Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми март през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 2766 по
описа за 2021г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 15.03.2020г., постановено гр. дело № 42253/2018г.
на СРС, ГО, 38 състав, са отхвърлени предявените от ЕТ “Б.-Б.-Б.С.” срещу З. “А.”
АД обективно кумулативно съеденине искове, както следва: иск с правно основание
чл. 405 от КЗ за заплащане на сумата от 7 700 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, причинени в резултат на застрахователно събитие – ПТП,
настъпило на 26.01.2017г., по щета на основание договор комбинирана
застрахователна полица № 0306Х0218428 и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 000 лева – мораторна лихва за забава за периода
от 15.02.2017г. до датата на подаване на исковата молба.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от ищеца ЕТ “Б.-Б.– Б. С.”, в която са изложени оплаквания за неправилност
и необоснованост на обжалваното решение. Конкретно се поддържа, че ищецът е
придобил всички права и задължения по застрахователната полица от 20.10.2016г.,
като в рамките на срока на действие на същата е настъпило застрахователно
събитие – кражба на съставна част на автомобила, което представлява покрит
застрахователен риск. Твърди, че цедентът “П.Л.Б.” ЕООД не е уведомил ищецът в
качеството му на цесионер, че кражбата на дистрониците на застрахования
автомобил не представлява покрит застрахователен риск по процесната
застрахователна полица. В жалбата се оспорват изводите на съда, че в случая не
са налице предпоставки за присъждане на обезщетение, тъй като кражбата на части
от автомобила не представлява покрит застрахователен риск. Сочи, че по делото
липсват доказателства приетите от ответното дружество общи условия на договора
за застраховка да са породили действие за ищеца, тъй като не били ангажирани
доказателства, че той ги е приел, т.е. че се съгласил с тях. На следващо място,
развити са съображения, че в случая е налице кражба на основна съставна част на
автомобила, с която автомобилът е бил фабрично обзаведен и която е формирала
неговата цена, съответното неговата застрахователна стойност. Счита, че след
като ответното дружеството се е задължило да носи риска от кражба на автомобила
като цяло, то следва да носи отговорност и за кражбата на онези части от него,
без които същият не може да се ползва по предназначение. Това произтичало от
спецификата на обекта на имуществено застраховане – моторно превозно средство,
съставляващо сложна съставна вещ с определено функционално предназначение. По
тези съображения е направен извод, че регламентираното в т.16.10. от ОУ касае
само онези части от автомобила, които е възможно да бъдат премахнати без
особени усилия или използване на технически средства и без които е възможно и
позволено от закона автомобилът да се движи по пътищата за обществено ползване.
В случая откраднатите дистроници са част от автомобила, без която същият не може
да бъде експлоатиран, тъй като без дистроници компютърът на автомобила дава
грешка, което прави колата несигурна и трудна за управление. По тези
съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго, с което предявеният главен иск да се уважи в пълен размер, както и да
се уважи претенцията за акцесорното вземане за обезщетение за забава за периода
от 15.02.2017г. /датата на постановения от застрахователя отказ за доброволно
плащане/ до датата на подаване на исковата молба.
Въззиваемата страна З. „А.“ АД
оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита
първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса. Поддържа, че в
случая е налице хипотеза на изключен застрахователен риск по т. 16.10. от
приложимите общи условия, тъй като се касае до липса на отделна част от
автомобила, чиято стойност не подлежи на обезщетяване. С оглед изложеното е
направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ,
вр. чл. 99 от ЗЗД за заплащане на стойността,
необходима за възстановяване на липсващи /откраднати/ части от застраховано
МПС, а именно два броя дистроници /ляв и десен дистроник/ и два броя решетки в
предната броня.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
За да постанови обжалваното решение, СРС е приел, че ищецът
се легитимира като кредитор по спорното вземане въз основа на договор от
28.02.2017г. за прехвърляне на правата по процесната застрахователна полица.
