Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 26.08.2019 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Двадесети юни две
хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Надя Борисова
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
АНДело № 38 по описа за 2019 година,
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П...Д...
Л... против наказателно постановление № ...2018 г., на началника на Р...гр. К...,
с което за нарушение по чл. 5, т. 2 от Наредба № 8……………….2014 г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите вр. с чл.489 от Наредба № Iз-1971/2009 г. за строително-технически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар на основание
чл. 260 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лв.
Жалбоподателят
моли атакуваното НП да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
Административнонаказващият
орган, заявява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде
потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, намери за установено от фактическа страна следното:
На …………..2017
г., от св. П. – инспектор „Д……….. и П……..“ при Р...- К..., бил съставен АУАН № ……...
В акта, свидетелят посочил, че жалбоподателя на ……….2017 г. в гр. К..., ул. „Х……….“
№ …………, в завод за утилизация, съхранение и производство на боеприпаси, не е
изпълнил т.1 от протокол за резултатите
от комплексна проверка, рег.№ …………...2014 г., като не е привел склад …………….., към изискванията на допустими площи
чрез брандмауери до ………… кв.м., или чрез осигуряване на минимална …………….. степен
на огнеустойчивост на конструкцията. Посоченото било квалифицирано от
актосъставителя, като нарушение на чл. 5 т.2 Наредба № 8121з-……………..2014 г. за
правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, във
вр. с чл. 260 на Наредба № 2 от 5.05.1987 г. за противопожарните строително-технически
норми/отм. с ДВ, бр. 96 от
4.12.2009 г., считано от 05.06.2010 г./,
респективно чл. 489 от Наредба №
Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар. Актът бил предявен и подписан от
жалбоподателя с отбелязване на възражения, че изградената инфраструктура в
завода, отговаря на нормативните изисквания касаещи обекти на МО. Въз основа на
акта, на …………...2018 г., било издадено и атакуваното НП, в което описанието на
нарушението е идентично с описанието дадено му в акта, за виновно нарушени са
посочени разпоредбите на чл. 5 т.2 Наредба № …………….2014 г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, във вр. с чл. 260
на Наредба № 2 от 5.05.1987 г. за противопожарните строително-технически
норми/отм. с ДВ, бр. 96 от
4.12.2009 г., считано от 05.06.2010 г./,
респективно чл. 489 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на осн.
чл. 260 от ЗМВР с налагане на административно наказание „глоба“.
В хода на производството, като свидетели са
разпитани актосъставителя П. и свидетелите по акта С. и Н., които с показанията
си установяват идентични с отразените в АУАН и НП обстоятелства. Видно от
представения протокол за резултатите от комплексна проверка, извършена на осн.
чл. 125 ал.1 т.1 от ЗМВР рег.№ 3749/22.12.2014 г., след извършена на същата
дата проверка на Т... „Ц...“ К..., на осн. чл. 125 ал.1 т.4 от ЗМВР, в т.1 от
протокола, е разпоредено да са приведе склад 702 към изискванията на чл. 260 на
Наредба 2 ПСТН /респективно чл.489 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за СТПНОБ/,
като се раздели на допустими площи чрез брандмауери до 600 кв.м. или се осигури
минимална III степен на огнеустойчивост на
конструкцията, на осн. чл.5 т.2 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. Определен
е срок за изпълнение – …………..2016 г. и разпореждането е адресирано до управителя
на „Т... - Ц...“ ЕООД гр.К... – Г. И…...
Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че не са предприемани действия по
изпълнение на посоченото разпореждане.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 7-дневен срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на обжалване властнически акт, от което
следва, че същата е допустима.
Разгледана
по същество същата е основателна по следните съображения:
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 260 от
ЗМВР, гласящ: „Който не изпълни писмените разпореждания по чл. 125,
ал. 1, т. 4 и заповедите по чл. 255, се
наказва с глоба от 200 до 2000 лв.“ Следователно в случая, се касае до
осъществено от жалбоподателя в качеството му на физическо лице, неизпълнение на
даденото на осн. чл. 125 ал.1 т.4 ЗМВР писмено разпореждане с протокол за резултатите от комплексна
проверка, извършена на осн. чл. 125 ал.1 т.1 от ЗМВР рег.№ …………...2014 г.,
да са приведе склад …………….към
изискванията на чл. 260 на отменената към този момент Наредба № ……………..1987 г.
за противопожарните строително-технически норми и чл.489 от действащата Наредба
№ …………….2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар, като се раздели на допустими площи чрез брандмауери до
600 кв.м. или се осигури минимална III степен на огнеустойчивост на конструкцията, на осн.
чл.5 т.2 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 125
ал.1 т.4 от ЗМВР, при упражняване на държавен противопожарен контрол, органите
по пожарна безопасност и защита на населението издават писмени
разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност
до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Неизпълнението на
посочените разпореждания от техните адресати, осъществява състава на
нарушеинето по чл. 260 от ЗМВР и представлява основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на последните по реда на същия текст
от закона. С процесното НП е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, в качеството му на физическо лице. Разпореждането
по чл. 125 ал.1 т.4 от ЗМВР обаче, адресирано до Г. И………….тогавашния управител
на „Т... - Ц...“ ЕООД гр.К..., не представлява такова задължаващо последния да
го изпълни в качеството му на „гражданин“ по слисъла на посочената разпоредба,
в която хипотеза единствено би могла да бъде ангажирана отговорността на
физическо лице. Още повече, че такова разпореждане не е давано към
жалбоподателя, тъй като към …………..2014 г., последният не е притежавал
качеството на управител на дружеството. Административнонаказателната
отговорност на физическите лица е лична и виновна такава, поради което
жалбоподателят не можи да носи отговорност за неизпълнениен а разпореждания
дадени на друго лице. Ако административнонаказващият орган е счел, че обективна
отговорност за неизпълнение на посоченото разпореждане на осн. чл. 260 от ЗМВР
следва да се носи, то следваше да ангажира отговорността на представляваното от
жалбоподателя юридическо лице. И на второ място, като основание за отмяна на
атакуваното НП следва да бъде посочено, че същото е издадено след изтичане на
предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове. В случая, след като е даден
срок за изпълнение на писменото разпореждане – 31.10.2016 г., то именно от
посочената дата е започнал да тече и давностня срок за
административнонаказателно преследване. Действително нарушението изразяващо се
в неизпълнение на писмено разпореждане по чл. 125 ал.1 т.4 от ЗМВР,
представлява такова осъществено чрез бездействие. След като е определен срок
обаче, в който адресата на разпореждането следва да го изпълни, след изтичане
на този срок, неговото поведение се явява съставомерно, осъществявайки признаците
от обективна страна на нарушение по чл. 260 от ЗМВР. Следователно, приложимия
кратък давностен срок за съставяне на АУАН е започнал да тече на 01.11.2016 г.
и е изтекъл на 01.02.2017 г., а към датата на съставяне на настоящия АУАН –
27.11.2017 г., е бил изтекъл и дългия едногодишен срок по чл. 34 от ЗАНН.
Ето защо и по
изложените съображения, атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно.
Воден
от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ...2018
г., на началника на Р...гр. К..., с което за нарушение по чл. 5, т. 2 от
Наредба № …………...2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите вр. с чл.489 от Наредба № ………………./2009 г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при
пожар на основание чл. 260 от ЗМВР на П...Д...
Л... е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200,00 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС София област в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