О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 1355 10.07.2018г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на десети юли
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
като разгледа докладваното от
съдия Михов гражданско дело № 336 по описа
за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, след като с определение № 97/ 05.02.2018г. състав на РС-Айтос е прекратил производството по гр.д.№ 130/2018г. и го е изпратил по подсъдност в ОС-Бургас.
Постъпила е искова молба от Т.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, Адвокатско сдружение „Ангелова, Бошнаков и сие“ против Д.Г.Т. с ЕГН ********** ***, представлявана от адв. Светла Христова Гонкова – Трайкова от АК-Бургас, със съдебен адрес:*** да бъде прието за установено, че ищеца има принос за придобиване на половината от вземанията на ответницата като титуляр на посочени банкови сметки, първата в размер на 50 000 лв., а втората на 20 000 лв., като осъди Д.Т. да му заплати сумата от общо 35 000 лв. на основание чл.30 от СК, както и направените по делото разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
Депозирано беше уточнение на исковата молба, вх.№ .№5780/ 23.04.2018г., с което ищецът излага становище във връзка с приноса му за набиране на средства, като конкретизира начините за реализиране на доходи по време на брака с ответницата, а именно: обработване на овощни градини и ниви, продажба на продукция, животновъдство. Ищецът посочва, че бил регистриран като земеделски производител през 2003г., а бившата му съпруга- през 2014г. Подробно са описани имотите, обработвани с цел добиване на селскостопанска продукция.
В предоставения срок, ответницата депозира писмен отговор, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Посочва, че с ищеца сключили граждански брак на 28.05.1972г., който бил прекратен с решение, постановено по гр.д. № 894/2016г. по описа на Районен съд- Айтос, влязло в сила на 09.11.2017г. Оспорва наведените в исковата молба твърдения, като заявява, че окончателната фактическа раздяла на съпрузите е настъпила на 01.09.2016г. Навежда доводи, че ищеца не е участвал в набирането на средства по процесните банкови сметки (BG 24 575A 93000012728483 и BG 74 575А 93000017049418 ) с титуляр Д.Г.Т.. Сметка BG 24 575A 93000012728483 е била открита на 15.09.2006г., като размерът на салдото по същата към 01.09.2016г., възлизал на 68.64 лв. В сметката постъпвали плащания на субсидии от ДФЗ за 2008, 2009 и 2010г., както и плащания във връзка с дейността на ответницата като ЕТ ,,Инфоком – Д.Т.“; постъпвали и пенсии. Извършвали се плащания към доставчици и ТД на НАП. Твърди, че салдото по сметка BG 74 575А 93000017049418, (открита на 27.04.2009г.) било в размер на 3465.92лв. към 01.09.2009г. Постъпилите плащания били от ДФЗ за 2009г., 2010г, 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г.; суми от продажба на селскостопанска продукция. Извършвали се плащания към доставчици и ТД на НАП. Оспори твърдението за принос на ищеца към посочените доходи. Твърди, че част от приходите при предаване на продукция на ,,Куминяно фрут“ООД, постъпили по сметка IBAN ***, с титуляр Т.Г.Т.. Навежда доводи за неоснователност на иска, тъй като в конкретния случай не били налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.30 от СК. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.
Предвид извършените от страните процесуални действия, представените доказателства и като съобрази закона, съдът приема следното:
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104,т.4 от ГПК, в едногодишния срок по чл.31 от СК и от лице, което има правен интерес от водене на делото. Внесена е и дължимата държавна такса.
Искът е с правно основание в чл.30,ал.1 от СК.
Приложени са по делото от ищеца с исковата молба: Удостоверение за развод, издадено от Районен съд - Айтос; квитанция за внесена държавна такса; приложени с уточнение на исковата молба, вх.№ 5780/ 23.04.2018г. - писмени доказателства под опис (л.34).
Ответницата е приложила адвокатско пълномощно.
На основание чл.140 ал.3 от ГПК, съдът следва да изготви и проект за доклад по делото, в следния смисъл. В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил граждански брак с ответницата на 28.05.1972г. Бракът е бил прекратен с Решение №100 от 23.06.2017г. по гр.д.№ 894/2016г. по описа на Районен съд - Айтос. От месец септември 2015г., между страните е била налице фактическа раздяла. Твърди се, че по време на брака, съпрузите осъществявали съвместно селскостопанска дейност и реализирали доходи. За целта открили банкови сметка в ,,Банка – ДСК“- гр.Айтос, с титуляр - Д.Т., както следва: BG 24 575A 93000012728483 - в размер на 50 000 лв.; BG 74 575А 93000017049418 - в размер на 20 000 лв.
Според ищеца, с разпоредбата на чл.30 от СК законодателят е установил правна възможност за получаването на част от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, в случай, че същия е прекратен с развод, както и когато вземанията са на значителна стойност. В настоящия случай, ищецът бил бивш съпруг на титуляра на сметката, като относно вземанията по банковите сметки (на значителна стойност ) подчертава, че допринесъл с труда си. Посочва и конкретния размер на неговия принос - ½ от тези вземания. Предвид изложеното, за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск. В депозираното уточнение на исковата молба вх.№ 5780/ 23.04.2018г., ищецът излага становище във връзка с приноса му за набиране на средства, като конкретизира начините за реализиране на доходи по време на брака с ответницата, а именно: обработване на овощни градини и ниви, продажба на продукция, животновъдство. Ищецът посочва, че бил регистриран като земеделски производител през 2003г., а бившата му съпруга- през 2014г. Подробно са описани имотите, обработвани с цел добиване на селскостопанска продукция.
В предоставения срок, ответницата депозира писмен отговор, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Посочва, че с ищеца сключили граждански брак на 28.05.1972г., който бил прекратен с решение, постановено по гр.д№ 894/2016г. по описа на Районен съд - Айтос, влязло в сила на 09.11.2017г. Оспорва наведените в исковата молба твърдения, като заявява, че окончателната фактическа раздяла на съпрузите е настъпила на 01.09.2016г. Навежда доводи, че ищеца не е участвал в набирането на средства по процесните банкови сметки (BG 24 575A 93000012728483 и BG 74 575А 93000017049418 ) с титуляр Д.Г.Т.. Сметка BG 24 575A 93000012728483 е била открита на 15.09.2006г., като размера на салдото по същата към 01.09.2016г., възлизал на 68.64 лв. В сметката постъпвали плащания на субсидии от ДФЗ за 2008, 2009 и 2010г., както и плащания във връзка с дейността на ответницата като ЕТ ,,Инфоком – Д.Т.“; постъпвали и пенсии. Извършвали се плащания към доставчици и ТД на НАП. Твърди, че салдото по сметка BG 74 575А 93000017049418, (открита на 27.04.2009г.) било в размер на 3465.92 лв. към 01.09.2009г. Постъпилите суми били от ДФЗ за 2009г., 2010г, 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г.; суми от продажба на селскостопанска продукция. Посочва вида на извършените плащания - към доставчици и ТД на НАП. Оспорва твърдението за принос на ищеца към посочените доходи. Твърди, че част от приходите при предаване на продукция на ,,Куминяно фрут“ООД, постъпили по сметка IBAN ***, с титуляр Т.Г.Т.. Навежда доводи за неоснователност на иска, тъй като в конкретния случай не били налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.30 от СК. По същество моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.
Не се признават права. Към настоящия момент не са налице обстоятелства, за които да съществува установено от закона предположение, да са общоизвестни или служебно известни, поради което да не се нуждаят от доказване.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.
За да бъде успешно проведен иск с правно основание чл.30 от СК, е необходимо да са налице следните предпоставки: 1./ да е съществувал брак и този брак да е прекратен поради развод; 2./ по време на брака единият съпруг да е придобил определено имущество, което служи за упражняване на професията му или на занаят, или да има вземания, вкл. произтичащи от дялове или акции в търговски дружества; 3./ придобитите имущества, предмет на заявения иск, да са на значителна стойност; 4./ претендиращият дял от стойността на личното имущество съпруг да е допринесъл за придобиването с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството, в който смисъл са постановените по реда на чл.290 от ГПК: Решение № 249 от 16.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 268/2009 г., II г. о., Решение № 551 от 15.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2009 г., II г. о., ГК. Доказателствената тежест е върху ищеца, който следва да докаже наличието на горните предпоставки. Ответната страна следва да докаже своите възражения.
Представените с исковата молба, с депозираното уточнение на исковата молба, вх.№ 5780/ 23.04.2018г, писмени приложения (л.34) са допустими и относими към предмета на делото, както и представеното с отговора на исковата молба адвокатско пълномощно, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
С исковата молба е направено искане за допускане до разпит на двама свидетели, които ще установяват обстоятелствата, описани в исковата молба. Горното доказателствено искане е допустимо и следва да бъде уважено като отговарящо на условията на чл.156 ал.2 от ГПК.
Ответницата също е поискала допускане на свидетели при режим на довеждане, които ще установяват твърдените в отговора на исковата молба обстоятелства, но не е посочила колко свидетели, нито с показанията на кой от тях какви обстоятелства ще установява. При това положение съдът счита, че искането е допустимо, като с оглед спецификата предмета на спора, следва да бъдат допуснати двама свидетели, при режим на довеждане от страна на ответницата.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.131 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е
Л И:
ПРИЕМА за разглеждане предявения от Т.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, Адвокатско сдружение „Ангелова, Бошнаков и сие“ против Д.Г.Т. с ЕГН ********** ***, представлявана от адв. Светла Христова Гонкова – Трайкова от АК-Бургас, със съдебен адрес:*** иск да бъде прието за установено, че ищеца има принос за придобиване на половината от вземанията на ответницата като титуляр на посочени банкови сметки, първата в размер на 50 000 лв., а втората на 20 000 лв., като осъди Д.Т. да му заплати сумата от 25 000 лв. като ½ ид.част от първата сметка и 10 000 лв. като ½ ид.част от втората сметка на основание чл.30 от СК, както и направените по делото разноски.
ДОКЛАДВА на страните гр.дело № 336/2018 год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА представените от страните приложения: Удостоверение за развод, издадено от Районен съд - Айтос, квитанция за внесена държавна такса, включително, представени под опис приложения с уточнение на исковата молба, вх.№ 5780 /23.04.2018г. (л.34), както и адвокатско пълномощно, като доказателства по делото.
ДОПУСКА до разпит при режим на
довеждане двама свидетели от ищцовата страна.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане двама свидетели от ответната страна.
ПРИКАНВА страните към спогодба.
НАСРОЧВА делото за 27.09.2018 г. от 14.15 ч., за която дата да се призоват страните.
На страните да се съобщи настоящото определение, както и проекта за доклад по делото, като на ищцовата страна се връчи и препис от отговора на исковата молба от ответницата.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: