РЕШЕНИЕ
№54/17.4.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра
Василева, като разгледа докладваното АНД
№ 346/2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на П.М.Д., ЕГН: **********
*** срещу Наказателно постановление №
18-0253-000580, издадено на 10.08.2018 г. от Началника на РУП към ОДМВР Варна,
РУ Девня, с което на въззивника за нарушение по чл. 6 т. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183 ал. 2 т. 3 пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева.
Въззивникът обжалва
наказателното постановление, като моли за неговата отмяна. Счита, че същото е
издадено при съществени нарушения на материалните и процесуални правила, което
води до неговата незаконосъобразност. Претендира допускането на съществени
процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство,
като съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел, липса на
конкретика при описанието на нарушението, липса на компетентонст на
актосъставителя. Отделно от това намира, че от страна на административно –
наказващия орган са нарушени разпоредбите на чл. 28 и чл. 27 от ЗАНН. В с.з.
въззивникът участва лично, като поддържа претенцията си за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата
страна – РУ - Девня, редовно призована, не се представлява и не ангажира
становище по жалбата.
Контролиращата страна – ДРП, редовно
призована, не изпраща представител и становище по жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 10.05.2018 г. в около
12, 05 часа въззивникът М.Т.Н. се движел по път Трети клас №2009 с товарен
автомобил „***“ с рег. № Р ***КА, собственост на „***“ЕООД. На кръстовището
между ПВ Суворово и ГП I-2, в
посока гр. Девня имало знак „Б-2“, на който въззивникът не спрял. Това негово
действие било възприето от свидетелите М.Т.Н. и С.И.С. – полицейски служители при
РУ на МВР – Девня, които патрулирали в непосредствена близост до кръстовището.
Контролните органи спрели за проверка водача, при която му съставили АУАН за
допуснато нарушение по чл. 6 т. 1 от Закона за движение по пътищата, който той
подписал без вързажения.
В законоустановения срок
възражения срещу акта пред административно–наказващия орган не постъпили.
Възприемайки изцяло фактическите констатации, описани в акта и правната
квалификация на нарушенията, наказващият орган издал атакуваното пред настоящата
съдебна инстанция наказателно постановление.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел - очевидец на допуснатото
нарушение. Последният не можа да си спомни за конкретния случай, което съдът
намира са напълно нормално предвид изминалия период от време и множеството
подобни нарушения на въпросното място според показанията на свидетеля. Въпреки
това обаче, той с категоричност и под страх от наказателна отговорност потвърди
пред съда, че отразеното в АУАН от неговия колега отговаря на обективната
действителност, като заяви, че щом е съставен такъв акт, то значи, че водачът
не е спрял на знака „Стоп“. Както се сочи и в самата
жалба, съгласно чл. 189 ал.2 от ЗдвП редовно съставените
АУАН по реда на този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. АУАН е съставен редовно, така че обвързва по задължителен начин АНО
при постановяване на НП. Наказаното лице е следвало да ангажира или да поиска
събирането на доказателства, оборващи отразеното в АУАН, тъй като
доказателствената тежест е негова. Възражения срещу акта не са постъпили, като
нито в хода на административно – наказателното производство, нито във въззивната
жалба са посочени конкретни обстоятелства, различни от установените. С оглед на
това и следва да се приеме, че административно – наказващия орган е постановил
процесното наказателно постановление на база редовно съставения АУАН и при
липсата на доказателства, които го оборват.
При така установената по делото фактическа
обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна
в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно
компетентността на административно наказващия орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП, упълномощен с това правомощие по силата на Заповед рег.
№8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на ВР /т. 2.8/. АУАН е съставено от
комепетентен полицейски орган – мл. автоконтрольор, определен да осъществява
контролна дейност по ЗдвП, да издава фишове и да съставя актове по ЗдвП по
силата на Заповед рег. №8121з-952/20.07.2017 г. на
Министъра на ВР. Видно от писмо № 253000-1586/12.3.19/2 на Началника на
РУ – Девня, е че към датата на нарушението актоссътавителя е изпълнявал
длъжността „мл.автоконтрольор II степен“. От
представената по искане на въззивника ежедневна ведомост за разстановка на
силите и средствата за изпълнение на ППД се установява, че актоссътавителя е
бил в наряд съвместно със свид. С.С. в автопатрулен екип 713 за времето от 07,
30 ч. До 19, 30 часа на 10.05.2018 г. Дори и без наличието на тези
доказателства за съда не съществува съмнение относно конпетентността на
актосъставителя, която следва и от разпоредбата на чл.
189 ал.1 от ЗдвП - в
качеството си на длъжностно лице в службите за контрол той е оправомощен да
съставя актове за констатирани нарушения на ЗДвП.
Относно
процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната проверка на
въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не
страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП
фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на
нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира
административно – наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана
в ЗАНН. Нарушението е описано по начин даващ възможност на нарушителя да
разбере за какво именно нарушение се ангажира административно – наказателната
му отговорност, за да може да организира защитата си по правилен начин. Макар и
неточно назован в АУАН и НП като знак „Стоп“, става ясно от описанието на
нарушението в двата акта, че неспирайки на знак „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство“, водача не е съобразил поведението си с наличния пътен знак
„Б-2“. Не отговаря на истината твърдението, че в АУАН и НП не е посочено къде и
в каква посока се е движел автомобила, управляван от въззивника. Както в АУАН,
така и в НП е отразено на кой път и на кое кръстовище е допуснато нарушението и
че автомобила се е движел в посока гр. Девня. Съгласно разпоредбата на чл. 40
ал. 3 от ЗАНН АУАН се съставя в присъствието на двама /други/ свидетели при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или
при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. В случая свид. С.С. е
свидетел именно при извършването и установяването на нарушението, което е и
отразено в акта, като свидетелят е посочен като очевидец. С оглед на това и
съставянето на процесния АУАН в присъствието на само един свидетел не
съставлява процесуално нарушение, още повече, че по никакъв начин не се е
отразило на правото на защита на нарушителя. Акта му е бил връчен своевременно,
като той го е подписал без възражения.
Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост на
обжалваното наказателно постановление:
С
обжалваното наказателно постановление въззивникът е санкциониран за нарушение
на нормата на чл. 6 т. 1 от ЗДвП, съгласно която участниците в движението са
длъжни да съобразяват своето поведение с редица фактори, в това число и с
пътните знаци. Не се спори по делото че на описаното в АУАН кръстовище е имало
знак „Б-2“, указващ на водачите на ППС задължително да спрат. Без значение за
съставомерността на нарушението по чл. 6 т. 1 от ЗДвП е обстоятелството дали на
пътя е имало други ППС, които той е следвало да пропусне или не. Наличния пътен
знак повелява задължително спиране, т.е. преустановяване на движението на ППС.
С оглед на това и за съда е безспорно, че въззивникът е допуснал описаното в
акта нарушение, поради което правилно е била ангажирана административно –
наказателната му отговорност.
С оглед визираните в чл. 57 ал. 1 от ЗАНН задължителни реквизити на НП, не е налице изискване за
обективиране и обосноваване на извод на наказващия орган за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН при липса и на възражения или обяснения в този аспект от страна
на нарушителя. В случая нарушителят е посочил в АУАН, че няма възражения по
отношение на установеното нарушение, а и възражения в 3-дневния срок от
съставяне на АУАН не са депозирани от лицето. Доколкото не са въведени
конкретни доводи за маловажност на деянието пред наказващия орган и предвид
издаването на НП е очевидно, че наказващият орган приема, че случаят не е
маловажен. Липсата на изложени конкретни мотиви в този аспект в НП не влече
извод, че в случая органът е допуснал нарушение на чл. 53 от ЗАНН и не е извършил преценка дали нарушението не е маловажно, т.е. не
е налице нарушение на процесуалните правила в този смисъл.
Настоящият състав на съда намира, че не е налице допуснато от
наказващия орган нарушение и на материалния закон по отношение неприлагането на
чл. 28 от ЗАНН. Не са налице конкретни твърдения на наказаното лице и не са
посочени конкретни обстоятелства във връзка с извършването на процесното
нарушение, които да обосновават извод за по-ниска степен на обществената
опасност на деянието в сравнение с останалите случаи на нарушения от този вид.
Наказаното лице не сочи такива конкретни обстоятелства нито пред наказващия
орган, нито пред съда. А и приложената към АНП справка за нарушител, безспорно
сочи на обратното, тъй като характеризира въззивника като системен нарушител на
правилата за движение по пътищата.
При
фиксиран от законодателя размер наказващия орган няма как да преценява
обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от ЗАНН. Доколкото
наложената санкция е в определен от законодателя размер, съдът също не следва
да разглежда въпроса относно нейния размер.
По
изложените съображения съдът намира издаденото наказателно постановление за
правилно и законосъобразно, нарушенията, техния автор и неговата вина за
безспорно доказани, санкциите за правилно наложени във фиксиран от законодателя
размер, поради което и същото следва да бъде потвърдено.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0253-000580, издадено на
10.08.2018 г. от Началника на РУП към ОДМВР Варна, РУ Девня, с което на П.М.Д.,
ЕГН: ********** за нарушение по чл. 6 т. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл. 183 ал. 2 т. 3 пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен
срок от съобщаването
на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :