М. Д. е платил с лични средства
цялата цена на процесния апартамент от 15091 лева, в който случай обаче нямаше
да е налице замяна, а покупко – продажба. С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че посочената законова презумпция по чл. 20, ал. 1 СК
1985 /отм/ е неприложима в случая. Установена е пълна трансформация на лични
средства на М. К. Д., в хипотезата на
чл. 21, ал. 1 СК 1985 /отм/ при
придобиването на процесния недвижим имот. Поради това единствен негов собственик
се явява М. К. Д.. Наследодателката на
ищците М. А. Д. не е придобила имота или част от него в режим на СИО, поради
което и ищците не се явяват собственици на същия на заявеното придобивно
основание – наследствено правоприемство от своята майка. С оглед този извод не
се налага анализ на останалите събрани по делото доказателства, както и
предявените възражения относно последващите разпореждания на М. К. Д. с този имот, представляващ негова лична
собственост. По същите съображения не подлежи на разглеждане и възражението за
придобиване на имота по давност от ответницата, съответно събраните за неговото
установяване свидетелски показания и писмени доказателства.
По отношение на имота в село З.:
Както се посочи, не
е спорно, че през време на брака между съпрузите М. К. Д. е
придобил по силата на Съдебна спогодба, обективирана в протокол от ****г. по
г.д.№ **** г. по описа на Районен съд Пловдив, в самостоятелен дял – първи
дворно място от 570 кв.м. с построената в него едноетажна с изба жилищна
сграда, състояща се от две стаи, кухня и салон, паянтова лятна кухня и паянтова
плевня, находящо се в село З., Пловдивски окръг, съставляващо парцел ****, в кв. 50 по плана на същото село при граници: улица,
М. М. Д. и наследници на К.М. Д..
В посочения
спогодителен протокол е прието, че предмет на делото за делба са имоти останали
в наследство от наследодателя К.М. Д., починал на **** г. Имуществото е
разпределено в четири самостоятелни дяла между М. К. Д., М. К. Д., М. К. Д. и Т. К. Д.. За М. К. Д. е отреден самостоятелен дял – първи, който
включва: 1/ северна половина от първи етаж от двуетажна жилищна сграда,
находяща се в гр. П., бул. „Й.Н.“№ **, три бараки и лятна кухня в двора,
½ ид. част от тоалетната в двора, ведно с 1/3 ид. част от дворното
място, в което същата е построена и 2/ процесния имот в село З., ведно с
построената в него жилищна и помощни постройки. За уравняване на дяловете между
съделителите е посочено, че следва единствено М. К. Д. да заплати на останалите трима съделители
суми. Липсва договорка, че такова наплащане в пари дължи М. К. Д.. При тези данни презумпцията за съвместен
принос отново не намира приложение. Липсва възмездност при придобиването в
самостоятелен дял, като предмет на делбата е имущество придобито по наследство
от М. К. Д.. В действителност по делото
от страна на ищците са въведени доводи, че относно този имот е налице възмездно
придобиване, като за установяване на твърденията им са ангажирани писмени
доказателства – разписка на л. 160, както и са събрани показанията на свидетеля
Н. М. Д. Представената по делото
разписка, чиято автентичност е установена от заключението по СГЕ, кредитирано,
като компетентно изготвено и обосновано, обаче не установява плащането на
посочената в нея сума от 1000 лева да е за твърдяното от ищците уравняване на
дела на М. К. Д., получен при
коментираната съдебна спогодба, касателно имота в З.. Установимо от самата
съдебна спогодба такова уравняване в пари за дела на М. К. Д. не се е налагало. Подобно основание за
извършеното плащане на сумата по разписката не се обосновава и от показанията
на свидетеля Н. Д., които се кредитират доколкото са логични и последователни и
не се опровергават от останалите доказателства по делото. Този свидетел
установява наличието на договорки между наследниците на К.М. Д. – неговите
четири деца, едното от които е М. К. Д.,
относно извършване на делбата на процесния имот в село З., според които делът,
в който се падне къщата, следва да наплати на останалите по 1000 – 2000 лева,
като уравнение. Не се установява дали плащането е извършено преди или след
сключване на съдебната спогодба. Доколкото обаче, както се посочи подобно
уравнение и в такъв размер не се е налагало, с оглед посочената стойност на
дяловете в спогодбата, включително делба е извършена не само на имота в село З.,
а и на друг недвижим имот – находящ се в гр. П., чиято стойност също е взета
предвид при формиране на дяловете, се приема, че изпълнението на уговореното
плащане от 1000 лева касае изпълнение на нравствен дълг от страна на М. К. Д., а не платено уравнение срещу получения от
него в самостоятелен дял имот в село З.. Придобивното основание, от което
произтича правото на собственост на М. К. Д. относно процесния имот в село З. е именно извършената
съдебна спогодба за делба на наследство по г.д.№ **** г. по описа на Районен
съд Пловдив. Доколкото по нея между страните не е договорено уравняване в пари
за дела на М. К. Д., то и придобитото в
резултат от спогодбата в изключителен дял от този съделител, представлява
негова лична собственост. Още повече за участниците в спогодбата същата има
значението на влязло в сила решение /чл. 234, ал. 3 ГПК/ и помежду им
установява със сила на присъдено нещо, че М. К. Д. не дължи парично уравнение на своя дял.
Вярно е, че наследодателката на ищците, както и самите те, не са взели участие
в производството, по което е сключена коментираната съдебна спогодба. Правото
на собственост за съделителите, обаче е възникнало от момента на сключване на
съдебната спогодба и към него следва да се преценява наличието или липсата на
възмездност. Плащанията помежду им извън приетото в спогодбата – преди или след
нейното сключване не променя извода за липса на възмездност при придобиването
на този дял. А както се посочи по – горе от значение е характерът на вложените
средства при придобиването, който е релевантния момент. По посочените
съображения се приема, че върху този имот не е възникнала съпружеска
имуществена общност, следователно ищците не се легитимират за собственици на
имота на заявеното основание – наследствено правоприемство от своята майка – М.
А. Д.
Поради всичко изложеното не се установи
съсобственост между ищците от една страна и ответницата от друга страна.
Липсата на материалноправна легитимация за предявяване на иск за делба,
обуславя извод за неоснователност на предявения иск, който следва да бъде
отхвърлен.
За пълнота е необходимо да се посочи, че
имотът следва да бъде описан съгласно актуалния му кадастрален статут,
установен от представената по делото скица №****г., издадена от Община Б., на
л. 112, доколкото съгласно чл. 2, ал.5 от ЗКИР, данните, вписани в
кадастралната карта и кадастралните регистри се ползват с презумптивна
доказателствена сила. Включително следва да се посочат и двете паянтови сгради,
които без всякакво съмнение са с обслужващо предназначение, спрямо жилищната
сграда на основното застрояване, чиято делба се иска, ведно с имота, а константна
се явява съдебната практика, че сгради на допълващо застрояване се допускат до
съдебна делба със сгради на основано застрояване /така Решение № 89/12.07.2019
г., постановено по гр.д. № 3607/2018 г. на ВКС, 1 ГО/.
По
разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78
ал.3 ГПК право на разноски има ответницата. Такива следва да бъдат присъдени в
размер на 800 лева, представляващи договорено и платено адвокатско
възнаграждение по иска за делба на двата процесни имота, съгласно представения
на л. 66 договор за правна защита и съдействие от ****г. Допълнително
договореното възнаграждение за явяване по делото при повече от две съдебни
заседания, не следва да се присъди, доколкото не са представени доказателства
за неговото заплащане в брой, като в издадените фактури на л. 271 от делото не
е посочено, че служат и като разписка за плащането. Във връзка с последното разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат само когато страната е заплатила
възнаграждението (т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълкувателно дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС), като в мотивите към същата е
изрично посочено, че само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат
да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. В случая това не е сторено.
Така мотивиран, Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.С.Р., ЕГН **********,
П.С.Р., ЕГН ********** и О.С.Р., ЕГН **********, срещу М.С.Б., ЕГН ********** иск
за делба на следните недвижими имоти, а именно:
1. САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ****,
находящ се в гр. П., община П., област П., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № **** г., на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение засягащо самостоятелния обект от *** г.,
с адрес на имота: гр. П., район С., бул. „Д.“ № **, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *
който самостоятелен обект се намира на етаж * в сграда с идентификатор № ****,
с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор № ****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, на едно ниво, с площ: 65,50 кв. м., ведно с прилежащите части:
избено помещение № 6 с площ от 6,95 кв.м. и 1,439 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху терена, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ****; под обекта – ****; над
обекта – ****;
2. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ *** в кв. ** по кадастралния
и регулационен план на село З., общ. Б., обл. П., одобрен със Заповед № **** г.
на Кмета на Община Б., с площ от 619 кв.м., при граници: улица, УПИ ***, УПИ ****,
улица, УПИ ***, ведно с построените в имота сгради, а именно: двуетажна масивна
жилищна сграда с площ от 64 кв.м., масивна, паянтова сграда с площ от 19 кв.м.
и паянтова сграда с площ от 76 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК И.С.Р., ЕГН **********, П.С.Р., ЕГН ********** и О.С.Р.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.С.Б., ЕГН **********, сумата в размер на 800 лева
(осемстотин лева), представляващи разноски в производството по г.д.№ *** г. по
описа на Районен съд Пловдив.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от
страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ В. Запрянова
Вярно с оригинала!
Т.А.