Решение по дело №613/2023 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 287
Дата: 15 февруари 2023 г.
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20235330200613
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. Пловдив, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20235330200613 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 703/17.08.2020г., издадено
от ВПД Началник на Трето РУ - Пловдив, с което на П. Д. Д. е наложена на
основание чл. 80, т. 5 от ЗБЛД глоба в размер на 300 лева.
В жалбата не се оспорва приетата за установена фактическа
обстановка. Моли се за приемане на случая за маловажен, евентуално за
намаляване на наложената глоба. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна. Моли за
потвърждаване на НП. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
изменяне по следните съображения:

1
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 12.08.2020г. около 12:30 часа в гр.Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ №
180, при извършена полицейска проверка, П. Д. Д. не може да представи
документ за самоличност и да удостовери самоличността си, при поискване
от компетентните длъжностни лица - униформен полицейски служител.
Посочената фактическа обстановка не е оспорена от жалбоподателя
нито с жалбата, нито в откритото съдебно заседание, а и се установява от
показанията на актосъставителя, който изрично потвърди констатациите в
АУАН.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

При вярно установена фактическа обстановка, правилно е приложен
материалния закон, доколкото гореизложените факти сочат на нарушение по
чл. 6 от ЗБЛД, което законосъобразно е било санкционирано по реда на чл.
80, т.5 от същия закон.
Неоснователно е възражението за маловажност на случая.
Действително съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на
ВАС преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а
не по целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят
следва да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната
действителна обществена опасност да деянието ангажиране на държавна
репресия спрямо дееца.
Съгласно дадената в т.4 от ДР на ЗАНН легална дефиниция:
"Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид.“
2
Всъщност още преди приемане на легалната дефиниция, трайната
съдебна практика бе извела правилото, че за да се счете, че случаят е
маловажен, следва да се констатира, че с оглед всички обстоятелства,
относими към конкретния случай, степента на обществена опасност на
процесното деяние е по-ниска от обичайната за нарушения със същата
правна квалификация.
В случая нито са изложени твърдения, нито са представени от
жалбоподателя доказателства за налични обстоятелства, които да говорят за
по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние от
типичните случаи на нарушение по чл. 6 от ЗБЛД.

ПО РАЗМЕРА НА САНКЦИЯТА.

Съгласно чл. 80, т.5 ЗБЛД процесното нарушение се санкционира с
глоба от 50 до 300 лева.
На жалбоподателя е наложена глоба в максимален размер -300 лева.
Същевременно съгласно чл. 27 ЗАНН:
1) Административното наказание се определя съобразно с
разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за
извършеното нарушение.
(2) При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
(3) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко
наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание.

Предвид цитираните императивни разпоредби, налагането на наказание
в максимален размер е предполагало доказването по делото на значителен
превес на отегчаващите над смекчаващите обстоятелства.
В НП, обаче липсва посочване на каквото и да било отегчаващо
обстоятелство. Нещо повече- при тежест на доказване, лежаща върху
наказващия орган, не са ангажирани доказателства за налични отегчаващи
обстоятелства.
При това положение наложеното наказание следва да се намали до
3
установения в закона минимум.
Така Решение № 189/ 06.02.2023 г.на Административен съд - Пловдив,
XX състав по КАНД № 3042/ 2022 г., Решение № 1568 от 20.08.2020 г. по к.
адм. н. д. № 1416 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1270 от 20.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1211 / 2020 г. на XXVI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1207 от 09.07.2020 г.
по к. адм. н. д. № 848 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1279 от 20.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1311 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 603 от
10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 3754 / 2019 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив,Решение № 577 от 05.03.2020 г. по к. адм. н.
д. № 3831 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63д ЗАНН и двете
страни биха имали право на разноски за представителство в съдебно
заседание.
Доколкото обаче разноски не са поискани от нито една от страните, а
не са и представени доказателства реално да са сторени за защита от
адвокат или юрисконсулт, такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 703/17.08.2020г., издадено от
ВПД Началник на Трето РУ - Пловдив, с което на П. Д. Д. е наложена на
основание чл. 80, т. 5 от ЗБЛД глоба в размер на 300 лева, като
НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 300 лева на 50 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4