О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6611388
гр.Елхово, 17.08.2020 година
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в закрито съдебно заседание на седемнадесети
август през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Яна Ангелова
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 82 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Постъпило е искане от ищеца по делото А.Й.К., действащ
чрез процесуален представител - адвокат В.Б.,***, за изменение на Решение №260006
от 06.07.2020 година, постановено по гр.д. №82/2020г. по описа на РС - Елхово в
частта на присъдените в полза на ищеца разноски.
Изложените в молбата доводи за неправилност на
решението в частта за разноските са свързани с неправилно приложение на материалния
закон -
Наредбата №1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и несъобразяване на съда с обстоятелството, че размерът на
адвокатския хонорар е бил определен според броя на исковете - 3 на брой и въз
основа на материалния интерес на всеки от тях към момента на завеждането им.
Твърди се, че предвид обстоятелството, че адвокатското
възнаграждение по делото е заплатено от ищеца преди изменението на 7, чл. 2, т.
2 от Наредбата №1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в сила от 15.05.2020г., и тя има действие за в бъдеще, до
изменението и са действали старите редакции на Наредбата от 2017 г., и
последните следва да бъдат съобразени, тъй като са действали към момента на
възникване на правоотношението между ищеца и адвоката, а последващото изменение
не би могло да преуреди вече възникналите обществени отношения и възнаграждението
не може да бъде намалено под определеното в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата
№1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията й преди 15.05.2020г. С оглед уважената част на исковете, счита, че
минималното адвокатско възнаграждение не следва да бъде под 317.00 лв.
Ответникът „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на
вътрешните работи на Република България, представлявана от Главен Комисар***,
не е взел становище по искането.
Искането е допустимо, но неоснователно.
В производството по делото съдът е разгледал предявени
от ищеца в условията на обективно съединяване три иска с обща цена при
предявяване на исковата молба 3780.00 лв. По делото са представени
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 650.00
лв. с договор за правна защита и
съдействие от 10.06.2019 г.
В хода на производството и трите искови претенции са
изменени на основание чл.214 от ГПК, при
обща цена на исковете след изменението 1389.63 лв., като за разликата над тази
сума до първоначално заявената сума производството е било прекратено.
С постановеното по делото Решение № 260006 от 06.07.2020
година съдът е уважил два от предявените
от ищеца искове, а именно иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр.
чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР за сумата 1147.24 лева и иск с правно основание чл.86 от
ЗЗД за сумата 99.39 лева, а предявения от ищеца иск с правно основание
чл.181, ал.3 от ЗМВР за сумата от 143.00 лева е отхвърлил. С решението си съдът
е осъдил ответника на основание чл.78 от ГПК да заплати на ищеца разноски в
съдебното производство по компенсация в размер на 137.00 лева, като преди
извършване на прихващането е определил същите в размер на 200.40 лева, като при
определяне на размера на разноските, дължими на ищеца, съдът е преценил
искането на ответника с правно основание чл. 78, ал.5 от ГПК за основателно,
както и е взел предвид измененията, настъпили в наредба №1 от 09.07.2004 година
на ВАДвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения след сключването
на договора за правна помощ и съдействие между ищеца и пълномощникът му адв. Б..
Съдът и към настоящия момент споделя направените в
решението правни изводи относно дължимите на ищеца по делото разноски.
Изложените в молбата съображения на ищеца не водят до
изменение на становището на съда по отношение на произнасянето му по
разноските. Доводите на процесуалния пълномощник на ищеца, че действието на
изменените разпоредби на Наредбата е за в бъдеще не е спорно и се споделя от
съда. Именно поради това, и тъй като определянето на дължимите по делото
разноски не става към момента на заплащането им, а към момента на приключване
на съдебното дирене, съдът е приложил Наредбата в редакцията й от 15.05.2020г.
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в частта на чл.7, ал.2 от същата, е изменена с
Решение № 13062 от 03.10.2019 г. на ВАС по а.д. № 3586/2016 г. и Решение № 5419
от 08.05.2020 г. на ВАС по а. д. № 14384/2019 г., обн. ДВ бр. 45 от 15.05.2020
г. и е влязла в сила в тридневен срок от обнародването й.
С влизане в сила на изменението е установен друг
минимален размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2 т. 2 от
Наредбата. При произнасяне по искане за разноски и възражение за прекомерност
по чл. 78, ал. 5 ГПК, във връзка с Наредба №1/2004 г., съдът следва да приложи
Наредбата съобразно изменението й (ДВ, бр.45/15.05.2020 г.), тъй като се касае
за материално-правна норма, която става действащо право и намира приложение с
влизането й в сила занапред. Към датата на приключване на съдебното дирене и
даване ход на делото по същество, когато страните правят искане за разноски,
съответно - възражение за прекомерност, при определяне на разноските, съдът
прилага нормативната уредба, действаща към този момент. В този смисъл е и
определение № 782/12.12.2014 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., по ч. т. д. № 3545/2014
г., постановено по реда на новия Граждански процесуален кодекс, което
представлява задължителна практика за долустоящите съдилища.
Съдът е приключил съдебното дирене на 03.06.2020
година, след влизане в сила на измененията на Наредбата, поради което се е
произнесъл съобразно изменението на нормативния акт при определяне на
разноските, като в случая момента на заплащане на разноските е без значение.
В чл.7 , ал. 2 от
Наредбата са определени минималните адвокатски възнаграждения за защита
по дела с определен интерес, а не за отделни искове. Броя на исковете следва да
намери отражение при преценката относно фактическата и правна сложност на
делото. В случая, независимо от броя на исковете, се касае за дело което не се
отличава с фактическа и правна сложност, което е част от големия брой дела
образувани по еднотипни искови молби на адв. Б. и адв. Ц., поради което съдът е
определил възнаграждение в размер на
минимума, като е взел предвид, че е направено възражение за прекомерност, каква
част от исковете са уважени, както и обстоятелството, че по трите иска има
частично прекратяване и един от исковете е отхвърлен. И към настоящият момент
съда споделя съображенията си, изложени в мотивите на решението относно начина
на изчисляване на дължимите разноски.
Предвид изложеното искането на ищеца А.Й.К., с ЕГН **********,
депозирано чрез процесуален представител адвокат В.Б.,***, за изменение на
решението постановено по гр.д. № 82/2020г.
по описа на РС-Елхово в частта за разноските е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
Воден от горното
Елховският районен съд,
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на
А.Й.К., с ЕГН **********, депозирано
чрез процесуален представител адвокат В.Б.,***, за изменение на Решение № 260006
от 06.07.2020 година, постановено по
гр.д. № 82/2020г. по описа на РС - Елхово, в частта за разноските.
Определението подлежи на въззивно обжалване пред
Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИСИ от определението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Яна Ангелова/