№ 14134
гр. София, 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110151388 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Образувано е по искова молба от П. М. С. ЕГН ********** срещу „[ фирма ] ЕАД
ЕИК .с предишно наименовани [ фирма ] АД/, с която е предявен иск с правно
основание чл.124 ГПК вр. чл.439 ГПК за установяване, че ищецът не дължи на
ответника претендираната с изпълнителен лист от 08.03.2012 г., издаден по гр.д.
№19202/2011 г. по описа на СРС, 88 състав сума в размер на 11277,28 лева главница за
потребена електрическа енергия, лихва за забава периода до 29.03.2010 г. до 02.12.2011
г. в размер на 1429,12 лева, както и сумата от 332,13 лева разноски по делото, въз
основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №2279/2022 г. по
описа на ЧСИ Н. М. рег.№. при КЧСИ и район на действие СГС. Поддържа, че
погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист била изтекла за
периода 02.07.2012 г. до 03.07.2017 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете. Поддържа, че в хода на изпълнително дело №2279/2022 г. и
на предходно образуваното изпълнително дело № 5732/2012 г. по описа на ЧСИ Н. М.
са извършвани регулярно изпълнителни действия, прекъсващи давността. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Между страните не се спори, а от представените по делото писмени доказателства
се установява, че в полза на „[ фирма ] ЕАД ЕИК .с предишно наименование [ фирма ]
АД/ срещу П. М. С. ЕГН ********** е издаден изпълнителен лист от 08.03.2012 г.,
издаден по ч.гр.д.№19202/2011 г. по описа на СPC, 88 състав, с който въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК му е разпоредено да заплати
сумата от 11277,28 главница за потребена електрическа енергия, лихва за забава
1
периода до 29.03.2010 г. до 02.12.2011 г., както и сумата от 332,13 лева разноски по
делото. Липсва спор и от представения препис от изп. дело №2279/2022 г. по описа на
ЧСИ Н. М. рег.№. при КЧСИ се установява, че същото е образувано въз основа на
процесния изпълнителен лист, като ответникът претендира от ищеца заплащането на
посочените суми. Не се спори между страните, че за събиране на вземането по
процесния изпълнителен лист от 08.03.2012 г., на 04.05.2012 г. е било образувано
предходно изп. дело № № 5732/2012 г. по описа на ЧСИ Н. М. рег.№. при КЧСИ,
прекратено на 30.05.2019 г. с постановление от ЧСИ на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК, искът на длъжник за оспорване на вземането по
изпълнителен лист може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
случая изпълнителното основание е влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК и при липса на данни за по-ранна дата на влизане в сила на заповедта, съдът
приема, че това е датата на издаване на изпълнителния лист – 08.03.2012 г. От тази
дата длъжникът може да се позовава на изтекла погасителна давност.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл.410 ГПК, поради което и с оглед чл.117, ал.2 ЗЗД
приложимата давност е общата петгодишна давност за вземанията /в който смисъл е и
решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС, IV г.о./. Нормата
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение
замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от
длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането
съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато
възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за
изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че
съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо.
Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките
на установения в нормата на чл. 414 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила,
като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.
424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /така и
определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО/.
Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова
защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от
възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на
заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от
регламентирания в ГПК (отм.); във връзка с издаването на изпълнителен лист въз
основа на несъдебно изпълнително основание, в който се предвиждаше възможност за
предявяване искове – чл. 252 ГПК (отм.); , чл. 254 ГПК (отм.); чл. 255 ГПК (отм.);
които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с изтичане на
преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният
ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на
вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, се погасяват с изтичането на петгодишна
давност.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № № 5732/2012 г., същото е
образувано на 04.05.2012 г. за принудително събиране на сумите, за които е издаден
2
процесният изпълнителен лист. Ответникът е подал молба до съдебния изпълнител за
образуване на производство по принудителното изпълнение, като в молбата е налице
възлагане от страна на ответника по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. В хода на посоченото
изпълнително производство, на 04.05.2012 г., на 09.05.2012 г. и на 02.07.2012 г., е
наложен запор на вземанията на длъжника в търговски банки, както и на вземането му
за лична пенсия. С постановление от 13.09.2012 г. на частния съдебен изпълнител е
присъединен като кредитор „СиБанк“ ЕАД, с което действие е прекъсната давността,
съгласно разясненията, дадени в мотивите по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК. През
следващите две години по изпълнително дело не са искани от взискателя и не са
извършвани от съдебния изпълнител изпълнителни действия, в рамките на
изпълнителен способ, прекъсващи давността. На 30.05.2019 г. с влязло в сила
постановление съдебният изпълнител е прекратил изпълнително дело № 5732/2012 г.
на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
По отношение на основния спорен по делото въпрос – прекъсната ли е и кога,
респ. изтекла ли е погасителната давност за вземанията на ответника по издадения
изпълнителен лист следва да бъде съобразено следното: към момента на образуване на
изпълнителното дело е действало ППВС № 3/1980 г., съобразно което погасителната
давност за вземания, признати с влязло в сила съдебно решение, се прекъсва с
образуване на изпълнителното дело и не тече до неговото прекратяване. В този смисъл
е прието и че тъй като давността е спряна в периода на изпълнителното производство
до неговото прекратяване, то не е необходимо взискателят да иска постоянно
извършването на изпълнителни действия, за да поддържа висящността на
изпълнителното дело.
На 26.06.2015 г. е постановено тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, с което в противоречие с действащото до този момент тълкуване на
разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД по ППВС № 3/1980 г. е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е било прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Изпълнителни действия, които прекъсват давността, са например насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, или т. нар "перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти. Със същата точка 10 от това ТР на ОСГТК на ВКС е било обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
В практиката на ВКС, обективирана в Решение № 170 от 14.01.2016 г. на ВКС по
т. д. № 774/2012 г., I т. о., ТК, Определение № 735 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3982/2019 г., III г. о., ГК, решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г. о. и други е прието, че когато е бил издаден тълкувателен акт за определена
правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов
3
тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
В настоящия случай изпълнителното дело е образувано през 2012 г., в който
момент е действало ППВС № 3/1980 г. Съответно следва да се прецени какво значение
имат двата съдебни акта по отношение на това производство и твърдяната от ищеца
погасителна давност.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява, ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. Видно от доказателствата по делото, в периода 13.09.2012 г. – 13.09.2014
г. не са извършвани изпълнителни действия в продължение на две години, включени в
конкретни изпълнителни способи, и няма данни взискателят /ответникът/ да е поискал
извършването на такива. От горното следва, че на 13.09.2014 г. изпълнително дело №
5732/2012 г. по описа на ЧСИ Н. М. е прекратено по силата на закона, преди
постановяване на ТР № 2/26.06.2015 година. Следователно с оглед на приетото в
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС следва да се приеме, че до
прекратяването на изпълнителното дело – 13.09.2014 г., давността за процесното
вземане е била спряна и след това е започнал да тече нов петгодишен давностен срок.
Този срок е изтекъл в периода от 13.09.2014 г. до 13.09.2019 г., тоест преди
образуането на изп.д. № №2279/2022 г. по описа на ЧСИ Н. М. рег.№.8 при КЧСИ, като
същото е образувано на 16.05.2022 г. От посоченото следва извод, че ищецът П. М. С.
не дължи на ответника „[ фирма ] ЕАД ЕИК .с предишно наименовани [ фирма ] АД/
претендираните с изпълнителен лист от 08.03.2012 г., поради което искът с правно
основание чл. 439 ГПК вр. чл.124 ГПК следва да се уважи изцяло.
По разноските:
На основание чл.78 ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски в размер на 1290 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „[ фирма ] ЕАД ЕИК .с
предишно наименование [ фирма ] АД/ със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. . № , р-н , на основание чл.124 ГПК вр. чл. 439 ГПК, че П. М. С. ЕГН **********
съдебен адрес гр.София, бул.“.“ №, сгр.Ф2, ет.1, офис 1 НЕ ДЪЛЖИ на ответника
сумите в размер на 11277,28 лева главница за потребена електрическа енергия, както и
законната мораторна лихва върху главницата от 07.12.2011 г. до изплащане на
вземането, лихва за забава периода до 29.03.2010 г. до 02.12.2011 г. в размер на 1429,12
лева, както и сумата от 332,13 лева разноски по делото по изпълнителен лист от
08.03.2012 г., издаден по гр.д.№19202/2011 г. по описа на СРС, 88 състав, въз основа на
който е образувано изпълнително дело №2279/2022 г. по описа на ЧСИ Н. М. рег.№.
при КЧСИ и район на действие СГС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК „[ фирма ] ЕАД ЕИК .с предишно
наименовани [ фирма ] АД/ ДА ЗАПЛАТИ на П. М. С. ЕГН ********** сумата от 1290
лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
4
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5