Посочил е, че релевираните възражения за нищожност на клаузи от общите условия
на ответното дружество, обосновани с нарушения на императивни норми на ЗЗП, не
следва да се разглеждат, тъй като ищецът осъществява търговска дейност и не се
ползва от закрилата на потребителите, регламентирана в ЗЗП. При тълкуване на
приложимите клаузи от общите условия е стигнал до извод, че кражбата на
дистрониците на автомобила представлява кражба на отделени части от същия,
което представлява изключен риск по чл. 16.10. от общите условия.
На етапа на въззивното производство не е спорно обстоятелството, че между
“Д.П.Г.Д.” ЕООД и ответника З. „А.” АД е
бил сключен договор за имуществена застраховка "Каско", обективиран в
комбинирана застрахователна полица № 0306Х0218428 от 27.06.2016г., с предмет
лек автомобил "Ауди”, с посочен номер на рама и дата на първа регистрация
– 27.06.2016г., със срок на действие от 00.00 часа на 29.06.2016г. до 24.00
часа на 28.06.2017г., за застрахователна сума в размер на 225 500 лева, при
договорена застрахователната премия в размер на 9 020 лева и при клауза “П” на
застраховка “Каско”. Застрахованият и собственик на автомобила е изразил
съгласието си за сключване на договора за застраховка при условията на полицата
и общите условия за застраховка на моторни превозни средства ,,Каско“, като е
декларирал, че е получил и е запознат с Общите условия и ги приема. Клауза “П”
по приложимите общи условия на ответното дружество означава пълно каско и
застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС
причинени от всички рискове в клаузите “М” /мултимедийно оборудване/, “Ч”
/частично каско/ и “К” /кражба на цяло МПС, грабеж на цяло МПС, противозаконно
отнемане на цяло МПС с намерение за ползване, щети на открито и върнато на
собственика противозаконно отнето МПС и кражба чрез взлом на фабрично монтирано
мултимедийно оборудване/.
С добавък от 20.10.2016г. към процесната застрахователна полица новият
собственик на автомобила – “П.Л.Б.” ЕООД, е встъпил във всички права и
задължения на застрахования “Д.П.Г.Д.” ЕООД. Добавъкът е подписан от
застрахования “П.Л.Б.” ЕООД и представител на ответното дружество и в същия е
посочено, че лизингополучател по договор за автомобил “АУДИ” с рег. № *******е
ЕТ “ Б.-Б.– Б. С.”. Застрахованият е декларирал, че е получил, запознат е и
приема Общите и специални условия по застраховка “Каско” на МПС.
Представени са Общи условия за
застраховка на МПС „Каско“. Съгласно т.16.10 от ОУ, същите не покриват липсващи
отделни части, възли, детайли, агрегати, оборудване, принадлежности, горива и
масла. В изр. 2–ро от т.16.10. изрично е посочено, че нанесените повреди на МПС
в резултат на кражба се обезщетяват.
С договор за цесия от 28.02.2017г. “П.Л.Б.” ЕООД /като прехвърлител/ е
прехвърлил на основание чл. 99 от ЗЗД на поемателя ЕТ “Б.-Б.– Б. С.” всички
свои права, породени от застрахователна щета № 10017030102156/2017г по
застрахователна полица № 0306Х0218428 от 27.06.2016г., сключена със З. “А.” АД.
Ответното дружество е било уведомено от цедента за сключения договор за цесия с
писмо, получено на 01.03.2017г.
Релевираното възражение от ищеца, че не е обвързан от приложимите Общи
условия за застраховка “Каско” на ответното дружество е неоснователно. Както бе
посочено, цедентът “П.Л.Б.” ЕООД изрично е декларирал, че е получил, запознат е
и приема Общите и специални условия по застраховка “Каско” на МПС. Поради това
и на основание чл. 348, ал. 1 от КЗ
типизираните от ответника договорни клаузи за застраховка „Каско“ обвързват
валидно и цесионера, като допълват съдържанието на учреденото с полицата
застрахователно правоотношение. Следва да се посочи, че застрахователното
дружество не е страна по договора за цесия, поради което за ответника не се е
породило задължението по чл. 348, ал. 1 от КЗ, доколкото същото касае
изпълнение на задължения от застрахователя към застрахован/застраховащ, а не
към цесионер
Между страните не е спорно, че в срока на покритие на
застрахователната полица, вноските по която са платени, на 26.01.2017г., за
времето от 13, 30 часа до 16, 30 часа, от паркирания в гр. София, на ул.
“Славовица” № 51 Е, неизвестно лице е отнело от лекия автомобил
"АУДИ", модел "Q7" с рег. № *******, два броя декоративни решетки и два броя
дистроници от предната броня на авотомобила, от владението наА.Н.С.а.
Било образувано досъдебно производство ДП № 182/2017г. по описа на 04 РУ при
СДВР, пр. пр. №
2939/2017г. по описа на СРП, срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 194, ал. 1 от НК. С постановление от 12.04.2017г. досъдебното
производство е спряно,
тъй като авторът на деянието не е разкрит.
По делото е установено, че на 26.01.2017г. била
образувана преписка по щета № 10017030102156 при ответното дружество, по която
са били отсранени повредите от процесното събитие, изразяващи се в подмяна на облицовка
на предна броня и подмяна на капак заден дистроник. Останалите щети, заявени за
възстановяване, и описани в опис на претенцията от 28.06.2017г., а именно –
липсваща лява и дясна предна броня и липсващи ляв и десен дистроник, не са
отстранени, съответно – не е заплатено обезщетение за същите.
С уведомително писмо от 15.02.2017г., застрахователят е
уведомил застрахования, че на основание т. 16.10 от Общите условия за
застраховка "Каско" на МПС, застрахователят не обезщетява претенции
за липсващи отделни части, възли, детайли, агрегати, оборудване и
принадлежности, поради което е отказал изплащане на застрахователно обезщетение
за лява и дясна решетка в предна броня, и ляв и десен дистроник.
Въз основа на приетото в първоинстанционното производство
заключение на автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно и
обективно, се установява, че процесният автомобил е фабрично произведен със
система за автоматично регулиране на скоростта на автомобила, за да поддържа
безопасно разстояние от превозните средства отпред, както и че дистрониците са
монтирани в лявата и в дясната част на предната броня, под въздуховодите на
предната броня. Функцията на дистрониците е автоматично регулиране на скоростта
на автомобила, за да поддържа безопасно разстояние от превозните средства отпред.
Вещото лице е посочило, че без дистроници компютърът на автомобила дава грешки,
което прави колата несигурна и трудна за управление. От заключението се
установява още, че стойността на системата за автоматично регулиране на
скоростта на автомобила за поддържане на безопасно разстояние от превозните
средства отпред, е включена в крайната продажна стойност на автомобила.
Експертът е констатирал, че към датата на събитието процесният лек автомобил е
бил на 0 години, 6 месеца и 28 дни след пускане в експлоатация.
Въз основа на така установеното от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок.
Ищецът е предявил за
защита спорното материално право в качеството на цесионер, поради което
основателността на предявения от него иск предполага извършване на проверка
дали в полза на неговия праводател /цесионер/ е съществувало вземане за
застрахователно обезщетение. В този случай ответникът /длъжник/ има право да
противопостави на ищеца всички възражения за правопогасяващи факти, които е
могъл да релевира срещу цедента.
Ангажирането на
отговорността на застрахователя по застраховка „Автокаско” е свързано с установяване
на следните кумулативни предпоставки:
1.
Валидно
възникнало правоотношение между застрахователното дружество и увреденото лице
по имуществена застраховка „Автокаско”, с предмет задължението на застраховател
да покрие риска от увреждане на правото на собственост на застрахования върху
застрахованото имущество;
2.
Настъпване на
застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, в рамките
на действие на застрахователния договор;
3.
Настъпване на
вреди за застрахованото лице, техния размер и причинно-следствена връзка между
застрахователното събитие и претърпените вреди.
С договора за
застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане
на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования
или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Договорът се сключва
в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт и има следните
задължителни реквизити: данни за страните; предмета на застраховката; покрития
риск; срока на договора, както началото и края на застрахователното покритие; застрахователната
сума и застрахователната премия; дата и място на издаване; подписите на
страните.
Предмет на имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за
застрахования е оценимо в пари, като сумата, срещу която се застрахова
имуществото не може да надвишава действителната му стойност. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
от същото качество. При настъпване на застрахователното събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в посочения в
чл. 405, ал. 1 от КЗ срок. Обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
С оглед
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основание на иска, се носи от ищеца, който трябва да
проведе пълно и главно доказване, като при липсата на доказателства,
установяващи осъществяването на факт извън всякакво съмнение, съдът в
приложение на неблагоприятните последици на доказателствената тежест, е длъжен
да приеме, че фактът не е осъществен. По отношение на неизпълнението, което
като отрицателен факт от действителността - а именно неосъществяване на дължимо
поведение за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението
на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва - точно изпълнение. Такова обаче
ответникът не твърди, тъй като оспорва изобщо да е породено правото на ищеца да
получи застрахователно обезщетение.
Съгласно 343, ал. 1 от КЗ и чл. 386, ал. 2 от КЗ с договора за
имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия
да поеме определен риск и при настъпване на застрахователно събитие да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност. Застрахователят може да
откаже изплащане на обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му
от отговорност, предвидени в закона или уговорени в застрахователния договор в
границите на признатата с чл. 9 от ЗЗД свобода на договаряне.
От представените по делото писмени доказателствени
средства се установява настъпването
на застрахователното събитие. Собственикът на автомобила е сезирал
компетентните да извършат разследване на
кражбата органи като по случая е образувана прокурорска преписка срещу
неизвестен извършител Обстоятелството, че частите от процесния автомобил
липсват и собственикът не знае кой ги е отнел е достатъчно, за да се приеме
настъпването на събитието кражба. В случая не се установява по делото друга и
различна причина за липсата на частите от процесния автомобил.
Установи се също, че процесният автомобил е бил застрахован от ответника
със застрахователно покритие по клауза „П" (пълно Каско), включваща пълна
загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите „М“, „Ч“, и „К“. Това
означава, че са покрити рисковете противозаконно отнемане на цялото МПС /т.11.3 от ОУ/ и злоумишлени
действия на трети лица, изразяващи се в механично, химично или друго
въздействие върху застрахованото МПС /т. 9 от ОУ/.
Правото на застрахователя да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение, поради наличие на изключен риск,
предвижда безспорно установяване на осъществяване на фактите, към които следва
да се приложи конкретния текст на ОУ, на които ответникът се позовава - т.
16.10. Според настоящия състав на въззивния съд, редакцията на т. 16.10 от ОУ
не води до категоричен извод, че при кражба на части от автомобила, които
засягат неговата функционалност и цялост, застрахователят се освобождава от
задължението да изплати застрахователно обезщетение следствие на кражба.
Текстът предвижда, че не се покриват липсващи отделни части, възли, детайли,
агрегати, оборудване, принадлежности, горива и масла. Настоящият състав на съда
намира, че при тълкуването на клаузата на т. 16.10 от ОУ съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, както се отчете, че при неяснота на уговорката,
същата следва да се тълкува в смисъл, ограничаващ правата на страната, която я
е предложила и която цели да се ползва от нея, и като се отчете, че лекият
автомобил е застрахован по клауза "П - пълно Каско", включваща и
други покрити рискове като грабеж, противозаконно отнемане на цяло МПС с
намерение за ползване, злоумишлени действия на трети лица, се налага извод, че
нарушаване на дистроник системата чрез кражба на декоративните решетки, към
които са монтирани съответните датчици, както и кражба на самите дистроници, представлява
нарушаване на функционалната цялост на автомобила като сложна съставна вещ, а
не представлява кражба на отделна част по смисъла на т. 16.10 от ОУ. Чрез
посоченото въздействие е нарушена функционалната цялост на автомобила, като
сложна съставна вещ, при чието функционално единство същият е изправен, поради
което в случая е налице повреда на автомобила, която съгласно изречение второ
от т. 16.10 от ОУ подлежи на обезщетяване, тъй както автомобилът е застрахован
по "Пълно Каско", при отчитане на неговата застрахователна стойност с
функционираща дистроник система и предни решетки. Елементите от дистроник
системата като повишаващи функционалностите и класа на автомобила, не са
"липсващи отделни части, възли, детайли, агрегати и принадлежности",
какъвто например би бил акумулатор /в този смисъл решение № 4927 от 20.07.2018г.
по в.гр.д. № 13683/2017г. на СГС, решение по в.т.д. № 1570/2019г. по описа на I
въззивен състав, ТО на Окръжен съд - Варна, решение от 13.09.2021г. по в.гр.д. № 8817/2020г. по
описа на СГС, всички постановени в аналогични
случаи и по приложение на спорната клауза на ОУ/. Според настоящия съдебен
състав, ако отнемането на отделни елементи от системите, вградени трайно и
фабрично от производителя на автомобила, изисква злонамерено въздействие и
разрушаване на защитни покрития и прегради, какъвто е случая с взломните кражби
на части, застрахованото имущество се уврежда и изключването на
застрахователния риск не е оправдано от гледна точка на целта на имущественото
застраховане. Именно такъв е разглеждания случай, тъй като детайлите на
автомобила не са само демонтирани, а отнети чрез разрушаване на връзките с
основната конструкция и е отстранен конструктивен eлемент, обслужващ
функционирането на автомобила. В този случай липсата представлява несъмнено
повреда и тя е резултат от покрития риск кражба. По тези съображения
релевираните правоизключващи възражения на ответното дружество са
неоснователни. Не е налице хипотеза на изключен застрахователен риск, поради
което за застрахователя е възникнало задължение за заплащане на обезщетение за
настъпилите върху застрахованото имущество вреди.
По делото не са спорни останалите елементи от фактическия
състав на съдебно-предявеното вземане – причиняване на повреди при кражба на
елементи от автомобила – конкретно два броя дистроници и два броя решетки в
предната броня и стойността за възстановяване /монтиране/ на липсващите части
по цени в официален сервиз. Не е спорно и обстоятелството, че ищецът се
легитимира като кредитор по спорното вземане въз основа на договор за цесия,
както и че длъжникът /ответникът/ е бил надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането от цедента, с което са изпълнени изискванията на чл.
99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
С настъпването на застрахователното събитие ответникът
дължи заплащането на застрахователно обезщетение в уговорения размер, който е
действителният размер на липсващото /отнето/ имущество. Това следва и от
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 вр. с чл. 400, ал. 2 КЗ, като последната норма предвижда, че за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, и при съобразяване и
уговорките по застрахователния договор с общите условия – чл.
405, ал. 1 КЗ. Обезщетеното
трябва да кореспондира с размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие и не може да надвишава действителната стойност на
вещта към момента на ПТП при пълна увреда, като в този случай се дължи
обезщетение в размер на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество.
В случая по делото е
представена проформа фактура от 07.07.2017г., неоспорена от ответното
дружество, от която е видно, че стойността за възстановяване на липсващите два
броя дистроници и два броя декоративни решетки, е в общ размер на 7 701, 68
лева с ДДС. При съобразяване на обстоятелството, че стойността на вредите не е
оспорена от въззиваемото дружество на етапа на въззивното производство, както и
с оглед обстоятелството, че към датата на процесното застрахователно събитие
увреденият автомобил е на по-малко от 3 години от датата на пускането му в
експлоатация, се налага извод, че обезщетението следва да бъде определено по
цени в официален сервиз. В случая проформа фактурата е издадена от оторизиран
сервиз на МПС с марка „П.“ за Република България – „П.И.А.БГ“, поради което
следва да се приеме, че същата отразява действителния размер на нанесените вреди.
Ето защо се налага извод, че
предявеният иск с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 405, ал. 1 от ЗЗД е
основателен за пълния предявен размер.
Съгласно чл. 409 от КЗ застрахователят дължи законната
лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока
по чл. 405, освен в
случаите на чл. 380, ал. 3. А нормата на чл. 405, ал. 1 от КЗ определя срок за заплащане
на застрахователното обезщетение, който не може да е по-дълъг от срока по чл.
108, ал. 1-3 или 5, т.е. срокът не може да е по-дълъг от 15 работни дни от
представяне на всички доказателства по чл. 106, необходими за определяне на
застрахователното обезщетение. По делото не се спори и видно от изпратените
писма-отговори на застрахователя, че уведомлението от застрахования до него за
застрахователното събитие е от 26.01.2017г. По делото няма твърдения, а и не се
установява, че към уведомлението не са били представени нужните на
застрахователя за произнасянето документи. Отказът на
застрахователното дружество е от 15.02.20217г., от която дата следва да се
приеме, че същият е в забава. За
исковия период /от
15.02.2017г. до 26.06.2018г./ дължимото обезщетение в размер на законната
лихва, определен по реда на чл. 162 от ГПК и с помощта на компютърна програма, възлиза
на 1 000 лева.
С оглед изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено и
в частта, в която е отхвърлена претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззивника следва да се присъдят сторените по
делото разноски в общ размер на 979 лева, от които 179 лева за държавна такса и 800 лева за адвокатско
възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй
като минималният размер на същото, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, е
765 лева /при съобразяване на материалния интерес по делото от 8 700 лева/. Претендираното адвокатско
възнаграждение от 800 лева не надвишава прекомерно минималния размер на същото, поради което не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляването му.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца в първоинстанционното
производство следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер на
1 458
лева, от които 358 лева за държавна такса,
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева и 400 лева възнаграждение за
вещото лице по автотехническата експертиза.
С оглед цената на предявените искове и на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК, при съобразяване на обстоятелството, че повдигнатият
спор е по търговско дело, настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 69518 от 15.03.2020г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение от
06.10.2020г., постановено по гр. дело № 42253/2018г. по описа на СРС, ГО,
38 състав И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.А.Д."А."
АД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** да заплати на ЕТ “Б.-Б.-Б.С.”,
с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***5, на основание чл. 99 ЗЗД, вр. 405, ал. 1 от КЗ, сумата от
7 700 /седем хиляди и седемстотин/ лева, представляваща незаплатено
застрахователно обезщетение по застраховка "КАСКО" с полица № 0306Х0218428 от
27.06.2016г., сключена между “Д.П.Г.Д.” ЕООД и З. “А.” АД, по която
е сключен добавък от 20.10.2016г. със страни: “П.Л.Б.” ЕООД и ответното
дружество, вземанията по която са прехвърлени в полза на ищеца с договор за
цесия от 28.02.2017г., за настъпил застрахователен риск - извършена на
26.01.2017г. кражба на 2 бр. дистроници и 2 бр. решетки от лек автомобил марка
"АУДИ", модел "Q 7", с рег. № *******, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
26.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да
заплати сумата от 1 000 /хиляда/ лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.02.2017г. до 25.06.2018г.,
включително.
ОСЪЖДА З.А.Д."А."
АД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** да заплати на ЕТ “Б.-Б.-Б.С.”,
с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***5, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата от 1 458 /хиляда
четиристотин петдесет и осем/ лева – съдебни разноски в първоинстанционното
производство, както и да заплати на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 979 /деветстотин седемдесет и
девет/ лева – съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено на
страната на ответника трето лице-помагач – „П.Л.Б.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.