№ 3170
гр. София, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20231110209098 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от д-р Б. Н. Т., ЕГН ********** чрез
неговия упълномощен процесуален представител – адв. Б. Т. от САК срещу
наказателно постановление № 43/01.06.2023 г., издадено от проф. д-р Р. Г. К. –
изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИА
МН/, с което на основание чл. 116к, ал. 1 от Закона за лечебните заведения
/ЗЛЗ, обн. в ДВ бр. 62 от 09.07.1999 г./ му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение по чл. 6, ал. 1
ЗЛЗ във вр. с т. 1.6. от Раздел I на Глава втора - “Вторична преценка и
диагностично лечебни стъпки при спешен пациент“ от Наредба № 3 от
06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“
/Наредба № 3/06.10.2017 г., обн. в ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., издадена от
министъра на здравеопазването/.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, за несъответствие
на установените от административните органи фактически положения с
1
обективната действителност, както и за некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба за отмяна на атакувания санкционен
акт като неправилен и незаконосъобразен. Не се претендират разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. Е. П. от САК, с пълномощно по делото, която
поддържа жалбата и изложените в нея съображения, като са изтъкнати и
допълнителни аргументи, изводими от изготвените на етапа на съдебното
следствие съдебномедицински експертизи.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк.
Любомир Попов. Последният моли за цялостно потвърждаване на оспореното
наказателно постановление, в каквато насока релевира конкретни доводи.
Отправено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Със заповед № РД-13-1075/01.12.2022 г. на изпълнителния директор
на ИА МН е възложено на д-р Т. П. и Д. С. – длъжностни лица в контролния
орган да извършат в периода от 05.12.2022 г. до 09.12.2022 г. извънредна
проверка на Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/-София във връзка
с постъпила жалба от В. М. относно оказаната медицинска помощ на съпруга
й Р. М..
2
В хода на проверката, извършена на място в лечебното заведение, въз
основа на предоставена документация и писмени становища на медицинските
специалисти, имащи отношение към случая, е установено, че сутринта на
27.07.2022 г. в 07:53 ч., 08:01 ч. и 08:03 ч. са постъпили входящи повиквания
от В. М., в които съобщава за внезапно настъпили оплаквания на съпруга й Р.
М., изразяващи се в обърканост, затруднен говор, невъзможност за контрол на
крайниците /„ръцете не го слушат”/. Пациентът е хипертоник и редовно
приемал лекарства за кръвно.
При осъществяването на връзка със служител на ЦСМП, в разговора
за снемане на анамнеза е помолено пациентът да измери температура и
артериално налягане, които са съобщени по телефона на медицинския
служител, осъществяващ „медицинския триаж” - 144/98, t 36. В разговора В.
М. предложила да транспортира сама съпруга си до болница, но служителят
отговорил да изчакат на адреса, тъй като сигналът е приет. Повикването е
прието по време на II-ра смяна - дневна на 27.07.2022 г. в 08:00 ч.
Видно от У.Ф. 257 № 087557 на ЦСМП от 27.07.2022 г., повикването е
прието в 08:00 ч. с адрес: „Връбница“, бл. 603, вх. А, ет. 9, ап. 36. Име на
пациента: Р. М. 57 г.; След телекомуникационният триаж повикването е
кодирано с „жълт” код (нестабилен/потенциално нестабилен спешен пациент).
Сигналът е обслужен от дежурен Екип № 9 (мед. лице д-р Т., пар.
Стойчева, шофьор Я. М.). Осъществен е преглед в дома на пациента, след
което е оставен на място, без приложена терапия и насочване или
транспортиране в лечебно заведение.
Час на приключване на адреса 08:50 ч. Отбелязаната във Фиша за
спешна медицинска помощ диагноза не се чете. В анамнезата е записано
„Говори по-бавно. Напрегнат е“. Неврологичен статус: „Съзнание-възбуден;
Отпадни сим. – моноплегия; Зеници-нормални; Glasgow скала…нечетливо
попълнена; РР 140/не се чете“. Допълнителен клиничен преглед: „контактен,
адекватен, ориентиран“; Работна диагноза: „Ne” /неясно за проверяващите
съкращение/; Пациентът остана в дома си“. На място кодът на повикването
(триаж на място) е променен на „Зелен” (стабилен спешен пациент).
Следобед на 27.07.2022 г. отново са регистрирани на тел. „112”
обаждания на името на пациента, съответно:
-в разговор проведен в 15:37 ч. с д-р Р. Т. – дежурен невролог в
3
Клиника „Торакс“ същият съобщава за нужда от транспорт за извозване на
пациента Р. М. до УМБАЛ „Св. Анна“, след извършен от него преглед и
поставена диагноза мозъчен инфаркт;
-в 17:05 ч. и 17:22 ч. са осъществени разговори отново с В. М. и
дежурен служител в ЦСМП-София, като е осведомена, че няма свободни
екипи. М. предложила да организира сама транспорта на пациента до
лечебното заведение, което и извършва след приключване на разговора.
Същата вечер пациентът Р. М. е приет по спешност в Клиниката по
нервни болести на УМБАЛ „Света Анна” АД, гр. София с поставена
окончателна диагноза: „Исхемичен мозъчен инсулт (атеротромботичен) в
басейна на лявата средна мозъчна артерия. Десностранна централна
хемипареза в обратно развитие. Централна лицева пареза вдясно. Частична
моторна афазия в обратно развитие. Артериална хипертония III стадий.
Хипертриглицеридемия. ”
Във връзка със следобедното повторно повикване, от ЦСМП-София е
предоставен втори документ У.Ф. 257 № 087738 със следните данни: Повод за
повикване: „с Insultus cerebri, д-р Т.“. Характер на повикването „бърз”.
Повикването е кодирано с код „червен” (критичен спешен пациент), прието в
15:40 часа от ф-р. Диманова. Адрес: к-ка Торакс бул. „Ал. Стамболийски“, №
57. Отбелязано е още: час на приключване на адреса 17:23 ч; „Отказва се.
Извозен със собствен превоз”.
В писмено становище на д-р Б. Т. са изложени твърдения, че не се е
налагала хоспитализация на пациента: „...обясних на близката му, че това не е
инсулт и не е спешно състояние към този момент.”
Резултатите от проверката са обективирани в КП № 889/19.12.2022
г.
С акт за установяване на административно нарушение № А-
55/15.03.2023 г., съставен от д-р Т. Н. П.-С. – главен инспектор при ИАМН и в
присъствието на свидетеля Д. С. С. е констатирано, че на 27.07.2022 г. в гр.
София, жалбоподателят д-р Б. Н. Т., след извършен преглед на Р. М. не е
направил вторична преценка и диагностично-лечебни стъпки при спешност
за уточняване на спешно настъпилите промени в обективното му състояние,
поставяйки в риск живота и здравето на пациента.
В акта отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ във
4
вр. с т. 1.6. от Раздел I на Глава втора - “Вторична преценка и диагностично
лечебни стъпки при спешен пациент“ от Наредба № 3/06.10.2017 г., като след
съставянето препис от същия е връчен лично на въззивника Т..
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № 43/01.06.2023 г. от проф. д-р Р. Г. К. – изпълнителен
директор на ИА МН, с което на основание чл. 116к, ал. 1 ЗЛЗ, при цялостното
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя д-р
Б. Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00
/триста/ лева за извършено нарушение по чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ във вр. с т. 1.6. от
Раздел I на Глава втора - “Вторична преценка и диагностично лечебни стъпки
при спешен пациент“ от Наредба № 3/06.10.2017 г.
Препис от наказателното постановление е връчен на 05.06.2023 г. на
представител на въззивника по месторабота, видно от приложената по делото
товарителница, като жалбата, инициирала производството пред настоящата
инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок с пощенски
оператор чрез наказващия орган на 19.06.2022 г., видно от поставеното по
делото копие на системен бон.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
5
от приобщените по делото писмени доказателства, относими към
назначаването и оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната
форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.
5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените
фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика
административните органи са очертали времето, мястото, механизма на
твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило
проявление в обективната действителност, а това мотивира извод, че правото
на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е издадено в изискуемия 6 – месечен срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна. В тази връзка, не намират
нормативна опора оплакванията в жалбата, че актът е съставен след
изтичането на 3-месечния срок, имайки предвид, че проверката на
административните органи е финализирана на 19.12.2022 г. с констативен
протокол и именно към посочения темпорален момент са установени факта на
извършеното деяние и неговото авторство.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника д-р Б. Н.
Т. е ангажирана на основание чл. 116к, ал. 1 ЗЛЗ, като му е наложено
административно наказание „глоба“ размер на 300,00 /триста/ лева за
нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ във вр. с т. 1.6. от Раздел I на Глава втора -
“Вторична преценка и диагностично лечебни стъпки при спешен пациент“ от
Наредба № 3/06.10.2017 г.
6
При съвкупната преценка и интерпретация на приобщения по делото
доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че установените
от административните органи фактически положения намират пълна подкрепа
както в гласните доказателствени средства – показания на свидетелите Т. П., Р.
М. и В. М. и приложените множество писмени доказателства, така и в
заключенията на назначените на етапа на съдебното следствие
съдебномедицински експертизи, изготвени от вещите лица д-р Е. И. и Б. С..
Не е спорно между страните, че на 27.02.2022 г. сутринта
жалбоподателят Т., в качеството му на лекар в ЦСМП-София се е отзовал на
подадения от свидетеля В. М. сигнал на тел. 112 за схващане на дясната ръка и
загуба на говор на съпруга й Р. М., както и че именно той е осъществил
прегледа. В показанията си пред съда свидетелите М.и съобщават еднозначно
за наличието на отклонения в двигателната и сетивната функция на десните
крайници на пациента, които са персиситрали през целия ден на 27.07.2022 г
без съществена промяна, като данните за говорна възбуда и сетивни
нарушения на крайниците вдясно без изразена неподвижност се потвърждават
и от констатациите на от извършения впоследствие преглед на болния от
невролога д-р Т. в МЦ „Торакс“. Слабост в десните крайници е регистрирана
едва при постъпването на болния в УМБАЛ „Света Анна“, като по същото
време е налице пълно отзвучаване на координациионните нарушения,
отразени при прегледа от д-р Т..
Вещите лица изготвили двете СМЕ са категорични, че на базата на
данните от извършения преглед и от терапевтичното поведение на
специалиста невролог в МЦ „Торакс“ може да се твърди, че към 08.20 ч на
27.07.2022 г. състоянието при пациента Р. М. поначало не е било
животозастрашаващо и не е налагало незабавна хоспитализация и започване
на лечение. Състоянието на Р. М. след възникване на отпадните симптоми на
27.07.2022г сутринта е било спешно от неврологична гледна точка, но
дискретната проява на симптомите само със сетивни нарушения и говорна
възбуда не е било възможно да бъде оценена от неспециалист по неврология.
Анамнезата за внезапна поява на отпадни неврологични симптоми обаче е
основание да се потърси медицинска помощ от специалист невролог в условия
на спешност, поради риск от разширяване на отпадната симптоматика и
затова болният е следвало да се насочи към такъв специалист в условия на
7
спешност и/или да се транспортира до лечебно заведение.
При тези фактически данни, некоректна е интерпретацията на адв. П.
на етапа на съдебните прения, че доверителят й не следва да носи
отговорност, поради обстоятелството, че не е специалист по неврология и
това от своя страна е възпрепятствало адекватната оценка на състоянието на
пациента. Именно липсата на задълбочени познания в посочената медицинска
специалност и с оглед обективните данни за отпадна симптоматика при
пациента са налагали вторична преценка от невролог и диагностично-лечебни
стъпки за уточняване на спешно настъпилите промени в обективното му
състояние. Действия в очертаната насока не са били предприети – нито е
поискано изпращането на втори специализиран екип с лекар-невролог, нито
пък е осъществено транспортиране на болния до лечебно заведение.
Съгласно т. 1 от Глава първа, раздел II от медицински стандарт
„Спешна медицина“ „спешно състояние“ е всяка остра или внезапно
възникнала промяна в здравето на човека, изразяваща се в нововъзникнало
или в промяна на съществуващо заболяване, увреждане или друго състояние
или обстоятелство, а също и усложнение при родилка, застрашаващо здравето
и живота на майката и плода, с достатъчна по сила тежест, което може да
доведе до смърт или до тежки или необратими морфологични или
функционални увреждания на жизненозначими органи и системи, в това число
критични нарушения в жизненоважните функции, загуба на функция на орган
или на част от тялото, временна или постоянна инвалидизация, ако не се
предприемат незабавни медицински действия, целящи физиологична
стабилност и/или ефективно дефинитивно лечение на пациента, като видно от
т. 2 „спешен пациент“ е всеки, при който е налице спешно състояние и поради
това нужда от провеждане на спешни диагностично-лечебни действия или
транспорт, които ако не бъдат предприети незабавно, биха довели до тежки
или необратими морфологични или функционални увреждания на
жизненоважни органи или системи или до смърт. Конкретиката на настоящия
казус несъмнено попада в тези легални дефиниции, имайки предвид, че
констатираната отпадна симптоматика представлява внезапно възникнала
промяна в здравето на пациента Р. М., като същата би могла да доведе до
тежки функционални увреждания на жизненозначими органи и системи ако не
се предприемат незабавни медицински действия, целящи физиологична
стабилност, а това е наложило провеждането на диагностично-лечебни
8
действия от специалист-невролог и/или транспортиране до лечебно заведение.
Като е неглижирал задълженията си в очертаната насока жалбоподателят Т. е
нарушил изискванията на чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ във вр. с т. 1.6. от Раздел I на Глава
втора - “Вторична преценка и диагностично лечебни стъпки при спешен
пациент“ от Наредба № 3/06.10.2017 г.
От своя страна наказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил общата санкционна разпоредба на чл. 116к, ал. 1 ЗЛЗ, която
препраща имплицитно към визираното правно задължение по чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ
във вр. с т. 1.6. от Раздел I на Глава втора - “Вторична преценка и
диагностично лечебни стъпки при спешен пациент“ от Наредба №
3/06.10.2017 г. Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо,
съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
вината несъзнавана непредпазливост. Нарушителят не е предвиждал
извършването на деянието и не е съзнавал неговия общественоопасен
характер, но е бил правно задължен да стори това, като същевременно не са
констатирани пречки от обективно или субективно естество, които да
препятстват протичането на изискуемата съзнателна дейност.
В разпоредбата на чл. 116к, ал. 1 ЗЛЗ законодателят е предвидил
административно наказание „глоба“ в относително определен размер от 300,00
до 1000,00 лева за физически лица. Наказващият орган е индивидуализирал
санкцията в законоустановения минимум, поради което липсва юридическа
възможност за нейното редуциране /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН/.
Не са налице и предпоставки за третиране на процесния случай като
маловажен, което да обуслови приложното поле на общата разпоредба на чл.
28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. №
1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага И. преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност” се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, неговото наличие е
фактическо и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
9
Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в
обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН “маловажен случай” е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая не би могло да се
говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като
посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването
му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен
резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна
норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират
степента на обществена вредност на нарушението съпоставима с нарушенията
от същия вид. Обстоятелството, че се касае за първо нарушение е отчетено от
законодателя, доколкото при евентуална „повторност“ са предвидени санкции
в по-висок размер. Нещо повече – касае се за бездействие, което е застрашило
в значителна степен здравето на пациента, имайки предвид и негативните
последици за състоянието му, които продължават и понастоящем. Ето защо,
визираното противоправно поведение предполага адекватно противодействие
с оглед реализацията на легитимните цели на санкцията по чл. 12 ЗАНН.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на въззивника е ангажирана в
съответствие с материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
10
Предвид изхода на делото пред районния съд, на основание чл. 84
ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 НПК и съобразно т. 2, б. „а” от Тълкувателно
решение № 3 от 08.04.1985 г. по н.д. № 98/1984 г. на ОСНК на ВС
жалбоподателят Т. следва да бъде осъден да заплати в полза на СРС
извършените по делото разноски за изготвените СМЕ в общ размер на 3180,00
лева. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 2 НПК нарушителят следва да се
осъди да заплати и сумата от 5,00 лева, представляваща държавна такса за
издаване на изпълнителен лист за събиране на присъдените парични средства.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе и по
извършените от страните разноски, имайки предвид изричното искане в
очертаната насока. Съобразявайки фактическа и правна сложност на делото,
изводима от множеството съдебни заседания и обема на доказателствения
материал, както и осъщественото процесуално представителство на
наказващия орган, съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН
жалбоподателят Т. следва да бъде осъден да заплати на ИА „Медицински
надзор“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. /арг. от чл. 37
от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на
правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №
43/01.06.2023 г., издадено от проф. д-р Р. Г. К. – изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИА МН/, с което на основание
чл. 116к, ал. 1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ, обн. в ДВ бр. 62 от
09.07.1999 г./ на жалбоподателя д-р Б. Н. Т., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева за
извършено нарушение по чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ във вр. с т. 1.6. от Раздел I на Глава
втора - “Вторична преценка и диагностично лечебни стъпки при спешен
пациент“ от Наредба № 3 от 06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински
стандарт „Спешна медицина“ /Наредба № 3/06.10.2017 г., обн. в ДВ бр. 86 от
11
27.10.2017 г., издадена от министъра на здравеопазването/, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 84 ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 и чл.
190, ал. 2 НПК, жалбоподателя Б. Н. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по
банковата сметка на Софийски районен съд извършените по делото разноски в
размер на 3180,00 /три хиляди сто и осемдесет лв./ лева, както и сумата от
5,00 /пет/ лв. за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
жалбоподателя Б. Н. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ИА „Медицински
надзор“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 /сто и петдесет/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12