Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
гр.***, 21.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ки окръжен съд - наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА Д.А ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС
КАМЕНСКИ
МИЛЕНА
ХАРАЛАМБИЕВА
При участие на секретаря Анжела Никова, изслуша докладваното от съдия Калина
Д.а в.н.ч.х.д. № 345/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
С Присъда № 21 от 29.05.2019г. по н.ч.х.д. № 736/2015г., Районен съд - гр.*** е признал подс.Л.Б.А.
с ЕГН - **********, родена на ***г. в гр.***, Руска Федерация, живуща ***, ЗА
НЕВИНОВНА в това, че: На 28.04.2015г. в с.***, общ.***ка, казала непристойни думи и изрази,
унизителни за честта и достойнството на К.Й.В. с ЕГН - ********** ***, в нейно
присъствие, като обидата е нанесена публично,
поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдал по повдигнатото обвинение
по чл.148 ал.1
т.1 вр. чл.146
ал.1 от НК.
Отхвърлен е предявения от частната тъжителка К.Й.В. срещу подсъдимата граждански иск за сумата от 2 000лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.04.2015г. до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото, сторените разноските по него са възложени на частната
тъжителка К.Й.В., която е осъдена и да заплати на подсъдимата Л.А. сторените от
нея разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Недоволна от така постановения съдебен акт останала частната тъжителка К.
В. Й., която в законоустановения срок е подала жалба чрез своя повереник, в
която излага оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата.
Жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
В съдебно заседание пред Въззивната инстанция жалбоподателката не се явява, представлява се от адв.КараН., който поддържа жалбата и настоява първоинстанционната присъда
да бъде отменена, като на нейно място бъде постановена нова, признаваща подсъдимата Л.
Б. А. за виновна по повдигнатото й с тъжбата обвинение.
Защитникът на подсъдимата пледира правилност и законосъобразност на обжалваната присъда. Настоява за нейното потвърждаване.
В последната си дума подсъдимата не се признава за виновна.
***кият окръжен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и
доказателствата по делото, взе предвид становищата на
страните в съдебно заседание и
след цялостна служебна проверка на присъдата, съобразно разпоредбите на
чл.313 и чл.314 от НПК
намери за установено
следното:
Производството по н.ч.х.д. № 736/2015г. на ДРС е било образувано с
разпореждане от 02.06.2015г. на съдията-докладчик, по подадена тъжба от К.Й.В.
с ЕГН – ********** *** срещу Л.Б.А. с ЕГН – ********** ***. От съдържанието на
тъжбата се установява, че срещу Л. Б.А. е било повдигнато обвинение за
евентуално извършено от нея на 28.04.2015г., престъпление по чл.148 ал.1 т.1
във вр. с
чл.146 ал.1 от НК.
След неколкократни отлагания с оглед събиране на
допълнителни доказателства и
установяване на истината относно изнесените факти по делото, същото е приключило с цитираната по-горе присъда.
Съгласно чл.148 ал.1 т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК се предвижда наказание
„глоба“ в размер от 3 000лв. до 10 000лв. и „обществено порицание“.
При така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.3
от НК, независимо от спирането или прекъсването
на давността наказателното
преследване се изключва, ако
е изтекъл срок който
надвишава с ½
срока, предвиден в чл.80
от НК. Както бе
посочено по-горе предвидените
наказания по цитираните по-горе текстове от закона са
глоба от 3 000лв. до 10 000лв. и обществено порицание, което
означава, че съгласно чл.80 ал.1 т.5 от НК предвидената давност е три години. Увеличена с ½ тази давност
става четири години и шест месеца от датата на деянието, което означава, че
абсолютната давност за деянието е изтекла на 28.10.2019г.
Срокът по чл.81 ал.3 от НК, необходим за абсолютната давност е преклузивен и щом като започне да тече от
момента на извършване на деянието, не
може да бъде прекъсван или спиран с извършване на процесуални действия.
С неговото изтичане
наказателното производство се прекратява. Наказателното преследване се
изключва когато е изтекла абсолютната
давност, т.е. когато от извършването на престъплението до постановяване на съдебния акт, с който се
ангажира наказателната отговорност на
подсъдимия е изтекъл срок, надвишаващ с ½ срока, предвиден по чл.80 ал.1 т.5 от НК. Спирането или
прекъсването на давността с извършване
на действия по реализирането наказателната отговорност, включително и
постановяване на съдебен акт, който не е влязъл
в сила преди изтичане на абсолютната давност, не
може да удължава срока
по чл.81 ал.3 от НК. Към момента
на произнасяне на първоинстанционната
присъда, условията за прилагане на абсолютния
давностен срок все
още не са били
налице. По време на разглеждането
на делото пред
въззивната инстанция обаче,
настоящият състав констатира, че от извършването на деянието до разглеждане на
делото пред него, са настъпили нови
обстоятелства които изключват наказателното преследване. Безспорно такива са налице защото
деянието е извършено на 28.04.2015г., а абсолютната давност по чл.81 ал.3 от НК е четири години и шест
месеца, т.е. към момента на последното съдебно заседание – 26.11.2019г. е изтекъл
по-голям от този срок. Следователно, в конкретния случай действително е изтекла
предвидената в закона абсолютна давност по чл.81 ал.3 от НК, независимо от
това, че през този срок давността е била прекъсвана с извършване на процесуални
действия в съдебната фаза на процеса, а това е така защото
този срок е
преклузивен и щом
като започне да
тече от момента
на извършване или довършване на деянието,
не може да бъде
прекъсван или спиран с извършване на процесуални
действия, както по-горе бе вече посочено. В разпоредбата на чл.79 от
НК са предвидени предпоставките при които наказателното преследване
и изпълнението на наказанието се изключват, една от които е поради изтичане на
предвидените от закона срокове, т.е. по давност. Законодателят е предвидил
погасително действие при условие, че по
време на нейното протичане не е била
спирана или прекъсвана, но в чл.81 ал.3 от НК е установена т.нар.
“абсолютна давност”. Независимо от спирането или прекъсването на давността,
наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с
½ срокът, предвиден в чл.80 от НК от което следва, че спирането и прекъсването
на давността имат само относително значение – в рамките на увеличения с една втора обикновен давностен срок.
Спирането или прекъсването на давността не може да удължава срока по чл.81 ал.3 от НК и
след изтичането му, наказателното преследване се изключва независимо от стадия, в който се е намирало наказателното
производство. Така също без значение е обстоятелството, че давността за
наказателното преследване многократно е била прекъсвана. Изтичането на абсолютната
давност съставлява безусловна пречка за продължаване на наказателното
производство, при което прокурорът или съдът
са длъжни да прекратят наказателното
производство, независимо от това в коя фаза на процеса е констатирано това
обстоятелство. Абсолютната погасителна давност по чл.81 ал.3 от НК е
безусловна, тя изключва възможността за наказване на дееца винаги и независимо
от настъпването на каквито и да е други
обстоятелства и междувременното и изтичане дори и при образувано наказателно
производство, води до погасяване на наказателната отговорност на дееца.
Въззивната инстанция, освен специфичните правомощия за разглеждане на
въззивното производство, притежава и
правомощия за разглеждане на делото пред първата инстанция, включително и това
да прекрати наказателното производство,
поради изтекла давност. Към момента на последното съдебно заседание на 26.11.2019г.,
срокът на абсолютната давност е бил изтекъл, а след като въззивната инстанция
констатира, че от извършването на деянието до разглеждане на делото пред нея са
настъпили нови обстоятелства, които изключват наказателното преследване, съдът е длъжен да
отмени присъдата и да прекрати наказателното
производство. В противен случай, с потвърждаването или евентуално постановяване на нова осъдителна присъда, при наличието
на основание за прекратяване на наказателното производство, съдът би ограничил
правата на подсъдимия и би постановил решение при допуснати съществени
нарушения на процесуалните
правила.
Наред с изложеното по-горе следва
да се отбележи, че последиците на
изтеклата абсолютна давност
за погасяване на
наказателното преследване
настъпват, включително и при евентуална бавност на извършване на съдопроизводствените действия. При хипотезата
за абсолютна давност, каквато в случая е налице, правно ирелевантни са
твърдения за процесуално поведение на съд
или страни, водещо до прекратяване на наказателното производство. Бавността при извършване на
съдопроизводствените действия не е
визирана от законодателя като основание, изключващо прилагане института на абсолютната давност, така както
е уреден в
чл.81 ал.3 от НК.
В този смисъл е и константната практика на Върховния съд на РБългария.
Този процесуален развой на настоящото производство, без съмнение е в разрез с интересите на частния тъжител, чийто доводи обаче не биха могли да променят
направените изводи относно приложимия закон. Самият институт на давността за
наказателно преследване е свързан със забава в правосъдието и има за последица
единствено невъзможност да се наложи наказателноправна санкция на дееца, но
същият не е от естество да заличи противоправността на деянието и не
освобождава от отговорност за обезвреда на евентуално причинени вреди.
Същевременно, изтичането на давността не освобождава съда от произнасянето по
предявения граждански иск – аргумент от разпоредбата на чл.307 от НПК. И това е
така, доколкото предмет на гражданския иск в наказателния процес не е самото
престъпление, а деянието. Независимо от изтичането на давността на
наказателното преследване, съдът е длъжен да прецени – налице ли е деликт по
смисъла на чл.45 от ЗЗД. За да се
ангажира гражданската отговорност на подсъдимия, следва да се прецени дали
същият е извършил деяние, от което са произлезли вреди за пострадалия и дали същото е
противоправно и виновно причинено.
Във връзка с приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск въззивната инстанция намира, че в производството пред първата
инстанция по безспорен начин е установена следната фактическа обстановка:
Производството пред първата инстанция е било образувано
по повод частна тъжба, депозирана на 01.06.2015г. от К.Й.В. с ЕГН - ********** ***,
срещу Л.Б.А. с ЕГН - ********** ***, за това, че същата на 28.04.2015г.
в с.*** общ.***ка, казала непристойни думи и изрази,
унизителни за честта и достойнството на тъжителката в нейно присъствие - престъпление по Глава втора, Раздел VІІ от НК.
Съгласно общата наказателноправна теория, посочената от тъжителя
квалификация на престъплението по наказателни дела от частен характер не е задължителна за
съда. Квалифицирането на престъпното деяние е служебно задължение на съда,
решаващ делото. Въззивната инстанция намира, че районен съд гр.*** правилно и
законосъобразно е квалифицирал деянието – предмет на депозираната тъжба, като такова по чл.148
ал.1 т.1 вр.
чл.146 ал.1 от
НК.
За съвместно разглеждане в наказателния процес бил приет
предявения срещу подс.Л.Б.А. от частната тъжителка К.Й.В. граждански иск за
сумата от 2 000.00 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените
от деянието - предмет на тъжбата неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.04.2015г. до окончателното
изплащане на сумата. Според изложеното в тъжбата, Л.А. и съпругът на частната
тъжителка К. Й. В. –
К.Василев, в качеството на настойник на майка си Иванка В. били противни страни
по неприключило гражданско дело по
предявен иск с правно основание
по чл.31 ал.1 от ЗЗД за недвижими имоти,
находящи се в с.***, общ.***ка, собственост на Иванка В..
В тъжбата е отразено, че на 28.04.2015 г. в с.***, общ.***ка,
К.В.- съпруг на частната тъжителка се бил уговорил с тракторист, да отиде до т.
нар. спорни недвижими имоти. Около обяд, по телефона на същия съобщили, че Р.А.-
съпруг на подс.Л.А. възпрепятствал работата на тракториста. Частният тъжител К.В.
и съпругът й К.В.веднага
се качили на автомобила си и отишли на мястото на инцидента. К.В.спрял
автомобила в единия край на имота, след което двамата слезли и се насочили към
трактора който бил в средата на имота, като пред трактора стоял Р.А.крещейки:
„Кръв ще се лее, убийство ще стане”. Трактористът К.И. Н.му казал да се дръпне, за да продължи работата си, както и да пусне
камъните които държал в
ръце. В този момент, иззад гърба на А., съпругата му Л.А.
се развикала към К.В. с думите: „Курвата ти с
курва и ти си дошла тука“. В. твърдяла, че в резултат
на възприетите обидни думи, се вцепенила,
не знаела как да реагира, почувствала се унизена, засегнато било личното й
достойнство и себеуважение. Още повече че същата била и кмет на с.*** - орган на местна
власт
и с авторитет пред хората.
С цел установяване на обективната истина, тъй като
изложеното в частната тъжба няма доказателствена сила и подлежи на доказване в хода на съдебното производство, в качеството
си на частен тъжител К.Й.В. ангажирала гласни доказателства, като пред първата
инстанция са разпитани свидетелите К.В.Василев, К.И. Н.и Н.С.В..
Подсъдимата от своя страна също ангажирала гласни
доказателства - показанията на свидетелите С.И. Д., Д.В. Н.и Р.П.А., както и
писмени такива – протокол за предупреждение на К. Й. В. от 29.12.2009 г., протокол за предупреждение на К.В.В.от
29.12.2009 г., статия във вестник „Нова добруджанска трибуна” от 13.11.2009 г.
със заглавие „Кметицата на *** управлява с бухалка”, препис от писмо с рег. №
6611/13.05.2014 г. по описа на
Второ РУ на МВР – ***, молба до Районна
прокуратура – *** с вх. № 1568/08.08.2014 г., препис от нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 4471 от
14.05.2014 г., акт № 25, том Х, дело 1711 и цветни фотокопия.
Анализирайки показанията на св.К.В.Василев, правилно първоинстанционният
съд установил, че същите са вътрешно противоречиви, тъй като
в едно и
също съдебно заседание
са търпели изменение, като след проведения следствен
експеримент, св.К.В.вече дал нови показания съобразени с разстоянията, получени и измерени
при провеждане на следствения експеримент, които разстояния са коренно различни
от тези, посочени в предходните разпити.
Първоинстанционният съд подробно е цитирал спорните свидетелски твърдения в
мотивите на обжалваната присъда, поради което
въззивната инстанция намира за излишно да преповтаря същите. Изразеното съмнение в достоверността на показанията на св.К.В.е обстойно обосновано. Правилно е отчетена и индицията за неговата заинтересованост произтичаща от обстоятелството, че същият е
съпруг на частната тъжителка К.В.. Вторият свидетел на частното обвинение - К.И.
Н., също дал противоречиви показания които претърпели изменения след проведения
следствен експеримент, като същите отново са подробно анализирани от
първоинстанционния съд и
не следва да
бъдат преповтаряни.
Въз основа на констатираните противоречия в показанията
на свидетелите К.В.и К.Н., Районният съд правилно е приел, че не следва да ги кредитира
като безсъмнени, тъй като те се оборват по категоричен начин от показанията на
втората, условно определена група свидетели, които от своя страна са подкрепени
със заключението на вещите лица по назначената, неоспорена и приета от съда
повторна съдебна фототехническа експертиза. Третият свидетел на частното
обвинение – св.Н.С.В. не била очевидец на деянието. В показанията й се
съдържа единствено информация за състоянието на частната тъжителка К. В. на процесната дата след
стълкновението с подсъдимата, а именно
установеното и посредством извършената съдебно - психиатрична експертиза
психично разстройство от групата на т. нар. Невротични, свързани със стрес и
соматоформни разстройства. Ето защо, първоинстанционният
съд правилно е приел, че не следва да кредитира показанията на свидетелите от първата
група, тъй като същите са противоречиви, както вътрешно, така и помежду си. От
друга страна, същите се оборват по категоричен начин от останалите, събрани в хода на съдебното следствие гласни доказателства.
В производството пред първата инстанция е проведена и очна
ставка между св.К.В.В.и св.К.И. Н., които дават противоречиви показания относно
местоположението на подсъдимата към момента на деянието, за което е обвинена
посредством частната тъжба.
С цел установяване на обективната истина, във връзка с
необходимостта да се провери дали от мястото на което твърдят, че са се
намирали частната тъжителка К.В., св.К.Василев, св.К.Н.и дали при работещ
двигател на трактора биха имали възможност да чуят твърдените отправени реплики
от подс.Л.А. към ч. тъжителка К. В.
е проведен и следствен експеримент.
