П
Р О Т
О К О Л
№ 638
гр.
Пловдив, 31 октомври 2019 година
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ
МИТЕВ
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при участието на
съдебния секретар Антоанета Калайджиева и в
присъствието на прокурора АНДРЕЯ
АТАНАСОВ сложи за разглеждане докладваното от съдията-докладчик ДЕНИЦА СТОЙНОВА, ВЧНД № 546 по описа за 2019 година.
На
именното повикване в 10.00 часа в
залата се явиха:
Обвиняемият И.Х.М.се явява лично. За него се явява адв. Й.Д.. Не се явява другия упълномощен защитник на обвиняемия - адв. С.Ч..
Адв. Й.Д.: Колегата ми се обади, че е служебно ангажиран с друго дело и няма да дойде.
ОБВИНЯЕМИЯТ И.М.: Днес ще ме защитава само адв. Д.. Не държа на защитата на адв. Ч..
ЗА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – П. се явява прокурор АНДРЕЯ АТАНАСОВ.
ПРОКУРОР АТАНАСОВ: Да се даде ход на делото. Налице са основанията.
Адв. Й.Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, за което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията – докладчик Деница Стойнова.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Прокурор АТАНАСОВ: Поддържам протеста. Нямам други искания. Нямам искания за отводи към състава на съда.
Адв. Й.Д.: Нямаме искания за отвод. Нямаме искания за събиране на нови доказателства. Да се даде ход за изслушване на съдебните прения.
ОБВИНЯЕМИЯТ И.М.: Нямам възражения този състав да гледа делото.
СЪДЪТ, с оглед изявленията на страните и тъй като счита делото за изяснено от фактическа страна във връзка с предмета му, че следва да се даде ход на съдебните прения, за което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОР АТАНАСОВ: Уважаеми апелативни съдии, атакуваме протоколно определение от 23.10.2019 г. на ОС С.З., с което мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на обв. М. е изменена от такава в „ПОДПИСКА“.
За да измени мярката съдът се е позовал на разпоредбата, която ограничава задържането под стража до два месеца за непредпазливо престъпление, като е приел, че в случая това е непредпазливо престъпление и всяко задържане над този срок ще бъде незаконосъобразно.
Поддържам изцяло Частния протест, както и всички мотиви изложени в него. Солидаризирам се с колегата, която посочва, че в случая убийството е със специфичен състав със смесена форма на вината. В случая се касае наистина за непредпазливо убийство, но за умишлено нанесена телесна повреда. Ако обвинението беше само за умишлена телесна повреда, то тогава срокът би бил ограничителен по силата на закона и би бил 8 месеца. В случая за едно по-тежко деяние, е абсурдно тълкуване максималния срок на задържане да бъде 2 месеца.
В тази връзка имаме определение по аналогичен случай задържане под стража 7 месеца на ПАС - определение № 535/2015 г., с което съдът е имал възможност, не по същия казус действително, но в определението си е засегнал именно това задържане по чл. 124 НК - „ако се преквалифицира, е казал съдът, за случаите по чл. 124 ал. 2, чл. 128 ал. 2 вр. ал. 1 НК за преквалификацията, че задържането под стража от 7 месеца е законосъобразно“.
Считам, че мотивите на това определение, както и в частния протест са абсолютно основателни, а определението, което се атакува е незаконосъобразно и моля да го отмените и оставите в сила мярката за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ спрямо М..
Адв. Й.Д. /защитник на жалбоподателя обвиняем И.Х.М./:
Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите протоколното определение на С. Окръжен съд, като законосъобразно и обосновано и да отхвърлите Частния протест, като необоснован по следните съображения:
Въпросът по това производство е само един, дали престъплението по чл. 124 НК е непредпазливо престъпление и следва да се приложи разпоредбата на чл. 63 ал. 4 за непредпазливо престъпление, или то представлява някакво друго престъпление с пряк умисъл или евентуален, за което може да се приеме, че е по-дълъг срокът на задържане.
Да, безспорно и в теорията, и в практиката е установено, че престъплението по чл. 124 НК е със смесен състав, само че в теорията и практиката безспорно се приема, че това е непредпазливо престъпление п усвоя резултат.
В протеста се цитира едно определение на Апелативния съд П., което немного коректно се сочи като пример, а аз казвам, че в наказателното право няма бъдещо време, в наказателното право има само минало и настоящо време. Какво ще се случи по-нататък в един наказателен процес никой не може да каже, а още по-малко, обсъждането на хипотезата, която представи прокурорът, че ако се преквалифицира деянието в умишлено престъпление, то задържането можело да продължи и 8 месеца.
Предвид обаче вземане на мярка за неотклонение, в различните производства са различни. Нека да не забравяме, че има и непредпазливи престъпления, които предвиждат минимални наказания от 10 години „лишаване от свобода“.
В конкретният случай умишлено причинената телесна повреда е квалифициращ елемент, т. е. това престъпление е непредпазливо, квалифицирано престъпление. Основният състав е чл. 123, квалифицираният състав на непредпазливото престъпление е по чл. 124, но наказанието, което се налага е за престъпление по чл. 124 т.е. за непредпазливо престъпление и правилно С. съд, както първоначално, при вземане на мярката е посочил, че това е едно непредпазливо престъпление, така и сега отстоява това си становище, че това е едно непредпазливо престъпление. Максималният срок е 2 месеца и доверителят ни надвишава срока на задържането, поради което ще моля да приемете, че максималният срок е изтекъл и следва да потвърдите протоколното определение на съда.
