ОПРЕДЕЛЕНИЕ№246/26.06.2020
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на двадесет
и четвърти юни през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 296 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по образувано по жалба на ЗК „Лев Инс“ АД със седалище
гр.София срещу решение № 1094 от 04.12.2019г. по търг.дело № 16/19г. по описа
на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която застрахователното дружество е
осъдено да заплати на Д.П.Г. *** обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания вследствие смъртта на нейната внучка Жасмина
Живкова Стоименова, починала на 10.01.2014г. в резултат на пътно-транспортно произшествие
на 09.01.2014г., причинено от Живко Костадинов Стоименов при управление на
л.а.“Шевролет“ с рег.№ В 0211 СТ, който към датата на инцидента е застрахован
при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за разликата над 3 000лв. до присъдените 60 000лв.,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане.
В жалбата
на ЗК „Лев Инс“ АД се твърди че решението в обжалваната от него част е
неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон.
Твърди че
при определяне на размера на обезщетението съдът е следвало да приложи нормата
на чл.493а от КЗ и § 96 от ПЗР ЗИД КЗ. Сочи че тези процесуална норми уреждат с
обратна сила заварените до влизането в сила на чл.493а от КЗ случаи, касаещи
предявени искове за неимуществени вреди от лицата по чл.493а ал.4 от КЗ за
периода от 21.06.2018г. до 07.12.2018г., както и до влизане в сила на наредбата
по чл.493а ал.2 от КЗ.
Сочи че
настоящият иск е предявен на 04.01.2019г., преди да бъде издадена наредбата по
чл.493а ал.2 от КЗ, поради което и обезщетението за неимуществени вреди не може
да надхвърля сумата от 5 000лв.
Оспорва
извода на съда че при определяне на размера на дължимото обезщетение са
приложими единствено нормите на част ІV на отменения КЗ, които не предвиждат
лимит на обезщетенията за неимуществени вреди, под този посочен в § 27 ал.1 т.2
от ПЗР на КЗ /отм./ Твърди че е неправилно и незаконосъобразно приетото от
първоинстанционния съд противоречие между европейското и националното право,
при което следва да намери приложение общностното право. Сочи че ако съдът е
преценил че разпоредбата на § 96 ал.1 от ПЗР ЗИД КД противоречи на действащо
право на ЕС, уреждащо застрахователните отношение, по-конкретно на Директива №
2009/103/ЕО на ЕП и Съвета на ЕС е следвало в рамките на своята компетентност
да направи преюдициално запитване по съответния законов ред до СЕС.
Оспорва
приетия от съда размер на обезщетението, като твърди че по делото не са
установени вреди, които да обосноват присъждане на такова значително по размер
обезщетение.
Моли съда
да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него част и да
постанови друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде
отхвърлен за разликата над 3 000лв. до присъдените 60 000лв.
Претендира направените разноски.
Въззиваемата
страна Д.П.Г. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява
становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в
обжалваната от застрахователя част.
Няма оплаквания в жалбата за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени
от въззивния съд.
Няма искания за събиране на нови
доказателства.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 15.09.2020г. от 14.40 часа, за която дата и
час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: