Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                          10.03. 2021 г.                  гр.Търговище,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият окръжен съд,                         гражданско отделение

На петнадесети февруари                                    2021 година

в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

        ЧЛЕНОВЕ: ТИХОМИР ПЕТКОВ

                               МИЛЕН СТОЙЧЕВ

 

Секретар Анатолия Атанасова,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр.дело № 5,   по описа за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл.  от ГПК.

Предмет на проверка е решение № 106 от 14.10. 2020 г., по гр.д. № 536/ 2019 г. на РС–Попово, с което е осъдена „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, ЕИК *********, гр. София, да заплати на Б.Я.К. ***, СУМАТА от 10 962,00 лв., представляваща дължимо и неизплатено застрахователно обезщетение по щета №18562490001, във връзка със сключена застрахователна полица № 18249560001/ 25.05. 2018 г., за причинени имуществени вреди - увреждане на селскостопански култури – съборен на земята плод малини в земеделски парцел 55213-977-2-1, с площ 58,1 дка, в землището на с. Паламарца, общ. Попово, обл. Търговище, вследствие настъпило на 25.06. 2018 г. застрахователно събитие - градушка, буря, проливен дъжд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.06. 2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Присъдени са и разноски по делото в полза на ищеца.

Недоволен от решението е останал ответникът, който го е обжалвал чрез ю.к. Г. П.. Излагат се съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, като се иска то да бъде отменено и искът да се отхвърли изцяло като неоснователен. Да бъдат присъдени и разноски за двете инстанции. Едно от основните съображения в жалбата е това, че втората вноска по застрахователния договор е била платен след настъпване на застрахователното събитие. Това именно не задължавало компанията да извърши плащане, защото договорът не е бил в сила. Другото съображение е това, че договорът е сключен в полза на трето лице и това е ДФЗ, което е и лицето, носител на материалното право на обезщетение. В съд.зас. не се яви представител.

 Постъпил е  отговор на жалбата от ищеца, чрез адв. А.М.. Той оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Счита, че щом доверителят му е изряден платец по договора, щом втората вноска е била заплатена и приета от застрахователя и щом той е изпратил експерти за оценка на щетите, то следва да се счита, че има изразено съгласие, че договорът е обвързващ за двете страни. В съд. зас. въззиваемият оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: Решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на РС–Попово, по отношение на установените факти и част от правните изводи.

В допълнение към тях съдът излага и следното:

На 10.04. 2018 г. между държавен фонд „Земеделие“ и „З.У.“ АД, е сключено споразумение за прилагане на схема на държавна помощ „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция“. Със споразумението страните изрично са договорили параметрите на държавната помощ, в т.ч., че помощта се предоставя под формата на плащане на застрахователни премии на земеделски стопани, отглеждащи плодове, зеленчуци, етерично-маслени култури и тютюн при застраховане на земеделска продукция. Посочили са, че се подпомагат земеделски стопани, отглеждащи овощни, зеленчукови и др. култури, за застраховане на селскостопанска продукция срещу загуби, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия: слана, заледяване, градушка, силен и проливен дъжд, тежка суша, буря и др. неблагоприятни събития. Посочили са културите, които са предмет на подпомагането. Изрично са посочили, че Фондът предоставя съфинансиране до 65% от разходите за застрахователната премия. Уговорили са правата и задълженията на страните по споразумението, като в т. III.2. е посочено, че застрахователят сключва застрахователен договор със земеделския стопанин на базата на издаденото от ДФЗ оригинално удостоверение за участие в схемата за подпомагане, а в т. II.4. е посочено, че Фондът превежда до 65% от застрахователната премия по банкова сметка ***, в срок до 10 дни след подписване на договора от страна на ДФЗ.

На 22.05.2018 г. ищецът е подал до Държавен фонд „Земеделие“ заявление за държавна помощ „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция“. Със същото заявление ищецът е поискал съфинансиране на застрахователната премия по договор за застраховка на земеделска продукция,  конкретно  малини, засадени в земеделски парцел 55213-977-2-1 - в с. Паламарца, общ. Попово, площ: 5.81 ха.

Ощее на 25.05. 2018 г., между ищеца К. и Застрахователна компания „Уника“ АД е сключен договор за застраховка на трайни насаждения, обективиран в застрахователна полица № 18249560001, с предмет на договора: малина - 58.1 дка по опис към приложението, със срок на застраховката от 24.00 ч. на датата на постъпване на дължимата застрахователна премия по банкова сметка ***реме за прибиране на реколтата, с посочена застрахователна сума по договора 500 лв. на декар малина – общо 29 050 лв., според приложени Общи условия за застраховка на земеделски култури от 04.11. 2010 г. и клауза „Трайни насаждения“. В условията на договора за застраховка е посочено, че застрахователната премия е платима на две разсрочени вноски с падеж, както следва: 1-ва вноска: до 25.05.2018 г. и 2-ра вноска: до 08.06. 2018 г. В текста на застрахователната полица застрахователят е предупредил, че при неплащане на разсрочена вноска на падежа, посочен по-горе в полицата, застраховката се прекратява след изтичане на 15 дни от датата на падежа, на основание чл. 368 от КЗ. Уговорени са покритите рискове: градушка, буря, проливен дъжд, пожар на корен, осланяване, наводнение, киша. Посочено е, че застраховани са Б.Я.К. и ДФЗ - кредитодател. Като специално условие по договора е посочено, че застраховката е издадена в полза на Държавен фонд „Земеделие“ по схема за Държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на земеделска продукция, чрез предоставяне на субсидия, представляваща 65% от застрахователната премия по сключената застрахователна полица, съгласно Удостоверение УИН 25/231640/0141892 на ДФЗ, издадено на 22.05. 2018 г. В специалните условия е посочено още, че застрахованите масиви са: малини - 58.1 дка в земеделски парцел № 55213- 977-2-1; приложена е застрахователна тарифа 6% при обща застрахователна сума: 29 050.00 лв. Посочено е изрично, че застрахователната премия се издължава по банков път, както следва: - от застрахования: 35% - 610,05 лв. с целия дължим данък по ЗДЗП - 34.86 лв., или общо дължима сума: 644,91 лв.; от ДФЗ - 65% от застрахователната премия - 1132.95 лв. Посочено е, че в срок от 10 дни от подписване на договора от ДФЗ със земеделския производител - Б.Я.К., дължимата начислена застрахователна премия по полицата трябва да бъде преведена по посочената банкова сметка. ***е, че застрахованият Б.К. е получил, запознат е и приема Общите условия.

На 25.05. 2018 г. ищецът Б.К. е заплатил по сметка на застрахователя първата вноска от разсрочената застрахователна премия по застраховката - в общ размер 622,25 лв.

Освен това, с друго платежно нареждане, на същата дата  е внесена и сумата от 22,66 лв., а като основание е посочено за втора вноска по ЗП 18249560001 от 25.05. 2018 г.

Едва на 03.08. 2018 г., между ищеца Б.К. и Държавен фонд „Земеделие“ на 03.08.2018 г., е сключен Договор № 25/231640/01753 за предоставяне на държавна помощ по схемата „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция (заверено копие приложено на л. 17-18 от делото). От приложеното на л. 41 заверено копие на платежно нареждане е видно, че на 21.08. 2018 г. ДФЗ е изпълнил задължението си за заплащане на втората вноска по застрахователната полица - 65% от застрахователната премия - в размер 1132,95 лв. Сумата е била приета от застрахователя.

Междувременно, преди внасяне от ДФЗ в полза на застрахователя на втората вноска от застрахователната премия, на 25.06.2018 г. е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск съгласно застрахователния договор - проливен дъжд, градушка, буря, в резултат на което голяма част от застрахованата реколта от малини на ищеца е погинала. Посоченото обстоятелство се установява, както от разпита на св. Емине Я., Айсен Я. ***, така и от св. Господин Господинов от гр. Стара Загора. Съставен е констативен протокол по полица № 18248560001 по щета № 18562490001. В констативния протокол е посочено, че Господин Господинов, като представител на застрахователя, на 27.06.2018 г. е извършил оглед на масивите с малини на застрахования, посочил е, че събитието е настъпило на 25.0б.2018г. и е констатирал съборен плод на земята вследствие градушка, буря и проливен дъжд. Дал е и окончателна оценка на застрахованите земеделски култури, както следва:  увредена култура: малина, обща засята площ: 58 дка, увредена площ: 58 дка, застрахована сума на декар: 500 лв., окончателна оценка на щета в % за декар: 37.8%, изчислено обезщетение в лева: 10 962 лв. Посоченият протокол не е оспорен. Не е оспорена пред районния съд нито констатираната щета, нито оценката по размера.

Впоследствие с писмо от 13.09. 2018 г. застрахователят е уведомил ищеца, че не са налице основания за ангажиране на отговорността на застрахователя по сключената застраховка на трайни насаждения, тъй като договорът за застраховка бил прекратен, считано от 23.06.2018 г., на основание чл. 368, ал. 3 от КЗ, поради неплащане на втората вноска от дължимата застрахователна премия.

Въпреки последвалите жалби от ищеца, към настоящия момент застрахователно обезщетение не е заплатено от застрахователя.

Във връзка с направените от съда правни изводи, спорни по делото са няколко аспекти. На първо място това е в чия полза е сключена застраховката и кой е страна по нея, предвид текста в полицата, че застраховката е издадена в полза на ДФЗ по схема за държавна помощ.

Съдът намира, че в случая този текст не налага извод за сключване на договор в полза на трето лице. Според изискванията на ДФЗ и сключения договор със застрахователя, този текст трябва да фигурира, защото именно на основание кандидатстването и заплащането на първата вноска, фондът превежда помощта. Т.е. не следва да се прилага чл. 398 от КЗ. Този текст е само за удостоверяване пред ДФЗ, че застраховката е сключена именно заради кандидатстването за държавната помощ и доказване на съответните факти. В случая това е едно сложно правоотношение, от което не произтичат задължения за застрахователя да плати на фонда, защото застрахована е земеделската продукция, чийто собственик е стопанинът й и именно той е ползващото се лице. Това личи и от писмото, с което ме е отказано изплащане на застраховката, където никъде не е посочено, че той няма право да я получи, защото не е легитимиран. Отказът е на друго основание. В този смисъл Р № 1277 от 02.09. 2020 г. на СГС, по т.д. № 1706/ 2019 г.

По отношение на другия спорен въпрос: налице ли е прекратяване на договора на основание чл.   368, ал. 3 от КЗ, поради неплащане на втората разсрочена вноска от ДФЗ. В мотивите на РС–Попово е отделено голямо място на това как следва да бъдат броени сроковете и кога настъпва прекратяването на договора. Въззивният съд счита, че договорът е бил в сила на друго основание.

Както вече беше посочено, плащанията, които е направил ищецът са с две платежни нареждания, като едното е за първа вноска по полицата, а другото е за втора вноска по полицата. Плащането е прието от застрахователя на посоченото в платежното нареждане основание. Т.е. за съда има частично плащане на втората вноска.

По въпросите за разсроченото плащане на застраховката „Гражданска отговорност“, при действието на стария КЗ, ВКС е постановил ТР № 1/ 2014 г. на ОСТК, от 25.12. 2015 г. Макар и по отменения КЗ и за друг вид застраховка, решението дава разрешение на същия въпрос, какъвто е спорен по делото: следва ли да се счита за прекратен договорът за застраховка, ако застрахованият не е заплатил в срок само част от разсрочената премия. В точка втора на мотивите към това решение се посочва че: „Следователно при плащане само на част от разсрочената вноска от застрахователната премия, независимо че паричното задължение е делимо, елементите от посочения фактически състав – изрична клауза в застрахователния договор за фингирано писмено предупреждение, настъпил падеж на разсрочена вноска от застрахователната премия, изтекъл срок от 15 дни от датата на падежа и неизпълнено от застрахования парично задължение в този срок, не са осъществени и разпоредбата е неприложима. Договорът не може да се счита за автоматично прекратен и в полза на застрахователя не е надлежно възникнало потестативното право на преустановяване на облигационната връзка по този ред“.

В диспозитива на решението е посочено че “Застра-хователят може да упражни правото си по чл. 202, ал. 2, изр. 2 КЗ за прекратяване на застрахователния договор при неплащане пълния размер на разсрочената вноска от застрахователната премия.“ Тази разпоредба е аналогична на нормата на чл. 368, ал. 3 от сегашния КЗ и съдебната практика следва да е актуална по този въпрос. Затова следва да се приеме, че договорът е бил в сила и застрахователят не може да се позовава на нормата на чл. 368, ал. 3, изр. второ от КЗ.

Не на последно място, съдът намира, че и самата уговорка в процесната полица е неясна. Застрахователят е предупредил, че при неплащане на разсрочена вноска на падежа, застраховката се прекратява след изтичане на 15 дни от датата на падежа, на основание чл. 368 от КЗ. Тази норма обаче съдържа няколко алинеи, а специална ал. 3 и две изречения. Именно второто съдържа уредбата на фингираното връчване. За да е безспорно, че между страните има уговорено фингирано връчване, то трябва да е изрично посочено в полицата и да е ясно за застрахования, че той няма да получи съобщение за прекратяване на договора. Общото позоваване само на чл. 368 не е достатъчно.

Както личи от поведението на самия застраховател, на 13.09. 2018 г. той е изразил становище, че договорът е прекратен 15 дни след 08.06. 2018 г. Защо при това положение, изплатената втора вноска от ДФЗ през месец август, е приета и до настоящия момент няма данни да е възстановена. А за застрахователното събитие застрахователят е бил уведомен много по-рано.

Всичко това говори, че между страните не е имало уговорено фингирано връчване на съобщение за прекратяване на договора и то не може да бъде приложено. Към момента на отказа, втората вноска е била изплатена и приета от застрахователя и затова последващото уведомление не може да породи действие.

Предвид на това съдът намира, че договорът е в сила. Налице са доказателства както за настъпване на застрахователното събитие, така и за размера на щетата и дължимото обезщетение. В тази част мотивите на РС–Попово са подробни и въззивният съд препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В заключение: решението е правилно като краен изход и следва да бъде потвърдено.

По разноските. Предвид изхода от делото, разноски се дължат на ищеца, но той няма направени такива.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е  Ш И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 106 от 14.10. 2020 г., по гр.д. № 536/ 2019 г. на РС–Попово, като правилно и законосъобразно изцяло.

Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл. 280 от ГПК.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                  2.                                                                                                                                                                                       2.