В този смисъл ще Ви моля да се произнесете.
ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:
ОБВИНЯЕМИЯТ И.Х.М.: Подкрепям казаното от адвоката ми.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА:
ОБВИНЯЕМИЯТ И.Х.М.: Искам от съда по-лека мярка. Да се потвърди определението на Окръжния съд.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
П. АПЕЛАТИВЕН СЪД, след тайно съвещание, намира, че атакуваното определение на Окръжен съд – С.З. е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Актуалното и към момента обвинение, повдигнато и предявено на обв. М., е за извършено от него престъпление по чл.124 от НК и именно във връзка с това обвинение съдът дължи произнасяне. Данните в кориците на делото относно намерението на прокуратурата да измени това обвинение и да повдигне ново – за по-тежко квалифицирано престъпление – по чл.115 от НК, не може да доведе до промяна на горния извод, тъй като това, ново обвинение към днешна дата остава единствено намерение, но не и обективен факт.
Спорът между страните в така очертаните от прокуратурата рамки се ограничава до въпроса какъв е максимално допустимия срок на задържане на обвиняемо лице в досъдебната фаза при налично обвинение по чл.124 от НК. Следва да се отбележи, че има резон и се откриват доводи в подкрепа и на двете застъпвани по делото тези. Същественото е обаче изискването да се спазва закона, такъв, какъвто е и тълкуване на наказателните норми в ущърб на обвиняемия, е недопустимо, дори и житейски да е оправдано.
Без никакво колебание, трайна и еднопосочна е теорията и съдебната практика, определяща престъплението по чл.124 от НК като извършено при смесена форма на вината – умисъл към нанасяне на телесно увреждане и непредпазливост по отношение на резултата. Не се откриват колебания и в становището, че престъплението е резултатно и по резултата си то е непредпазливо, в подкрепа на което окръжният съд е цитирал относима съдебна практика. В подкрепа на тезата, че престъплението е непредпазливо по своя резултат е на първо място систематичното място, което законодателят е отредил на това деяние, поставяйки го не при умишлените умъртвявания, а при непредпазливите. Не без значение е и идентичността на термините, които законодателят използва, когато инкриминира отделните престъпни прояви. Никога в практиката не е имало колебание, че транспортните престъпления са непредпазливи деяния, при които дееца умишлено нарушава правила за движение по пътищата, но причинява смъртта на пострадалия по непредпазливост. Съпоставката на ползваните в двата състава термини говори, че и по чл.343 и по чл.124 от НК законодателят фиксира изпълнителното деяние идентично - причиняване на смърт по непредпазливост. Основен принцип в правото е, че използваните от законодателя идентични термини следва да се тълкуват и прилагат еднакво. Посоченото до тук мотивира този съдебен състав да счете, че по отношение на престъплението по чл.124 от НК важи разпоредбата на чл.63 ал.4, изречение последно от НПК, т.е., че максималния срок на задържане на обвиняемото лице в досъдебната фаза е двумесечен.
Цитираното в протеста определение на АС – П. от 2015г. не може да се ползва като относима към разисквания въпрос съдебна практика, тъй като то е постановено в производство по чл.270 от НПК, по искане за промяна на МНО от подсъдим в съдебната фаза, в която ограниченията на чл.63 ал.4 от НПК не важат и в него изобщо не е коментирана посочената разпоредба, а е взето отношение по спазване на разумния срок на задържане и разглеждане на делото в неговата цялост. На този състав е известно становището, което професор Г. застъпва по отношение на престъпленията със смесена форма на вината, но следва да се отбележи, че то кореспондира с разписаното в отменения НК, където престъплението систематично е било поставено в Глава V – Престъпления против личността, раздел 2 – Телесни повреди, причиняването на които е умишлено, като с чл.143 от НК /отм./ се е инкриминирал по – тежък състав на телесното увреждане, ако в резултат на него е настъпила смърт. В сега действащия НК законодателят е взел решение да постави систематично престъплението по чл.124 от НК сред непредпазливите престъпления, а не сред по – тежко квалифицираните, поради резултата им, умишлени престъпления,.
В случая сме изправени пред типична хипотеза на законодателен пропуск, тъй като в НПК не са уредени изрично максималните срокове на задържане на обвиняемо лице в особени хипотези, в които престъпленията са извършени със смесена форма на вината и се споделя становището на прокуратурата, че се стига до правен абсурд, допускащ по – продължителен срок на задържане за престъпление – тежко телесно увреждане, без смърт например, което безспорно е с по-ниска обществена опасност, но съдът е длъжен да прилага закона такъв, какъвто е.
Стигайки до същите изводи, окръжният съд правилно е преценил, че максималния срок на задържане на обв. М. е изтекъл и поради това той следва да се освободи с най-леката възможна мярка за процесуална принуда, предвидена в закона – „ПОДПИСКА“, като процесуално ненужно е в казуса да се обсъжда наличието на обосновано предположение и опасностите от укриване и/или извършване на престъпление.
Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 656/23.10.2019година, постановено по ЧНД № 425/2019 година по описа на С. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно, поради което и обвиняемият М. се освободи в съдебната зала.
ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 10.18 часа.
ПРОТОКОЛЪТ се
изготви в С.З.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.
СЕКРЕТАР: