РЕШЕНИЕ
Номер 147816.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София6-ти търговски
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
Секретар:Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20201001002125 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби на страните срещу решение № 57/09.01.2020г.
по т.д. 9229/2016г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 1 с-в, в неговата цялост.
С депозирана въззивна жалба ответникът, „Петрол” АД, обжалва решение №
57/09.01.2020г. по т.д. 9229/2016г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 1 с-в, в
частта му, с която са уважени предявените от „Реинлабс Русе” ООД иск по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за сумата 73 054,81 лв. – дадена без основание като платена цена в повече от
дължимото и договореното по договор за франчайз от 20.12.2010г., изменен с анекс от
07.05.2012г., в периода 14.10.2013г. до 31.10.2015г., и искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 292
ТЗ за сумата 8 889,90 лв., за която е издадена фактура **********/30.11.2016г., и сумата
636,54 лв., за която е издадена фактура **********/09.12.2016г., дължими суми за продажба
на горива по карти Транскарт, първата за периода от 23-30.11.2016 г., а втората за периода
01-07.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата
молба 16.12.2016 г. до окончателното им изплащане. Ответникът обжалва
първоинстанционното решение и в частта, с която са отхвърлени предявените от него
насрещни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за дължими неустойки по договор
за франчайз от 20.10.2010г., както следва: 5 000 лева по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 55, вр. чл.
18, ал. 1 и 2 и чл. 19 от договора за франчайз; 26 800 лева по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 56, ал.
1, вр. чл. 40, ал. 1 от договора за франчайз; 32 200 лева по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 56, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1 от договора за франчайз и 5 000 лева по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 55, вр. с
чл. 5, ал. 1 и чл. 23 от договора за франчайз. Жалбоподателят поддържа решението в
1
обжалваните му части да е неправилно предвид постановяването му при допуснати
процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и с оглед неговата
необоснованост. Оспорва като необоснован и противен на закона решаващият извод на
първоинстанционния съд, че страните са подписали анекс на 07.05.2012г. към сключения
между тях договор за франчайз от 20.12.2010г. Излага видно от представения по делото
документ - анекс от 07.05.2012г. за подписал същият да е посочен изпълнителния директор
на „Петрол” АД –С. Й., но по делото да се установява документът да е подписан от И. К. –
член на УС, но без представителна власт по отношение на „Петрол” АД при съблюдаване на
чл. 235, ал. 1 ТЗ. Поддържа да не се установява и представителство по пълномощие, като
дори в анекса не е посочено, че се подписва от пълномощник, както изисква чл. 26, ал. 4 ТЗ.
Оспорва от представената справка от нотариус за вписани пълномощни на името на К. да
може да се направи извод, че е надлежно упълномощен да представлява изп. директор Й.
при сключване на анекса, като излага и видно от възпроизведеното съдържание на
пълномощните му да не е имал право да сключва финансови договори. Поддържа да не
следва да намери приложение и нормата на чл. 301 ТЗ, тъй като най – ранният момент, в
който ответникът е уведомен чрез законния си представител за сключването на анекса е
получаване на препис от исковата молба и в срок с писмения отговор е възразено срещу
извършените действия без представителна власт по сключване на анекса от името на
„Петрол” АД. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че анексът е изпълняван
някога от ответника, като поддържа за целия му период на действие цените по договора за
франчайз да са определяни, съобразно началното му съдържание, а не съобразно клаузите на
анекса, което поддържа да е видно и от издаваните фактури, в които липсва посочване на
дадена отстъпка съобразно анекса. Сочи и клаузата на твърдения анекс досежно изменение
на цената по договора да е нищожна, доколкото нито е ясно определена, нито определяема
по причина, че никоя от страните по договора не е могла да знае изходните цени на
петролни бази на „Лукойл”, предвид решение 887/26.07.2012г. на КЗК, с което са задължени
всички търговци на течни горива на едро да направят така, че цените им да не са видни
публично. Излага предвид нищожността на клаузата за цена по договора, съдът да е
следвало да приеме, че на основание чл. 292 ТЗ страните са договаряли цената по всяка
отделна доставка. Ищецът сам е заявявал доставките и заплащал авансово цената по същите
без възражения, с които си действия и извънсъдебно е признал цената на доставените му
горива да не следва да се определя съобразно анекса. Жалбоподателят оспорва като
необоснован извода на съда, че по делото се установява ищецът веднага след узнаване на
цените на „Лукойл” да се е възпротивил срещу начина на определяне на цените по договора
за франчайз. Излага да не се установява последното от приложената ел. кореспонденция, за
която няма по делото данни да е постъпила при ответника, съответно получена при спазване
на чл. 10 ЗЕДЕУУ, а извод в тази насока да не може да бъде направен и от противоречивите
показания на св. П., св. Р. и св. Ш., като показанията на първия се опровергават от
показанията на вторите двама. На самостоятелно основание поддържа, че дори да се
установи, че е налице възражение, установимо от показанията на св. П., последното да е
сторено две години след периода, за който се твърди цените да са неправилно определяни не
2
по клаузите на анекса. Жалбоподателят оспорва по делото да се доказват и предпоставките
за определяне на цената по процесния анекс, като поддържа от събраните по делото
доказателства да не се установява ищецът да е извършвал за своя сметка транспорта на
доставяните му от ответника количества горива. Излага с нормата на чл. 50, ал. 1 Закон за
автомобилните превози да се въвежда писмена форма за доказване на договора за превоз – с
товарителница, предвид на което и при нарушение на закона СГС е приел последните
договори за доказани, основавайки се на събрани писмени доказателства и заключение по
ССчЕ, като последната оспорва и като необоснована. По тези доводи поддържа предявеният
иск за сумата 73 054,81 лв. да е недоказан. Оспорва като необосновани и изводите на
първоинстанционния съд за неоснователност на възражението му погасеност на исковата
претенция в частта и за сумите по фактури с дата преди 12.12.2013г. по давност предвид
изтекла кратка тригодишна давност съответна на повтарящите се отношения по договора.
Излага решението в тази му обжалвана част да е постановено и в нарушение на принципите
за търсене на истината – чл. 10 ГПК и на вътрешното убеждение – чл. 12 ГПК, а също и при
несъобразяване на установената с чл. 154 ГПК доказателствена тежест за ищеца, въвел
изгодните за него твърдения, което има за резултат и необоснованост на съдебния акт. По
същите доводи като постановено в нарушение на горецитираните процесуални правила и
необосновано оспорва първоинстанционното решение и в частта му по уважените искове за
сумите 8 889,90 лв. и 636,54 лв. Излага без по делото да се установява, която и да е
предпоставките на чл. 292, ал. 1 ТЗ, съдът да е приел, че следва да приложи последната
норма и да приеме за доказана облигация между страните за горните суми. Излага да не се
доказва отправено изявление за сключване на договор от оправомощено да представлява
ответника лице, доколкото приложените имейли са от Г. Б. – служител „Развитие на
мрежата” при „Петрол” АД, изявлението да не е съдържало никакви конкретни параметри
по сделката, така че да може да бъде прието при условията на чл. 292, ал. 1 ТЗ, а и страните
не са се намирали в трайни отношения, доколкото и според съда към датата на отправяне на
електронните писма договорът между тях е бил развален. Жалбоподателят поддържа
решението да е неправилно и в частта, с която са отхвърлени предявените насрещни искове
по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Излага съдът в нарушение на процесуалния закон да не е обсъдил
събраните по делото доказателства в тяхната цялост, както и неправилно да е кредитирал
показанията само на единия от разпитаните свидетели, без да отчете събраните други гласни
доказателства, които ги оборват. Сочи съдът да не е тълкувал и договора в неговата цялост и
при установената с него връзка между отделните му разпоредби, с което е нарушил
материалния закон и не е извлякъл действителната воля на страните, а именно че поетите с
договора задължения следва да бъдат тълкувани във връзка с основния предмет на договора
за франчайз. Излага по делото недвусмислено да е доказано нарушението на основното
изискване по договора „Реинлабс Русе” ООД да осъществява дейността си съобразно
франчайза, включително бензиностанцията да има външно цветово оформление съобразно
договора и в частност в жълт и син цвят, което нарушение е и съществено с оглед
преследвания с договора резултат за налагане на марката на пазара. Поддържа да се доказва
нарушението и на друго съществено по договора условие, а именно „Реинлабс Русе” ООД да
3
не продава горива, които не са му доставени от „Петрол” АД. Излага нарушението да е
многократно и да касае основния предмет на договора, предвид на което и предявеният иск
за неустойка за обезщетяване на вредите от същото сочи да е основателен в пълния му
предявен размер. Оспорва като необосновани изводите на съда, че доставката на гориво от
вида газ пропан – бутан е извън предмета на договора, като поддържа този продукт да е
дериват на нефта, по която причина и като негов дериват е обхваната от договора. Поддържа
и установеното по делото поведение на страните също да сочи на това, че те са приемали
доставките на пропан –бутан да са предмет на договора. Оспорва по делото да се установява
и наличието на обективни пречки, евентуално на отказ от страна на ответника да доставя по
заявки пропан-бутан на ищеца в изпълнение на договора, и още по –малко да са давани
указания към ищеца да се обърне към други снабдители. За последното твърди да не са
събрани доказателства по делото, като приложената електронна кореспонденция не се
доказва да е достигала или изходяща от оправомощено да представлява ответника във
връзка с договора лице, както и не е пращана на разписаните в договора адреси за
кореспонденция. По същите доводи сочи с електронна кореспонденция да не е изменян
договора в тази му част. Жалбоподателят оспорва като неправилно с оглед неговата
необоснованост решението на СГС, в частта за отхвърлен иск за неустойка за неизпълнение
на договора в размер на сумата 32 200 лв., като поддържа по делото безспорно да се
установява, че „Реинлабс Русе” ООД в нарушение на договора е предлагало промоции,
извън тези, давани и определяни от „Петрол” АД, като нарушенията са извършвани
многократно. Сочи последното да се установява, както от заключението по приетата ССчЕ,
така и от показанията на св. П.. Излага решението да е необосновано и в частта за дължима
неустойка в размер на 5 000 лв., като съдът с взаимно противоречащи си мотиви е приел за
„Реинлабс Русе” ООД да не е било налице задължение в периода 01.12.2016г. до
07.12.2016г. да предава отчети на „Петрол” АД по причина на разваляне на договора
считано от 12.11.2016г., но същевременно е прието, че през същия период след развалянето
му правилно договорът е изпълняван от страните. По тези доводи моли решението в
обжалваните от него части да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което
исковете на „Реинлабс Русе” ООД да бъдат отхвърлени като неоснователни, а насрещните
искове на „Петрол” АД изцяло уважени. Претендира присъждане на разноски.
Ищецът, „Реинлабс Русе” ООД, с насрещна въззивна жалба обжалва
първоинстанционното решение № 57/09.01.2020г. по т.д. 9229/2016г. по описа на Софийски
градски съд, ТО, VI – 1 с-в, в частта му, с която са отхвърлени предявените от него като
главни иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата 73 054,81 лв. – претендирана като
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от неизпълнението от ответника
„Петрол” АД на чл. 43, ал. 3 от договор за франчайз от 20.12.2010г., изменен с анекс от
07.05.2012г., в периода 14.10.2013г. до 31.10.2015г., и искове по чл. 82 ЗЗД за сумата
8 889,90 лв., за която е издадена фактура **********/30.11.2016г., и за сумата 636,54 лв., за
която е издадена фактура **********/09.12.2016г., претеднирани като обезщетение за
търпени вреди от развалянето на договор за франчайз от 20.12.2010г. Поддържа се общо
4
изявление за неправилност на решението в тази му обжалвана част.
Извън горната девулативна въззивна жалба на „Реинлабс Русе” ООД със същия
документ е заявено искане и при уважение на жалбата на ответника да бъде отменено
решението в частта, с която са оставени без разглеждане предявените като трети евентуални
искове за същите суми на основание чл. 55 ЗЗД, което при съобразяване на указанията по т.
15 от ТР 1/2000г. на ОСГК на ВКС за последиците от подадената жалба от ответника срещу
решението по уважен иск, съединен евентуално с претенция за същата сума на друго
евентуално основание, съдът намира, че не следва да квалифицира като жалба, а като искане
за прилагане на установените в закона процесуални последици при евентуалното уважаване
на жалбата на ответника.
Ищецът, „Реинлабс Русе” ООД, оспорва въззивната жалба на ответника „Петрол” АД
с доводи решението в обжалваната му от ответника част да е правилно, постановено при
точно приложение на процесуалния и материалния закон и да е обосновано от събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност, които са подробно обсъдени и ценени от съда
при стриктно спазване на процесуалния закон. Излага по делото при пълно доказване да е
установено сключването на анекса от 07.05.2012г. от пълномощника И. К. с доказани
правомощия по пълномощно рег.н. 6302/11.04.2008г., който е и член на управителни съвет
на „Петрол” АД към датата на сключване на договора. При условията на евентуалност
поддържа по делото да се установяват и предпоставките за приложението на чл. 301 ТЗ,
дори да се приеме, че К. не е разполагал с пълномощията да подпише процесния анекс, тъй
като извършените от него действия следва да се считат за потвърдени, доколкото след
влизане на анекса в сила и в периода след процесния, ответникът е зачитал правилото на
анекса за начин на определяне на цената на доставените горива, с което е приел
извършените действия от К.. Оспорва като неоснователно възражението на ответника за
нищожност на клаузата на чл. 43 от договора за франчайз, като поддържа същата да е ясна и
прилагана от ответника в част от периодите след сключване на анекса, както и по делото да
е доказано, че поне за част от процесния период ответникът като купувач на горива от
„Лукойл – България“ ЕООД да е имал информация за цените на последното дружество.
Оспорва и доводите по жалбата да е изразявал съгласие с определяните от ответника по –
високи цени като сочи плащанията да са извършвани авансово и с последните да няма как да
се признаят настъпилите по късно факти – доставените на следващия ден количества, а и
нормата на чл. 292 ТЗ да касае сключването на договор, а не изменението на вече сключен
такъв. Излага при липса на информация за него, тъй като не е клиент на „Лукойл –
България“ ЕООД, каква е цената на неговите бази, за ищеца да е било неизвестно
обстоятелството, че подаваните му от ответника цени са определени не по установения в
анекса ред и съответно няма как да се е съгласил с това. Поддържа веднага след като е
получил информация за цените на „Лукойл – България“ ЕООД за процесния период да е
възразил пред ответника и поискал надплатените суми да му бъдат върнати. Поддържа за
последното да са събрани доказателства по делото, включително за водената между страните
кореспонденция, и на ответника да са указани последиците по чл. 161 ГПК за неоказване на
5
съдействие на вещото лице по СКЕ. Сочи да се установява и да е извършил сам транспорта
на продаваното му от ответника гориво, по която причина и са налице всички предпоставки
дължимата цена да е тази по процесния анекс, а платеното в повече е платено без основание
и правилно искът му по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е уважен за претенираната сума от
73 054,86 лв. Излага доводи за правилност и обоснованост на решението и в частта по
уважени искове на основание чл. 292 ТЗ и в частта, с която са отхвърлени предявените от
ответника насрещни искове. Поддържа при указана доказателствена тежест за ответника
същият да не е доказал предпоставките за ангажиране на отговорността му за уговорените в
договора за франчайз неустойки, както и да не се доказва неизпълнение на договора от
страна на ищеца. Сочи за първи път страните да са постигнали договорености досежно
пропан –бутан с анекса от 07.05.2012г., като ищецът е поел задължение да заплаща на
„Петрол“ АД възнаграждение по договора за франчайз в размер на 1 ст. от всеки продаден
литър газ, но не и да поръчва и доставя това гориво изключително само от „Петрол” АД. На
самостоятелно основание поддържа и ответникът да е бил в невъзможност да доставя
пропан – бутан, по която причина и такъв е доставян от трети лица, вкл. по указания на
ответника. Оспорва клаузата на чл. 56 от договора да предвижда неустойка за неизпълнение
на договора, а само на изрични писмени указания на франчайзодателя, каквито не се и
твърди да са давани. Независимо от последното твърди по делото и да не се установяват
твърдените от ответника неизпълнения на договора. Сочи от заключението по ССчЕ да се
установява, че единствените продажби с отстъпки за периода, заявен от ответника, са такива
към негови клиенти, снабдени с картина „Петрол“ АД. Излага и да не е налице
неизпълнение на задължение за даване на отчет за периода 01.12.2016г. до 14.12.2016г.,
защото в този период договорът не е бил действащ между страните. Оспорва и към него да
са поставяни специални изисквания за външния вид на бензиностанцията, които да не е
изпълнил. По изложените доводи моли жабата на ответника да бъде оставена без уважение.
Ответникът, „Петрол” АД, оспорва насрещната въззивна жалба на ищеца. Излага
главните искове на ищеца правилно да са отхвърлени от съда по доводи да не се установява
сключването на анекс на 07.05.2012г. към договора от 20.12.2010г., поради което и исковете
за обезщетение за неизпълнението му да се явяват неоснователни. Оспорва главните искове
по подробно изложените с жалбата доводи за неоснователност и на уважените евентуални
искове за същите суми. Моли решението да бъде потвърдено в тази му обжалвана от ищеца
част.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложени на относимите императивни
материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
6
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Решението е правилно, а поддържаните в жалбите доводи
неоснователни, по следните мотиви:
Страните не спорят, а и от представения по делото като писмено
доказателство договор от 20.12.2010г. се установява, да са сключили договор,
по силата на който ответникът „Петрол“ АД предоставя на ищеца „Реинлабс
Русе“ ООД срочното, непрехвърлимо, неизключително и възмездно ползване
на франчайз за организация дейността и за осъществяване на търговия с
петролни продукти, консумативи и други съпътстващи стоки и услуги в
търговския обект, представляващ бензиностанция, находяща се в гр. Русе, ул.
Антим I, № 3. По силата на същия договор ищецът „Реинлабс Русе“ ООД
поема задължение да продава в търговския обект горива, доставени му от
„Петрол“ АД по писмена заявка - чл. 40 и чл. 42 от договора, срещу цена
платима авансово до 17 часа на деня, предхождащ деня, в който се извършва
продажбата – чл. 46. С последната клауза на договора е уговорената и
дължимата цена на горивата, а именно стойността на горивото, измерено в
литри при 15 градуса Целзии по единна доставна цена в системата на Петрол
за съответния вид гориво към деня на доставката.
Спорни между страните са въведените с исковата молба твърдения от
ищеца, че клаузата на чл. 43 от договора е изменена със сключен между
страните анекс от 07.05.2012г.
Анексът е представен по делото като писмено доказателство с исковата
молба, като видно от документа същият е подписан и за двете договарящи
страни и е изведен с номер по деловодната система на „Петрол“ АД, а именно
изх.н. 04-63/07.05.2012г.
С депозирания писмен отговор ответникът е оспорил анексът да е
подписан от законния представител на „Петрол“ АД, както и от лице с
надлежна представителна власт. Ищецът с депозираната допълнителна искова
молба е уточнил документът да не е подписан от вписаният към датата на
подписването му изпълнителен директор на „Петрол“ АД – С. Й., а от член на
УС на „Петрол“ АД, който се е легитимирал с писмено пълномощно – И. К..
Ответникът е оспорил и последното лице да е автор на документа, по която
7
причина и при стриктно спазване на закона е открита процедура по проверка
истинността му по реда на чл. 193 ГПК.
При кредитиране на събраното по делото заключение по СПЕ като
компетентно дадено и обосновано съдът приема по делото да се установява,
че положеният подпис за франчайзодател под анекса от 07.05.2012г.
принадлежи и е положен от лицето И. И. К.. Че последният е участвал в
преговорите и сключването на процесния договор се установява и от
показанията на св. П. – пълномощник към датата на сключване на договора и
анекса на „Реинлабс Русе“ ООД.
От приетото по делото като писмено доказателство удостоверение от
нотариус М. Е., съдът приема по делото да се установява нотариусът да е
извършил заверка на пълномощни рег.н. 6302/11.04.2008г. и рег.№
11216/29.11.2010г. с упълномощител „Петрол“ АД, представлявано от С. Й., с
които И. И. К. е упълномощен да представлява „Петрол“ АД пред трети лица,
включително да води преговори от името на дружеството и да сключва
договори с търговски характер. Съобразно съдържанието на пълномощните
същите важат до оттеглянето им, каквото оттегляне не се нито твърди, нито
доказва по делото, предвид на което и съдът приема същите да са овластявали
надлежно К. да подпише от името на „Петрол“ АД анекса от 07.05.2012г. към
договора за франчайз и франчайзодателят да е бил надлежно представляван
при изразяване на волята по същото допълнително споразумение.
Изключението по изречение първо от пълномощното, че същото не обхваща
представителството на търговеца по отношения с финансов характер, съдът
намира за общо формулирано и да е ограничено от изричното
упълномощаване на пълномощника в следващото изречение да сключва
търговски договори от името на дружеството, предвид на което и
оплакванията по жалбата на ответника в обратен смисъл съдът намира за
неоснователни, а представителството на ответника „Петрол“ АД при
сключване на процесния анекс от 07.05.2012г. по търговския договор за
франчайз за надлежно, учредено при спазване на чл. 36, ал. 1 ЗЗД и чл. 39, ал.
1 ЗЗД .
Без всякакво правно значение за валидното сключване на анекса са
сочените в жалбата на ответника възражения, че същият не бил подписан със
8
запетая, както и че не е посочено, че се подписва от пълномощник, доколкото
последните обстоятелства не са относими към реално постигнатото съгласие
от подписалите документа лица, изразяващи воля от името на търговските
дружества, страни по сделката.
Само за пълнота на изложението следва да бъде добавено във връзка с
поддържаните с жалбата на ответника оплаквания по приложението на чл.
301 ТЗ, че дори да се приеме, че липсва надлежно упълномощаване на И. К.
да подпише процесния анекс от 07.05.2012г., то извършените от К. действия
обвързват търговеца „Петрол“ АД, доколкото са му станали известни на
датата на подписване на анекса – 07.05.2012г., когато последният документ е
изведен в деловодната система на „Петрол“ АД, който факт не се оспорва от
ответника, и търговецът не е възразил незабавно на извършените от негово
име без представителна власт действия. Липсата на своевременно
противопоставяне съобразно диспозицията на чл. 301 ТЗ следва да бъде
счетено за потвърждаване на извършените действия без представителна
власт. Представляващият ответника изпълнителен директор има достъп до
целия архив на търговеца, включително до изведените деловодно анекси,
предвид на което и последният следва да се счита известен за тях, като
евентуално субективно негово незнание, каквото твърди ответникът, не е
относимо към правилното приложение на чл. 301 ТЗ. Че срещу действията по
подписване на анекса липса противопоставяне от ответника, следва и от
събраното по делото допълнително заключение по ССчЕ вх.н.
7070/18.01.2019г., съобразно което начисляваните при ответника цени по
договора за периода след сключването на анекса на 07.05.2012г. и до
14.10.2013г. е извършвано на база договорените с анекса цени, а именно на
цена, равна на базовата цена на петролна база гр. Русе на „Лукойл България“
ЕООД, намалена с полагащата се търговска отстъпка на ищеца, намалена и с
отстъпката по чл. 1 от анекса от 07.05.2012г. за съответния вид гориво.
Съобразно договореното в анекса от 07.05.2012г. са определяни от ответника
и цените за доставяни горива на ищеца в изпълнение на договора и за периода
след 31.10.2015г. до 12.11.2016г. По горните мотиви на съда, дори да се
приеме, че ответникът не е надлежно представляван при сключването на
анекса от 07.05.2012г. към процесния договор за франчайз, което възражение
не е основателно по вече изложените доводи на съда, то действията на И. К.
9
по сключване на анекса следва да се считат потвърдени на основание чл. 301
ТЗ, доколкото ответникът търговец не е възразил относно ненадлежното му
представляване веднага след узнаването – при деловодното оформяне на
договора и даването му на изходящ номер от деловодството на ответника на
07.05.2012г, както и при осчетоводяване на издадените съобразно цените по
анекса фактури в периода след сключването му.
Неоснователно е поддържаното от ответника възражение за нищожност
на клаузата на чл. 1 от анекса от 07.05.2012г. на поддържаното основание – за
липса на ясна воля и поради противоречието и на закона. Видно от
съдържанието на последната разпоредба на анекса със същата страните са
постигнали съгласие в текста на чл. 43 от договора за франчайз от
20.12.2010г. да се добавя ал. 3 със съдържание, че при направена по реда на
чл. 45 заявка, франчайзополучателят има право със собствен или нает
транспорт да извършва доставките от посочена от франчайзодателя петролна
база до обекта по чл. 3/процесната бензиностанция/, в който случай цената на
доставеното гориво се формира като базовата цена на Лукойл без ДДС се
намали с 84 лв. без ДДС на всеки 1 000 литра гориво, определени при 15
градуса Целзий за А95Н и се намали със 74 лв. без ДДС на всеки 1000 литра
гориво, определени при 15 градуса Целзий за ЕДГ.
Така постигнатото съгласие между страните съдът намира да не
противоречи на императивна правна норма и да е напълно ясно, а цената да е
определяема чрез използването на елементарно пресмятане.
Валидността на всеки договор и клауза от договор следва да бъде
преценявана към датата на постигане на съгласието, като страните не спорят
към датата на сключване на анекса – 07.05.2012г., базовите цени на Лукойл да
са им били известни, както и към последната дата не е налице забрана за
публично огласяване на цените на Лукойл, в каквато насока са възраженията
на ответника във връзка с решение № 887/26.07.2012г. на КЗК. Последното се
установява и от представено писмо от „Лукойл – България“ ЕООД, находящо
се на л. 1396 от преписката. Съобразно същото за процесния период от
14.10.2013г. до 31.10.2015г. „Реинлабс Русе“ ООД не е разполагало с цените
на Лукойл, тъй като не е клиент на дружеството, а ответникът е бил клиент на
„Лукойл - България“ ЕООД в периода 01.06.2014г. до 27.11.2014г., по която
10
причина в същия период е бил в известност за цените на Лукойл. Отделно от
горното и при кредитиране на заключението по изслушаната ДССчЕ се
установява ответникът да е бил във възможност и определял цената по
договора за франчайз съобразно клаузата на чл. 1 от анекса от 07.05.2012г. за
периода от сключването му и до 14.10.2013г., което също сочи на пълна
необоснованост на възраженията му цената да е неопределяема, или
забраната на КЗК за публичност на цените на „Лукойл – България“ ЕООД да е
била непреодолима пречка за определяне на цената на доставяните по
процесния договор горива.
По горните мотиви на съда и по заявените като релевантни към
предявения иск факти, съдът приема по делото да се установява страните да
са постигнали валидно съгласие досежно цената, на която ответникът в
изпълнение на процесния договор за франчайз ще продава на ищеца горива,
като за процесния период 15.10.2013г. до 31.10.2015г., приложима е
договорената в чл. 1 от анекс от 07.05.2012г. цена за заявки по чл. 45 от
договора, за които ищецът франчайзополучател е заявил и извършил за своя
сметка транспорт на горивата.
При кредитиране на заключението по приетата по делото основна
ССчЕ-за съдът приема по делото да се установява, че за доставяните в
изпълнение на договора за франчайз през процесния период горива от
ответника на ищеца са издавани фактури за цена, различна от договорената
съобразно чл. 1 от анекса, като разликата за процесния период е в размер на
сумата 73 054,86 лв. в повече, от сумата която дължи ищеца, за същите
количества горива, изчислена съобразно чл. 1 от анекса. Съдът кредитира
заключението и в т. 3 от същото, с което се дава категоричен и обоснован
отговор на въпроса, че цялото продадено за периода количество е
транспортирано за сметка на франчайзополучателя „Реинлабс Русе“ ООД с
нает от последното дружество транспорт, за което са осчетоводени разходи –
плащания към извършилото транспорта дружество „Екопетрол“ ООД.
Противно оплакванията на ответника заключението на вещото лице е
обосновано – основано на редовни счетоводни записвания и на изброените в
допълнителната счетоводна експертиза вх.н. 7070/18.01.2019г. писмени
документи, предоставени му за работа в счетоводството на ищеца. Верността
на записванията при ищеца по сключени договори и заплатени разходи за
11
превоз на закупуваното по договора за франчайз гориво през процесния
период се установява и от събраните гласни доказателства при разпита на св.
И., който дава показния чрез дружеството „Екопетрол“ ООД да са
извършвали превози на гориво по възложение на „Реинлабс Русе“ ООД в
процесния период. Последното дружество им е заплащало превоза като са
извозвали гориво обикновено от база на „Лукойл -България“ в Русе до
бензиностанцията на „Реинланс Русе“ ООД до около 3 пъти седмично, а
количеството било от 7 до 19/20 хиляди литра. В последствие транспорт се
извършвал и от друго дружество, за която фирма, без да е сигурен, сочи да е
„Мак Ойл“. Така събраните по делото доказателства съдът приема да
установяват при условията на пълно доказване релевантните по делото факти,
че през заявения с исковата молба период от 14.10.2013г. до 31.10.2015г.
продаваните в изпълнение на договора за франчайз горива от ответника
„Петрол“ АД на „Реинлабс Русе“ ООД са доставяни до бензиностанцията на
последното дружество с транспорт, нает от „Реинлабс Русе“ и за негова
сметка, което определя за приложима разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от
договора за франчайз, съобразно изменението и с анекса от 07.05.2012г., и
уговорените със същата отстъпки за ищеца. Без значение за приложението на
чл. 43, ал. 3 от процесния договор са заявените от ответника възражения,
основани на разпоредбата на чл. 50 ЗАвП, доколкото релевантните факти са
транспортът да е извършен реално за сметка на лицензополучателя, а не
валидността на всяка сделка по възлагане на автомобилния транспорт, като
само за пълнота следва да бъде добавено, че съобразно чл. 50, ал. 2 ЗАвП
действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността
или изгубването на товарителницата. Отделно от това, че товарителници са
издавани за извършения превоз на горива по възложение на ищеца, се
установява от отговора на задача 5 по заключението на вещото лице по
допълнителната счетоводна експертиза вх.н. 7070/18.01.2019г.
По горните доводи съдът приема по делото да се установява, че
фактурираната от ответника „Петрол“ АД и заплатена от ищеца „Реинлабс
Русе“ ООД авансово цена на доставените за периода 14.10.2013г. до
31.10.2015г. в изпълнение на договора горива е със сумата 73 054,81 лв.
повече от дължимото по договора възнаграждение при определяне на цената
на същото съобразно действителните и обвързващи страните клауза на чл. 43,
12
ал. 3 от договора за франчайз, допълнена с анекса от 07.05.2012г.
Не почиват на установената по делото обстановка, а и не намират опора
в закона, доводите на ответника, че за горните доставки страните са
постигали договорености, различни от тези по договора, и доставките са
извършвани на база записаната във фактурите цена, за което купувачът е
изразил съгласие, осчетоводявайки фактурите. На първо място, воля в
последния смисъл не е удостоверена в нито един документ по делото, нито са
събрани други доказателства ищцовото дружество да се е съгласявало цената
на продаваните му от ответника горива да бъде изменяна. Процесните
фактури и съобразно волята на издалият ги ответник са издавани и
осчетоводявани като такива за цена на доставени по процесния договор
горива, а не като доставка по други съглашения, извън договора за франчайз,
на каквото основание – процесния договор и фактурите са приемани и
осчетоводявани и от ищеца „Реинлабс Русе“ ООД. В този смисъл и доводите
на ответника, че са сключвани отделни договори по предложение по чл. 292
ТЗ по всяка от процесните фактури не отговарят на реално изразената воля от
страните – за подаване на заявки по договора за франчайз, съобразно клаузите
на последния, включително за цена на продаваните горива.
Самото заплащане на фактурираните от ответника цени на горивата
също не може да бъде тълкувано като воля за изменение на договора в частта
му за дължима цена, доколкото плащането е фактическо действие и не
съдържа воля за изменение на клаузите по вече сключения договор, а за
изменение на писмения договор за франчайз и съобразно клаузите на
договора – чл. 66 от договора, е необходимо съгласие в писмена форма.
Такова съгласие по делото не се установява да е изразявано от ищеца.
При гореустановената по делото обстановка и по заявеното от ищеца
искане да му бъде присъдена сумата от 73 054,81 лв. съдът намира
предявения от ищеца като главен иск последната сума да му бъде присъдена
като обезщетение за причинени му вреди от неизпълнението от ответника на
задължението му за определяне на цената по договора, съобразно анекса от
07.05.2012г., за неоснователен. Ищецът не твърди вреди в резултат от
неизпълнението на договорните задължения от ответника, различни от
възникналия пасив по плащане на разликата над дължима по договора и
13
реално платена по същия цена, предвид на което и не е налице хипотезата на
чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД. Дадената извън договореното по договора сума е
дадена без основание – без да е дължима съгласно договора, предвид на което
и основателна е заявената като първа евентуална претенция на ищеца, сумата
от 73 054,81 лв. да му бъде върната от ответника на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 –во ЗЗД, предвид получаването и без основание.
Неоснователно е и заявеното в срок и поддържано и пред въззивната
инстанция възражение за погасеност на вземането на ищеца на основание
изтекъл в полза на ответника давностен срок.
Съобразно разясненията и по ТР 5/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС
задължението за връщане на даденото при начална липса на основание, в
хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е безсрочно – правоотношението е с
извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите
на правните субекти и само на това основание доводите на ответника за
периодичност на дълга и претенциите на ищеца за платените без основание
суми, макар и във връзка с процесния договор, са необосновани.
Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след
като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага. То възниква от
момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо,
както е изяснено и в т. 7 ППВС № 1/1979 г. Началото на изискуемостта е
начало и на погасителната давност, на осн чл. 114, ал. 1 ЗЗД, от която дата
тече общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, като по изложените доводи
на съда не е налице изключението по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Така броен – от
датата на плащанията петгодишният давностен срок не е изтекъл по
отношение на никое от процесните плащания, извършени без основание,
първото от дата 14.10.2013г., до датата на входиране на исковата молба в съда
– на 16.12.2016г., и възражението за погасеност на вземанията е
неоснователно.
По тези доводи първоинстанционото решение следва да бъде
потвърдено като правилно в частта му по предявените при условията на
евентуалност искове за сумата 73 054,81 лв.
По предявените искове за сумата 8 889,90 лв., за която е издадена
фактура **********/30.11.2016г., и сумата 636,54 лв., за която е издадена
14
фактура **********/09.12.2016г., претендирани на заявените с исковата
молба евентуални основания във връзка с продажба на горива по
карти „Транскарт“, първата за периода от 23-30.11.2016г., а втората за
периода 01-07.12.2016г., съдът приема следното:
Със сключения между страните договор за франчайз – чл. 47 от същия,
франчайзополучателят е поел задължение да предава на всички корпоративни
клиенти на франчайзодателя горива и други стоки и услуги от името и за
сметка на франчайзодателя, като последният дължи заплащане към
франчайзополучателя на общата стойност на предадените през предходния
период от 15 дни на негови корпоративни клиенти горива и други стоки и
услуги, намалена с търговската отстъпка за корпоративните клиенти на
„Петрол“ АД и реално извършените разходи по обслужване на картите.
По делото е представена нотариална покана от 18.10.2016г., изходяща
от „Реинлабс Русе“ ООД и получена от ответника „Петрол“ АД на
08.11.2016г., с която франчайзополучателят уведомява франчайзодателя, че
не изпълнява точно задълженията си по договора за франчайз от 20.12.2010г.
– не издава изискуемите документи, които да придружават закупуваните
горива, и не определя съобразно договореностите цената на продаваните
горива, като фактурира цена в по-голям от договорения размер. С поканата е
отправено изявление от „Реинлабс Русе“ ООД, че предоставя на „Петрол“ АД
петдневен срок за доброволно изпълнение – да му върне надплатената цена от
73 054,86 лв., и издаде коригиращи КИ към данъчни фактури, както и че при
неизпълнение в предоставения срок, „Реинлабс Русе“ ООД едностранно
разваля договора за франчайз.
Предвид горните фактически констатации на съда соченото с молбата
неизпълнение на договора за франчайз –фактуриране и изискване от
франчайзодателя да заплаща авансово цена по-висока от договорената, се
установява по делото. Неизпълнението касае основно задължение на
ответника по договора, предвид на което и за насрещната страна
франчайзодателя възниква потестативното право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД да
отправи предупреждение до франчайзодателя с даден срок да изпълни
договора – издаде КИ и му върне надвзетите суми, и след изтичане на
последния при неизпълнение да счита договора за развален. Последното
15
право е надлежно упражнено с нотариалната покана от 18.10.2016г., като
даденият срок от 5 дни е започнал да тече на 08.11.2016г., когато поканата е
получена от ответника, и изтекъл на 13.11.2016г. След последната дата и
предвид неизпълнение от ответника „Петрол“ АД в дадения му срок,
договорът е развален, като при условията на чл. 88 ЗЗД, доколкото договорът
е такъв на периодично в едната си част и продължаващо в другата част
изпълнение, развалянето има действие за в бъдеще.
Съобразно твърденията на ищеца и след развалянето на процесния
договор е продължил да предоставя горива и други стоки и услуги на
корпоративни клиенти на ответника срещу представяне на издавани от
ответника карти „Транскарт“ като по нарочно искане на ответника за
предоставените услуги са издадени две фактури за сумата 8 889,90 лв., за
която е издадена фактура **********/30.11.2016г., и сумата 636,54 лв., за
която е издадена фактура **********/09.12.2016г., първата за периода от 23-
30.11.2016 г., а втората за периода 01-07.12.2016 г.
При кредитиране на заключението по събраната по делото
допълнителна ССчЕ-за вх.н. 71730/31.05.2019г. съдът приема по делото да се
установява, че в периода от 23.11.2016г. до 07.12.2016г., от ищеца „Реинлабс
Русе“ ООД са извършвани продажби на клиенти, притежаващи карта
„Транскарт“, които са отразени в хронологичния опис с движение по сметка
410 „Клиенти“, които записвания съответстват и на записите по сметка 701 -
„Приходи от продажба на стоки“, като за всяка продажба е съответно
начисляван ДДС. Счетоводно отразените суми за продадени стоки на клиенти
с карта „Транскарт“ за периода 23.11.2016г. до 30.11.2016г. са в размер на
16 375 лв. с ДДС, а за периода 01.12.2016г. до 07.12.2016г. в размер на 636,54
лв. с ДДС. Счетоводно е отразено и изпратено от „Петрол“ АД до ищеца
потвърждение на салда, в което са отразени вземания на „Реинлабс Русе“
ООД срещу „Петрол“ АД за сумата 9 265,50 лв. по фактура
**********/30.11.2016г., и сумата 664,50 лв. по фактура
**********/09.12.2016г.
По делото са представени две неоспорени от ответника като
неавтентични писма от 02.12.2016г. и от 09.12.2016г. до електронната поща
на ищеца *** с отразен подател Г. Б. от адрес ***, посочила се като служител
16
„Развитие на мрежата“ при „Петрол“ АД, с които са отправени искания до
управителя на „Реинлабс Русе“ ООД за извършените продажби на горива с
карти „Транскарт“ в периода 23-30.11.2016г. да бъдат издадени от „Реинлабс
Русе“ ООД фактура в размер на сумата 7 720,40 лв. без ДДС, и кредитно
известие за отстъпките в размер на 312,17 лв. без ДДС, и за периода 01-
07.12.2016г. фактура за продажби на горива в размер на 553,83 лв. без ДДС и
кредитно известие за сумата 23,38 лв. без ДДС за отстъпки по картите. При
кредитиране заключението по събраните основна и допълнителни СКЕ съдът
приема по делото да се установява в пощенската кутия на адрес ***,
принадлежаща на ищеца, да се откриват горните писма, както и отговор от
управителя на „Реинлабс Русе“ ООД В. Л. на това писмо с прикачени четири
файла към същото, които представляват фактури и кредитни известия. При
кредитиране на заключението на вещото лице електронна поща *** е
съществувала в периода 01.12.2016г. до 09.12.2016г., принадлежи на
„Петрол“ АД и понастоящем е активна и се ползва от служител на ответника
в звено „Развитие на мрежата“. Получаването и изпращането на
кореспонденцията от електронната поща на ищеца е установено от вещото
лице, докато при ответника не са съхранени данни за изпращана
кореспонденция в този период.
За получаването на горните ел. писма дава показания и св. П., бивш
търговски пълномощник на „Реинлабс Русе“ ООД, който излага това да е
била установената практика между дружествата, а именно Г. Б. им е
изпращала справките за продажби към корпоративни клиенти на 15-то и 30-то
число.
При гореустановеното по делото съдът приема, съобразно избраното от
ищеца съединяване на исковете, първите заявени като главни искове, с които
сумата 8 889,90 лв., за която е издадена фактура **********/30.11.2016г., и
сумата 636,54 лв., за която е издадена фактура **********/09.12.2016г., се
претендират като обезщетение за вреди от развалянето на договора за
неоснователни. Предвид доказаните по делото факти не се касае за вреди,
които да се намират в причинна връзка с развалянето на процесния договор, а
същите са формирани като вземане на ищеца в резултат на избора му и след
развалянето на договора и независимо от последното да предоставя горива на
корпоративните клиенти на „Петрол“ АД, които притежават карти
17
„Транскарт“. За продължилото предоставяне на горива, други стоки и услуги
на притежателите на карти „Транскарт“ страните по разваления договор са
постигнали изрично съгласие, видно от установената по делото
кореспонденция от м. 12.2016г., като без значение за последните изводи на
съда, е обстоятелството, че воля от страна на ответника не е изразена от
изпълнителния директор, а от служител „Развитие на мрежата“ при „Петрол“
АД. Съобразно събраните гласни доказателства от разпита на св. П., това е
бил установения между страните ред за комуникация по повод предоставяни
горива на клиенти, притежаващи карти „Транскарт“, предвид на което и
същото изявление на служителя Г. Б., обосновано е прието от „Реинлабс
Русе“ ООД. Независимо от това и доколкото ответникът „Петрол“ АД не се е
противопоставил на извършените от негово име действия, а напротив
осчетоводил е представените му от „Реинлабс Русе“ ООД фактури и кредитни
известия и за същите е изпратил потвърждение на салда, то при условията на
чл. 301 ТЗ следва да се приеме, че действията на Г. Б. по изпращане на
предложения за уреждане на отношенията между страните по продадени от
ищеца горива, стоки и услуги на клиенти на ответника, притежаващи карти
„Транскарт“, чрез заплащане на ползваните услуги по указания в писмата ред,
са потвърдени. В този смисъл и правото на ищеца да получи договореното
възнаграждение за предоставените стоки и услуги на клиенти с карта
„Транскарт“, издадена от ответника, е изводимо на договорно основание - по
съгласие на страните, отразено в писмената им кореспонденция и издадените
и осчетоводени фактури и правилно предявените като втори евентуални
искове по чл. 79 ЗЗД за сумите 8 889,90 лв., за която е издадена фактура
**********/30.11.2016г., и сумата 636,54 лв., за която е издадена фактура
**********/09.12.2016г., са уважени от съда с първоинстанционното
решение.
По насрещните искове на ответника:
Първият насрещен иск е за сумата 5 000 лв. – претендираната неустойка
по чл. 55 от договора за франчайз за неизпълнение на задължение по чл. 18 от
договора, изразяващо се в неотговаряне на външния вид на обекта на ищеца –
бензиностанция, на визуализацията, установена за бензиностанции, работещи
под бренда на „Петрол“ АД.
18
С клаузата на чл. 18 от договора за франчайз от 20.12.2010г. страните са
постигнали съгласие за създаване задължение на франчайзополучателя
„Реинлабс Русе“ ООД да управлява търговската си дейност с грижата на
дорбрия търговец, в пълно съответствие с писмените указания и изисквания
на Франчайзодателя и съобразно предоставения му за ползване франчайз.
При доказателствена тежест за въвелият изгодните за него факти ищец
по насрещния иск – „Петрол“ АД, по делото не са събрани доказателства,
които да установяват твърденията му, че с писмена инструкция е указал на
ищеца конкретно външно оформление на бензиностанцията по чл. 3 от
договора и в частност за цветовото разрешение на сградата. С чл. 1, ал. 2 от
договора общо е описан предмета на същия, вкл. че включва права на
индустриална и интелектуална собственост, принадлежащи на „Петрол“ АД,
като примерно са изброени лого, търговска марка, дизайн и т.н. При нарочно
оспорване от насрещната страна да не са и връчвани правила или инструкции
как точно следва да бъде външно оформен дизайна на бензиностанцията,
„Петрол“ АД не представя доказателства такива инструкции да са връчвани
при сключване на договора или в по-късен момент. Събрани са само
свидетелски показания, които са непротиворечиви в частта, че
бензиностанцията е закупена от ищеца от „Петрол“ АД и е била с поставено
лого – тотем, на последното дружество отпреди, който тотем не е променян
или преместван – показанията на св. П., св. П. и св. Р.. Непротиворечиви са и
показанията на свидетелите П. и Р., че при продажбата на бензиностанцията,
същата била в лошо състояние и не отговаряла на съвременния вид на
бензиностанциите, по която причина и бил направен ремонт. Св. Р. –
служител в „Развитие на мрежата“ при „Петрол“ АД през процесния период,
дава показания след ремонта да не е останал с впечатление тотема върху
сградата с логото на Петрол да е променен, или да е променено нещо друго
освен новата ефектна колонка за зареждане. Свидетелят Р. и св. П. дават
показания за установило се ноу хау досежно външното оформление на всички
бензиностанции на „Петрол“ АД в жълт и син цвят, но не са присъствали на
предаване на ищцовото дружество на предписания за оформяне на
бензиностанцията в тези цветове. Св. П. дава показания във връзка с
извършване на ремонта да са изпратили на ответника плановете за
реконструкцията. Проекта бил обсъждан и на среща с представители на
19
ответника през 2015г., на която те заявили, че изглежда различно и интересно.
Макар да му е известно, че в други случаи „Петрол“ АД са поемали
визуализацията на обектите, в конкретния не са сторили това, макар от
„Реинлабс Русе“ ООД да не са били против, по която причина и последното
дружество е поело проекта, като същият е изпратен на член на УС на
„Петрол“ АД. Изпращането на информация с приложени скици за ремонт на
обекта се установява и от представената по делото електронна
кореспонденция и заключението по СКЕ, видно от които на 09.10.2015г. е
изпратено писмо от служебния адрес на управителя на „Реинлабс Русе“ ООД
– В. Л., ***, до електронна поща, собственост на „Петрол“ АД, ***., с
прикачени файлове – компютърна визуализация на бензиностанция. К. Ш. е
разпитан като свидетел по делото. Потвърждава да е член на УС на „Петрол“
АД и през процесния период, както и горният имейл да е неговия служебен
имейл. Дава показания да се е срещал с П. веднъж през 2016г., на която тяхна
среща са обсъждали развитието на обекта и външния вид на
бензиностанцията. Имало отклонения от тяхната политика, които
дискутирали на срещата.
Така събраните по делото доказателства настоящият състав на съда
намира да не установяват нарушение на поетите с договора за франчайз от
„Реинлабс Русе“ ООД задължения досежно използване на франчайза и в
частност външното оформление на бензиностанцията в гр. Русе, доколкото
единствените изискуеми с договора характеристики на обекта досежно лого и
търговска марка на „Петрол“ АД са спазени, като логото е останало
разположено на същото място, където се е намирало, доколкото
бензиностанцията е била собственост на „Петрол“ АД и не е променяно. Не се
установява да са поставяни други конкретни изисквания към
франчайзополучателя за конкретна визия на обекта, както и няма данни да е
възразено срещу оформената след ремонт от „Реинлабс Русе“ ООД такава и
след като проектът им е бил изпратен, а и при извършвани в по-ранен период
проверки, преди датата на връчване на изявлението за прекратяване на
договора.
По тези доводи и обжалваното решение, в тази му част, с която се
отхвърля като неоснователен искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 5000 лв. –
претендираната неустойка по чл. 55 от договора за франчайз за неизпълнение
20
на задължение по чл. 18 от договора, изразяващо се в неотговаряне на
външния вид на обекта на ищеца – бензиностанция, на визуализацията,
установена за бензиностанции, работещи под бренда на „Петрол“ АД, като
правилно следва да бъде потвърдено.
Неоснователен е и вторият иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, основан на
разпоредбата на чл. 55 от договора за неизпълнение на задълженията по чл. 5,
ал. 1 и чл. 23 от договора за неподаване на ежедневни отчети в периода 01-
14.12.2016г. Предвид вече формираните изводи на съда договорът за
франчайз е развален с действие на развалянето занапред на основание чл. 88
ЗЗД считано от 14.11.2016г. След последната дата, предвид разваляне на
договора, „Реинлабс Русе“ ООД не е обвързан от клаузите на същия и не
дължи изпълнение на което и да е от задълженията по договора, включително
за даване на отчети към „Петрол“ АД, предвид на което и доколкото не се
установява твърдяното от ищеца по насрещния иск по чл. 92 ЗЗД „Петрол“
АД неизпълнение, искът за присъждане на неустойка за обезщетяване на
същото следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Другите два насрещни иска на „Петрол“ АД са основани на
разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от договора за франчайз с твърдяно
неизпълнение на поети с договора задължения франчайзополучателя
„Реинлабс Русе“ ООД да зарежда горива само от франчайзодателя „Петрол“
АД – чл. 40 от договора, и да извършва промоции само след предварително
писмено съгласуване с франчайзодателя – чл. 29, ал. 2 от договора.
Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от договора за франчайз гласи, че в случай,
че франчайзополучателят не изпълни писмено указание или инструкция на
франчайзодателя, не спазва Правилника за управление на бензиностанция
и/или другите стандарти на франчайзодателя дължи неустойка в размер на
200 лв. за всеки отделен случай.
При извършено тълкуване на горната договорна разпоредба съобразно
ясно разписания и от страните смисъл съдът приема същата да обезпечава не
изпълнението на уговорените с разпоредбите на договора за франчайз
задължения на франчайзополучателя, а неизпълнението на дадени му в
изпълнение на договора от франчайзодателя други писмени указания,
инструкции или неизпълнение на разпоредбите на цитирания правилник.
21
Използваният подход от страните изрично да посочат само кой вид
неизпълнение се обезпечава с изначално уговорения размер на неустойката от
200 лв., настоящият състав на съда приема да изключва разширеното
тълкуване на разпоредбата, в предложения от „Петрол“ АД смисъл, че
неустойката обезпечава всяко неизпълнение на договора, като
разширителното тълкуване на санкционни клаузи от договора съдът намира
за неотговарящо на установените в чл. 20 ЗЗД правила. Обратно, ако страните
са искали да договорят неустойка, която да обезпечава неизпълнението на
всяко задължение по договора, са могли ясно да формулират волята си като
посочат същото, а не да изброяват конкретни хипотези на неизпълнение на
писмени указания и инструкции, дадени на лизингополучателя във връзка с
изпълнението на договора.
В този смисъл и само по горните мотиви съдът намира предявените
искове по чл. 92 ЗЗД за присъждане на неустойка по чл. 56, ал. 1 от договора
за неизпълнение на поети с договора задължения по чл. 40, ал. 1 и чл. 29, ал. 2
от договора за неоснователни, доколкото последното неизпълнение не е
посочено от страните като такова, за което да се дължи неустойката по
същата договорна клауза.
За пълнота следва да бъде добавено и по делото да не се установява
твърдяното от ищеца по насрещните искове нарушение на клаузите на
договора.
Разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от договора гласи, че
франчайзополучателят може да организира промоции само след
предварителното им писмено съгласуване с франчайзодателя.
При кредитиране на приетото по делото заключение по допълнителна
ССчЕ с вх.н. 71730/31.05.2019г. съдът приема по делото да се установява, че
всички счетоводно отразени промоции, установими от вещото лице след
проверка в счетоводния софтуер, отчитащ продажбите на горива при ищеца,
за процесния период от 01.06.2016г. до 14.12.2016г. се отнасят до клиенти,
притежаващи няколко вида клиентски карти, издадени от „Петрол“ АД. В
този смисъл отстъпките, при които е продавал ищеца през процесния период,
са одобрени такива от „Петрол“ АД по издадените от последния клиентски
карти, респективно по делото не се установява нарушение на чл. 29, ал. 2 от
22
договора. Обратният извод съдът не може да формира от показанията на св.
П. като съдът отчита същите да са заинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК,
доколкото свидетелят е служител на „Петрол“ АД, не се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства, предвид на което и съдът не ги
кредитира в тази им част.
Второто твърдяно от „Петрол“ АД нарушение на разпоредбата на чл.
40, ал. 1 от договора касае безспорния по делото факт в бензиностанцията на
„Реинлабс Русе“ ООД да е продаван газ пропан-бутан, доставен му от трети
лица, а не от „Петрол“ АД.
С нормата на чл. 40, ал. 1 от договора е предвидено задължение на
франчайзополучателят да продава на бензиностанцията по чл. 3 от договора
само горива, доставени му от франчайзодателя. Страните спорят относно
тълкуването на договорната клауза, предвид на което и съдът приема, че
следва в съответствие с чл. 20 ЗЗД да я тълкува във връзка с останалото
съдържание на договора и вложения в същата от страните смисъл. Съдът
отчита с действащата към процесния период редакция на клаузата на чл. 2 от
договора страните изрично да са обособили в отделна позиция
възнаграждението за продаван на бензиностанцията газ пропан – бутан, след
изменение на клаузата с анекса от 07.05.2012г., в отграничение от дължимото
възнаграждение за продаваните на същия обект други горива. С разпоредбата
на чл. 46, ал. 3 от договора, в която са определили цената на доставяните от
ответника в изпълнение на договора горива, липсва договорена цена за газ
пропан – бутан, а уговорената такава касае само горивата А95Н и ЕДГ, които
се доставят от „Петрол“ АД. Това разграничение в цитираните разпоредби от
договора между доставяни от ответника по договора горива от една страна и
газа пропан-бутан от друга, съдът приема, че следва да съобрази при
тълкуване на клаузата на чл. 40, ал. 1 от договора и приема последната да не
включва задължение за франчайзополучателя да продава в бензиностанцията
по чл. 3 от договора само доставян му от франчайзодателя газ пропан-бутан.
Че последният е действителния смисъл на договореността между страните,
съдът приема да се установява и от останалите събрани по делото
доказателства – гласните такива от разпита на св. П., съобразно които към
датата на сключване на договора за франчайз „Реинлабс Русе“ ООД не е имал
на бензиностанцията техническата възможност да продава газ пропан –бутан,
23
по която причина и сключвайки договора за франчайз страните не са
уговорили нито възнаграждение, нито цена за последния газ. Едва по - късно
са изградени колонка и другите необходими съоръжения за продаване на
пропан – бутан, по която причина и е изменена клаузата на чл. 2 от договора с
добавяне на цена за франчайза и за тази продавана на бензиностанцията
стока.
Отделно от горното от събраните гласни доказателства при разпита на
св. П. и приложена електронна кореспонденция между управителя на
„Реинлаб Русе“ ООД В. Л. и служителят при ответника Б. Б. съдът приема по
делото да се установява, че са били налице технически проблеми, предвид
използваният от „Петрол“ АД транспорт за доставка на газ пропан –бутан, по
която причина последното дружество не е било във възможност да доставя
газ пропан –бутан на бензиностанцията на „Реинлабс Русе“ АД. Св. П. дава
показания и устно служителят при ответника Б. Б. да им е казал за месеците
май и юни да зареждат където поискат, а след това проблема с доставките на
пропан –бутан щял да се реши. След изтичане на този период отново
изпращали писма на служебния имейл на Б. и на други служебни имейли на
„Петрол“ АД с въпроси имат ли вече готовност да доставят пропан –бутан, но
не получавали никакъв отговор, затова продължили да доставят газ пропан -
бутан от трети лица. Св. П. е бивш пълномощник на ищцовото дружество,
както и дава показания преди да е живял със управителя на дружеството, по
която причина и показанията му следва да бъдат преценени във връзка с чл.
172 ГПК като евентуално заинтересовани. Съдът при дължима преценка по
последната норма отчита показанията му в тази им част досежно доставките
на газ пропан-бутан да не се опровергават от други събрани по делото
доказателства/ и тримата разпитани свидетели служители „Петрол“ АД не
дават показания в друг смисъл/, както и да се подкрепят от събраната по
делото електронна кореспонденция, за чиято автентичност, че е изходяща от
служебния имейл на „Реинлабс Русе“ ООД, съставена е на посочените дати и
изпратена до адресите на „Петрол“ АД, дава заключение вещото лице по СКЕ.
Не се установява реално получаване на писмата в пощите на „Петрол“ АД, но
само по причина на действията на последното дружество, което не съхранява
информация за същия период и/или не предоставя такава на вещото лице. По
изложените доводи настоящият състав на съда приема по делото да се
24
установява липсата на доставки за процесния период от „Петрол“ АД на газ
пропан – бутан до ищеца да има за причина само поведението на служители
на „Петрол“ АД и последното дружество не може да черпи права от
собственото си поведение, дори да се приеме, че е налице твърдяното с
насрещния иск задължение за ищеца да продава само доставен му от
„Петрол“ АД газ пропан –бутан.
По горните мотиви на съда изводите на двете инстанции изцяло
съвпадат и обжалваното решение следва да бъде потвърдено като съдът на
основание чл. 272 ГПК препраща към подробните му мотиви, които се
споделят от настоящия състав на съда.
При този изход на спора право на разноски има „Реинлабс Русе“ ООД за
представителство от адвокат в доказания размер от 8 959,37 лв. Същата
страна няма право на разхода за платена държавна такса по въззивната
насрещна жалба, доколкото последната не е уважена от съда.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 57/09.01.2020г. по т.д. 9229/2016г.
по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 1 с-в.
ОСЪЖДА „Петрол” АД, ЕИК *********, да заплати на „Реинлабс Русе”
ООД, ЕИК *********, сумата 8 959,37 лв. – разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25