Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен,
11.01.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесетата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря …… Дафинка
Б. …….……… и в присъствието на прокурора
………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков
…………. в.гр. дело № 788 по описа за 2018год. и на основание данните по делото и
Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 и сл. ГПК.
С решение №
101/06.07.2018г. по гр.д. № 157/2017г. на НРС, съдът е отхвърлил предявените от
„ДОН АГРИКОЛА“ЕООД гр.София, с ЕИК ******
против М.С.Б. с ЕГН **********, С.М.К. с ЕГН ********** и Д.М.П. с ЕГН **********
искове, както следва: 1/ на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 8 904.84лв., която сума е платена на отпаднало правно основание
като продажна цена за закупуването на ид.ч. от земеделски имоти, по н.а. № 40, т.15, рег. № 5223, д. №1959/2013г. на Нотариус
Д. Д., рег. № ***
на НК с район на действие района на НРС поради прогласена относителна
недействителност на сделката между страните; 2/ на основание чл. 92 от ЗЗД вр.
чл.12, предл. 2-ро от ЗЗД за заплащане на сумата от 8 901.84лв.,
представляваща договореното по сделката обезщетение, при неизпълнение на задължение
по договора от продавачите, които са декларирали липса на съдебни спорове по
отношение на имотите към датата на сделката и 3/ за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца направените разходи по сключването на н.а. № 40, т.15, рег. №
5223, д. №1959/2013г. на Нотариус Д. Д. на основание чл.51 от ЗЗД, вр. чл.12 от ЗЗД както следва: сумата от 243,86лв. заплатена нотариална такса, сумата от 267,06лв.
заплатен местен данък и сумата от 12лв. такса за вписване, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Осъдил „ДОН
АГРИКОЛА“ЕООД гр.София, с ЕИК ****** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.С.Б. с ЕГН **********, С.М.К.
с ЕГН ********** и Д.М.П. с ЕГН **********, сумата в размер на 1080лв., представляваща
направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете, за възнаграждение на един адвокат.
Постъпила е въззивна жалба от „ДОН АГРИКОЛА“ ЕООД
гр.София, с ЕИК ******, представлявано от Управителите А.Г.Д.Г. и Х.Е.Л. – заедно
и поотделно срещу решението като неправилно. Твърдят, че от датата на сключване
на покупко – продажбата между ответниците и ищцовото Дружество, изразена в нот.
акт № 40/22.11.2013г. на Нотариус Д.
Д., рег. № *** на НК с район на действие
района на НРС и датата на ИМ по делото за делба – гр.д. № 381/2013г. по описа
на НРС – 23.08.2013г., М.С.Б.
с ЕГН **********, С.М.К. с ЕГН ********** и Д.М.П. ЕГН ********** са премълчали
за заведеното от тях дело за делба в противоречие с чл.12 ЗЗД, който ги
задължава при водене на преговори и сключване на договори да действат
добросъвестно, като в противен случай се дължи обезщетение. Декларирали са по
сделката, че за продаваните имоти липсват съдебни спорове. Дружеството е
конституирано като трето лице по делбеното дело на 11.02.2014г. Оплакват се, че
е прогласена нищожност по това дело на сключената сделка, от което според тях
възниква право на обезщетение на Дружеството както на осн. чл.12 ЗЗД, така и на
основание договорната отговорност, предвидена по нот. акт № 40/22.11.2013г. на
Нотариус Д. Д. рег. № *** на НК с район на
действие района на НРС в претендираните от тях размери и на сочените основания
за връщане на даденото по сделката, за направените разходи за сключването й и
за неустойка за противоправно поведение на продавачите. Навеждат доводи, че НРС
погрешно е приел, че след като сделката е прогласена на осн. чл.76 ЗН за
относително недействителна спрямо ответниците – съделители по гр.д. 381/2013г.
на НРС - Р.П.И., с ЕГН ********** от гр.Плевен; В.Г.Б., с ЕГН **********
от гр.Сопот и С. Г. П. с ЕГН ********** от гр.Плевен, то ЕООД не може да
претендират обезщетения, неустойки и връщане на даденото по Договора за
покупко-продажба, изразен в нот. акт № 40/22.11.2013г. преди да поиска
разваляне на сделката по съдебен ред на осн. чл.189 ЗЗД. Позовал се на ТРОСГК №
1/19.05.2004г. на ВКС на РБ, но според жалбоподателя тълкувателното решение
изследва само последиците за страните по нея от прогласяване на относителната
недействителност. Излагат съображения, че решението по делбата обвързва
страните по делото и поради това решението за прогласяване на относителната
недействителност на сделката разпростира действието си за сделката и за
страните по нея. Поради това считат, че не следва да се води иск за разваляне
на сделката след приключване на делбата, а ВКС на РБ изяснява в ТРОСГК, че
отговорността на продавача – сънаследник е в пълен обем по чл.189 ал.1 ЗЗД.
Твърдят, че по делото на НРС, чието решение обжалват, са претендирали пълната
отговорност на ответниците като последица от прогласяването на нищожността на
сделката между тях и макар да са сочили различни правни основания за търсене на
отговорност на същите, то всички те се поглъщали от отговорността по чл.189 ЗЗД, а правната квалификация са определя от съда с оглед твърденията и
исканията на страните. Молят съда да отмени решението като неправилно и да
постанови ново, с което да уважи исковете и да им присъди разноските за първата
инстанция. Възразява за прекомерност на разноските, претендирани от ответниците
по въззивната жалба.
Въззиваемите М.С.Б. с ЕГН **********, С.М.К. с ЕГН **********
и Д.М.П. с ЕГН ********** чрез адв.Р. Б. от РАК и адв.В. Д. от РАК изразяват
становище да се отхвърли изцяло въззивната жалба като неоснователна. Твърдят,
че решението е правилно защото на недействителността по чл.76 ЗН в делбата
могат да се позовават пряко само сънаследниците – същата е относителна
недействителност, а в цитираното ТРОСГК има указание как купувача на
наследствен имот, предмет на дело за делба, да се защити – за да иска връщане
на даденото по сделката на отпаднало основание следва да развали Договора за
покупко – продажба поради неизпълнение. Молят съда да потвърди обжалваното
решение на НРС и да им присъди разноските за въззивната инстанция.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, прецени становищата на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана.
По същество е неоснователна.
Пред
НРС ЕООД е предявило ИМ от 04.04.2017г., уточнена с молба от 02.06.2017г. –
л.48 от делото, против ответниците по жалбата за заплащане на сумите от
8 901,84лв. – продажна цена на Една трета ид.ч. от десет земеделски земи,
описани в ИМ като иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД – за връщане на
сумата на отпаднало основание предвид прогласената недействителност на покупко
– продажбата на Една трета ид. част от същите имоти по нот. акт №
40/22.11.2013г. с решението по допускане на делбата по гр.д. № 381/2013г. на
НРС; за сумата от 8 901,84лв. като обезщетение по Договора за покупко –
продажба на същите имоти , изразен в нот. акт № 40/22.11.2013г. като иск с
правно основание по чл.12 и чл.92 ЗЗД и за осъждане на ответниците да заплатят
разноските по сделката покупко – продажба, изразена в цитирания нот. акт, т.к.
възстановяването им е уговорено в нот. акт като иск с правно основание чл.12 и
чл.51 ЗЗД.
М.С.Б., С.М.К. и Д.М.П. са подали Отговор – л.40 –
л.44 от делото, в който са твърдели, че претенциите на ЕООД са основани на
влязлото в сила решение № 154/08.10.2014г. по гр.д. № 381/2013г. на НРС по
допускане на делбата на десет земеделски земи в землищата на с.***** и с.*****,
Община гр.Никопол, с което на
основание чл. 344 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 от ЗН съдът постановява да се извърши съдебна делба между М. Н. Д., с ЕГН: **********;
М.С.Б., с ЕГН: **********; С.М.К., с ЕГН: ********** и Д.М.П., с ЕГН: **********
всички от гр.Русе, Р.П.И., с ЕГН: ********** от гр..Плевен; В.Г.Б., с ЕГН: **********
от гр.Сопот и С. Г. П. с ЕГН; ********** от гр.Плевен на описаните недвижими имоти, находяща се в
землището на с.***** и с.***** при следните квоти:
- М. Н. Д. – 6/27 ид.ч. от имотите.
- М.С.Б. – 2/27 ид.ч. от имотите.
- С.М.К. – 2/27 ид.ч. от имотите
- Д.М.П. – 2/27 ид.ч. от имотите.
- Р.П.И. – 5/27 ид.ч. от имотите.
- В.Г.Б. – 5/27 ид.ч. от имотите.
- С. Г. П. – 5/27 ид.ч.от имотите.; ИЗКЛЮЧВА от делбата М. Л. А., Л. Г. А.
и И. Г. А. и ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 76
от ЗН, ОТНОСИТЕЛНАТА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, спрямо
ответниците Р.П.И., с ЕГН: **********
от гр..Плевен; В.Г.Б., с ЕГН: ********** от гр.Сопот и С. Г. П. с ЕГН; **********
от гр.Плевен на актовете на разпореждане с наследствено имущество ДАРЕНИЕ И ПОКУПКО -
ПРОДАЖБА, извършени от М. Н. Д., с ЕГН: **********; М.С.Б., с ЕГН: **********; С.М.К.,
с ЕГН: ********** и Д.М.П., с ЕГН: **********, всички от гр.Русе в полза на „ДОН АГРИКОЛА”ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. София, с ЕИК: ****** с н.а. за покупко-продажба № 40, том 15, рег. №
5223, дело 1959/22.11.2013 г. на Нотариус с рег.№ *** Д. Д. с район на действие
РС Никопол и н.а. за ДАРЕНИЕ № 39, том 15, рег. № 5221, дело 1957/22.11.2013 г.
на Нотариус с рег.№ *** Д. Д. с район на действие РС Никопол. Навели са доводи,
че недействителността по чл.76 ЗН е относителна и само между сънаследниците, като
може да бъде
заздравена, ако предметите, спрямо които са извършени актове на разпореждане
при извършване на делбата се паднат в дял на разпоредилия се, т.е. според
ТРОСГК № 1/19.05.2004г. актовете на разпореждане са действителни правни сделки
спрямо всички останали участници, но могат да бъдат прогласени за относително
недействителни спрямо сънаследниците, които не са се разпоредили със своите
права, ако тия предмети не се паднат в дял на разпоредилите се при делбата.
За да постанови
обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че съгласно задължителната
и трайно установено практика, заложена в ППВС № 1/1979г., на отпаднало
основание може да се претендира връщане на платена сума въз основа на Договор,
развален поради неизпълнение. Нормалното развитие на Договора предполага
изпълнение на поетите от съконтрахентите договорни задължения. При неизпълнение
на задълженията на едната страна поради причина, за която отговаря, изправната
страна има право да претендира реално изпълнение, обезщетение за забава,
обезщетение за изпълнение или да развали договора. Развалянето е крайно
средство за ликвидиране на възникнало между страните правоотношение.
Сключеният от
страните Договор за покупко – продажба, обективиран в н.а. № 40, т.15, рег. № 5223, д. №1959/22.11.2013г.
на Нотариус Д.Д., рег. № *** при НК с район на действие този на НРС, не е
развален, поради прогласяване на
относителна недействителност на сделката между страните по делбеното
дело, т.е. спрямо неразпоредилите се съделители Р.П.И., с ЕГН: ********** от гр..Плевен; В.Г.Б., с ЕГН: ********** от
гр.Сопот и С. Г. П. с ЕГН; ********** от гр.Плевен, поради което и същият е
валиден както за сключилите го лица – тримата ответници като продавачи и ЕООД
като купувач, така и за всички останали участници в оборота.
Тези изводи се споделят от настоящата
инстанция и произтичат от цитираното ТРОСГК № 1/19.05.2004г.
Оплакването на жалбоподателя, че
предвид участието му като трето лице в делбата решението по допускането на
делбата разпростира силата на присъденото си нещо и спрямо него, е
неоснователно. Първият от исковете му е на извъндоговорно основание –
неоснователно обогатяване за връщане на даденото на отпаднало основание, воден
от разбирането, че Договорът за покупко – продажба от 22.11.2013г. е прогласен
за нищожен с решението по допускане на делбата. Вторите два – за обезщетение
поради неизпълнение на Договора, но без да иска неговото разваляне, което е в
противоречие с чл.189 ЗЗД. Няма как при искания за връщане на даденото на
отпаднало основание и обезщетения, основани на неизпълнение на Договор за
покупко – продажба съдът да квалифицира исковете му с правно основание чл.189 ЗЗД.
Още по-ясно се вижда неправилността на
разбирането по жалбата, че не следва да се води дело за разваляне на Договора
за покупко – продажба на описаните десет земеделски земи ако се държи сметка,
че с Дарението на М. Н. Д. и с продажбата на тримата ответници по настоящото
дело са прехвърлени по Една трета ид. част от земеделските имоти, а влязлото в
сила решение по допускане на делбата установява, че правата им са други – Две
девети ид. части и Две двадесет и седми ид. части от десетте земеделски земи за
тримата въззиваеми.
Като се съобрази и т.3 от ТРОСГК №
3/19.12.2013г. на ВКС на РБ, съгласно която при
извършено разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в полза
на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на
делбата, се прилагат разпоредбите на чл.226 ГПК. Лице, придобило права по
силата на разпоредителна сделка по време на първата фаза на делбения процес
след предявяване на иска за делба, може да замести своя праводател само със
съгласието на всички съделители. След влизане в сила на решението по допускане
на делбата във фазата по извършването приобретателят участва чрез своя
процесуален субституент /прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса
като подпомагаща страна. Приобретателят може да участва като главна страна, ако
встъпи в делбеното производство по реда на чл.225 ГПК. Приобретателят ще бъде
обвързан от решението по извършване на делбата независимо от това дали е
встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в
производството чрез своя процесуален субституент. Съсобствеността ще се счита
прекратена и по отношение на него, независимо в чий дял ще се падне имотът. В
мотивите е разяснено, че ако прехвърления имот се падне в дял на друг
съделител, приобретателят ще има право да претендира връщане на даденото по
Договора от прехвърлителя – чл.192 ЗЗД, но това предполага развалянето му по
реда на чл.189 ЗЗД – чл.87 и сл. ЗЗД, какъвто иск ЕООД не са предявили, а тези
с които претендират исковите суми НРС съвсем правилно е отхвърлил като
неоснователни.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че не са
налице основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
При този изход на процеса ЕООД следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемите разноски по делото за настоящата инстанция на основание чл.78 ал.3 ГПК, а направените от тях да останат за тяхна сметка. Както ГПК – чл.78, така и
Наредба № 1/2004г. на ВАС предвиждат възнаграждение за един адвокат и при това
положение възражението за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК на ЕООД е основателно
– по правилата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата минималното адв. възнаграждение
възлиза на 1 080лв. при материален интерес от 18 326,60лв., срещу
каквито искове са се защитавали въззиваемите. За разликата до 1 500лв.
адв. възнаграждение искането следва да се отхвърли като неоснователно.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 101/06.07.2018г. по гр.д. № 157/2017г. на РС гр.Никопол
като законосъобразно.
Осъжда на основание чл.78 ал.3 ГПК „ДОН АГРИКОЛА“ ЕООД
гр.София, с ЕИК ******, представлявано от Управителите А.Г.Д.Г. и Х.Е.Л. –
заедно и поотделно да заплатят на М.С.Б. с ЕГН **********, С.М.К.
с ЕГН ********** и Д.М.П. с ЕГН ********** разноски по делото за въззивната
инстанция в размер на 1080лв., като за разликата до 1 500лв. отхвърля
искането като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.