При провеждането му се установило, че твърдяното от тъжителката разстоянието между нея
и подсъдимата е било 7 метра, като по данни
на св.Кр.Василев, същият се е намирал на
един метър вляво от съпругата си.
Правилно са коментирани
и втората група гласни доказателства:
Пред първата съдебна инстанция подс.Л.Б.А. е дала подробни обяснения по повдигнатото й с тъжбата обвинение. Същата не е отрекла, че е била на процесното
място на процесната дата, но отрича да е отправяла към К.В. обидни думи. Твърди,
че не е разговаряла с никой, само е направила представените в съдебно заседание
снимки. Според подс.Л.А. всичко се
е развило много бързо, като първоинстанционният съд е анализирал
подробно думите на подсъдимата, поради което въззивната инстанция намира за
излишно да преповтаря същите. Съгласно чл.55 ал.1 от НПК обвиняемият
/подсъдимият/ има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е.
законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова
достоверността на обясненията му относно фактите от предмета на доказване
следва да се оценява в светлината на всички други доказателства, възприети от
съда непосредствено. В настоящия случай, районният съд правилно е кредитирал
обясненията на подс.Л.А. дадени в
съдебно заседание, тъй като на първо място същите са обективни, еднопосочни и
вътрешно безпротиворечиви. От друга страна обясненията на подс.А. се подкрепят
от останалите, събрани по делото гласни доказателства - показанията на
свидетелите С.И. Д., Д.В. Н.и Р.П.А.. Не
на последно място, показанията на тези свидетели кореспондират със заключението
на вещите лица по изготвената и приета от съда повторна съдебна фототехническа експертиза.
По делото са били назначени и изготвени две фототехнически
експертизи, които посредством обследване на приложения снимков материал да
установят местоположението на подсъдимата, на тъжителката, както и разстоянието
между тях. Заключението на вещите лица по първата фототехническа експертиза
било оспорено от защитата на подсъдимата, не било прието от съда, като вместо
това било разпоредено изготвянето на повторна съдебна фототехническа експертиза. Видно от заключението на вещите лица
по повторната съдебна фототехническа експертиза, на приложените по делото снимки са посочени реалното време на
създаването на всяка една от
тях - дата, час, минута и секунди.
Съгласно заключението на вещите лица,
всички кадри са били заснети на датата 28.04.2015г., като заснемането е траело 3
минути и 23 секунди, а разстоянието от трактора до заснемащия /границата на парцела/ е определено на 16.86 м. /приложение
3/, като заснемащия се е намирал приблизително срещу задната гума на трактора.
Районният съд е кредитирал
изцяло заключението на вещите лица по изготвената повторна експертиза, като
правилно е изключил от доказателствения материал по делото заключението по
предходната, тъй като е приел, че експертното заключение на вещите лица по
повторната експертиза е пълно, ясно, научнообосновано и кореспондира с
останалите събрани по делото данни, а именно - при проведения следствен
експеримент е установено, че разстоянието от посоченото от подс.Л.А. място, до
мястото на което се е намирала К.В. е 18 метра, което в най-голяма степен съответства
на установеното разстояние по изготвената повторна експертиза.
Видно от кредитираните обяснения на подсъдимата,
подкрепени със заключението на вещите лица по изготвената повторна
фототехническа експертиза, в момента, в който тъжителката К.В. и свидетелите К.Василев,
К.Н.и Р.А.са се намирали около трактора, подсъдимата е била на 16.86 м. от тях
и на посоченото от нея място. Обследваните от експертизата снимки, в своята
съвкупност установили движението на подсъдимата и нейното местоположение спрямо
тъжителката В. при процесния конфликт, а именно - подсъдимата никога не е била в посочената от
тъжителя К.В. позиция /на 7 метра разстояние/, както и в непосредствена близост
със свидетелите К.В.и К.Н., така както те са посочили при проведения следствен експеримент. Тъжителката и свидетелите В.и Н.са
заели позиция в близост до трактора, едва след като подсъдимата
вече се е върнала на мястото от което е тръгнала, а именно – на 16.86 м. от
тях, което правилно е навело съда на основателния извод, че подсъдимата не е
отправила думи, които да са били възприети
от тъжителката. Правно ирелевантно за процеса е и заключението на вещото лице по
изготвената съдебномедицинска експертиза, видно от което, изоехогенния възел в
десния лоб на щитовидната жлеза на подсъдимата би могъл да притиска нерва, при
което се получава дрезгавина в говора, но не влияе на силата на гласа, като същото важи в пълна степен и относно метеорологичните условия на процесната дата.
Въз основа на така анализирания доказателствен материал
по делото, правилно първоинстанционният съд е намерил, че частната тъжителка К.Й.В.
и нейният съпруг К.В.В.били в изострени отношения с подс.Л.Б.А. и нейният
съпруг Р.П.А.по повод недвижим имот в с.***, общ.***ка, собственост на майката
на св.К.В.– Иванка В., който граничел с недвижимия имот собственост на А.. Между двете семейства често възниквали конфликти във връзка
с този имот.
На 28.04.2015г., между ч. тъжителка К.В. и нейният съпруг св.К.В.от една страна
и Р.А.от друга отново възникнал скандал относно собствеността на процесния имот, вследствие на който
К.
В. преживяла психична травма под
формата на психично разстройство от групата на т. нар.
Невротични, свързани със стрес и
соматоформни разстройства.
Въпреки изчерпателните процесуално-следствени действия,
извършени в хода на производството пред първата инстанция, по делото така и не
се установило по безспорен начин, подсъдимата да е осъществила фактическия
състав на престъплението, вменено й с тъжбата, а именно престъпление по чл.148
ал.1 т. 1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК, като в тази връзка районният съд е постановил изключително подробни мотиви.
Описаната
фактическа обстановка Въззивната инстанция намира за безспорно установена от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са последователни,
логични и безпротиворечиви.
Правилно и
законосъобразно районният съд е приел, че не е установено по безспорен и
категоричен начин подсъдимата
да е извършила престъплението, за което и е повдигнато обвинение. Съгласно чл.303 ал.1 НПК присъдата не може да почива на предположения. Събраният и проверен по
надлежния процесуален ред доказателствен материал следва да обосновава
единственият възможен извод, че подсъдимата
е автор на вмененото и престъпление. В процесния
случай обаче, от събраните по делото доказателства не се доказва извършването на престъпно деяние от страна на подс.Л. А. спрямо тъжителката К. В..
Правилно и
законосъобразно, на основание чл.304 от НПК, районният
съд е признал подс.Л.А. за невинна. Съгласно
цитираната разпоредба съдът следва да признае подсъдимия
за невинен, когато не се установи, че деянието е
извършено от него. В процесния случай не се доказва повдигнатото срещу подс.Л.А.
частно обвинение, тъй като не са били
налице категорични доказателства за това.
По
отношение на гражданския иск – при този изход на съдебното производство, а
именно – оправдаване на подсъдимата,
уважаване на гражданския иск е недопустимо.
Фактът, че подсъдимата не е осъществила вмененото й
престъпление, налага и неоснователността на предявената от частната тъжителка К.В.
гражданскоправна претенция, поради което първоинстанционният съд правилно е
отхвърлил предявения от частната тъжителка срещу подс.Л.А. граждански иск за
сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.148 ал.1 т.1 във
вр. с чл.146 ал.1 от
НК, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането – 28.04.2015 г., до окончателното изплащане на сумата.
След
извършване на цялостна проверка на постановената от районния съд присъда,
съобразявайки приобщените по надлежния процесуален ред доказателства,
изложените в жалбата доводи и становищата на страните, Въззиваната инстанция
установи, че при постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Воден от изложеното и на основание чл.334 т.4 вр. чл.24 ал.1 т.3 от НПК вр. с чл.81 ал.3 от НК, Окръжен съд
гр.***:
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Присъда №
21 от 29.05.2019г. по н.ч.х.д. № 736/2015г. по описа на Районен съд - гр.*** в наказателната й част и ПРЕКРАТЯВА
наказателното производство по делото за
това, че наказателната отговорност е погасена
поради изтичане на предвидената в закона давност.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите и части, включително и
в гражданската й част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 15-дневен срок от
съобщаването му на страните.
В гражданската част
същото не подлежи
на обжалване.
Председател : Членове
: 1.
2.