Р Е Ш Е Н И Е

9.07.2020г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на първи юли

Шести наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ Ц.

Секретар: ПЕТЯ АНТОВА

Като разгледа докладваното от съдия Ц.

НАХ дело номер 169 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №478868-F504093 от 21.11.2019г ***на офис Плевен при ТД на НАП-Велико Търново е наложил на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО във вр. чл.261 от ЗКПО на В.Б.П. *** административна санкция глоба в размер на 200лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят В.Б.П., която го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител - адв.Т., който изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление  не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на процесното наказателно постановление. Навежда фактически доводи, че без знанието на жалбоподателката П.  е въведено в експлоатация второ фискално устройство и същата е прехвърлила дружествените си дялове в търговското дружество на 19.04.2017г.

         За въззиваемата страна ТД на НАП-Велико Търново, като процесуален представител се явява юрк.Ж., която изразява становище, че обжалваното постановление е законосъобразно и моли съда да го потвърди като такова.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №F504093 от 12.08.2019г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че при направена справка на 29.05.2019г. в ИС на НАП се установило, че като представляващ на юридическо лице, подлежащо на облагане по реда на ЗКПО „***“ ЕООД с ЕИК *** не е подала годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2018г. в законоустановения срок до 31.03.2019г. Лицето има два броя активни фискални устройства към 31.12.2018г. с обща сума на оборотите през 2018г. в размер на 33 058,00 лева. На представляващия е изпратена покана с изх.№ 1542-18/29.05.2019г. за подаване на декларация и съставяне на АУАН, която е връчена на 25.06.2019г. Към датата на съставяне на акта в офис Плевен при ТД на НАП Велико Търново няма подадена годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2018 година.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител П.К.К. и свидетелите М.Р.К. и В.Т.Ц., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. Актосъставителката е категорична, че след извършена справка на 29.05.2019г. в информационната система на НАП-Плевен е установено, че жалбоподателката П. като представляващ юридическо лице, подлежащо на облагане по реда на ЗКПО, „***“ ЕООД с ЕИК *** не е подала годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2018г. в законоустановения срок до 31.03.2019г. Според актосъставителката К. при направената справка в информационната система на НАП – Плевен е установено, че „***“ ЕООД с ЕИК ***  има два броя активни фискални устройства към 31.12.2018г. с обща сума на оборотите през 2018г. в размер на 33 058,00 лева. От показанията на актосъставителката К. и от показанията на свидетелите К. и Ц. се установява, че на представляващия „***“ ЕООД е изпратена покана с изх.№ 1542-18/29.05.2019г. за подаване на декларация и съставяне на АУАН, която е връчена на 25.06.2019г., но лицето не се е явило и актът е сътавен в нейно отсъствие. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителката К. и на свидетелите К. и Ц. тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях бездействие на жалбоподателя П. като представляващ „***“ ЕООД по неподаването на ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018г. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя В.Б.П. в нарушение, което не е извършил. От приобщения като писмено доказателство по делото договор за прехвърляне на дружествени дялове на „***“ ЕООД с рег.№1487 от 19.04.2017г. на Нотариус П.Х. с район на действие РС-Плевен се установява, че жалбоподателката В.Б.П. е прехвърлила дружествените си дялове от капитала на „***“ ЕООД на В.В.П.. Видно от направените  справки от ТРРЮЛНЦ към датата на съставяне на АУАН не е вписано прехвърлянето на дяловете на „***“ ЕООД на В.В.П. и не е вписана промяна в управлението и представителството на дружеството. От показанията на свидетелката Л.Д. Ц. и от приобщените по делото като писмени доказателства заявление за въвеждане и регистриране в експлоатация на фискално устройство ***, свидетелство за регистрация на фискално устройство, договор за поддръжка на фискално устройство №4707/29.11.2016г. и фактура № **********/29.11.2016г. за закупуване на фискално устройство се установява, че „***” ООД е продало на „***“ ЕООД и регистрирало в експлоатация фискално устройство ***. От заключението на вещото лице Г.Г. по назначената съдебно-почеркова експертиза по протокол №145/19.06.2020г. се установява, че подписът за „Заявител:“ в ЗАЯВЛЕНИЕ за въвеждане в експлоатация и регистриране на фискално устройство от 29.11.2016г., подписът за „Клиент:“ в Договор 4707/29.11.2016г. и подписът за „Получател:“ след текста „Подпис:“ във Фактура № *********/29.11.2016г., НЕ СА положени от лицето В.Б.П.. От показанията на свидетелката Ц. се установява, че тя няма конкретен спомен за закупуването и въвеждането в експлоатация на фискално устройство *** на „***“ ЕООД. Според показанията на свидетелката Л.Д. Ц. не винаги лицата, закупуващи фискални устройства, подписват лично пред нея заявлението за въвеждане и регистриране в експлоатация на фискалното устройство, като има много случаи на възрастни и болни хора, които са подписали и подпечатали заявлението извън офиса на „***” ООД и то е донесено от други лица. От показанията на свидетелката Ц. се установява, че от 1997г. се занимава с продажба и въвеждане в експлоатация на фискални устройства и до момента няма случай на закупено и регистрирано фискално устройство от друга фирма и по този начин да е злоупотребено с него.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят В.Б.П. е осъществил състава на административно нарушение по чл.92 ал.2 от ЗКПО и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.264 ал.1 вр. чл.261 ал.1 от ЗКПО. Разпоредбата на чл.92 ал.1 от ЗКПО вменява в тежест на данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък да подадат годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Алинея втора на същия член определя и срока, в който задължението следва да се изпълни. Съобразно алинея четвърта на същия член годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството, като годишна данъчна декларация се подава, когато за данъчния период, през който не е осъществявана дейност по смисъла на Закона за счетоводството, възникне задължение за корпоративен данък или данък върху разходите, както и когато данъчно задължено лице желае да декларира други данни и обстоятелства, предвидени в образеца на декларацията. Същевременно разпоредбата на чл.264 ал.1 от ЗКПО посочва, че представляващият данъчно задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв. Разпоредбата на чл.261 ал.1 от ЗКПО посочва, че имуществена санкция в размер от 500 до 3000лв се налага на данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон или не я подаде в срок. Както бе посочено по-горе безспорно по делото е установено, че „***“ ЕООД с ЕИК ***  има два броя активни фискални устройства към 31.12.2018г. с обща сума на оборотите през 2018г. в размер на 33 058,00 лева. По делото по безспорен  и несъмнен начин е установено и това, че жалбоподателката П. в качеството й на представляващ „***“ ЕООД с ЕИК *** не е изпълнило в срок задължението си за подаване на годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО за финансовата 2018г. в указания в ал.2 срок, т.е. до 31.03.2019г., като до датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение – 12.08.2019г. декларацията не е подадена. Обстоятелството, че жалбоподателката В.Б.П. е прехвърлила дружествените си дялове от капитала на „***“ ЕООД на В.В.П. с договор за прехвърляне на дружествени дялове на „***“ ЕООД с рег.№1487 от 19.04.2017г. на Нотариус П.Х. с район на действие РС-Плевен, не я е освободило от задължението като представляващ „***“ ЕООД с ЕИК *** да подаде годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО за финансовата 2018г. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. До изтичането на петнадесет дни от вписването то не може да се противопостави на трети лица, които докажат, че им е било невъзможно да го узнаят. От анализа на тази разпоредба следва, че вписването в ТРРЮЛНЦ по принцип има оповестително действие. В съдържанието на чл. 7, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ е посочено, че вписването няма конститутивно действие, освен ако закон изрично го предвижда. Това означава, че само в изчерпателно предвидени от закона случаи вписването става елемент от правопораждащ фактически състав и в този случай е условие за настъпване на желаните правни последици. В чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено защитното действие на вписването, което цели създаване на доверие в ТРРЮЛНЦ. Според цитирания член трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува. Невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица. Нито в Търговския закон (ТЗ), нито в друг нормативен акт е придадено конститутивно действие на вписването на прехвърлянето на дружествен дял в ООД. Вписването на това обстоятелство в ТРРЮЛНЦ има само оповестително и защитно действие. От казаното следва, че в отношенията между страните по договор за прехвърляне на дружествен дял в ООД, транслативният ефект настъпва в момента на сключване на договора в предвидената от закона форма за действителност, а не от момента на вписване на прехвърлянето в ТРРЮЛНЦ, което има само оповестително и защитно действие. Следователно към 19.04.2017г. собственик на дружествените дялове на „***“ ЕООД е В.В.П.. Това обстоятелство не е освобождавало жалбоподателката П. в качеството й на представляващ „***“ ЕООД с ЕИК *** да изпълни задължението си за подаване на годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО за финансовата 2018г. в срок до 31.03.2019г. Към момента на извършване на проверката в информационната система на НАП и към момента на съставяне на АУАН в ТРРЮЛНЦ не са вписани обстоятелствата за прехвърляне на дружествените дялове на „***“ ЕООД от жалбоподателката П. на В.В.П., не са вписани решенията на общото събрание за приемане и изключване на съдружник, за избор и освобождаване на управители относно изменение и допълнение на дружествения договор. Съгласно чл. 140, ал. 3 ТЗ решенията относно изменение и допълнение на дружествения договор и прекратяване на дружеството влизат в сила след вписването им в ТРРЮЛНЦ. Съгласно ал. 4 увеличаване и намаляване на капитала, приемане и изключване на съдружник, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор имат действие от вписването им в ТРРЮЛНЦ. Някои от обстоятелствата, посочени в ал. 4 - увеличаване и намаляване на капитала, приемане и изключване на съдружник, избиране и освобождаване на управител, са обстоятелства, които трябва да бъдат отразени в дружествения договор, доколкото името, съответно фирмата и единният идентификационен код на съдружника, размерът на капитала, управлението и начинът на представителство са част от задължителното му съдържание (чл. 115, т. 3, т. 4, предл. 1 и т. 6 ТЗ). Съгласно чл. 119, ал. 2 ТЗ тези обстоятелства подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ. Тези хипотези се покриват от по-общата норма на чл. 140, ал. 3 ТЗ, според тълкуванието на която се вписват всички обстоятелства относно изменение и допълнение на дружествения договор, които подлежат на вписване. Следователно след като не е вписана в ТРРЮЛНЦ  промяна в управлението и начина на представителство на „***“ ЕООД, за жалбоподателката П. е съществувало задължението да подаде годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО за финансовата 2018г. в срок до 31.03.2019г. Обстоятелството, че подписът за „Заявител:“ в ЗАЯВЛЕНИЕ за въвеждане в експлоатация и регистриране на фискално устройство от 29.11.2016г., подписът за „Клиент:“ в Договор 4707/29.11.2016г. и подписът за „Получател:“ след текста „Подпис:“ във Фактура № *********/29.11.2016г., не са положени от лицето В.Б.П., е правноирелевантно за спорния предмет на делото. Ако жалбоподателката твърди, че е налице злоупотреба със закупуването, въвеждането в експлоатация и самата експлоатация на фискално устройство *** на „***“ ЕООД, за нея съществува възможността съобразно разпоредбата на чл.205 ал.2 от НПК да уведоми органа на досъдебното производство. Още повече, че закупуването и въвеждането в експлоатация на фискалното устройство е извършено преди прехвърлянето на дружествените дялове.

При определяне размера на наложеното наказание административнонаказващият орган законосъобразно и обосновано е преценил тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата при които е извършено и е наложил на жалбоподателя П. минималното предвидено в закона административно наказание глоба в размер на 200лв.

Според съда в конкретния случай е неприложима и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не представлява маловажен случай. Не са налице данни, от които да се направи извод, че извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от този вид. Допълнителен аргумент за изключване на случая от категорията на маловажните нарушения е и не малкият срок на забава при изпълнение на задължението, а именно – неподаване на декларацията до датата на съставяне на АУАН – 12.08.2019г., т.е. повече от 4 месеца, като по делото не са представени доказателства за подаването на ГДД и към настоящия момент.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 12.08.2019г., а НП - на 21.08.2019 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.   Според разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. В случая, крайният срок за изпълнение на задължението за подаване на годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО за финансовата 2018г.  е  31.03.2019г. Подаването й е дължимо пред същия орган, който е компетентен да санкционира и неподаване (бездействието), а именно ТД на НАП-гр.Велико Търново офис Плевен, който обаче не разполага с обективната възможност да установи нарушителя веднага след пропускане на визирания в закона срок предвид необходимостта от установяване на обстоятелството осъществявал ли е дейност по смисъла на Закона за счетоводството, в т.ч. регистрирани ли са фискални устройства и има ли оборот от търговска дейност. Следователно, от 29.05.2019г. тече тримесечният срок за съставяне на АУАН, тъй като от тази датата е открит нарушителя и е констатирано нарушението.

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.264 ал.1 от ЗКПО вр. чл.261 ал.1 от ЗКПО, като законосъобразно и обосновано.

 При този изход на процеса жалбоподателят  В.Б.П. следва да бъде осъден да заплати на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН в полза на Районен съд – Плевен  разноски за вещо лице в размер на 151,64 лв.

Водим от горното, съдът

 

           РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №478868-F504093 от 21.11.2019г на ***на офис Плевен при ТД на НАП-Велико Търново, с което е наложена на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО във вр. чл.261 от ЗКПО на В.Б.П. *** административна санкция глоба в размер на 200лв, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

ОСЪЖДА жалбоподателя  В.Б.П. да заплати на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН в полза на Районен съд – Плевен  разноски за вещо лице в размер на 151,64 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                           

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: