№ 13
гр. К., 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно
наказателно дело № 20231850200359 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по жалба на Ц. И. А., ЕГН
**********, против електронен фиш серия К № 6038325 на ОД на МВР С., с
който на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, и е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателката оспорва издадения ЕФ, като счита, че е издаден
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се неточна квалификация на
санкционната норма, както и това, че не е посочена дата на влизане в сила на
предходното санкциониране във връзка с приложение на правилата за
повторност. Твърди се, че е налице противоречие непозволяващо издаване на
ЕФ след установяване на нарушението с мобилно АТСС, както и това, че в
ЕФ липсва описание на нарушението. Сочи се, че не е посочен водачът, както
и какъв е бил работния режим. Твърди се, че жалбоподателя не е управлявал
въпросния автомобил.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като не се явява и
упълномощения от негова страна процесуален представител. С писмено
становище се изразява становище по същество. Претендират се разноски.
АНО – ОД на МВР С. не изпраща представител, като с писмена защита
са изложени съображения за законосъобразност на обжалвания ЕФ. Прави се
възражение за прекомерност на насрещно искане за разноски, както и се
претендират разноски за настоящата инстанция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, имащо правен интерес,
като след като не са представени доказателства за точен момент на
връчването на обжалвания акт, то жалбата следва да се счита за подадена в
срок.
Разгледана по същество, съдът намира, че същата е неоснователна.
Електронен фиш серия К № 6038325 на ОД на МВР С. е издаден на
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдът намира, че е в съответната
утвърдена бланка, след като с Автоматизирано техническо средство или
система – АТСС, конкретно в случая модел ARH CAM S1 № 120ССА2, на
06.06.2022 г., в 16.53 часа, в гр. К., ул. „Л.“ срещу дом № 1В, с посока от гр.
М. към гр. С., при ограничение на скоростта от 50 км/ч., е заснет автомобил
„Р.“, модел „М.“, с рег. № ***, като се е движил със скорост от 67 км/ч.
Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
като е посочено, че е повторно – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ
К 5412542.
С обжалвания ЕФ на жалбоподателя, като собственик на конкретното
МПС, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на
основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, като е отчетено, че превишението на
разрешената скорост е с 17 км/ч., при което са приспаднати 3 км/ч. от
отчетената скорост, което представлява допустима грешка при измерване,
съгласно протокола за последваща проверка на АТСС.
ЕФ е издаден на основание веществено доказателство по смисъла на чл.
189, ал. 15 от ЗДвП, а именно снимка, съдържаща освен заснето МПС с
посочения рег. №, така и дата, час и място на заснемането, данни за
наложеното в района ограничение, измерената скорост на движение на МПС,
а така също и данни за настроените параметри на АТСС, отнасящи се до
заснемането - посока, трафик и режим. Съдът намира, че по несъмнен начин
посоченото веществено доказателство, ведно със справката за регистрация
дава основание за извод, че автомобила, собственост на жалбоподателя се е
движил на посочената дата и място, и в посочената посока със скорост,
надхвърляща максимално разрешената в района, така както са отразени в
обжалвания ЕФ.
Няма основание за съмнение и в установените конкретните стойности
на скоростта, с която се движило МПС-то, собственост на жалбоподателката
към посочената дата и час, след като тези обстоятелства, както и снимката са
заснети/установени/регистрирани с посочената АТСС, която е одобрен тип
техническо средство/система, преминало необходимия последващ контрол,
съгласно представените удостоверение и протокол за тези обстоятелства.
Съдът намира, че по делото е установено къде е точното място на
заснемането на автомобила, собственост на жалбоподателката, като от
приложената справка от Община К. се установява, че адреса, посочен в ЕФ –
К., ул. „Л.“ № 1В се намира в границите на града, поради което следва да се
приеме, че важи правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а именно, че движението
следва да се извършва със скорост до 50 км/ч.
Съдът намира, че всички необходими параметри по закон, а именно
2
конкретно движение, дата, място, ограничение, скорост и конкретно МПС са
отразени в обжалвания ЕФ по начин, напълно идентичен с данните от
приложената снимка, справката за регистрация на МПС, както и протокола,
съставен на основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта, от който се установява, конкретното място
от републиканската пътна мрежа, където е заснето нарушението. При тези
обстоятелства, установени по несъмнен начин от приобщените писмени
доказателства – ЕФ, Протокол за последваща проверка, удостоверение за
одобрен тип, заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. ведно с образец, заповед №
8121з-931/30.08.2016 г. ведно с образец, снимка - веществено доказателство,
протокол за използване на АТСС съдът намира, че подадената жалба е
неоснователна, поради което следва да бъде потвърден обжалвания ЕФ.
Правилно и законосъобразно ЕФ е съставен срещу жалбоподателя, като
посочените в него обстоятелства са установени по несъмнен начин и
осъществяват състава на нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, установяващи забрана за водача на пътно превозно средство, при
избиране скоростта на движение да превишава стойността от 50 км/ч. при
движение в населено място.
Няма основание възражението на жалбоподателката, че не тя е
управлявала МПС-то, след като изрично закона посочва, че ЕФ се съставя
срещу собственика, като е налице възможност за посочване на конкретното
лице, ползвало автомобила на датата и часа на нарушението, на очевидно това
не е направено в установените срокове по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
Законосъобразно е определено и конкретното административно
наказание, след като разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП предвижда, че при
повторност в случаите на чл. 182, ал. 1, т. 1- 5 ЗДвП наказанието се определя
в двоен размер, а предвид размера на превишението на максимално
разрешената скорост конкретното нарушение, извършено с автомобила на
жалбоподателя се санкционира по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, предвиждащ
глоба в размер на 50 лева за такова превишение на скоростта в населено
място.
Съдът намира, че е неоснователно възражението на жалбоподателката,
че липсват повече данни за предходното нарушение, доколкото по делото се
установи, че ЕФ серия К№5412542 от 23.10.21г. е бил влязъл в сила на
06.12.21 г., а нарушението в обжалвания ЕФ е извършено на 06.06.22 г. Ето
защо, съдът намира, че са налице предпоставките за квалифициране на
настоящото деяние като повторно по смисъла на §.6, т. 33 от ДР на закона,
поради което основателно и законосъобразно административното наказание е
определено в завишения размер по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката за непълно
посочване на санкциониращата норма, като макар и да не са посочени всички
правни норми за санкционирането, но съдържанието на ЕФ по чл. 189, ал. 4,
изр.2 ЗДвП, то не се съдържа изискване за посочване на санкциониращата
норма, а само на нарушената, поради което липсата на пълно посочване на
3
основанието за санкциониране не представлява съществен недостатък, а няма
и ограничаване на правото на защита, след като са посочени всички
характеристики на нарушението, което дава основание за извеждане и
установяване на всички норми, даващи основание за налагане на конкретното
административно наказание.
Съдът намира, че не е налице незаконосъобразност за това, че ЕФ е
издаден в отсъствие на контролен орган или нарушителя. В случая с оглед
представените снимки и данни за конкретното техническо средство може да
се направи извод, че е извършено заснемане с пР.сима система, която се
разполага временно на пътя и естествено и логично има определено
длъжностно лице, което осъществява работата с това средство/система при
временното му/й разполагане в участък от пътищата. В закона е предвидено
нарушения за които е предвидено издаване на ЕФ да са само тези които са
установени и заснети чрез автоматизираната система, за която дейност обаче
няма изискване за осъществяването й в отсъствие на контролен орган и
нарушител. Посоченото изискване касае съставянето на ЕФ и това се
извършено на база веществено доказателствено средство /доказателство/ -
снимка, на която е идентифицирано конкретното МПС, скоростта, с която се е
движило, както и мястото на нарушението чрез координати, показващи
точното място, на което е било поставено средството/система. Видно от
цитираното веществено доказателство, че освен това са отразени параметрите
на извършеното настройване на техническото средство, като контролния
орган не взема участие при самото заснемане и не контролира средството в
процеса му на работа след неговото настройване според спецификата на
конкретното място. Ето защо, е неоснователно възражението за липса на
данни за настройките в ЕФ, след като същата разпоредба на закона описва
необходимото съдържание на ЕФ, без да е посочено че следва да се отразят и
настройките и параметрите, при които е работило техническото средство.
Посочените данни са налице във вещественото доказателство и при
проверката им от съда се установи, че съответстват на отразеното в ЕФ, както
и в протокола за използване на средството за конкретната дата и час.
На следващо място няма нарушение и противоречие между Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. и ЗДвП що се отнася до формата – ЕФ, чрез която
е ангажирана отговорността на жалбоподателката.
Неоснователно се твърди, че е било налице необходимост от
реализиране на отговорността чрез съставяне на АУАН и издаване на НП, тъй
като цитираната наредба за използване на автоматизирани технически
средства или системи предвижда общия ред за осъществяване на
административно-наказателна отговорност само при нарушения, заснети от
мобилна система/средство, монтирана на автомобил и заснемаща по време на
движение на автомобила, в който е монтирана, а конкретния случай не е
такъв.
Предвид изхода от делото е основателно искането на АНО за
присъждане на разноски в настоящото производство, които следва да бъда
определени в минималния размер по чл. 27е от Наредба за заплащане на
правната помощ, а именно 80 лева, доколкото в съдебно заседание не е взел
4
участие упълномощеният юрисконсулт.
Не се претендират разноски за другите производства, които са се
развили във връзка с делото, поради което съдът не следва служебно да се
занимае с този въпрос.
Предвид всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 6038325, съставен от ОД
на МВР С., с който на Ц. И. А., ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4,
вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Ц. И. А., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР С.
сумата от 100 лева за направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от пред АССО в 14 дневен срок, считано
от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5