Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1325/15.11.2022 година, град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, II-ри състав, в открито съдебно заседание на втори
ноември, през две хиляди двадесет и втора година, в състав
Съдия: Константин
Григоров
Секретар: Димитрина Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 1587 по описа на
съда за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба от М Сървисис ЕООД,
ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Долно Езерово, м. Герен Бунар № 1613,
представляван от управителя Н.М.Б., срещу ЗППАМ № 1-ОП/23.08.2022 г., издадена от директор на дирекция
Контрол при ТД на НАП Варна, с която за нарушение на чл.25,
ал.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.186, ал.1,
т.1, б.А от ЗДДС е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект – склад, находящ
се в гр. Варна, ул. Атанас Москов 14, стопанисван от дружеството жалбоподател и
е забранен достъпът до обекта за срок от 7
дни“.
Жалбоподателят намира, че издадената заповед е
незаконосъобразен административен акт, поради неправилно приложение на
материалния закон. Излагат се твърдения, според които в момента на проверката
лицето на длъжност началник склад извършвал разтоварна дейност с мотокар, като
в този момент се появила жена, която го изнудила да й даде чипс и крекери, като
му съобщила, че ще припадне от глад. Взела ги и оставила на бюрото в склада
5,23 лв. Сочи се, че в склада не се извършват продажби на дребно. В склада се
съхранявали стоки и на друг търговец, поради което налагането на мярката щяло
да му навреди. На следващо място се сочи, че срокът за който се налага ПАМ не е
мотивиран с оглед сумата, за която не бил издаден фискален бон. Не била
установена собствеността на стоките, за чиято продажба се твърди, че не бил
издаден касов бон, тъй като складът се ползвал и от друг търговец.
В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят
не се представлява. Представя писмено становище, в което повтаря възраженията и
исканията, изложени в жалбата.
Ответникът – директор на дирекция Контрол при ТД на НАП – Варна,
редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. С писмено становище не
възразява по хода на делото. Оспорва жалбата. Изразява становище по същество и
прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от жалбоподателя
разноски. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Факти:
На 10.04.2022 г. в
11,46 ч., органи по приходите, извършили проверка на търговски обект – склад, находящ се в гр. Варна, ул. Атанас Москов 14, стопанисван
от дружеството жалбоподател. Складът бил с площ 500 кв.м. и в същия били
налични пакетирани хранителни стоки – сладки изделия, чипсове, ядки и др. В
обекта било монтирано и въведено в експлоатация и се използвало ФУ с рег. №
4236010/08.09.2020 г. Била извършена контролна
покупка на 1 бр. чипс и 2 бр. крекери на обща стойност 5,23 лв. заплатена в
брой от проверящия служител преди легитимация. Сумата била приета от Н.И.–
началник склад. За извършената продажба не била издадена фискална касова
бележка от наличното в обекта фискално устройство.
След легитимация на
органите били представени: дневен междинен отчет, свидетелство за регистрация
на ФУ, договор за сервиз и обслужване на ФУ, договор за наем, договор за
съхранение на стоки от 20.11.2019 г., стокова разписка от 10.08.2022 г. с №
91829. Била установена разлика в касовата наличност в размер на 5,23 лв., като
е описано, че разчетната касова наличност била 1 000 лв., а фактическата –
5,23 лв. В касата не били въвеждани парични средства. Били изведени 1 000
лв.
При тези обстоятелства
административният орган издал процесната заповед. Същата била връчена срещу подпис на упълномощено лице на 23.08.2022 г.
Правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото съдебно производство
е депозирана в срок – на 29.08.2022 г., чрез административния орган, от лице
което има правен интерес от обжалването – адресат на заповедта.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за
това по чл.186, ал.3 от ЗДДС – директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП
Варна, е оправомощен с надлежна заповед на изпълнителния директор на НАП. Видно
от представените заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020 г. и заповед № ЗЦУ-1157/ 27.08.2020
г. на изпълнителния директор на НАП, директорите на дирекции Контрол в ТД на
НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС.
Заповедта е в
предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за
издаване.
Съдът не констатира
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаването на обжалвания акт.
При преценка на
материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта. Видно от ал.4 на същата
разпоредба
условията, редът и начинът за издаване на
фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови
бележки се определят с наредба на министъра на финансите.
Съгласно
чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на Министъра на финансите, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен
превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ
най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
В
разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. е
посочено, че лицата, задължени да използват фискално устройство, издават фискална касова бележка
за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен
документ, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне
на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. Алинея 6 на
същия член сочи, че фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при
извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на
плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. При
продажби по чл.3, ал.8 фискалната касова бележка се визуализира на контролния
дисплей на ФУВАС.
Нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС указва,
че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
Анализът на
посочените правни норми налага извод, че в конкретния случай дружеството
жалбоподател е било задължено да издаде
фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство за
извършената продажба на 1 бр. чипс и 2 бр. крекери на
обща стойност 5,23 лв. По делото не се твърди и не се представя доказателство
за издаден касов бон за извършената в хода на проверката контролна покупка.
Излагат се твърдения, според които проверяващият инспектор изнудила Н.И.да й
даде чипс и крекери, като заявила, че ще припадне от глад, а след като взела
стоката оставила на бюрото сумата и напуснала склада. В обекта не се извършвали
продажби на дребно, поради което не била налице продажба. Тези възражения са
неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Отделно от това,
освен излагане на твърдения, жалбоподателят не ангажира абсолютно никакви
доказателства, въз основа на които съдът да формира обоснован извод за липса на
нарушение, респективно – незаконосъобразност на обжалваната ЗППАМ.
В този случай, компетентният орган,
в условията на обвързана компетентност, прилага принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни.
Макар
законодателят да е предоставил определянето на срока за прилагане на ПАМ в
оперативна самостоятелност, ответният орган следва да изложи надлежни мотиви
относно срока, за който налага мярката, а в конкретния случай такива, които да
обуславят необходимостта от определянето й в 7 дневен срок. Конкретните факти, които според органа
обосновават определения срок, са отсъствието на фискален бон за извършената покупка,
липсата на отчитане на всички продажби, което води до ощетяване на фиска, както
и нуждата от изграждане в обекта на фискална дисциплина и отразяване на реално
извършените продажби. Съдът намира, че при определяне срока на ПАМ от
съществено значение е видът и местонахождението на обекта. Съвкупно посочените
обстоятелства са обосновали размера на мярката, като от съществено значение е
обстоятелството, че размерът е под средния, като в тежест на жалбоподателя е
било доказването на сочените от него смекчаващи отговорността обстоятелства, което
не е било сторено. В същото време следва да се отчете и фактът, че се касае за
търговец, който стопанисва обекта от лятото на 2019 г., т.е. с оглед периода на
работа в конкретния обект, следва да е изградил и да спазва система на
законосъобразно отчитане на продажбите си.
Съдът счита, че определената
продължителност на ПАМ е съразмерна, въпреки възраженията на жалбоподателя в
тази насока.
Неоснователно
е възражението, според което в склада се съхранявали стоки и на трето лице,
което щяло да претърпи вреди, в случай на ефективно изпълнение на мярката.
Действително по делото е представен договор за транспортни, товаро-разтоварни
услуги и съхранение на стоки, въз основа на който дружеството жалбоподател
приема, съхранява, превозва и предава товари на Мистрал прайм ЕООД. Никъде в
този договор обаче, не е посочено, че стоките се съхраняват именно в процесния
склад. Изобщо не е посочено място на съхраняване. Дори да се приеме, че стоките
се съхраняват в склада, то това обстоятелство не освобождава М Сървисис ЕООД от
задължението за спазване императивните разпоредби на бългаското
законодателство.
С оглед изложеното,
обжалваната заповед за налагане на ПАМ е законосъобразна и жалбата следва да
бъде отхвърлена.
Изходът от оспорването
обуславя възлагане на разноските върху жалбоподателя, предвид своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника. Затова, на
основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът приема, че М
Сървисис ЕООД, ЕИК ********* следва да заплати на НАП сумата от 100 лв. –
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА М Сървисис ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Долно Езерово, м. Герен Бунар № 1613 да заплати на НАП сума в размер на 100 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването пред ВАС.
Съдия: