О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 64
гр.Добрич
17.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На седемнадесети януари 2020 год.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА
ДЯКОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:………………………
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно частно гражданско дело №5 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.248 ал.3
изр.2 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.Образувано е по повод две частни
жалби:1./частна жалба на Ж.М.М. с ЕГН ********** *** срещу определение
№2916/24.10.2019 г. по гр.д.№2852/2019 г. на Добричкия районен съд в частта,с
която жалбоподателката е осъдена да заплати на „Енерго-Про Продажби“
АД-гр.Варна разноски по делото в размер на 523,16 лв и 2./частна жалба на Ж.М.М.
с ЕГН ********** *** срещу определение №3433/29.11.2019 г. по гр.д.№2852/2019
г. на Добричкия районен съд,с което е уважена молба на „Енерго-Про Продажби“
АД-гр.Варна за изменение на основание чл.248 ал.1 от ГПК на определение
№2916/24.10.2019 г. по същото дело на ДРС в частта за разноските,като М. е
осъдена да заплати на горното дружество разноски в по-голям от първоначално
присъдения размер,а именно сума от 627,79 лв,респ. е оставена без уважение
молба на М. по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на цитираното определение на ДРС
в частта за разноските.И в двете жалби е изложено,че атакуваните определения на
ДРС са незаконосъобразни,защото частната жалбоподателка и ищца по делото Ж. М.М.
не дължи на ответното дружество „Енерго-Про Продажби“ АД разноски за
първоинстанционното производство по причина,че е оттеглила иска си срещу
горното дружество още на 11.09.2019 г. преди на последното да е връчен препис
от исковата молба на 19.09.2019 г.Изменението на иска чрез замяна на ответната
страна било предприето преди размяната на книжа между ищцата и първоначалния
ответник,който освен това бил подал отговор на исковата молба много по-късно
след депозиране от ищцата на молбата от 11.09.2019 г.Навежда се,че липсвали и
доказателства горното дружество да е изплатило присъденото му адвокатско
възнаграждение,като дружеството не представило по делото и списък на
разноските.Настоява се за отмяна на атакуваните определения като
незаконосъобразни.
В писмени отговори на двете жалби
„Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна изразява становище за неоснователност на
същите и настоява за потвърждаване на обжалваните определения.Претендира
присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Като постави на разглеждане частните
жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:
Частната жалба на Ж.М.М. срещу
определение №2916/24.10.2019 г. по гр.д.№2852/2019 г. на Добричкия районен съд
в частта,с която жалбоподателката е осъдена да заплати на „Енерго-Про Продажби“
АД-гр.Варна разноски по делото в размер на 523,16 лв,е процесуално
недопустима,поради което следва да бъде оставена без разглеждане,респ.
производството по същата следва да бъде прекратено.Съображенията за този извод
са следните:
От съдържанието на частна жалба
вх.№22741/08.11.2019 г. /по описа на ДРС/ срещу определение №2916/24.10.2019 г.
по гр.д.№2852/2019 г. на ДРС е видно,че жалбоподателката М. изразява
недоволство от горното определение единствено в частта за разноските,с която
същата е осъдена да заплати такива на „Енерго-Про Продажби“ АД в размер на
523,16 лв адвокатско възнаграждение.Определението не се обжалва в частта му на
прекратително такова.Тъй като по сега действащия ГПК не е регламентиран ред за
самостоятелно атакуване на съдебни актове /решения и определения/ в частта за
разноските,правилно районният съд е третирал горната частна жалба на М. като
молба по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на определението от 24.10.2019 г. в
частта за разноските.След размяната на книжа /връчен препис от частната жалба
на М. с характер на молба по чл.248 от ГПК на другата страна на 19.11.2019 г. и
получен отговор от „Енерго-Про Продажби“ АД по искането на 27.11.2019 г./ с
определение №3433/29.11.2019 г. районният съд се е поизнесъл по двете молби по
чл.248 от ГПК,с които е бил сезиран-по молбата на първоначалния ответник по
делото и по молбата на ищцата,като е уважил тази на „Енерго-Про Продажби“ АД и
е изменил определението си от 24.10.2019 г. в частта за разноските,присъждайки
на дружеството разноски в размер на 627,79 лв,а молбата на М. е оставена без
уважение.С последното определение първоинстанционният съд е изпълнил
задължението си да се произнесе по молбата по чл.248 от ГПК,депозирана от ищцата
М. на 08.11.2019 г. като част от съдържанието на частната жалба от същата дата,като
в този случай частна жалба на същата вх.№22741/08.11.2019 г. правилно е
третирана като молба по чл.248 от ГПК и е администрирана като такава,респ. ДРС
се е произнесъл и своевременно по нея.От изложеното следва,че частната жалба
срещу посоченото определение на ДРС от 24.10.2019 г. в частта за разноските,адресирана
до ДОС,е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане,респ. производството по същата следва да бъде прекратено.
Втората частна жалба вх.№25471/11.12.2019
г. /по описа на ДРС/ срещу определението на ДРС по чл.248 ал.3 изр.1 от ГПК,постановено на 29.11.2019 г. по молбите на двете страни за изменение на
първото атакувано определение от 24.10.2019 г. в частта за разноските,е
процесуално допустима.Същата е подадена в рамките на срока по чл.275 ал.1 от ГПК,тъй като частната жалбоподателка е получила съобщение за определението от
29.11.2019 г. на дата 06.12.2019 г. /виж съобщението на лист 85 от делото на
ДРС/,а жалбата е депозирана на 11.12.2019 г. при изтекъл едноседмичен срок за
въззивно обжалване на 13.12.2019 г.Същата е насочена срещу акт на районния съд
от категорията по чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК във връзка с чл.274 ал.1 т.2 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,като
изхожда от активно легитимирано лице с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него определение.Разгледана по същество,частната жалба е
основателна.
От книжата по гр.д.№2852/2019 г. на ДРС
се установява следното:
Гр.д.№2852/2019 г. на ДРС е образувано
първоначално по повод искова молба вх.№16162/09.08.2019 г.,с която е предявен
от Ж.М.М. *** срещу „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна отрицателен установителен
иск за недължимост от ищцата на сума от 4 188,12 лв на ответника.В хода на
производството ищцата М. депозира молба вх.№18152/11.09.2019 г. /на лист 26 от
делото на ДРС/,с която заявява оттегляне на исковата си претенция спрямо горния
ответник и насочва иска си срещу „Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна.Преди
постъпване на горната молба с разпореждане от 09.09.2019 г. /на лист 23 от
делото на ДРС/ първоинстанционният съд е предприел размяна на книжа между
първоначалните страни по спора по реда на чл.131 ал.1 от ГПК.Според съобщението
на лист 41 от делото на ДРС първоначалният ответник по иска „Енерго-Про
Продажби“ АД е получил преписи от исковата молба,приложенията към нея и от
разпореждането от 09.09.2019 г. на дата 19.09.2019 г.Дружеството е получило
препис от молбата за оттегляне на иска срещу него на дата 26.09.2019 г.
/съобщение на лист 42 от делото на ДРС/.След получаване на горните преписи
„Енерго-Про Продажби“ АД подава на 30.09.2019 г. чрез куриерска служба отговор
на исковата молба вх.№19392/01.10.2019 г. /лист 43 от делото на ДРС/,а на
03.10.2019 г. също чрез куриер изпраща становище вх.№19945/08.10.2019 г. /лист
49 от делото на ДРС/ по искането на ищцата за замяна на ответната страна и
оттегляне на иска срещу дружеството.Със становище вх.№19945/08.10.2019 г. дружеството
заявява,че не дава съгласие за замяна на първоначалния ответник „Енерго-Про
Продажби“ АД с ответник „Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна,но поради
оттегляне на иска срещу него настоява за прекратяване на производството и
присъждане в полза на дружеството на сторените от него разноски на основание
чл.78 ал.4 от ГПК.С молба вх.№21089/21.10.2019 г. ищцата М. заявява,че се
отказва от иска си срещу първото дружество с желанието да избегне нуждата от
даване на съгласие от първоначалния ответник за замяната му с друг ответник при
приложение разпоредбата на чл.228 ал.2 от ГПК.По повод горния отказ е
постановено определение №2916/24.10.2019 г. за прекратяване на производството
по гр.д.№2852/2019 г. на ДРС по отношение на първоначалния ответник „Енерго-Про
Продажби“ АД,като ищцата Ж.М. е осъдена да заплати на последното дружество сума
от 523,16 лв разноски.
С молба вх.№23000/12.11.2019 г.
първоначалният ответник „Енерго-Про Продажби“ АД настоява на основание чл.248
ал.1 от ГПК да се измени определение №2916/24.10.2019 г. в частта за
разноските,като на дружеството се присъди адвокатско възнаграждение в по-голям
размер-627,79 лв с вкл.ДДС.Ищцата по делото Ж.М. подава „частна жалба“
вх.№22741/08.11.2019 г. срещу определение №2916/24.10.2019 г. с характер на
молба по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на горното определение в частта за
разноските,с доводи,че същата не дължи изобщо разноски на първоначалния
ответник.С атакуваното определение №3433/29.11.2019 г. районният съд се е поизнесъл
по двете молби по чл.248 от ГПК,с които е бил сезиран-по молбата на
първоначалния ответник и по молбата на ищцата,като е уважил тази на „Енерго-Про
Продажби“ АД и е изменил определението си от 24.10.2019 г. в частта за
разноските,присъждайки на дружеството разноски в размер на 627,79 лв,а молбата
на М. е оставена без уважение.Съображенията на ДРС са,че при прекратяване на
производството спрямо първия ответник поради отказ от иска срещу него ищцата му
дължи разноски на основание чл.78 ал.4 от ГПК.
Обжалваното определение №3433/29.11.2019
г. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено поради следните съображения:
Доводите на ищцата и частна
жалбоподателка Ж.М. на първо място са,че не дължи разноски на първоначалния
ответник по делото „Енерго-Про Продажби“ АД,тъй като оттеглянето на иска спрямо
този ответник било сторено преди връчване на препис от исковата молба на
дружеството с право на отговор и преди подаване от последното на отговор на
исковата молба.На следващо място счита,че не дължи разноски на горното
дружество и по причина,че този ответник не е депозирал своевременно
доказателства за сторени разноски в производството.
Дължимостта на разноски в полза на
първоначалния ответник при прекратяване на производството спрямо него зависи от
това дали преди извършеното от него процесуално действие в първата инстанция по
подаване отговор на исковата молба същият е бил надлежно уведомен за оттегляне
на иска спрямо него от ищцата и за насочването му срещу друг ответник,при
каквато хипотеза предприемането на защита по предявения срещу него иск от
страна на първоначалния ответник и направата на разноски за такава защита би
било злоупотреба с процесуални права.Молбата на ищцата М. от 11.09.2019 г. за
замяна на ответната страна не е такава за поправка на първоначалната искова
молба,доколкото е подадена след като районният съд вече е разпоредил на
09.09.2019 г. връчване на препис от исковата молба на първоначалния ответник,т.е.
същата е депозирана след предприемане от съда размяна на книжа между
първоначалните страни по реда на чл.131 ал.1 от ГПК.Тя е с характер на молба за
изменение на иска чрез замяна на ответната страна по смисъла на чл.228 ал.1 от ГПК,но искането не е прецизно формулирано от ищцата като такова за изменение на
иска,при която хипотеза производството продължава при конституиране на нов
ответник на мястото на първоначалния,а е отправено буквално искане за
прекратяване на производството спрямо ответника „Енерго-Про Продажби“ АД поради
оттегляне на иска срещу него.Независимо от горната непрецизност молбата на
ищцата съдържа категорично изявление за оттегляне на иска спрямо първоначалния
ответник,което изявление е сторено преди първото по делото заседание,поради
което за оттеглянето не е било нужно съгласието на горния ответник.Ответникът
„Енерго-Про Продажби“ АД е получил препис от исковата молба срещу него с право
на отговор на 19.09.2019 г.,т.е. срокът му за отговор на същата е следвало да
изтече на 21.10.2019 г. /забел. 19 и 20 октомври са неприсъствени дни/.Преди
изтичане на срока за отговор и преди подаване на такъв още на 26.09.2019 г. горното
дружество е получило препис от молбата на ищцата от 11.09.2019 г. за оттегляне
на иска срещу него с право на становище по нея в 7-дневен срок.При оттегляне на
иска срещу него съгласие на горния ответник за прекратяване на производството
срещу същия на това основание не е било необходимо /чл.232 от ГПК/.Независимо
от последното „Енерго-Про Продажби“ АД е било своевременно информирано от съда
за оттегляне на иска срещу него още на 26.09.2019 г.Въпреки това дружеството е
предприело защита срещу оттегления иск,като на 30.09.2019 г. е подало чрез
куриер отговор на исковата молба с доводи,че искът е недопустим или
неоснователен поради насочването му срещу правен субект,който не е страна в
материалното правоотношение с ищцата-предмет на иска,а на 03.10.2019 г. въпреки
горните доводи в отговора за липса на негова пасивна процесуална и материална
легитимация по спора е депозирал становище,че не дава съгласие за замяната му с
друг ответник,но е изразил същевременно и желание производството по делото да
бъде прекратено поради оттегляне на иска.Процесуалното поведение на посочения
ответник действително е изява на злоупотреба с процесуални права,насочена към
генериране на разноски по делото в негова полза и в ущърб на ищцата.По
правилото,че никой не може да черпи права от свое противоправно
поведение,искането на „Енерго-Про Продажби“ АД за присъждане на разноски в
негова полза на основание чл.78 ал.4 от ГПК като неоснователно не може да бъде
уважено,доколкото извършването на разноски по защита срещу оттегления иск /за
подаване отговор на исковата молба/ е могло да бъде избегнато поради
своевременното уведомяване на ответника за оттегляне на иска.
На следващо място районният съд
незаконосъобразно и необосновано е присъдил разноски в полза на първоначалния
ответник с определението от 24.10.2019 г.,респ. е уважил молбата на последния
по чл.248 ал.1 от ГПК и е изменил първото определение чрез увеличаване размера
на присъдените разноски с определението от 29.11.2019 г.,тъй като този ответник
не е депозирал своевременно доказателства за сторени от него разноски по
делото.В отговора на исковата молба е посочено,че се представят договор за
правна защита и съдействие,фактура и платежно нареждане,но такива реално не са
били приложени.Последното е констатирано и от районния съд в мотивите на
определение №2916/24.10.2019 г.Цитираните са представени едва с молба
вх.№23000/12.11.2019 г. по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на определението от
24.10.2019 г. в частта за разноските.Действително съдебната практика е в
насока,че когато разглеждането на делото приключва в закрито заседание
/прекратяване в закрито заседание/,т.е. когато не се достига до устни
състезания,в рамките на които по правило най-късно може да се депозират
доказателствата за извършване на разноските,ответникът може да представи такива
доказателства с молба и в срока по чл.248 ал.1 от ГПК.Това е обаче правилото,когато
ответникът е узнал за прекратителното определение едва с получаване на препис
от него и не е могъл да предвиди такова развитие на производството,за да
депозира своевременно доказателства за разноски,тъй като не е бил предварително
информиран за искането на ищеца да се прекрати производството,респ. за служебно
предприето от съда прекратяване.Когато обаче препис от искането на ищеца за
прекратяване на производството е връчен на ответника преди постановяване на
прекратителното определение,ответникът е длъжен и е могъл да депозира
своевременно доказателствата си за сторени разноски преди произнасянето на съда
по искането за прекратяване /в подкрепа на горните изводи мотивите към определение
№688/27.10.2015 г. по ч.гр.д.№5154/2015 г.,IV г.о.,ГК на ВКС;определение №736/23.12.2010 г. по
ч.гр.д.№689/2010 г.,IV г.о.,ГК на ВКС;определение
№438/17.07.2009 г. по ч.т.д.№352/2009 г.,I т.о.,ТК на ВКС/.В случая ответникът „Енерго-Про
Продажби“ АД е узнал за оттегляне на иска срещу него още на 26.09.2019
г.,когато е получил препис от молбата на ищцата от 11.09.2019 г.В указания му
от съда 7-дневен срок същият е подал и писмено становище вх.№19945/08.10.2019
г.,с което е настоял за прекратяване на производството по отношение на него
поради оттегляне на иска и е отправил изрично искане за присъждане в негова
полза на сторени разноски на основание чл.78 ал.4 от ГПК.Именно с последното
становище е могъл и е следвало най-късно да представи нужните доказателства за
сторени от него разноски по защитата му,но такива не са били депозирани.Представянето
им едва с молбата по чл.248 ал.1 от ГПК е при настоящата хипотеза
несвоевременно,поради което и тези доказателства не могат да бъдат обсъдени и
зачетени.На практика по делото към датата на прекратяване на производството
спрямо „Енерго-Про Продажби“ не са били представени доказателства за сторени от
това дружество разноски и такива не следва да му се присъждат.Молбата на
дружеството за изменение на първото определение от 24.10.2019 г. в частта за
разноските е неоснователна поради неоснователност и изобщо на искането му за
присъждане на разноски,поради което подлежи на отхвърляне.От друга страна
молбата на ищцата М. по чл.248 ал.1 от ГПК е основателна и следва да бъде
уважена,като определението от 24.10.2019 г. следва да се измени в частта за
разноските,като се остави без уважение искането на ответника по делото за
присъждане на разноски в негова полза.
При този изход от производството по двете
частни жалби право на разноски,сторени по повод частната жалба на Ж.М. срещу определението
от 24.10.2019 г.,производството по която е прекратено от въззивния съд,има
въззиваемото дружество „Енерго-Про Продажби“,което изрично е претендирало
такива с отговора на горната частна жалба.Към отговор вх.№24243/27.11.2019 г.
обаче не са приложени доказателства за сторени разноски,поради което такива на
дружеството не следва да се присъждат за прекратената част от въззивното
производство /забел. доказателства за сторени разноски не са представени и с
отговора на втората частна жалба срещу определението по чл.248 ал.3 от ГПК/.
По повод на производството по уважената
частна жалба на Ж.М. срещу определението от 29.11.2019 г. право на разноски има
частната жалбоподателка,но такива не следва да й се присъждат,тъй като не са
претендирани от нея.Освен това в производството по чл.248 от ГПК по правило
отговорност за разноски не се разпределя,тъй като същото няма самостоятелен
характер,в него само се изменя или допълва решението/определението в частта за
разноските и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като
санкция за неоснователно предизвикан правен спор /определение №74/25.04.2018 г.
по ч.гр.д.№1103/2018 г.,ІІ г.о.,ГК на ВКС и цитирана в последното съдебна
практика/.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба
вх.№22741/08.11.2019 г. по описа на ДРС,респ.вх.№31/03.01.2020 г. по описа на
ДОС,подадена от Ж.М.М. с ЕГН ********** ***,срещу определение №2916/24.10.2019
г. по гр.д.№2852/2019 г. на Добричкия районен съд в частта,с която
жалбоподателката М. е осъдена да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна
разноски по делото в размер на 523,16 лв,и
ПРЕКРАТЯВА производството по
в.ч.гр.д.№5/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд в частта по горната
частна жалба.
ОТМЕНЯ определение №3433/29.11.2019 г. по
гр.д.№2852/2019 г. на Добричкия районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Енерго-Про
Продажби“ АД-гр.Варна с вх.№23000/12.11.2019 г. по описа на ДРС,с която се
настоява на основание чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на определение
№2916/24.10.2019 г. по гр.д.№2852/2019 г. на Добричкия районен съд в частта за
разноските чрез присъждане в полза на горното дружество на разноски в размер на
627,79 лв адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.
ИЗМЕНЯВА определение
№2916/24.10.2019 г. по гр.д.№2852/2019 г. на Добричкия районен съд в частта за
разноските,като вместо диспозитива за осъждане на Ж.М.М. да заплати на
„Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна разноски в размер на 523,16 лв ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна за осъждане на Ж.М.М. с ЕГН **********
*** да заплати на дружеството сторени от същото съдебно-деловодни разноски по
гр.д.№2852/2019 г. на Добричкия районен съд.
Определението в частта
с характер на прекратително такова подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд-гр.Варна,а
в останалата част е окончателно по смисъла на чл.274 ал.4 от ГПК във връзка с
чл.280 ал.3 т.1 предл.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.