№ 65
гр. Сливен , 20.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500195 по описа за 2021 година
Поизводството е образувано по частна жалба против разпореждане, с
което е отхвърлено частично заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК и се движи по реда на 274 и сл. от
ГПК вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Жалбоподателят атакува разпореждането в частта, с която
заявлението му е отхвърлено по отношение на вземането за договорно
възнаграждение в размер от 566, 28 лв, като заявява, че в нея то е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно районният съд е
приел, че е налице неравноправна клауза, освен това не разполага с
правомощия да преценява валидността на сделката. Също така заявява, че
по отношение на договорното възнаграждение кредитополучателят е
подписал СЕФ, както и самия договор, запознал се е с условията и се е
съгласил с тях, който отговаря на всички договорни изисквания и е в
съответствие с принципа на свободно договаряне. Освен това заявява, че
уговореният ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на
добрите нрави. По свободна воля страните са се съгласили да сключат
договор за кредит с посочените ГЛП и ГПР. Законовото ограничение за ГПР
е до петкратния размер на законовата лихва, съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК. В
случая договореният е под 50 %, а съдът необосновано го е ограничил до 30
%. Частният жалбоподател счита, че няма задължение да изготвя и
1
посочва методите на формиране на ГПР. В обобщение счита, че няма
нарушение на добрите нрави, уговореното възнаграждение е
съответстващо на принципа на добросъвестност и еквивалентност на
престациите, поради което в тази част заявлението неправилно е
отхвърлено.
Моли да се отмени разпореждането в отхвърлителната по отношение
на това вземане част и да се издаде заповед и за това вземане. Претендира
разноски за д.т. и юрисконсултско възнаграждение.
В тази хипотеза препис от частната жалба не се изпраща на
насрещната страна.
Настоящият състав намира частната жалба за допустима, подадена
в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с право на
жалба, чрез постановилия атакувания акт съд.
Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради което следва да
бъде оставена без уважение, а обжалваната част от разпореждането –
потвърдена.
Единственото оплакване на частния жалбоподател касае само
вземането за договорното възнаграждение, искането за което е отхвърлено.
Заповедният съд е извършил проверка на заявлението по реда на чл. 411
от ГПК и е констатирал наличие на неравноправни клаузи, поради което е го
е отхвърлил за договорното възнаграждение от 566, 28 лв., представляваща
договорното възнаграждение, за 1496, 28 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и за разноските
над 80, 56 лв.
Този въззивен състав, при проверка по т. 3 на чл. 411ал. 2 от ГПК, също
намира, че искането за вземането за договорно възнаграждение, по
отношение само на което е подадена частната жалба, е недължимо, като
произтичащо от недействителен договор.
Безусловно ответникът по заявлението има качество на потребител и
приложение намират разпоредбите на ЗЗП, а доколкото предметът на
спора има за основен източник договор за потребителски кредит – и ЗПК.
2
В представения договор за потребителски кредит не е ясно и
разбираемо посочено съдържанието по т. 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК –
„годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. В
случая са посочени само абсолютни стойности на лихвения процент по
заема, ГПР на заема и общата дължима сума по кредита, но не е описана
методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и
как е формиран размер от 45, 07%, което представлява половината от
заетата сума. Това не е изрично отбелязано и в СЕФ за предоставяне на
информация за потребителския кредит. След като разходът е посочен при
липса на яснота по начина, разписан в ЗПК, то очевидно
кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на
кредита, което е сторено още с предоставянето му на преддоговорна
информация. Следователно е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.
Освен това е видно, че макар ГПР по договора да е 45, 07 % /като
петкратният размер на законовата лихва е 50 %/, тъй като към договора е
включен пакет „допълнителни услуги“, /който също е предмет и на
заявлението, макар в тая част разпореждането да не е обжалвано, но това
не променя факта на наличието на съглашението/, цената на този пакет –
2 203, 92 лв., не е включена в ГПР по кредита. Това, от своя страна, води до
нарушение, както се посочи, и на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, така и на чл. 19
ал. 4 от ЗПК, тъй като при това положение ГПР надхвърля значително
петкратния размер на законовата лихва и се получава оскъпяване на
кредита с повече от сто процента. Заплащането на стойността на този
пакет е предвидено предварително – независимо дали се ползва някоя от
услугите, което го превръща фактически в част от кредита, която
формално е изведена извън него, но води до реалното му оскъпяване, без
едновременно с това да е калкулирана в ГПР по кредита.
Фактът, че към момента частният жалбоподател не обжалва
отхвърлителната, поради неравноправност, част на разпореждането по
отношение на това вземане, не може да доведе до пренебрегване на
договора за закупуване на пакета допълнителни услуги, тъй като
3
заявителят е очаквал плащания по него и е отнасял получените суми и към
това задължение – тоест го е считал за източник на облигационно
задължение на кредитополучателката. Поради това той следва да бъде
отчетен и съобразен при общата преценка относно наличието и същността
на неравноправни клаузи.
Така сумата е уговорена при наличие на предпоставките на чл. 21 ал. 1
от ЗПК вр. чл. 10 ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК, които императивно
забраняват на кредитора да изисква и да събира от потребителя каквото и
да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи,
свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор
за потребителски кредит, както и че не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Приведени към настоящия случай, тези отрицателни условия
намират своето обективно проявление в условията на „избрания и закупен
пакет допълнителни услуги“, които са и инкорпорирано в самия ДПК, тоест
– представляват част от него. Предметът на тези „услуги“, в
действителност се състои от действия, свързани с усвояването и
управлението именно на кредита, предоставен с ДПК и е налице пълно
покритие с естествените и закономерни права, задължения и възможности
за страните по договора за потребителски кредит, произтичащи от
неговия предмет и цел. Това правно положение е недопустимо по смисъла на
ЗПК, тъй като по този начин кредитодателят се домогва да заобиколи
изискванията на този закон, което му е забранено с чл. 21 и нормотворецът
е повелил, че такава клауза е нищожна.
Следователно правилно заповедният съд е отказал да издаде заповед по
отношение на това вземане, но както се посочи, независимо че в тази част
разпореждането му не е обжалвано, горните обстоятелства рефлектират
и върху преценката относно дължимостта на вземането за договорна
лихва.
С оглед описаното по-горе съдържание на договора за потребителски
кредит, е видно, че са налице от една страна нищожни по смисъла на чл. 21
ал. 1 от ЗПК и чл. 21 ал. 1 вр. чл. 10 ал. 2 от ЗПК клаузи, а от друга – щом бе
констатирано и неспазване на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК –
то процесният договор за потребителски кредит, съгласно чл. 22 ал. 1 от
4
ЗПК, се явява недействителен.
Поради това се активира правилото на чл. 23 от ЗПК, съгласно което
„Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита“,
Това означава, че само за тези суми следва да се издаде заповед по чл.
410 от ГПК, а за останалите заявлението е следвало да се отхвърли.
Заповедта е издадена и за 417, 49 лв. мораторна лихва за забава и за 55, 75
лв. мораторна лихва за забава, но доколкото в тази част заявителят няма
интерес от обжалване, а съдът не може да влошава положението на
жалбоподателя, то по отношениен атези суми въззивният съд няма
правомощия да се произнася.
С оглед изложеното частната жалба, касателно отказа за издаване н
азаповед за изпълнение на парично задължение за сумата 566, 28 лв.,
представляваща договорна лихва, се явява изцяло неоснователна и не следва
да се уважава. Като е отхвърлил искането за издаване на заповед за
изпълнение по отношение на посочената сума, заповедният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се
потвърди в атакуваната с частната жалба част.
Разноските на частния жалбоподател за това производство остават
за негова сметка.
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 1343 от 15.04.2021г.,
подадена чрез СлРС, на „Профи кредит България“ ЕООД, гр. София, ЕИК
********* против отхвърлителната част на разпореждане № 402 от
26.03.2021г. по ч.гр.д. № 20212230101139 по описа за 2021г. на СлРС, с която
е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за договорно възнаграждение по договор за потребителски
5
кредит № 30037023446 от 22.05.2019г. за сумата 566, 28 лв, представляваща
договорно възнаграждение за периода 20.02.2020г. – 03.02.2021г., като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВАРЖДАВА на разпореждане разпореждане № 402 от 26.03.2021г.
по ч.гр.д. № 20212230101139 по описа за 2021г. на СлРС В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6